Върховният съд в САЩ постанови, че изискването към частни корпорации да осигуряват застраховки за служителките си, които включват и достъп до противозачатъчни средства и процедури, нарушава федерален закон, гарантиращ религиозната свобода, съобщи Ню Йорк Таймс.
След подадена жалба от Hobby Lobby и Conestoga Wood Specialties, две компании, собственост на християнски семейства, Върховният съд се раздели на два лагера. Петима от 9-те съдии подкрепиха двете компании и тяхното позоваване на свободата им да изповядват дадена религия, докато четирима се обявиха в подкрепа на закона за здравеопазването. Според този закон и някои други наредби, отнасящи се до него, американските работодатели са задължени да гарантират пълен застрахователен пакет, включващ и разнообразни методи за контрол на раждаемостта.
Hobby Lobby и Conestoga Wood Specialties са отказали да покрият някои методи за контрол на раждаемостта, твърдейки, че те са сродни с аборт – мнение, с което много учени са несъгласни. Същевременно компаниите са заявили, че нямат никакви възражения спрямо други противозачатъчни средства като презервативи, медикаменти против бременност и стерилизиране. В защита на своите искания компаниите са се позовали на Закона за възстановяване на религиозната свобода (Religious Freedom Restoration Act), приет през 1993 г.
Съдия Алито от групата на мнозинството счита, че изискването към двете компании да гарантират пълно покритие на противозачатъчни средства и процедури оказва значителен натиск върху религиозната им свобода. Според изчисленията му, в случай че не спази закона, Hobby Lobby вероятно ще трябва да заплати годишна глоба в размер на 475 милиона долара. Съдия Алито също така допълни, че приема аргумента, че правителството има интерес да гарантира на жените достъп до противозачатъчни средства и процедури.
Въпреки това той е убеден, че има други начини за постигането на тази цел, които не накърняват религиозните права на компаниите. Една от възможностите е правителството да заплати медицинското покритие. Друга потенциална опция е администрацията да изиска от застрахователните компании да осигурят това покритие – опция, която вече се използва в случаите на някои религиозни организации с нестопанска цел.
На противоположното мнение е съдия Гинсбърг, която вярва, че „всеобхватният подход на Върховния съд към корпорации като към физически лица приканва групи и организации със стопанска цел да търсят освобождаване от регулации, които според тях са несъвместими с религиозните им възгледи“. Освен това решението на съда може да бъде използвано от много други корпорации, публични или частни, за да се противопоставят на здравно покритие на ваксини, минимално заплащане или еднакво заплащане на труда на мъже и жени при извършване на идентични задачи.
Позиция по спорното решение на Върховния съд взе и Белият дом чрез пресаташето Джош Ърнест, който категорично заяви, че постановлението на съда „поставя под опасност здравето на жените, които тези компании наемат на работа“. Ърнест също така смята, че „жените сами трябва да взимат решения, отнасящи се до медицински грижи, а не работодателите да взимат тези решения вместо тях“. В официални писма правителството допълва, че докторите, а не работодателите, трябва да решават кой начин за контрол на раждаемостта би бил най-безопасен и ефективен.
Източник Дневник