Народните представители приравниха членуването на магистратите в масонски ложи и други тайни общества с участието им в граждански организации и сдружения, включително професионални организации на магистратите, съобщава „Правен свят“. И двете занапред ще подлежат на деклариране пред Висшия съдебен съвет (ВСС). Това беше прието от депутатите при гласуването на второ четене на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Народното събрание обаче не записа в закона изрична забрана за магистратите да членуват в общества, които функционират по непублични правила, както бе предложено в първоначалния текст на законопроекта за промени в ЗСВ.
Парламентарното мнозинство отхвърли днес предложението на вносителя –МС, в закона изрично да се допълни чл. 195, ал. 1, т. 6, че магистрати не могат да членуват в „персонифицирани или неперсонифицирани организации с нестопанска цел, чиито организация, статут, цели и средства предвиждат или допускат възникване, упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците като резултат на непублични правила или процедури„. Вместо това, депутатите записаха в новия текст на чл. 195а ЗСВ задължение за деклариране на членство в тайни или неформални организации и общества, наред с участие в граждански организации и сдружения, юридически лица с нестопанска цел. Не само това, ДПС в лицето на Йордан Цонев и Четин Казак, изрично обявиха, че действителният проблем на магистратите, заради който трябва да се въведе задължение за деклариране, е членуването в съсловни организации, особено в една конкретна – Съюзът на съдиите в България (ССБ) и затова дори би следвало изрично да се отбележи задължението да се декларира участие в професионални организации на магистратите.
Четин Казак: Защо се опитваме с този несъществуващ проблем с тайните организации да замъглим проблема с някои съсловни организации, които са явни и оказват влияние. Опитвате се да скриете неправомерните влияния на много явни организации с тайни подбудители и не толкова явни хора, които ги финансират.
А Йордан Цонев (ДПС) в прав текст заяви, че текстът, въвеждащ задължение за деклариране на членства в организации граждански дружества и обединения, е с основна цел Съюза на съдиите в България (ССБ): „Става въпрос за участие на съсловни организации, става въпрос за Съюза на съдиите в България, който се утрепва да лъже, че представлява всички магистрати. Против сме това съсловни организации да лъжат в обществото и посланиците, че представляват цялото съсловие. И някой да членува, пък да не си казва. Ще декларират членството в съсловни организации, защото това е правилно! За магистратите и за нас политиците трябва всичко да е прозрачно, за да няма претенции, измами, лъжи и зависимости.“
Същевременно, през цялото време докато траеше спорът за допустимостта на членуването в масонски и други тайни общества, Четин Казак не обяви дали самият той членува в такива организации (и съответно се намира в конфликт на интереси), въпреки че беше изрично подканен да направи това. Първо Красимир Велчев (ГЕРБ) поиска, с оглед на дебата, всеки, който излезе да говори, да декларира дали участва в такива организации. Сам той декларира, че не участва в нищо подобно, а след него и повечето от изказващите се направиха това, даже разшириха обхвата с ловни дружинки, адвокатски колегии и др. Четин Казак обаче, въпреки активността си по темата, не направи никаква декларация, дори и когато Димитър Делчев (РБ) му отправи персонална покана да се обозначи дали участва в тайна организация.
Всъщност, скандалът с членуването в масонски и съсловни организации тръгна още от правната комисия миналата седмица при обсъждане на промени в материята за несъвместимостта на магистратите. Става въпрос за два вида промени. Първата се състои в допълване на текста действащия чл. 195, ал. 1, т.6, който в момента въвежда забрана за всеки магистрат да членува в политически партии и други организации с политически цели, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му. Законопроектът на правителството предлага към този текст да се добави, че сред организациите и дейностите, които по презумпция се считат за засягащи независимостта, са и вече споменатите „персонифицирани или неперсонифицирани“ организации, коитофункционират по „непублични правила или процедури“. По същество това означава забрана за членуване в такива организации, но днес депутатите не приеха този текст.
Вместо това, изрично в новия чл. 195а (което е другата промяна в раздел несъвместимост на ЗСВ), бе записано, по предложение на Данаил Кирилов (ГЕРБ), че на деклариране подлежи участието, включително и в тайни и или неформални организации и общества, наред с нововъведеното задължение да се декларира участието във всякакъв вид граждански организации, сдружения, юридически лица с нестопанска цел и др., в каквито по същество на магистратите е разрешено да членуват, но са длъжни да декларират този факт с оглед на евентуален конфликт на интереси. На практика, вместо да бъде забранено участието на магистрати в масонски и други тайни общества, то беше разрешено със задължението да се декларира. Действително, няма пречка едно такова деклариране да доведе до обявяване на несъвместимост, но след доказване, че участието в дадена организация засяга независимостта на магистрата заради тайните правила, по които тя функционира, които пък за целта трябва да бъдат оповестени по някакъв начин.
Подобно оптимистично тълкуване направи правосъдният министър Екатерина Захариева пред пленарната зала след окончателното гласуване на спорните текстове, като заяви, че всъщност те се станали по-добри. И в момента в чл. 195, ал. 1, т.6 съществува забрана за членуване в организации, които засягат независимостта, а сега се въвежда задължение на магистратите да декларират тези членства. Ако се докаже, че това членство накърнява независимостта, тогава ще задейства и чл. 195, смята Захариева. Можем да помислим за такава прозрачност и в останалите закони за висшите държавни служители – министри, депутати и др., посочи тя.
Иначе, според Захариева , не следва да е проблем да се декларира участието в съсловна организация, те и без това са длъжни да обявяват членовете си на своите сайтове. Същата теза разви и Радан Кънев, както и някои други депутати, но не в смисъла, който вложиха в него представителите на ДПС.
В крайна сметка в закона влезе задължение за всеки магистрат, член на ВСС и инспектор в ИВСС „в едномесечен срок от встъпване в длъжност да подават пред съответна колегия на ВСС декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително в тайни или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.“ Колегиите на ВСС водят централен публичен регистър на тези декларации. Когато констатира несъвместимост, Комисията по професионална етика изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
С това обаче едва ли приключва дискусията за участието на висши публични фигури в масонски и други тайни организации, която специално за съдебната система, се води от години. Методи Андреев даже припомни, че абсолютно същият дебат при промени в ЗСВ е воден през 2010 г. и тогава също е приключил неуспешно. Но реакциите на определени депутати бяха показателни.
Методи Андреев (ГЕРБ): Бях много учуден, че вчера нямаше никаква обструкция, при гласуването за проверка на магистратите за принадлежност към тайните служби. Сега ми става ясно. Ясно е на всички нас, че в съдебната власт има две основни множества, които влияят – едното е зависимостите от бившите служби на комунистическата държава, другото – масонските организации.
Групата на масонските организации, заедно с групата на бившите ченгета, имат едно голямо пресечно множество. Едните и другите се покриват в голяма част. Щафетата на едната зависимост беше предадена на другата – „по-демократична“ зависимост. Проблемът с нашето масонство е, че то, като всичко българско, не е истинско. Особено в съдебната система, периодично, поне два такива скандала има в последните години в съдебната система.
Радан Кънев (РБ): Този текст бе предложен от МС с цел да няма тайни общества в българския съд. И не защото масоните са нещо лошо, а защото не може най-висшата власт в едно демократично общество да се упражнява от хора с тайни зависимости. Но не е въпросът в това какви са българските масони, нито въпросът е, че немалка час от тях са едни впиянчени ченгета, които се обличат в чаршафи и си играят на рицари. Проблемът е, че част от тези облечени в чаршафи ченгета осъществяват нерегламентирани контакти помежду си – адвокат-съдия-прокурор – и като резултат се получават съдебни решения.
Георги Кадиев: Много съм разочарован от това, което направи ГЕРБ, защото този текст (за забраната за членуване в тайни общества – бел. ред.) дойде от МС. Значи вече има сключена тайна сделка, иначе защо ще гласувате против този текст.
Гласуването на промените в ЗСВ продължи с юнашко темпо и почти без никакви дебати по останалите текстове и приключи в 15,20 часа, след удължаване на парламентарното време.
Сутринта, без никаква дискусия, народните представители приеха анблок новите Раздел Iа и Раздел Iб към Глава девета на закона, които всъщност са една от най-важните и доста оспорвана части от закона – проверките, които предстои да прави Инспекторатът към ВСС. Те са четири вида – проверки на имуществените декларации, проверки за почтеност, за конфликт на интереси, за действия, накърняващи авторитета на съдебната власт и проверки за нарушаване независимостта на магистратите.
След редакцията на правната комисия в тези текстове влезе изискването подателите на сигнали срещу магистрати – за конфликт на интереси, имотни несъответствия, за действия, които противоречат на изискването за почтеност и за независимост или водят до накърняване на авторитета на съдебната власт – да посочват не само името си, адреса, телефона и имейла си, но и единен граждански номер (ЕГН). За да започне проверка по сигнал, той трябва да отговаря на всички условия и да има всички реквизити, изброени в новия чл. 175л, ал. 5.
За участие в конкурса за младши съдии, прокурори и следователи (чл. 181) занапред ще се изискват и най-малко две препоръки от преподаватели, магистрати, адвокати или други юристи, при които е проведен стажът за юридическа правоспособност и които познават нравствените и професионални качества на кандидата. Устният изпит няма да включва събеседване по въпросите на професионалната етика и независимостта на съдебната система, както бе предложено в първоначалния законопроект, а само за познаване на етичния кодекс на магистратите.
Стажът, натрупан от изборните членове във ВСС, както и от инспекторите ще се зачита за такъв по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, т.е. при определяне на обезщетението за напускане на системата.
Магистрат ще може да бъде командирован за срок до 12 месеца с негово писмено съгласие. По проекта този срок бе 6 месеца.
Народните представители не приеха предложението на Петър Славов за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс с преходните разпоредби, с която да се даде възможност на жалбоподателите да обжалват пред съд постановлението на горестоящия прокурор, с което потвърждава отказ за образуване на досъдебно производство.