С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и по негово искане бяха добавени още три въпроса към тези, на които Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) трябва да отговори в рамките на вече образуваното Тълкувателно дело № 2/2016 г. Първото заседание по делото е насрочено за 12.07.2016 г., съобщават от пресцентъра на съда.

След направен задълбочен анализ на практиката на съдилищата в страната по делата, свързани с транспортните престъпления, председателят на ВКС иска ОСНК да приеме тълкувателно решение, с което: 1. Да констатира наличието на неправилна съдебна практика по въпроса за излагане на мотиви в съдебните актове за точния вид на непредпазливата форма на вината при осъществяване на престъпленията по чл. 343 и чл. 343а от НК, като укаже на съдилищата как да бъде отстранена тя.

Председателят на ВКС иска ОСНК да даде отговор и на следните въпроси: 2. Абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичането му: а) на специално очертана за целта пешеходна пътека; б) на регулирано със светофарна уредба място; в) на място, което е продължение на тротоара или бордюра и г) на нерегламентирано за тази цел място. В случай че правото на пешеходеца в някоя или във всички хипотези не е абсолютно, с кои фактори трябва да се съобразява той при предприемане на пресичане на пътното платно?; 3. Компетентен ли е съдът да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната правна норма на чл. 343 от НК, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактическите обстоятелства по извършването му?

В мотивите на искането си Лозан Панов пише: „Човешкият живот е най-висша ценност, която трябва да се брани с всички средства на правото. Въпреки това броят на убитите пешеходци при ПТП нараства с всяка изминала година. Санкцията, която всъщност играе най-съществената роля за предотвратяването на тези изключително опасни за цялото ни общество явления, много често е със спорен ефект. Причината затова е наличието на противоречива съдебна практика по редица казуси, в които страна в пътнотранспортно произшествие е пешеходецът. Въпросът кой е по-раним – човекът или автомобилът, има еднозначен отговор. Водачите на МПС често се възползват от правото си на по-силния и това в немалко случаи завършва с фатален изход за пешеходеца. Когато обаче тази несправедливост е облечена в съдебно решение, то няма как обществото да вярва в основния принцип на правораздаването, че правото е изкуство за доброто и справедливото. Правораздаване, което съществува без необходимото обществено доверие, е изпразнено от съдържание. Във връзка с това изключително притеснително е, когато граждани, изгубили своите близки в ПТП, се обединяват и застават пред вратите на Темида, за да протестират срещу липсата на справедливост. Още повече че значителна част от експертите по пътна безопасност намират пряка причинно-следствена връзка между наказателната политика на държавата и количеството на произшествията, включително такива с фатален край. Стойността на човешкия живот в едно общество е индикация и за неговата зрялост. Затова Върховният касационен съд като висша съдебна инстанция, носеща най-голяма отговорност за тържествуването на доброто и справедливото в страната, трябва да прояви онази мъдрост и опит при анализа на съдебната практика по пътнотранспортните престъпления и да достигне до решение, което да доведе до осъзнаване от общество ни на стойността на човешкия живот, а не само на неговата цена”.