Съдът в Люксембург постановява, че гражданин на трета страна, който е съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в държава членка, различна от тази на която е гражданин, няма право на пребиваване в тази държава, когато гражданинът на Съюза я е напуснал преди започването на процедурата по развод.

Според директива на Съюза, когато гражданин на Съюза напусне територията на държава членка, различна от тази, на която е гражданин (приемаща държава членка), членовете на семейството му, които са граждани на трета страна (тоест самите те не са граждани на Съюза), загубват правото си на пребиваване в тази държава. От друга страна, Директивата предвижда, че в случай на развод членовете на семейството, които са граждани на трети страни, при определени условия запазват правото си на пребиваване в приемащата държава членка, когато преди започването на процедурата по развод бракът им е продължил най-малко три години, включително една година в приемащата държава членка.

Трима граждани на трети страни (индиец, камерунец и египтянин) сключват брак с гражданки на Съюза (латвийка, германка и литовка) и пребивават с тях в Ирландия в продължение на повече от четири години. И в трите случая съпругите напускат съпрузите си и Ирландия и подават молби за развод в съответните си държави (с изключение на германската гражданка, която подава молба за развод в Обединеното кралство). Ирландските власти считат, че тъй като към момента на подаване на молбите за развод гражданките на Съюза вече са напуснали Ирландия, тримата съпрузи — чужди граждани, вече нямат право на пребиване в Ирландия. Всъщност ирландските власти поддържат, че правото на пребиваване на тримата съпрузи е отпаднало в момента, в който съответните им съпруги са престанали да упражняват правото си на пребиваване в Ирландия, независимо че бракът е продължил най-малко три години (включително една в Ирландия). Тримата съпрузи оспорват решенията, с които се отхвърлят молбите им за запазване на правото на пребиваване в Ирландия.

Сезиран с тези дела, High Court of Ireland (горна инстанция в Ирландия) пита Съда дали правото на пребиваване в Ирландия на тримата съпрузи — чужди граждани, може да се запази, при положение че разводът е постановен след отпътуването на съпругите от тази държава.

С днешното си решение Съдът напомня, че съгласно член 7, параграф 2 от Директивата гражданите на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, трябва да го придружават в държавата членка, където той упражнява правото си на свободно движение (приемащата държава членка), или да се присъединят към него в тази държава. Следователно, когато гражданин на Съюза напусне приемащата държава членка и

се установи в друга държава членка или в трета страна, неговият съпруг — чужд гражданин, вече не отговаря на необходимите условия, за да има право на пребиваване в приемащата държава членка на основание на тази разпоредба.

Съдът посочва, че при започнала процедура по развод, ако бракът е продължил най-малко три години преди започването и, включително една година в приемащата държава членка, съпругът — чужд гражданин, може при определени условия да запази правото си на пребиваване в тази държава на основание член 13, параграф 2 от Директивата както по време на процедурата, така и след постановяването на развода, стига към датата на започване на посочената процедура да е пребивавал в тази държава в качеството си на съпруг на гражданин на Съюза, който придружава последния или се присъединява към него в посочената държава. Следователно гражданинът на Съюза трябва да пребивава в приемащата държава членка в съответствие с член 7, параграф 1 от Директивата до датата на започване на процедурата по развод. Ето защо, ако преди започването на такава процедура гражданинът на Съюза отпътува от приемащата държава членка, където пребивава неговият съпруг — чужд гражданин, правото на пребиваване на последния в тази държава не може да се запази на основание член 13, параграф 2 от Директивата.

В разглежданите случаи трите съпруги — гражданки на Съюза, са напуснали Ирландия още преди започване на процедурите по развод. Следователно съпрузите — чужди граждани, са загубили правото си на пребиваване в момента на отпътуването на всяка от съпругите и това право не може впоследствие да се „възстанови“ при подаването от съпругите на молби за развод след отпътуването им от Ирландия.

Съдът обаче напомня, че в такъв случай е възможно националното право да предоставя по- широка закрила на гражданите на трети страни и все пак да им позволи да продължат да пребивават в съответната държава членка (какъвто впрочем е случаят с тримата съпрузи, до които се отнася делото, тъй като ирландските власти са им предоставили временни разрешения за пребиваване и работа в Ирландия).