С последното си решение Съдът на Европейския съюз постановява, че етикетирането на храните не трябва да заблуждава потребителя като внушава наличието на съставка, която в действителност не се съдържа в продукта. Списъкът на съставките, дори и да е точен и изчерпателен, не може в достатъчна степен да коригира погрешната или неточна представа, която се създава от такова етикетиране.

Германското дружество Teekanne предлага на пазара плодов чай под наименованието „Феликс малиново-ванилово приключение“. Опаковката съдържа по-специално изображения на малини и цветя от ванилия, текстовете „плодов чай с естествени ароматизанти“, „плодов чай с естествени ароматизанти – малиново-ванилов вкус“ и „съдържа само естествени съставки“. В действителност плодовият чай не съдържа естествени съставки, извлечени от ванилия или малина, нито ароматизанти, получени от тях. Списъкът на съставките, който се намира на едната страна на опаковката, посочва: „Хибискус, ябълка, листа от сладка къпина, кора от портокал, шипка, естествен ароматизант с вкус на ванилия, кора от лимон, естествен ароматизант с вкус на малина, къпина, ягода, боровинка, черен бъз“.

Германско сдружение за защита на потребителите упреква Teekanne, че чрез елементите върху опаковката, заблуждава потребителя относно състава на чая. Всъщност, предвид на тези елементи, потребителят би очаквал посоченият чай да съдържа съставки от ванилия и малина, или най-малкото естествени ароматизанти от ванилия и малина. Поради това сдружението иска Teekanne да преустанови рекламата на чая. Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), като последна инстанция, отправя до Съда запитване дали етикетирането на храна може да заблуждава потребителя, когато внушава наличието на съставка, която в действителност не се съдържа в продукта, и единственият начин за потребителя да установи, че тя не се съдържа в продукта, е като прочете списъка на съставките.

С произнесеното днес решение, Съдът припомня, че правото на Съюза изисква купувачът да разполага с правилна, безпристрастна и обективна информация, която не го въвежда в заблуда и че етикетирането на храните не трябва да има заблуждаващ характер. Макар да е вярно, че потребителят би трябвало да прочете списъка на съставките преди да купи продукта, Съдът не изключва, че етикетирането на продукта може да заблуди купувача, когато някои елементи на етикетирането са неверни, погрешни, двусмислени, противоречиви или неразбираеми.

Съдът уточнява, че в такъв случай списъкът на съставките, дори и да е точен и изчерпателен, не може в достатъчна степен да коригира погрешната или неточна представа, която се създава у потребителя от етикетирането на тази храна. Следователно, когато етикетирането на дадена храна внушава наличието на съставка, която в действителност не се съдържа в нея (като това е видно единствено от

списъка на съставките), такова етикетиране може да заблуди купувача относно характеристиките на въпросната храна.

Следователно националната юрисдикция трябва да провери, като прецени различните елементи на етикетирането на чая, дали средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да бъде заблуден по отношение на наличието на съставки от малина и цветове от ванилия или на ароматизанти, получени от тези съставки. При тази преценка националната юрисдикция ще трябва по- специално да вземе предвид текстовете, използваните изображения и разположението, размера, цвета, шрифта, езика, синтаксиса и пунктуацията на различните елементи върху опаковката на плодовия чай.

Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 64/15

Люксембург, 4 юни 2015 г.

Решение по дело C-195/14 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbande – Verbraucherzentrale Bundesverband e.V./Teekanne GmbH & Co. KG

Пълният текст на съдебното решение може да прочетете ТУК