Константин Пенчев пояснява, че не оспорва необходимостта от специален надзор, разбира и стремежа на БНБ да получи възможно най-пълна и подробна информация за състоянието на двете банки. Той пише: „Големият брой засегнати съдби на хората обаче и убеждението, че държавата би трябвало да има механизми, чрез които да защите интересите на гражданите си, ме накара да направя много внимателен анализ на законодателството в тази област. Категоричното ми мнение е, че БНБ има възможност да приложи много по-гъвкав подход, вместо да стои пасивно и да чака шест месеца, за да предприеме някакви действия в защита на хората, вложили парите си в двете банки, тъй като са вярвали, че БНБ внимателно следи за банковата стабилност в страната. Подозирам, че е сериозна вероятността и всички зесегнати от това бездействие да спечелят евентуални дела за причинените им вреди, като обезщетенията ще бъдат платени от всички данъкоплатци”.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от  Закона за кредитните институции (ЗКИ) банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, се поставя под специален надзор, за да се оздрави. С оглед на постигането на тази цел чл. 116, ал. 2 от ЗКИ дава възможност на БНБ да предприеме различни  мерки, включително да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката. „Не приемам обаче, че волята на законодателя е била при специален надзор БНБ да спира за целия срок на надзора, който може да е 6 месеца, изпълнението на всички задължения на банката изцяло. Подобно разбиране влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, съгласно която БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време” – категоричен е омбудсманът.