На 15.04.2015 г. главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 2, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., съобщават от пресцентъра на Прокуратурата. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., е приет и бюджетът на съдебната власт. В разпоредбата на чл. 2 ал.6 ЗДБРБ е уредено, че „за 2015 г. неизпълнението на приходите по ал.1 не се покрива с допълнителна субсидия от централния бюджет“.
Искането се основава на тезата, че тази разпоредба противоречи на основополагащи норми от Глава първа на Конституцията на Р България, установяващи принципа на правовата държава и принципа на разделение на властите. Оспорената разпоредба пряко се конфронтира и с нормата на чл. 117 ал.2 и ал.3 от КРБ, прогласяващи независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт. Аргументите на искането могат да се представят в следния синтезиран вид:
Всеки закон за държавния бюджет, който не гарантира средства за конституционно установени институции, е противоконституционен, тъй като се препятства дейността на тези институции.
В законите за държавните бюджети за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е било закрепено правилото, че неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години и изрично е било предвидено, че при недостиг на такива средства, неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебна власт задължително се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет. С тези закони са създадени допълнителни гаранции за изпълнение на приетия бюджет на съдебната власт и е била осигурена независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт, който подход е неоправдано изоставен със Закона за държавния бюджет от 2015 г.
Конституционният съд в свои решения е дал ясни ориентири какви са конституционните стандарти за ефективно осигуряване на независимостта и бюджетната самостоятелност на съдебната власт при определяне на средствата за нейната издръжка. Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и законодателната власт е длъжна да гарантира неговия обем и разпределение на кредите така, че да може съдебната власт ефективно да осъществява функциите си. Това се постига включително и чрез законовата възможност за компенсиране на недостига от наличностите по сметки от предходни години или с допълнителна субсидия от държавния бюджет.
Законосъобразното функциониране на съдебната власт предполага разходи, които следват императивни норми от други закони, какъвто пример е разпоредбата на чл. 218, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Нейното спазване изисква актуализации на възнагражденията в съдебната власт, каквито не са правени от 2012 г., поради недостиг на бюджет. Забраната за компенсиране на неизпълнените приходи от съдебна дейност със субсидия от централния бюджет създава допълнителни препятствия пред законосъобразното функциониране на съдебната власт.