С последното си тълкувателно решение Върховния касационен съд постановява следното:
За личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за идеална част от имота.
Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик. Сделката може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга – несобственик след сключването й.

 

Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Мария Иванова

Тълкувателното дело е образувано на осн. чл. 128, вр. с чл. 125 от Закон за съдебната власт/ ЗСВ/ и чл. 292 от ГПК с разпореждане на председателя на ВКС от 12.03.2013 г., допълнено сразпореждания от 19.03.2013 г., 5.06.2013 г. и 19.09.2013 г. за постановяване на тълкувателно решение по следните противоречиво решавани в практиката на ВКС и съдилищата въпроси:

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?

3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?

4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

По първия въпрос: Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

В част от съдебните решения се приема, че за личен дълг на единия съпруг увреждащата кредитора сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна изцяло, по реда на чл. 135 ЗЗД. Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима и съдилищата следят както за съвместната процесуална легитимация на съпрузите, като страна по увреждащата сделка, така и за режима на разпореждане, когато прилагат материалния закон. Увреждащата сделка е с общо за съпрузите право и затова не може прехвърлянето да е недействително само частично. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност – чл. 24, ал. 1 от Семейния кодекс/СК/. От забраната следва, че предмет на отмяна е цялата увреждаща сделка – разпореждането с целия имот, а не с някаква идеална част от него, каквато съпругът не притежава преди прекратяване на общността. Успешното провеждане на Павловия иск не е начин за прекратяване на съпружеската общност, посочен в чл. 27 СК. Съпружеската имуществена общност се прекратява с насочване на изпълнението върху имота по реда на гл. 44 от Гражданския процесуален кодекс/ ГПК/ и с влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, на осн. чл. 27, ал. 4 и 5 СК.

В други съдебни решения се приема, че за личен дълг на единия съпруг увреждащата кредитора сделка се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за / ид. ч. от прехвърления имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е особена бездялова съвместна собственост и затова разпореждането с притежаваните в такъв режим права следва да се извършва от съпрузите съвместно. За задължения, поети от единия или от двамата съпрузи за задоволяване на нуждите на семейството, те отговарят солидарно – чл. 32, ал. 2 СК/чл. 25, ал. 2 СК, отм./ Солидарните задължения на съпрузите се обезпечават с имущество, притежавано в съпружеска общност. По аргумент за противното следва да се приеме, че законодателят допуска разделност на имуществената общност в случаите, когато задължението на единия съпруг е лично – не е поето за посрещане на нужди на семейството. В подкрепа на това са указанията в ТР № 2/27.12.2001 г. по т. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 1. Там е прието, че ако съпругът – едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската му дейност, другият съпруг не отговаря солидарно; за тези задължения съпругът – длъжник отговаря с цялото имущество, включено в търговското предприятие и с / част от имуществото, притежавано в съпружеска общност, на осн. чл. 614, ал. 2 ТЗ. Следователно, ако дългът е личен на единия съпруг, обезпечението му се покрива от / ид. част от общото имущество на съпрузите, затова обявената по реда на чл. 135 ЗЗД относителна недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга – недлъжник. Значението на Павловия иск не се изчерпва само с обезпечаване на вземането на кредитора. Последица на решението, с което този иск се уважава е и обезпечаването на материалноправните предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес. Такава предпоставка е принадлежността на обекта, върху който е насочено изпълнението, към имуществото на съпруга-длъжник.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС намира следното:

Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за това, какви са последиците от решението за уважаване на Павловия иск. Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец.

От това следва, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.

Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение. Ако той иска да се освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от него.

Аналогията с чл. 614 ТЗ и въобще с хипотезите на чл. 27, ал. 3 и 4 СК е неуместна, защото при тях правното положение на вещта е различно. В тези хипотези, имуществото се е намирало в патримониума на съпрузите към правно релевантната дата (решението за обявяване в несъстоятелност, изпълнението) и прекратяването на съпружеската имуществена общност е последица от несъстоятелността, респ. от способа на индивидуалното принудително изпълнение. Там съпругът недлъжник запазва правата си върху / ид. ч. при условията на обикновена съсобственост, а частта на съпруга длъжник се включва в масата на несъстоятелността, респ. бива възложена другиму.

Предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото лице – приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява.

Аргументите, обуславящи крайния извод, че по отношение на кредитора сделката е недействителна за / ид. ч., а не за целия имот не са на плоскостта на вещното право и съпружеската имуществена общност, а на плоскостта на облигационното право и по-конкретно на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по иска и предмета на доказване.

Извън поставения за тълкуване въпрос е отговорността на съпрузите като солидарни длъжници. Предмет на разглеждане и отговор е хипотезата, в която дългът е личен на единия от съпрузите.

Ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане; материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. От субективна страна е необходимо знание на този длъжник, че сделката е увреждаща по отношение на този кредитор. Ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор“ на другия съпруг- ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга – ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.

По втория въпрос: Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?

В част от съдебните решения се приема, че разпореждането със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършено без съгласието на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е нищожно поради противоречие със закона. Нормата на чл. 26 СК /чл. 23 СК, отм./ е императивна – установена в публичен интерес, а нарушаването й води до нищожност на разпоредителната сделка – тя не поражда правни последици. С чл. 26 СК/ чл. 23 от СК, отм./ е въведено ограничение на личната собственост на съпруга върху семейното жилище, като за валидността на разпоредителната сделка с жилището се изисква съгласието и на съпруга – несобственик. Законът не предвижда възможност за отстраняване на порока и заздравяване на сделката с даване на съгласие от съпруга – несобственик след сключването й.

В други съдебни решения се приема, че съгласието по чл. 26 СК /чл. 23 СК, отм./ не е елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, но обуславя правното й действие. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното от съпруга – собственик на жилището разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова съгласие може да бъде дадено и след сключването на сделката. Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна за съпруга – несобственик и се превръща в действителна /заздравява се/ с даване на съгласие от него.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС намира за правилно второто разрешение на въпроса:

Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик, чийто конкретен интерес засяга. Относителната недействителност, според дадената й в ТР № 1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС характеристика, предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и може да бъде заздравена.

Разпоредителната сделка със семейното жилище – лична собственост на съпруга-прехвърлител, поражда незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за другия съпруг, ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на районния съд за него. Така извършеното разпореждане със семейното жилище е в относително, нестабилно, временно положение. Съпругът – несобственик може да оспори сделката с иск за обявяване на недействителността й, а упражняването на това право не е ограничено със срок. Сделката се заздравява, ако съпругът – несобственик даде съгласие за нея след сключването й във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД или ако не я оспори по исков ред. Това разрешение отчита както защитените с изискването за съгласие по чл. 26 СК /23 СК отм./ права на съпруга – несобственик и семейния интерес, така и интереса на третото лице – приобретател по сделката и сигурността на гражданския оборот. Да се приеме, че въпросната разпоредителна сделка е нищожна поради противоречие със закона е пресилено и при сравнение с разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 от СК, отм./, която предвижда по – лека санкция /относителна и временна недействителност, наричана още своебразна оспоримост/ за едноличното разпореждане на съпруг с общ за съпрузите недвижим имот /включително с притежаваното в съпружеска имуществена общност семейно жилище/.

По третия въпрос: Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството/ ЗН/, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. С оглед наличието на особени правила, уреждащи правните последици на сделки на разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност, в практиката се поставя въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗНв хипотези, при които идеална част от съсобствения имот, предмет на делбата, се притежава в режим на съпружеска имуществена общност.

В част от съдебните решения се приема, че разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството се прилага и когато идеална част от делбения имот принадлежи общо /бездялово, съвместно/ на двамата съпрузи. За да породи доброволната делба правно действие, в нея следва да участват и двамата съпрузи. Извършената без участие на единия от тях доброволна делба е изцяло нищожна, както е указано в ППВС № 7/73 г., т. 7. Съпружеската имуществена общност, макар бездялова, се основава на съвместни права на съпрузите върху общата вещ и неучастието на един от титулярите на тези права в делбата я опорочава, както неучастие на съсобственик.

В други съдебни решения се приема, че съпругът на съделителя, който е участвал в доброволната делба няма права на съделител, тъй като не притежава свой дял от имота преди прекратяването на съпружеската общност. Последиците от неучастието на съпруг на съделител в доброволната делба са различни в зависимост от това, дали при делбата съпругът – съделител получава в дял имота или имотът е получен в дял от друг съделител. Ако имотът е получен в дял от съпруга – съделител, неучастието на другия съпруг в доброволната делба е правно ирелевантно. В този случай договорът за доброволна делба е придобивна сделка, при която не е необходимо участието на другия съпруг. Ако делбеният имот е получен от друг съделител, доброволната делба не е изцяло нищожна, тъй като всеки съделител представлява презумптивно съпруга си на осн. чл. 24, ал. 4 СК/чл. 22, ал. 3 СК, отм./ В този случай никой от съделителите не може да се позовава на неучастието на своя или на нечий друг съпруг. Единствено съпругът, който не е знаел за доброволната делба, може да я оспори в срока по чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 СК, отм./. В противен случай тя поражда действие и за него. Правилата, които уреждат отношенията между съделителите, не се прилагат в други отношения, ако за тях съществуват особени правила.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС намира за правилно второто разрешение на въпроса:

Доброволната делба /договорът за делба/ е самостоятелен вид възмезден договор, с който се прекратява съсобствеността върху общата вещ / или вещи/ – чл. 69 – 80 ЗН, чл. 35 от Закона за собствеността /ЗС/, чл. 202 ЗУТ и ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК. Договорът за делба има вещнопрехвърлително действие за предмета на делбата – притежаваните в обикновена съсобственост идеални части от делбения имот / или имоти/ се превръщат в право на собственост върху отделни реално обособени обекти и общото имущество се разпределя между съделителите, съобразно правата им в съсобствеността.

Ако идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, материалноправното изискване за действителност на доброволната делба в чл. 75, ал. 2 ЗН следва да се тълкува във връзка с по-късно приетия СК и отстъпва на въведения с кодекса специален режим на съпружески имуществени отношения. СК е нов и специален закон по отношение на ЗН. По-късно приетите и влезли в сила правни норми въздействат върху приложното поле и съдържанието на заварените норми.

Последиците от неучастието на единия съпруг в договора за делба, когато идеална част от делбения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, са различни в зависимост от това дали имотът е получен в дял от съпруга – съделител или от друг от съделителите. В първия случай договорът за делба е придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо – арг. от чл. 21 от СК. Във втория случай договорът за делба е акт на разпореждане с притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална част от имота и не е нищожен, а относително недействителен спрямо неучаствалия съпруг, на осн. чл. 24, ал. 4 СК / чл. 22, ал. 3 СК, отм./.

Доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от съделителите. Единствено в случай, че делбеният имот не е поставен в дял на съпруга – съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 от СК / чл. 22, ал. 3 СК, отм./. С уважаване на конститутивния иск с пр. осн. чл. 24, ал. 4 СКвещнопрехвърлителното действие на договора за делба отпада изцяло и делбата следва да се извърши отново.

По четвъртия въпрос: Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от СК / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

В част от съдебните решения се приема, че в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака, с договор за продажба на името на двамата съпрузи не може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество в полза на единия съпруг, по негов иск или възражение. Съвместното участие в договора и удостоверяването, че цената е платена от купувачите има характер на декларация на двамата съпрузи, с която те взаимно – помежду си и спрямо третите лица, признават равния си принос в придобиването, вкл. при небрачен произход на вложените средства. Дори вложените в покупката на имота средства да са дарени само на единия съпруг от трети лица, той е предоставил част от тях на другия на някакво облигационно основание /дарение, заем, в изпълнение на задължението почл. 17 СК/, което е без значение за характера на собствеността. В зависимост от това основание, предоставилият средствата съпруг може да претендира преимуществен дял от общото имущество, да отмени дарението, да иска връщане на заем, но искът за преобразуване на лично имущество в придобит по време на брака имот, при участието на другия съпруг в придобивната сделка е неоснователен. Плащането на цената с лични на единия съпруг средства, когато и двамата съпрузи са сключили договора за продажба, не се свързва от закона с вещноправни последици. Вътрешните отношения между съпрузите подлежат на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени средствата.

В други съдебни решения се приема, че при посочените във въпроса предпоставки може да се установява само частична трансформация на лично имущество на всеки от съпрузите, до размер на презумптивно равните, на осн. чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността/ ЗС/ и чл. 183 ЗЗД, за двамата купувачи части от закупения имот.

В трета група съдебни решения се приема, че при придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество. Законът не поставя установяването на трансформацията на лично имущество в зависимост от формалното участие на съпрузите в договора за продажба, като възмездно придобивно основание. Характерът на собствеността върху придобития имот се определя от този на вложените в придобиването средства, обективиращи приноса за него.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия намира за правилно третото разрешение на въпроса:

През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични – чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК. СК е нов и специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството – чл. 32, ал. 2 СК/ чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.

С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. Последното има значение при прилагане на общия закон – ЗС и ЗЗД, но при избран законов режим на разделност по новия СК, в сила от 1.10.2009 г.

Поради изложеното, Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС

 

 

РЕШИ: 

1. За личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за идеална част от имота.

2. Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик. Сделката може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга – несобственик след сключването й.

3. Доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 СК, отм./, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител

4. В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 СК / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./.

 

Особените мнения на съдиите може да прочете в системата Apisweb