Министерският съвет прие Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020), съобщиха от пресцентъра на правителството. Целта на документа е функционалната грамотност да се изведе като национален приоритет и да се гарантира сътрудничеството в областта на инициативите за ограмотяване, които да се реализират от местните, регионалните и националните власти, социалните партньори, учителите и родителите.

Особено внимание се обръща на застрашените групи – тези, при които ниските доходи ограничават възможностите за учене и намаляват мотивацията, както и тези, при които езикът е съществена пречка за придобиване на образование. Поставя се акцент върху създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която специално място се отделя на съвременните информационни средства и на ролята на учителите.

Предвидена е специализирана квалификация на всички учители за съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето. Очертани са целеви индикатори в областта на образованието и обучението, към които Европа се стреми с „Хоризонт 2020“ – до 90 на сто дял на обхванатите в детска градина деца от 4-годишна възраст до постъпване в първи клас и до 30% намален дял на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг при 39, 4 процента през 2012 г. Резултатите от международно изследване PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study), насочено към измерване на уменията за четене на 10-годишните (учениците в IV клас) сочат, че страната ни е с 16-ти резултат от 48 участващи страни от целия свят и постиженията на българските четвъртокласници е 532 т. при среден резултат на участващите страни 500 т.

Резултатите са респектиращи и говорят за високо равнище на качеството на обучението в началния етап, пише в съобщението. Обяснението в чувствителната разлика при представянето на 10-годишните и 15-годишните български ученици е в същността на двете изследвания – PIRLS е ориентирано към измерване на основни умения за възприемане и обработване на информация от различни видове текст, a PISA – към извличане и интерпретация на информация от текст, към тълкуване и осмисляне на съдържанието и формата му.