С последното си решение Европейския съд постановява, че държава членка може да разреши на библиотеките да цифровизират без съгласието на притежателите на права някои книги от своята колекция, за да ги предоставят на разположение в електронни читателски места. Държавите членки могат, в определени граници и при определени условия, едно от които е плащането на справедливо обезщетение на притежателите на права, да разрешат на ползвателите да отпечатват на хартия или да съхраняват на USB устройство книгите, цифровизирани от библиотеката.

Съгласно директивата за авторското право авторите имат изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането и публичното разгласяване на своите произведения. Директивата обаче позволява на държавите членки да предвидят някои изключения и ограничения от това право. Подобна възможност е налице по-специално за общодостъпните библиотеки, които за целите на частно изследване или проучване предоставят произведения от своята колекция на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали. По настоящото дело Bundesgerichtshof (Федералният съд на Германия) е поискал от Съда да уточни обхвата на тази възможност, използвана от Германия.

Bundesgerichtshof трябва да реши спор между Техническия университет на Дармщат (Technische Universitat Darmstadt) и германското издателство Eugen Ulmer KG. Библиотеката на университета е цифровизирала книга, издадена от Eugen Ulmer, преди да я предостави на разположение в електронните си читателски места. Тя отхвърля предложението на издателството да купи и да използва под формата на електронни книги („е-books“) издадените от него учебници (сред които е въпросната книга). Eugen Ulmer иска да се забрани на университета да цифровизира посочената книга, а ползвателите на библиотеката, посредством електронните читателски места, да не могат да отпечатват тази книга или да я съхраняват върху USB устройство и/или да изнасят така възпроизведеното от библиотеката.

В решението си от днес Съдът най-напред посочва, че дори притежателят на правата да отправи до библиотека предложение за сключване на лицензионен договор за използване на произведението му при подходящи условия, тя може да се позове на изключението, предвидено за специализираните терминали, тъй като иначе не би могла нито да изпълнява основната си мисия, нито да допринася във връзка с обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания.

По-нататък Съдът постановява, че директивата допуска държавите членки да дадат на библиотеките правото да цифровизират произведенията от своята колекция, когато за целите на частно изследване или проучване последните е необходимо да бъдат предоставени на разположение на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали. Всъщност правото на библиотеките да разгласяват чрез специализирани

терминали произведенията, част от тяхната колекция, до голяма степен би било изпразнено от съдържание, и дори от полезен ефект, ако библиотеките не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения.

За сметка на това Съдът посочва, че въпросното право на разгласяване, което е възможно да бъде предоставено на общодостъпните библиотеки, не може да позволи на отделните лица от публиката нито да разпечатват произведенията на хартия, нито да ги съхраняват на USB устройство чрез специализирани терминали. Всъщност отпечатването на произведение на хартия и съхраняването му на USB устройство са действия по възпроизвеждане, доколкото целта им е да се създаде ново копие на дигиталното копие, предоставено на разположение на отделни лица от публиката. Тези действия по възпроизвеждане не са необходими с оглед разгласяването на ползвателите на произведението чрез специализирани терминали и следователно не попадат в обхвата на правото на разгласяване чрез специализирани терминали, още повече че посочените действия се извършват от отделни лица от публиката, а не от самата библиотека.

Съдът обаче добавя, че държавите членки могат, в рамките на определените с директивата ограничения и условия, да предвидят изключение от или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане, с което разполагат притежателите на правата, и така да позволят на ползвателите на съответната библиотека да отпечатват произведенията на хартия или да ги съхраняват на USB устройство в специализирани терминали. За тази цел на притежателите на правата по-специално трябва да се плати справедливо възнаграждение.