Според генералния адвокат Niilo Jaaskinen държава членка може да разреши на библиотеките да цифровизират без съгласието на притежателите на права книги, които са част от тяхната колекция, за да ги предлагат на електронни читателски места.
Макар директивата за авторското право да не позволява на държавите членки да разрешават на ползвателите да съхраняват върху USB устройства цифровизирната от библиотеката книга, тази директива допуска по принцип отпечатването на книгата
като копие за лично ползване.

Съгласно директивата за авторското право държавите членки трябва да предоставят на авторите изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането и публичното разгласяване на техните произведения. Същевременно директивата позволява на държавите членки да предвидят някои изключения и ограничения от това право. Подобна възможност е налице по-специално за общодостъпните библиотеки, които за целите на частно изследване или проучване предоставят произведения от своята колекция на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали. По настоящото дело Bundesgerichtshof (Федералният съд на Германия) е поискал от Съда да уточни обхвата на тази възможност, използвана от Германия.

Bundesgerichtshof трябва да реши спор между Техническия университет на Дармщат (Technische Universitat Darmstadt) и германското издателство, Eugen Ulmer kG. Издателството е поискало да се забрани (i) на университета да цифровизира книга от своя библиотечен фонд, издадена от Eugen Ulmer, и (ii) на ползвателите на библиотеката, посредством създадените в нея електронни читателски места, да отпечатват тази книга или да я съхраняват върху USB устройство и/или да изнасят така възпроизведеното от библиотеката. Всъщност университетът е цифровизирал въпросната книга и я е предоставил на разположение чрез електронните читателски места. Университетът не е приел предложението на издателя да купи и използва издадените от последния учебници под формата на електронни книги („е-books“).

В заключението си от днес генералният адвокат Jaaskinen приема на първо място, че дори притежателят на права да отправи до библиотеката предложение за сключване на подходящ лицензионен договор за използване на произведението му, библиотеката може да се позове на изключението, предвидено за специализираните терминали. Според генералния адвокат Jaaskinen едва след сключването на подобен договор библиотеката не може повече да се позовава на това изключение.

По-нататък генералният адвокат заключава, че директивата допуска държавите членки да предоставят на библиотеките правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, когато това е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на публично разположение чрез специализирани терминали. Такъв може да бъде случаят, когато следва да се осигури закрилата на оригиналите на произведения, които, макар да са обхванати от авторското право, са по-стари, нетрайни или редки. Такъв може да бъде и случаят, когато съответното произведение се ползва от голям брой студенти и копията биха могли да доведат до непропорционално използване.

Генералният адвокат Jaaskinen уточнява обаче, че директивата позволява не цялостното цифровизиране на колекция, а само цифровизиране на отделни произведения. По-

специално не следва да се използват специализирани терминали, когато това има за единствена цел да се избегне закупуването на достатъчен брой физически копия на произведението.

Накрая генералният адвокат Jaaskinen приема, че директивата не позволява на ползвателите на специализирани терминали да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение произведения. Той отбелязва по-конкретно, че предвиденото за специализираните терминали изключение представлява по принцип изключение от изключителното право на разгласяване, с което разполага притежателят на правото. Според генералния адвокат понятието за разгласяване изключва от рамките на това изключение възможността за съхраняване на произведението върху USB устройства, тъй като става въпрос не за разгласяване от библиотеката, а за създаване от ползвателя на цифрово копие за лично ползване. Освен това подобно възпроизвеждане не е необходимо, за да се запази полезното действие на изключението, макар възпроизвеждането да е от полза за ползвателя. При това разглежданото изключение не обхваща акта, с който библиотеката осигурява на ползвателя достъп до цифровото копие, за да може той да създаде допълнително копие и да го съхрани върху USB устройство.

Макар генералният адвокат да счита, че предвиденото за специализираните терминали изключение не обхваща отпечатването върху хартия, той отбелязва все пак, че

отпечатването на произведение, до което е даден достъп чрез специализираните терминали, може да бъде обхванато от други изключения, предвидени в директивата, като например изключението относно копието за лично ползване. В това отношение генералният адвокат не вижда никаква разлика между фотокопирането на страници от налични в библиотечния фонд физически произведения и отпечатването на страници от цифрови копия. При отпечатването върху хартия не съществува опасност от широкомащабно незаконно разпространение, каквато е налице при цифровите копия.