Софийският градски съд приема, че с деянието си обективно Октай Енимехмедов, който нападна с газов пистолет през февруари миналата година Ахмед Доган, не е можел да причини смъртта на лидера на ДПС.

На 26 февруари Софийски градски съд осъди на 3 години и 6 месеца Октай Енимехмедов. Енимехмедов беше признат за виновен за закана за убийство и оправдан по обвинението за опит за убийство на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Категорично по делото няма доказателства за умисъл на подсъдимия да умъртви Ахмед Доган, се казва в мотивите на съда, който приема за недоказано обвинението в опит за убийство на Доган, предаде БГНЕС.

 

Мотиви към присъда по  НОХД 3235/2013 год. по описа на СГС, НО, 29-ти състав

СГП е внесла обвинителен акт срещу О.Х.Е. за престъпление по чл. 116, ал.1, т.1 и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. **5, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК.

В хода по същество прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Изразява становище, че от събраните доказателства по делото се установява безспорно фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Прокурорът счита за доказано, че в спокойно съзнание подсъдимият е взел решение умишлено да умъртви А.Д.Д., за която цел се снабдил с газов пистолет „EKOL VOLGA” и газови патрони, и на 19 януари 2013 година, в изпълнение на намеренията си, е успял да проникне до залата, в която се е провеждала конференцията на партия „Д.ЗА П. и С.”, качил се е на трибуната, на която реч е изнасял А.Д., и на три пъти е направил опит да възпроизведе изстрел от близко разстояние към главата му, при което 3 пъти пистолетът е засякъл. Прокурорът счита, че с приетата по делото комплексна съдебномедицинска и бА.стична експертиза безспорно се установява, че с оръжието и патроните, които са били използвани от подсъдимия е възможно причиняване на смърт, в зависимост от разстоянието от което се произвежда изстрел и посоката му. Намира за доказано, че е направен опит да бъдат изстреляни и трите патрона, които са били намерени в зала 3 на НДК, като се позовава на заключения на бА.стичната експертиза, че по всички патрони е имало следи от ударник на пистолет. Според прокурора, тези следи са били получени, при опита на подсъдимия да умъртви А.Д., при което два пъти е презаредил пистолета и два пъти е направил опит за изстрел. Прокурорът счита, че умисълът у подсъдимия за умъртвяване на Д. се извежда от неговите действия, от факта, че подсъдимият е правил опити да възпроизведе изстрел с газови патрони от близко разстояние към главата на пострадА.я, от това, че предварително се снабдил със средства за осъществяването на деянието – пистолет и патрони,  от това, че е правил опити да доближи оръжието до главата на Д.. Намира, че неуспехът на деянието се дължи от една страна на активните действия на Д., да избегне дулото на пистолета, а от друга – на намесата на охраната и засичането на пистолет. Според прокурора за умисъла на подсъдимия за убийството се съди и от факта, че е бил предупреден от свидетеля на А.В. – продавача който му е продал пистолета, че не следва да стреля срещу човек от разстояние по-малко от един метър. В подкрепа на нА.чието на пряк умисъл изтъква и писмото, с което Е. се прощава с майка си. Прокурорът намира, че е нА.це годен опит за убийство на А.Д.. Счита за доказано, че са нА.це посочените квА.фицирани признаци на състава на престъплението, тъй като от една страна, деянието е било предварително подготвено и замислено, а от друга – деянието е извършено срещу А.Д., в качеството му на председател на политическа партия „Д.ЗА П. и С.”, при изпълнение на функциите му – при представяне на доклада на конференцията на ДПС. С оглед на изложените съображения, прокурорът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по член 116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. Чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от Наказателния кодекс. Прокурорът намира за безспорно доказано и престъплението по член **5, ал. 2 от Наказателния кодекс. Намира, че това престъпление е било извършено, при условията на идеална съвкупност с опита за убийство. Този извод обосновава с това, че подсъдимият е извършил деянието на обществено място, че е демонстрирал неуважение към обществото, с факта, че упорито не е прекратявал действията си след първоначалния неуспех на замисленото, че поведението му е довело до прекъсване на конференцията на политическа партия „Д.ЗА П. и С.”, изключително силно е шокирало намиращите се в залата лица, включително и официалните гости и делегации. Намира, че престъплението по член **5 от НК е било извършено, при евентуален умисъл, тъй като подсъдимият пряко е целял убийството на Д., като е допускал, че ще настъпят и другите обществено опасни последици – нарушаване на обществения ред. Изключителна дързост на деянието, според него, се извежда както и факта, че подсъдимият упорито не е прекратявал действията си, така и на факта, че е съзнавал, че деянието ще бъде отразено в медиите, както в България, така и в чужбина. Иска подсъдимият да бъде признат за виновен по обвиненията за престъплението по чл. 116 от НК и да му бъде наложено наказание към средния размер на наказанието лишаване от свобода, и да бъде признат за виновен в престъплението по член **5, ал. втора от НК, за което да му бъде наложено наказание в максимален размер, като се вземе предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия счита, че той следва да бъде оправдан и по двете обвинения. Изразява становище, че в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават събраните доказателства. Защитата възразява срещу това, че свидетелят Д.И. е бил използван, като поемно лице, при извършения оглед, тъй като е участвал в процеса в друго процесуално качество – това на свидетел, макар и възникнало, след извършване огледа. Също така счита, че това лице е заинтересована от изхода на делото, поради обвързаността си с политическа партия „Д.ЗА П. и С.” и пради обстоятелството, че е бил натоварен на конкретната конференция да следи за охраната. Същото основание намира, че е нА.це по отношение на другото поемно лице, ползвано при огледа на местопроизшествие Н. К.. Защитата счита, че поради присъствието й по време на деянието в залата, тя има качеството на свидетел и не може да бъде поемно лице. Освен това намира, че и тя е служебно свързана с политическа партия „Д.ЗА П. и С.”.

На следващо място, защитата смята, че и двете поемни лица реално не са присъствА. на извършения оглед, което се установява от разпита им в съдебно заседание. Ето защо изразява становище, че протоколът за оглед на зала 3 на НДК, където е било извършено деянието, не е изготвен по правилата на НПК и следва да бъде изключен, като доказателствено средство по делото. Същите основания защитата счита, че са нА.це и по отношение на другия протокол за оглед – при който са описани и иззети инкриминираното оръжие и газови патрони. Свидетелите И. и Р., предвид членството им в политическа партия „Д.ЗА П. и С.” и присъствието им по време на деянието, според защитата не са незаинтересовани от изхода на делото.

На следващо място, за да аргументира становището си за недоказаност на обвинението, защитата се позовава на противоречието в доказателствата, дА. намереният пистолет е бил с или без пълнител. Констатира, че по този въпрос са нА.це множество противоречия между протокола за оглед на местопроизшествие, с който е иззето оръжието, показанията на свидетелите и експертизите. Защита също така смята, че са нА.це множество противоречивия и несъответствия в доказателствата за начина, по който са били намерени и приобщени към делото газовият пистолет и патрони. Изразява становище, че изясняването на тези несъответствия и противоречия е невъзможно, поради което и предвид опорочаването на протокола, с който са приобщени към материА.те по делото, пистолетът и патроните следва да бъдат изключени от доказателствения материал.

Защитата възразява срещу използването на заключението на комплексната съдебно медицинска и бА.стична експертиза, като доказателствено средство по делото, като намира, че тя не се базира на обективни източници и вещите лица не са успели убедително да обяснят, въз основа на какви данни са направили своите заключения, че с конкретното газово оръжие и патрони може да бъде причинена смърт.

Адвокат А. анА.зира подробно свидетелските показания и дава оценка на показаните на всеки един свидетел, като изразява  становище, че голяма част от свидетелите са пристрастни, предвид принадлежността им към политическа партия „Д.ЗА П. и С.”, което е видно и от дадените от тях оценки в хода на съдебното следствие. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на Л.М., Т.А., М.К. и Т.Х.. Намира, че не следва да бъдат приемани показанията за деянието на свидетелите, които са участвА. в друго процесуално качество, а именно на поемни лица. Счита, че са обективни и следва да бъдат приети за достоверни показанията на свидетелите Р.А., Д.М., Х.Б., В. И., Ф.Х. и Р.Р., които намира за обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се.

Защитата не е съгласна със становището на прокуратурата, че по делото е безспорно доказан прекия умисъл на Е. да убие а А.Д.. Позовава се на свидетелите Ц.И.И., която дава сведение, че подсъдимият не е искал никаква допълнителна информация за пистолетите, които са продавА. и за техните поразителни възможности. Намира, че липсата на умисъл се установява и от факта, че в книжката към пистолета не е имало никакво информация, за това, че оръжието може да създаде опасност за живота и здравето на човек. Позовава се на липсата на какъвто и да е било интерес от страна на подсъдимия към бойни оръжия, които категорично могат да предизвикат смърт при стрелба към тялото на човек. Също и на факта, че подсъдимият не е ползвал ножа, който е носил у себе си. За липсата на умисъл защитата счита, че се съдържат категорични доказателства в техническите експертизи, които установяват въз основа на записите на събитието, че разстоянието между пистолета и главата на А.Д., в момента на опита за изстрел е значително по-голямо от това, при което, съгласно съдебномедицинската и бА.стична експертиза, може да се причини смърт.

С оглед на изложеното защитата на мира, че не е нА.це деяние, което може да се квА.фицира като опит за убийство.

По отношение на второто обвинение, за извършено хулиганство, при условията на особена дързост, защитата счита, че деянието не осъществява от обективна страна състава на това престъпление. Намира, че действията на подсъдимия О.Е. не са скандА.зирА. обществото и намиращите се в залата, не е нарушило обществения ред, нито е показало неуважение към обществото. В тази връзка се позовава на реакции на хора, които е срещала, които се изразявА. положителна оценка за извършеното деяние от Е..

Ето защо иска подсъдимият Е. да бъде оправдан и по двете обвинения.

Подсъдимият изразява становище, че е проявил доблест съпоставима с тази на героите от древногръцката митология и е направил усилия да защити, честта и достойнството на народа. Счита, че на бившите служби на Държавна сигурност не им е мястото във властта, с което визира пострадА.я А.Д..  Изразява политически оценки за състоянието на държавата и това, в което той желае тя да се превърне. Заявява, че съдът следва да избере и да реши как да отсъди по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият О.Х.Е. *** на *** г., с ЕГН **********. Той е български гражданин, неженен, със средно образование, студент. Живее на постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. *. Студент е във ВИАС, 5-ти курс. Осъждан е.

Политическа партия ДПС е регистрирана като такава на 26.04.1990 г.  по ф.д. № 2574/1990 год. на СГС. Към 19.01.2013 год. А.Д.Д. представлявал политическа партия „ДПС“ в качеството на неин председател.

На 19.01.2013 г. В сградата на „Н.Д.К.“ (НДК) било планирано да се проведе VIII – та Национална конференция на Политическа партия „Д.ЗА П. и С.“ (ДПС). Провеждането на конференцията предварително било обявено. В медийното пространство се появила информация, че именно на тази конференция председателят на партията – А.Д.Д., щял да подаде оставка.

Подс. О.Е. се интересува от политиката в страната и в частност на политическа партия „ДПС“. През 2012 год., подс. Е. присъствал на VI- та Национална конференция на Младежко ДПС като гост-придружител на братовчед си – свид. М.М.. Там той получил синя лента с надпис „Младежко ДПС“ с прикрепен към нея един брой бадж, който се състоял от прозрачно ламинирано картонче с надпис от едната страна –„Младежко ДПС VI- та Национална конференция, 17-ти ноември. Гост, Уверени в бъдещето“, а от другата страна с надпис „Дневен ред“. Действията на А.Д. като председател на ПП „ДПС“  в политическия, икономическия и социален живот не оправдават очакванията на подс. Е.. Той намира, че политиката, която води партията не е в интерес на българските граждани. Обвинява за тази политика А.Д.. Считал, че до голяма степен Д. и други политически лица от българския живот, свързани с бившите служби на Държавна сигурност, водят политика, която обрича българския народ на бедност и безперспективност.

Поради тези причини в съзнанието на подс. Е. се формирало решението да направи демонстрация, с която да сплаши А.Д. и да му покаже, че не е неуязвим. Считал, че с тези свои действия ще въздейства на българския народ, за да си търси по-активно правата, които според него били потъпквани от политици като А.Д.. Демонстрацията трябвало да бъде извършена публично и да стане достояние на колкото може повече български граждани.

Тази идея се родила в неопределен период от време, преди 19.01.2013 год. и подсъдимият обмислял, как да я изпълни. Когато научил от медиите за предстоящата конференция, на която Д. щял да присъства, преценил, че най-удобният момент за замисленото, при който би предизвикал най-голям отзвук, е изнасянето на доклада на Д. на трибуната в зала 3 на НДК на VIII – мата Конференция на ДПС.

Мероприятието било планирано за 19.01.2013 г. След като обмислил, как да извърши деянието, подсъдимият преценил, че най-силен ефект ще предизвика, ако застане на трибуната до Д. и възпроизведе изстрел с газово оръжие и патрони пред присъстващите в залата. Подсъдимият бил наясно, че доколкото се касае за публично събитие на мястото ще има официални гости, делегации, представители на други партии и медиите и ще бъде широко отразено в средствата за масова информация. Бил наясно, че насочването на оръжието и възпроизвеждането на изстрел в близост и към Д. ще предизвика силен стрес у лицето и целял с това да повлияе на психиката му, да го принуди да се оттегли от обществения и политически живот и да предизвика у него страх от саморазправа от страна на недоволни граждани. Същевременно бил наясно, че деянието ще предизвика страх и шок и в другите лица, присъстващи в залата, предвид неочакваността на акта и видимо агресивните действия, които планирал да извърши и бил съгласен с тези последици.

В изпълнение на намеренията си, на 18.01.2013 г., около обяд, подс. Е. посетил магазин за оръжия и боеприпаси, стопанисван от „А.“ ЕООД, намиращ се на адрес: гр. С., бул. „Е. Г.“ № **. На работа в магазина били свид. Ц.И. – продавач-консултант, и свид. А.В.. Е. завил, че желае да си закупи газово оръжие и бил упътен към витрината, където били изложени газови пистолети. Подсъдимият разгледал изложените модели и харесал газов пистолет „ЕKOL“, модел „VOLGA”, кА.бър 9 мм, който бил от най-евтините изложени пистолети. Свидетелката И. му предложила и по-скъпи, и качествени пистолети, но Е. не проявил интерес към тях. Поинтересувал се и от боеприпаси.  Свид. И. му предложила различни видове, сред които и газови патрони съдържащи пипер и сигнални газови патрони. Обяснила му, че гавозвите патрони съдържащи пипер се използват за самозащита от животни и хора, а другите единствено възпроизвеждат шум. Продавачите обяснили на Е., че имат турски и немски патрони, между които разликата е, че турските засичат по-често. В крайна сметка подс. Е. закупил газов пистолет „ЕKOL“, модел „VOLGA”, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901, три броя сигнално звукови (халосни) патрона немско производство марка „Geco“ 9 мм и два броя газови патрона, съдържащи с раздразващо вещество марка „Wadiе“ с надпис “Pepper” – 9 мм.

Съгласно законовото изискване за записване трите имена на купувачите на газово оръжие и боеприпаси, свид. И. поискала личната карта на Е. и той я предоставил. Личните данни, както и адресът на лицето били записани в регистрите на магазина за газово оръжие и в регистрите за боеприпаси на магазина. И в двата регистъра Е. и свид. И. се разписА.. В магазина на подс. било издадено и Удостоверение за притежание на газово оръжие. Докато свид. И. оформяла документацията, свид. А. обяснил на подс. Е. как да борави със закупеното оръжие и му разяснил, че изстрел на разстояние под 1 м може да бъде опасен, като не обяснил какви точно последици могат да възникнат при такъв. Самият свидетел не бил наясно с конкретните последици, които могат да възникнат при изстрел срещу човек от разстояние по-малко от 1 метър, но разяснявал това не всички клиенти, тъй като патроните идвА. в магазина с указания на кутиите им, в които пишело, че на по-малко разстояние изстрелът може да бъде опасен. Тези инструкции свид. А. разяснявал на всеки купувач в магазина.

По-късно вечерта на 18.01.2013 г., подс.  посетил жилището на свид. П., негова позната от университета, без да я предупреждава предварително за посещението си. Казал й, че смята да се забавлява и оставил мобилния си апарат, с молба да го зарежда в апартамента й, след което си тръгнал.

Същата вечер Е. *** към бул. „Ч.В.”. До  OFFICE ONE SUPERSTORE видял, че има заря към. Хотел „К.З.” и решил да пробва пистолета. Извадил го, заредил го и опитал да възпроизведе изстрел, но той засякъл. След това опитал да го зареди и да стреля, но не се получило. Извадил пълнителя на пистолета, както му обяснил да прави при засечка в магазина св. А., извадил па патронът от цевта, при което той паднал на земята, взел го и заредил пистолета и отново и стрелял.  При втория опит пистолетът възпроизвел изстрел. Късно вечерта на същата дата подс. Е. решил да напише прощално писмо до майка си, тъй като си давал сметка, че може да го застрелят по време на извършване на планираното деяние.

На другия ден станал сутринта, разходил се из гр. С., след което в изпълнение на замисленото отишъл в НДК. В себе си носил пистолета, в пълнителя на който се намирА. 3 от патроните – два броя сигнално звукови (халосни) патрона немско производство марка „Geco“ 9 мм и един брой газов патрон, снаряден с раздразващо вещество марка „Wadiе“ с надпис “Pepper” – 9 мм и баджа от VI- та Национална конференция на Младежката организация на ДПС от 17-ти ноември. В джоба на панталона си носил и сгъваем нож.

Четвъртият патрон – халосен патрон, 9 мм, със зЕ. капачка, останал в дома му.

Регистрацията за конференцията се провеждала във фоайето пред зала № 3, на 7-ми етаж. Е. направил опит да се регистрира като делегат или гост, но регистрация му била отказана, поради нефигуриране на името му в списъците. Тогава решил да влезе в залата след откриването на конференцията, като решил и да използва за целта баджа от Младежката конференция. Забелязал, че и другите участници носели баджове.

Е. слязъл до първия етаж Известно време прекарал в заведение „С.” 5 на 1-ни етаж в НДК. В заведението на работа били сервитьорката – свид. Л. Д., и хигиенистката – свид. М. М.. Около 12,00 ч., подсъдимият преценил, че е подходящо да се опита да влезе в залата незабелязано и напуснал заведението. Отишъл до тоалетната, сложил си баджа от VI- та Национална конференция на Младежката организация на ДПС, който носил в себе си и заредил пистолета, за да е готов за стрелба. Върнал се на 7-ми етаж и се отправил към зала № 3 в НДК. Влязъл безпрепятствено в зала. Пропускателният режим за мероприятието не бил сериозен. Нямало скенери и детектори, както при предходни Национални конференции на партията.

Конференцията била започнала. В залата имало много журнА.сти, отразяващи събитието, делегати на „ДПС“, официални лица, чуждестранни гости. Членовете  на ръководството на „ДПС“ – свид. А.Д., свид. Ю.Л., свид.Х.Б., свид. М.К., свид. В. К., А.О.И., Р.Р. и Ф.Х.,  седели на президиума, разположен на подиум в залата. На същия подиум била разположена и трибуната за изказвания.

При влизането на подс. Е. на трибуната вече бил А.Д., който съобразно предвидения дневен ред на конференцията, представял доклада на Председателя на политическа партия „ДПС“. Събитието било заснемано от присъстващите представители на медиите.

Веднага след влизането си, в изпълнение на замисленото, подс. Е. се отправил с бързи стъпки по пътеката, намираща се между местата за гости в залата към подиума. В джоба си държал заредения пистолет „ЕKOL“ модел „VOLGA”, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901, в който се намирА. трите патрона – два броя сигнално звукови (халосни) патрона „Geco“ 9 мм и един брой газов патрон, с раздразващо вещество марка „Wadiе“ с надпис “Pepper” – 9 мм.

Подс. Е. се качил по стълби, предназначени за качване на подиума в залата, които се намирА. вдясно срещу трибуната, на която бил А.Д.. След като ги изкачил Е. се озовал на представителната трибуна и се приближил в непосредствена близост от лявата страна на А.Д.. Подс. Протегнал дясната си ръка, в която държал описания газов пистолет, зареден с 1 бр. газов и два бр. сигнално звукови патрони, и насочил пистолета от близко разстояние – около 19-20 см. към главата на А.Д.. Е. натиснал спусъка, с цел да произведе изстрел, но пистолетът засякъл и такъв не бил произведен. В залата се чул звук от неуспешния изстрел – щракане. Поради засичането на пистолета подс. направил опит да презареди и да насочи отново пистолета към Д., като поставил свободната си ръка върху пистолета и опитал да издърпа затвора назад, за да излезе засеклия патрон. Опитът за презареждане бил несполучлив, тъй като затворът заял и патронът не бил изхвърлен от цевта. Действията на Е. прекъснА. А.Д.. Той се обърнал към нападателя. При вида на опита за презареждане и ново насочване на оръжието към него, той предприел действия за самозащита, като се навел към подсъдимия и го избутал с ръце. Е. от своя страна се опитвал да остане в близост до Д.. При последвА.те действия на двамата /Е. се опитвал да скъси разстоянието до Д. и насочвал пистолета от близко разстояние към главата му, а Д. се съпротивлявал като опитвал да избута нападателя/, в различните моменти пистолетът се намирал на различно разстояние до главата на А.Д.. Изстрел не бил произведен. Тези действия се развили за секунди.

Виждайки ставащото, свид. М.К., изтичал към трибуната и успял да избута и събори подс. Е. на земята, в близост до трибуната до подиума. При падането Е. изпуснал пистолета, който паднал и се ударил в пода на подиума. При падането се счупила долната затваряща капачка на пълнителя и изпаднА. пружината на пълнителя, капачката, държаща патроните и намиращите се в пълнителя 2 бр. патрони. След удара на дръжката на пистолета в пода на подиума, той паднал под подиума, в непосредствена близост до него.

Към Е. се спуснА. и още хора от присъстващите в залата, които му нанесли удари и ритници. Неустановено по делото лице бръкнало в джоба на Е. и извадил от там сгъваем джобен нож. Подал го на св. Х.Б.. На подиума настанала суматоха, присъстващи започнА. да тичат в различни посоки. ЧувА. се викове. Свидетелят Л.М. бил силно шокиран от станалото. Веднага след деянието, той се приближил да види, какво е състоянието на Д., при което видял на подиума 1 патрон, със зелен цвят на върха. Взел го в себе си. По късно го предал на св. Р.. Свидетелят Х.Б. също изтичал по подиума, за да види, какво е станало. Той също забелязал патрон на подиума, който взел.

В това време присъстващи отвели А.Д. в стаичка, която била в непосредствена близост до трибуната. Вътре в тази стаичка лекарски екип (присъстващ на мероприятието) се погрижил за състоянието му. Установило се, че той няма наранявания, но е с много високо кръвно налягане.

През това  време Е. бил отведен от служители на НСО в коридора пред залата, където го охранявА. до пристигането на полицейски органи.

Свидетелят Р.А. бил в залата, в близост до подиума. Виждайки пистолетът да пада на пода в близост до него, той застанал до него, за да го пази. По-късно при него дошъл свидетелят Х.Б.. С бели листа, формат А4, той хванал пистолета и го взел. Заедно с патрона, който намерил го отнесъл в стаичката, в която бил Д.. Свидетелят Г.Р. поставило пистолета, ножа и двата патрона, които му предА. св. Х.Б. и Л.М., в черна полиетиленова торбичка, която по неустановен начин се озовала оставена на пода във фоайето на 7-ми етаж на НДК. На това място по-късно бил извършен оглед от пристигнА.я на мястото разследващ орган, с който вещите били иззети, като веществено доказателство по делото. Видимо пистолетът изглеждал без пълнител, тъй като след счупването на долната капачка, затваряща дупката в дръжката, предназначена за поставянето на пълнител и изпадането на пружината и капачката придържаща патроните, не се виждал поставения в дръжката пълнител.

В цевта му при огледа бил намерен трети патрон – халосен патрон, марка GECO, за 9-милиметров газов пистолет, със зЕ. капачка от предната си страна.

Още докато Е. бил в НДК, на мястото пристигнал свид. Н.К. – към момента Градски прокурор на С.. Като видял подсъдимия го попитал, какво е направил, на което подсъдимият отговорил лаконично: „Исках да го гръмна!“.

Деянието предизвикало стрес в очевидците, които възприели нападението, като застрашаващо живота на А.Д.. По време на извършването му и непосредствено след това в залата се чувА. викове и писъци на уплашените очевидци. След извеждането на А.Д. и О.Е., Л.М. излязъл, за да се увери, че А.Д. не е пострадал. След това се върнал в залата, уведомил присъстващи за това и започнал да скандира ДПС, ДПС. Присъстващите в залата също започнА. да скандират. След това пресконференцията била прекъсната за известно време и продължила по-късно на същия ден.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена от писмените, гласните и веществените доказателствата по делото: обясненията на подсъдимия, прочетените по реда на чл. 373, ал. 1, вр. Чл. 283 от НПК показания на свидетелите Ф.Х.Х. /протокол за разпит на л. **-37, том 3 от ДП от 11.04.2013 г./; Т.А.Х.протокол за разпит в том 3, л. 38-42 от 19.06.2013 г./; Р.М.Р. /протокол за разпит на л. 53-57, том 3 от 31.05.2013 г./; В. И. К./протоколи за разпит на л. 94-95 от том 3 от 19.01.2013 г. и на л. 96, том 3 от 25.01.2013 г./; Х. А. Е./протокол за разпит на л. 105, том 3 от 19.01.2013 г./; Р. А.А. /протокол за разпит на л. 107, том 3 от 19.01.2013 г./; А.М. Т./протокол за разпит на л. 111-113 от 19.01.2013 г./; К.П.Р./протокол за разпит на л. 121-127 от 05.06.2013 г./; Л. С. Д./протокол за разпит на л. 140 – 146 от 06.02.2013 г./; М. Т. М./протокол за разпит на л. 147-156 от том 3 от 06.02.2013 г./; Г.Я.Я./протокол за разпит на л. 164- 165 от 19.01.2013 г./; А.Х.М. /протокол за разпит на л. 169-171 от 19.01.2013 г./; Г.И. З./протокол за разпит на л. 175-177 от 21.01.2013 г./; Р. З.С./протокол за разпит на л. 178-180, том 3 от 21.01.2013 г./; Е. Я.Д./протокол за разпит на л. 182, том 3 от 20.01.2013 г./; Т.Л.П. /протокол за разпит на л. 183-184, том 3 от 20.01.2013 г./; Д. И.И./протокол за разпит на л. 186-187, том 3 от 21.01.2013 г./; М.И.С./протокол за разпит на л. 188, том 3 от 21.01.2013 г./; И. Борисов И. /протокол за разпит на л. 189-190, том 3 от 21.01.2013 г./ и Л. П.П./протокол за разпит на л. 191-192, том 3 от 21.01.2013 г.,от досъдебното производство; показанията пред първоинстанционния състав на свидетелите М. Е., Д.И., Т.А., Н.К., Н.К., М.К., Л.М., Р.А., Д.М., Г.Р., А.П., Ц.И., А.В., Я.Я., Н.К., Р.И., Р.Р., М.М., Х.Б., Г.Я., Н.С., Р.Й. и М.Р., прочетените в посочените в протоколите от съдебно заседание части, по реда на чл. 281 от НПК, показания на свидетелите А. П. от 21.01.2013 год. и Ц.И.  на л. 159, т. 3 от досъдебното производство; очните ставки между Г.Р. и А. П., Н.К. и А. П., Н.К. и Г.Р. и Х.Б. и Г.Р.; Съдебно-биологична експертиза, изготвена от вещо лице К. на л. 70 – 74, том 1 на ДП; дактилоскопна експертиза, изготвена от вещо лице В.П. на л. 75-79 от том 1 от ДП; Съдебно-бА.стична експертиза, изготвена от вещо лице В.Я.Й. на л. 80-89 от том 1 на ДП; Техническа експертиза, изготвена от вещите лица В.Й. и В.К. на л. 93-117 от том1 на ДП;  Съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещи лица Г. К., Д.Я. и В.А. на л. 120-121 от том 2 на ДП; Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н. на л. 145 от том 2 на ДП; Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, приложена в том 4, л. 37 – 47 от ДП; съдебномедицинска експертиза на л. 147 – 152 от том 2 на ДП, изготвена от ВЛ А.М.; Съдебно-почеркова  експертиза, изготвена от вещите лица Н., М. и Г., приложена в том. 4,  л. 65-72 от ДП; БА.стична експертиза, изготвена от ВЛ А. на л. 78 – 84 от том 4 на ДП; Допълнителна техническа експертиза, изготвена от ВЛ Д. и  Й. на л. 85 – 100 от том 4 на ДП; Комплексна съдебно медицинска-бА.стична експертиза, изготвена от вещите лица М., Н., Н., А. и Й. на л. 3 – 20 от том 4 на ДП; изготвените в съдебното производство експертизи: съдебнопсихиатричната експертиза на в.лице П.; експертиза на НИКК – МВР 14/БАЛ-42, изготвена от в.л. А.И.А.; експертизи на НИКК-МВР № 14/ДОК-054 и № 15/ДОК-055, изготвени от в.лице М.Й.; Протокол за оглед на местопроизшествието от 19.01.2013 г. На зала 3 на НДК; Протокол за оглед на коридора на залата от 19.01.2013 г.; Протокол за изземване от квартирата на Е.; протокол за следствен експеримент от 20.01.2013 год. 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 19.01.2013 год. на л. 118 и 119 от том. 1 на досъдебното производство; протокол за доброволно предаване от 19.01.2013 год. на л. 126, т. 1 от досъдебното производство; протокол за доброволно предаване от 19.01.2013 год. на л. 129-133, т. 1 от досъдебното производство; протокол за претърсване и изземване от 19.01.2013 год. на л. 141-142, т. 1 от досъдебното производство; протокол за следствен експеримент от 21.01.2013 год. на СДВР, на л. 152 от т. 1 от ДП; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2013 год. на л. 154-155 от ДП; дневен ред на VІІІ Национална Конференция на ПП ДПС, протокол за следствен експеримент от 19.03.2013 год. на л. 102-106 от досъдебното производство; протоколите съдържащи изготвените ВДС от приложените специални разузнавателни средства – подслушване на разговорите на Е. със свидетелите С., Й. и Р. – психолози на МВР, както и на разговорите му с лицата от килията му в ареста на НСлС, справката за съдимост и другите писмени доказателства по делото, както и иззетите веществени доказателства: пистолет, пълнител, черен сгъваем нож, пружина, 3 бр. патрони – два със зЕ. капачка и другият с червеникавокафява капачка; дневен ред за провеждане на учредително събрание, състав на работни комисии на учредителното събрание на Народна партия “Свобода и достойнство”, декларация за индивидуално членство в Народна партия “Свобода и достойнство”, лист с надпис “проект – Народна партия “Свобода и достойнство”, учредително събрание 01.12.2012 г., устав с надпис отгоре  – проект на политическа партия “Народна партия “Свобода и достойнство”, два листа формат А4 на който с изрязани букви на единия от тях е написано – “Действай сам”, а на другия  – “Там те учат, кое е добро за теб, а ние тук те учим кое е добро за фирмата”, удостоверение за оръжието от “А.”, учредителна декларация на политическа партия “Народна партия, свобода и достойнство”, бадж на Народна партия “Свобода и достойнство”, учредително събрание на 01.12.2012 г.; визитка на полицейски инспектор С.С., черен тефтер със записки на част от листата и визитка в него на търговски директор В.Г., прозрачен джоб, съдържащ записки ръкописни, на единия лист има печатен текст – списък с имена срещу, които е записано, че са лицата са наркобос, СИК и др.; списък с имена на депутати – П.К., П.Ш. и т.н.; Лист надпис “Български владетели” на който ръкописно за записани имена на български владетели, революционери и престъпни босове; Лист с имена на телевизионни водещи и медиите в които работят; Договор за предоставяне абонаментна поддръжка, уеб хостинг услуга, домейн и име между “У.А.” ЕООД и О.Е.; прозрачен плик с надпис НСлС, обект 23, запечатан с подпис на следовател и експерт, в който се съдържат дискове, на най- горния от които е записано с черен химикал – НДК чернобели камери всички 19.01.2013 г.; 2 бр. черни ръкавици; черен шал, обтривки от ръцете на подсъдимия, черно фенерче, с надпис „POLICE” 5000 W”, биологични следи, бадж с надпис „ Младежко ДПС, 6та конференция 17.11.2012 г. – гост”, 2 СИМ-карти, едната на „Виваком”, другата с надпис „прима”, тетрадка, съдържаща записки, рисунки и два телефонни номера на последната страница, синя кутийка с надпис „Нокия х1-01”, част от вестник от ** часа, четвъртък, 30.08.2012 г.; синьо тефтерче; рекламна брошура; бял плик на който е задраскан някакъв текст и се вижда не задраскан текст „има известно време”, изрезки от вестниците,  касова бележка Е., визитка на Т., визитка на чужд език, визитка на ресторант „П.”, визитка на „такси Б.”, изрезка от вестник и малко листче с рисунки, копие на листче със задача, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на гърба, на който са нарисувани картинки; разговорен речник на български и английски, френски и испански език; черна пластмасова кутия със снимка на пистолет залепена, надпис „Е.-В.”; книжка за пистолет „Е.-В.” и метално устройство, черно на цвят с винт от едната страна; две парчета от пластмаса с неправилна форма; договор за отдаване под наем на недвижим имот от 11.09.2012 г., писмо от Е. до майката му; черна чанта, тип папка, съдържаща бели листа; синя папка – 23 години ДПС, съдържаща листа, политическа декларация на Осмата национална конференция на ДПС, на третата – решение на Осмата национална конференция на ДПС – 19.01.2013 год.; фотоапарат „Касио”, с лепенка с надпис „5” и карта означена с лепенка „№ 6” с надпис „128”, рентгенова снимка на глава и КТ изследване на Военномедицинска академия на О.Е., дискове съдържащи записи от деянието, предадени от различни медии, както следва: предадени с протокол да доброволно предаване от Е.М.Б. ООД, находящи се на л. 123-1**/излъчени кадри по Канал 3/; предадени с протокол да доброволно предаване предадени от Н.Б.Г., находящи се на л. 125-126 /излъчени по Нова телевизия/; предадени с протокол да доброволно предаване от БНТ, находящи се на л. 129-130 /излъчени кадри по БНТ/; предадени от ТВ 7 с протокол за доброволно предаване находящи се на л. 1**-236/видеоматериА. на ТВ7/; предадени с протокол да доброволно предаване от БТВ, находящи се на л. 137-139 /видеоматериА. по БТВ/; предадени с протокол за доброволно предаване на 2 бр. оптични носители,съдържащи кадри от конференцията – запис на ПТС, предадени от  „И.М.С.”, находящи се том. 1, л. 118, диск изпратено в хода на съдебното производство от „Б.М. Г.”по куриерска фирма Еконт, с писмо вх. № 2220/10.01.2014 год. на СГС и др. материА. по делото.

По отношение на обвинението на Е. в опит за убийство, задача на държавното обвинение е да ангажира достатъчно по обем доказателства, които да установяват на първо място, че подсъдимият е извършил деяние, което е могло да доведе до смъртта на А.Д.. От субективна страна следва да се съберат доказателства за това, че е съзнавал, че действията му със сигурност могат да доведат до лишаване от живот на Д., както и че е целял този резултат.

По отношение на обвинението за извършено хулиганство, следва да са нА.це категорични доказателства за извършени непристойни действия от Е., които обективно са нарушили обществения ред и изразяват явно неуважение към нормите на обществото. От субективна страна следва да се докаже, че е съзнавал непристойния характер на действията си, както и че те ще скандА.зират обществото и пряко е целял или допускал този резултат.

Съдът намира, че по основните факти, касаещи извършените от Е. действия, доказателствата по делото са непротиворечиви и единни.

Безспорно се установява, че на 19.01.2013 год. Е., след предварителна подготовка на деянието, касаеща закупуването на газов пистолет и патрони, и обмисляне на начина на проникване в зала 3 на НДК е отишъл на конференцията на ДПС, качил се е на трибуната, застанал е в непосредствена близост до А.Д. и е направил опит да възпроизведе изстрели.

По отношение на предварителната подготовка са нА.це убедителни и непротиворечиви доказателства в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ц.И. и А.А. и показанията на свидетелите Р., С. и Й. – психолози на МВР, с които Е. е споделил причините за извършеното след деянието.

Подсъдимият признава, че е планирал деянието, че в изпълнение на замисъла си предварително в деня преди деянието е закупили газовия пистолет и патрони.

Обясненията му се потвърждават от показанията на св. И. и А., които са били на работа на 18.01.2013 год. В магазина, от който е закупил оръжието. Видно от свидетелските показания на Ц.И. – към датата на деянието е работила като продавач-консултант в оръжеен магазин на фирма „А.” ООД на бул. „Е. Г.” № **. Тя потвърждава, че подс. Е. е закупил оръжието именно от този магазин – газов пистолет модел „Е.В.“, 9мм., патрони – халосни със зелен цвят на капачките (3 броя) и газови патрони (2 броя) със кафяво-червеникав цветя на капачките, съдържащи активно вещество – пипер. И. твърди, че е консултирала Е. да си вземе съвсем различна марка пистолет, защото от тази, която той е избрал, клиентите имА. оплаквания. Същите факти се установяват и със свидетелските показания на А.А. . Към 18.012013 г. И той е работил в магазина за оръжия и си спомня Е.. От показанията му става ясно, че той му е обяснил, как да борави с оръжието и патроните и го е предупредил да не стреля отблизо по хора. От показанията на свидетеля става ясно, че той не е наясно, че с такова оръжие може да се причини смърт, но предупреждава клиентите, тъй като на кутиите на газовите патрони има предупреждение да не се стреля срещу човек от разстояние по-малко от 1м.

Свидетелите Н.С., Р.Й. и М.Р. – психолози на МВР, разговаряли с Е. непосредствено след деянието, също потвърждават, че при разговора си с Е. след деянието, той е признал, че е планирал деянието предварително. Данни за това има и в писмото до майка му, тъй като е видно, че той е написал писмото във връзка с планираното деяние, преди неговото извършване.

Съдът намира гореописаните доказателства за факта, че деянието е било предварително планирано и решено от подсъдимия за непротиворечиви и ги кредитира.

По отношение на действията извършени от Е. в зала 3 на НДК са нА.це много доказателства, като за основните факти те са непротиворечиви и взаимно допълващи се. НА.це са множество свидетели очевидци на деянието. Освен това по делото са приобщени записи на деянието – видеофайлове, записани на дискове, предадени от представители на различни медии, които са записвА. конференцията и по този начин случайно са заснели и извършеното от Е. деяние.

Всички свидетели-очевидци на деянието описват сходни факти, а именно, че са видели подсъдимият бързо да се качва на подиума и да се насочва към А.Д. и да насочва оръжие към него.

По реда на чл. 373, ал. 1, вр. Чл. 283 от НПК са приобщени част от показанията на свидетелите очевидци на деянието.

Свид. Хюсменова заявява, че не е видяла самото деяние, тъй като всички са станА. и започнА. да викат, но е възприела насочването на подсъдимия към Д., виковете в залата, съответно веднага след задържането на подсъдимия е разбрала от околните, че той е насочил пистолет към Д..

Същото важи и за св. Р.Р.. И той от непосредствена близост е видял насочването на подсъдимия към мястото на което е бил Д., но не е видял нападението, тъй като на трибуната е имало украса ДПС, която е скривала видимостта към мястото. И той заявява, че веднага след това е разбрал за станалото от околните. Съответно дава сведения за състоянието на Д. след нападението – чул е че е отведен от залата и че е с високо кръвно, вследствие на него.

Свид. Т.Х., видно от прочетените му показания от ДП по реда на чл. 373 от НПК е състудент на Е.. Видял е деянието, тъй като е бил в залата. Този свидетел заявява в показанията си, че е видял подсъдимият да опира пистолет в челото на Д..

В. К. също е очевидец- присъствал в залата и тя заявява, че е видяла Е. да насочва пистолет към главата на Д., без да уточнява разстояние.

Същите показания дават св. Г. З. и Р. С., които видно от показанията им, прочетени по реда на чл. 373 от НПК, са били до стълбите в залата. И те потвърждават, че са видели насочването на пистолета към главата на Д. от страна на подсъдимия.

Те също дават сведения за състоянието на Д. след инцидента, тъй като са сред хората, които са го извели от залата – заявяват, че е бил пребледнял и притеснен,  че е извикан медицински екип, който го е прегледал и е установил високо кръвно налягане.

Видно е, че в показанията на свидетелите от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. Чл. 283 от НПК не са нА.це противоречия. Всичките описват сходни факти, като различията в показанията им се обясняват единствето от различното им местоположение и възможности да възприемат фактите.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели описват сходни факти, в които несъществените различия се обясняват лесно с различното местоположение на свидетелите и различната способност на всеки да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите. Няма причини да не се кредитират показанията на всички свидетели-очевидци, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Свид. показания на Т.А. кореспондират с описаното от другите очевидци. От показанията му става ясно, че е бил на конференцията в качеството си на делегат, седял е на 8-мия ред в залата и е имал добра видимост към трибуната. Свид. А. твърди, че е видял как подс. Е. се качва на трибуната и насочва пистолета към слепоочието на Д.. Твърди, че е чул три щраквания и е видял е боричкане между Е. и Д., при което Д. се е опитал да избута с ръце и тяло нападателя, а той с насочен пистолет към врата му е стрелял /свидетелят уточнява, че не е чул изстрели/. Свидетелят твърди, че е видял пистолета опрян в слепоочието на Д..

Свидетелските показания на М.К. допълват показанията на др. очевидци. От показанията на свидетеля става ясно, че е бил в зала 3 на НДК, че е видял качването на подсъдимия  на подиума, че е чул викове и крясъци в залата и е забелязал Д. да бута подс. Е., който се опитвал да го застреля и да опре пистолет в главата му. К. изказва предположение, че сигурно пистолетът по някое време е бил опрян в главата на Д.. Съдът не приема тези твърдения за установени въз основа на показанията на този свидетел, тъй като се касае за изказване на  предположение, а не обективно видяно и възприето.К. заявява, че е чул първото щракване от пистолета. Като изключим изказаното предположение от свидетеля за опирането на пистолета на главата на Д., няма причина да не се кредитират показанията му. Свидетелят разказва факти, които лично е възприел. Описанието на станалото кореспондира с това, което са дА. другите очевидци както и със съдържанието на видеозаписите. То съответства и на обясненията на подсъдимия. Дори и свидетелят да влага лични емоции при разказа на преживяното няма сериозни противоречия между това, което е заявил и разказа на другите очевидци, които да хвърлят съмнение върху достоверността на показанията му.

Този свидетел потвърждава и заявеното от С. и З. за състоянието на Д. след инцидента и за това, че е бил уплашен и се наложил медицински преглед.

Свидетелят Л.М. дава сходно описание на случилото се с горепосочените свидетели. От показанията му става ясно, че е наблюдавал действията на подсъдимия от непосредствена близост, тъй като е бил на подиума, че е видял е, че Е. с насочен към главата на Д. пистолет и при това в непосредствена близост до нея.

Свидетелски показания на Р.А. – съответстват на казаното от другите свидетели на деянието. Твърди, че около двадесет минути след започването на конференцията е видял, как Е. се качва горе на трибуната, където Д. е четял своя доклад, насочил е пистолет към главата му, при което е чул щракване. Дава показания, че след това е видял отбранителните действия на Д. и задържането на подсъдимия от св. К..

В свидетелските си показания Д.М. описва деянието по сходен начин. Твърди, че е бил в залата, видял е  Е. да се е качва на подиума, докато свид. Д. чете своя доклад, видял го да насочва пистолет към Д.,  чул едно щракване и когато се осъзнал какво се случва, веднага тръгнал към трибуната. Според свидетеля оръжието било насочено в главата на Д., като заявява, че не е могъл да прецени на какво разстояние, но от мястото на което е бил, имал чувството, че оръжието е опряно в главата на Д., в слепоочието. Той излага и твърдението, че пистолетът е бил опрян в главата на Д., а не само че е бил в непосредствена близост или на много малко разстояние. И  М. заявява, че Д. се опитал да изблъска нападателя и че свид. К. се хвърлил върху Е. и го изблъскал.

Свидетелските показания на Г.Р. за деянието са сходни с тези на горепосочените свидетели. От показанията му става ясно, че е бил очевидец на случилото се, около 12, 10 – 12, 15 ч. забелязал, че подс. Е. тича с насочено оръжие срещу Д. докато четял доклада си, хвърлил се към Е., който малко преди това бил повален от свид. К.. Свидетелят не е чул изстрел от оръжието,а само прещракване.

Свидетелски показания на Х.Б. са сходни с тези на горепосочените свидетели. От тях се установява, че е бил очевидец на нападението. Не дава по-различна информация за самото нападение от другите свидетели-очевидци – чул е два пъти изщракване, видял е насочен пистолет към главата на Д., видял е и връхлитането на свид. К. върху Е.. Б. твърди, че е помагал за задържането на подс., като при това действие неизвестен млад мъж (делегат на конференцията) му подал сгъваем нож, който извадил от задния джоб на Е..

Видно от така описаните показания на различните свидетели, не са нА.це съществени противоречия в тях за извършените от Е. действия. Те всички са възприели качването му на трибуната, заставането до А.Д. и насочване на пистолет към главата. Възприели са и щраквания, идващи от пистолета, които свидетелите са интерпретирА. като опит за изстрел, както и отбранителните действия на А.Д. и задържането на Е. от св. К.. Не са нА.це противоречия в свидетелските показания на очевидците за тези факти, поради което съдът кредитира показанията на всички гореизброени свидетели за тях.

Показанията на всички свидетели-очевидци съответстват на обясненията на подсъдимия. Той признава, че в изпълнение на предварително замисленото нападение е отишъл в зала 3 на НДК, влязъл е вътре, качил се е на трибуната и се е опитал да възпроизведе изстрел с газовия пистолет и патрони от близко разстояние към на А.Д..

На показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия за извършеното деяние от Е. в зала 3 на НДК съответстват приобщените по делото дискове съдържащи видеозаписи на деянието и на кадрите от тях, снети на хартиен носител с изготвените по делото съдебно технически експертизи.

За да се позове на тези видеозаписи, съдът взе предвид следното за тяхната годност да се използват като доказателства по делото.

В материА.те от досъдебното производство са приложени  дискове съдържащи кадри, записани от представители на различни медии – на л. 123-1** – диск от Е.М.Б. ООД , съдържащ заснети и излъчени кадри по Канал 3, на л. 125-126 – диск от Н.Б.Г. за излъчени кадри по Нова телевизия, на л. 129-130 – дискове, съдържащи записани и излъчени от БНТ, на л. 1**-236 – дискове, съдържащи записани и излъчени от ТВ 7 видеоматериА. и на л. 137-139 – диск, съдържащ записани и излъчени от БТВ видеоматериА..

По делото са нА.чни и дискове със записи, предадени с протокол за доброволно предаване на л. 118 от том. 1 от ДП, направени от „И.М.С.” ЕООД, дружество, наето да отразява конференцията.

Допълнително в съдебното следствие е изискан и предаден по делото с писмо вх. № в СГС 2220/10.01.2013 год. /на л. 165А от ІІ-ри том на съденото дело/, диск съдържащ кадри от деянието, заснети от  B NEWS.

Съдът намира, че всички тези видеозаписи, записани на материален носител – дискове, могат да се ползват като доказателство по делото по следните съображения: Чл. 104 от НПК предвижда, че доказателства в наказателното производство са фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установен по реда на НПК. Настоящият състав намира, че няма никакви пречки случаен видеозапис на престъплението да се ползва като доказателство по делото. Безспорно видеозаписът на събитието  съдържа фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото и може да допринесе за неговото изясняване, доколкото дава възможност на страните и съдът да наблюдават деянието след неговото извършване, съответно съдържа информация за неговите детайли. Тези записи винаги са записани на  материален носител – камера, диск, сървър, който съответно може да се приобщи към делото, като веществено доказателство.

В случая записите са направени от представители на различни медии, които са били на мястото и са заснемА. конференцията на ДПС, съответно по искане на ораните на досъдебното производство и съдът, записите са били предадени от тях на материални носители- дискове, по реда на чл. 159 от НПК. По делото са нА.це писмени доказателства за начина на приобщаване на тези доказателства – протоколи и писмо до съда.

Безспорно е, че тези вещи съдържат информация във вид на видеофайлове, която е важна за изясняване на фактите по делото и са приобщени по делото по реда на НПК. Съдът намира, че няма никакви основания за съмнение за манипулиране на предадените видеофайлове. Те са предадени по делото от представители на различни медии. Няма никакви данни за заинтересованост на представители на тези медии от изхода на делото, доколкото се касае за случайно направени записи. Съдържанието на видеофайловете, по отношение на действията на подсъдимия си съответства и съответства на описанието, което свидетелите дават на станалото. Ето защо, съдът приема, че са нА.це видеозаписи на деянието, направени случайно от незаинтересовани лица, които могат да се използват като доказателство по делото. Те са изключително важни най-вече по отношение на установявани на съществения в конкретния случай факт – разстоянието на пистолета от главата на Д. към моментите на опитите за възпроизвеждане на изстрел, за който факт свидетелските показания не са достатъчно надеждни.

От съществено значение за изясняване на факта, дА. деянието извършено от Е. може да се квА.фицира като опит за убийство или не са два факта: дА. оръжието с което е извършено деянието може да причини смърт и при какви обстоятелства, както и дА. пистолетът е бил зареден, и с какви патрони.

На първо място особено съществен е фактът дА. пистолетът е бил с пълнител, дА. е бил зареден и с какви патрони. За този факт данни се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на част от разпитаните свидетели, протоколите за оглед на зала 3 на НДК и на коридора до залата, протокола за изземване от квартирата на подсъдимия, видеофайловете на деянието, записани на дискове и предадени от различни медии, и техническите експертизи върху тези записи.   НА.це са съществени противоречия в доказателствата, които се изясниха с обясненията на подсъдимия.

На първо място, безспорно с показанията на св. И. и А. се установи, че подсъдимият е купил газов пистолет и  патрони – 3 от които халосни и 2 газови, снарядени с раздразващо вещество – пипер. Този факт се признава и от подсъдимия. Идентификационният номер на закупения от Е. газов пистолет се установява от приобщените по делото извлечения от регистъра на магазина /на л. 130 от т. 1 от ДП/– пистолет Е.В., №  ЕVL 12120901. Броят на закупените патрони освен от показанията на свидетелите се изяснява и от извлечението от същия регистър /л. 131 от ДП/. Тези документи са надлежно приобщени по делото чрез протокола за доброволно предаване от 19.01.2013 год. /на л. 129 от ДП/, от който е видно че са предадени от управителя на дружеството „А.” ЕООД, стопанисващ магазина на ул. „Е. Г.” № **. Тяхното съдържание кореспондира със св.показания и обясненията на подсъдимия. Доказателствата за горепосочените факти са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги приема и кредитира.

По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествието от 19.01.2013 г. Според протокола разследващите са направили оглед на зала 3 на НДК, където е извършено деянието. Съществени за делото са следните описани в протокола веществени доказателства – 1 бр. пружина (с изготвената бА.стична експертиза № 125-Е/2013 год. на СДВР се установява, че съответства да е пружината от пълнителя на инкриминирания пистолет) и 2 парчета пластмаса с неправилна форма – (бА.стична експертиза на НИКК на л. 78-84 от ДП, том. 4 от ДП, изготвена от в. л. А. дава заключението, че двете пластмасови парчета, намерени в конферентната зала при огледа са част от счупената капачка на пистолета, като липсва фиксатора за пружината).

Другите намерени в залата вещи нямат връзка с пистолета и не са съществени за изясняване на фактите по делото. Според протокола за оглед вляво от трибуната на оратора се намират стълбите към трибуната, до първото стъпало е била описана чанта, още по-вляво на около 2 м. спрямо чантата е намерена и иззета пружина, на около 4 метра вляво от левите стълби – парче от пластмаса и още на 60 см. от него – второто парче.

Според протокол за оглед на коридора до залата от 19.01.2013 г. , в него е намерен разкъсан черен полиетиленов плик, съдържащ два листа формат А4; един пистолет, два патрона (единият с червена пластмасова тапа, съдържащ лютиво вещество пипер и другият – със зЕ. пластмасова тапа – халосен) и черен нож (сгънат). Пистолетът е описан – модел „Е.В.“, № 12120901 без корпус на пълнител, с един патрон в цевта – Geco, 9 мм, със зЕ. пластмасова тапа (халосен).

Видно от протокол за изземване от 20.01.2013 год. е извършено претърсване и изземване в квартирата на Е.–намерена е кутията на пистолета, заедно с книжката му и един патрон със зЕ. пластмасова капачка – халосен.

От доказателствата по делото става ясно, че след деянието и задържането на подсъдимия не са взети мерки да се изведат хората от залата и да се запази местопроизшествието, което е довело до въздействие върху веществените доказателства, което сериозно затруднява наказателното производство.

Така например ясно е, че пистолетът и патроните са сложени в плика след деянието.

Не може с категоричност да се изключи да са местени и пружината и пластмасовите части, за които се установява, че са части от инкриминираното оръжие.

По отношение на движението на оръжието от момента на деянието до приобщаването му по делото са нА.це следните доказателства, които в отделни части съществено си противоречат.

В показанията си свидетелят А. дава сведения, че при сблъсъка между подсъдимият и св. К.,  пистолетът изхвръкнал и паднал ниско на пода в залата, след което той е застанал до него, за да го пази, както и че след около 5-10 минути го е предал на свид. Б., който бил намерил една от гилзите на оръжието, взел пистолета с хартия  и ги пуснал в найлонов плик, за да не бъдат докосвани от други хора до идването на следствените органи.

Свидетелят Д.М. потвърждава, че след деянието е видял пистолетът паднал долу на пода под подиума. Заявява, че е отишъл при пистолета и заедно със свид. А. и още няколко дущи го охранявА., докато дойдат компетентните органи, както и че след около 10 мин. се появил свид. Х.Б. и с хартия взел пистолета, за да не оставя следи върху него. Д.М. не може да определи в какво състояние е бил пистолетът, тъй като заяви пред съда, че не разбира от оръжия и няма представа.

Свидетелят К. твърди, че когато се нахвърлил върху Е., при падането им подс. изхвърлил пистолета. Също така си спомня, че го е видял на земята под сцената на около 1-2 метра от нея.

Х.Б. също дава сведения за пистолета и патроните. Твърди, че след задържането на подсъдимия е намерил на подиума патрон, който е прибрал, а когато  е слязъл от трибуната е видял свид. А. да пази оръжието на нападението. Потвърждава, че е взел два листа хартия формат А4, взел е с тях пистолета и го е занесъл в малката стая зад подиума, където бил отведен и прибран А.Д., където видял хора от охраната и предал оръжието, увито в хартията, ножа и гилзата. Не помни лицето, на което е предало тези вещи.Б. твърди, че пистолетът е нямал пълнител. Твърди, че е намерил гилзата на подиума, а пистолетът е видял на около 5-10 метра от подиума, долу на пода вдясно от трибуната спрямо посоката на оратора.

Св. Л.М. дава сходни показания. Видял е какво е станало с пистолета – видял го е паднал от сцената на президиума в салона. Свид. А. го е държал под краката си, с цел да го запази до идването на компетентните органи. М. твърди, че е намерил гилза, зЕ. на цвят, със следа от ударника на оръжието, която е предал на длъжностно лице – свид. Р.. Намерил я е на подиума зад трибуната на която е бил Д., на около 90 см., от лявата му страна, по посока на положението му спрямо залата –  към стълбите.

Св. Г.Р. дава сведения, че при повалянето на подс. Е. оръжието излетяло в неизвестна посока. Р. твърди, че е разпоредил на свой колега да държи под контрол оръжието и че впоследствие го видял в свид. Б., който го бил хванал с лист хартия – формат А4, за да не остават отпечатъци.  Заявява, че Б. му е предал пистолета, заедно с една гилза и че оръжието е било със свален пълнителя. Твърди, че по-късно гилза е била предадена и от свид. М. и че е бил предаден и нож, също от свид. Б.. Р. дава показания, че е поставил в черен найлонов плик тези вещи и ги е предал найлоновия плик на свид. П..

За този факт влиза в противоречие със свид. показания на П., който твърди, че е намерил пликът на земята в коридора пред залата, а не му е бил предаден от Р.. Проведената очна ставка между свидетелите не изясни тези противоречия, тъй като Р. заявява, че може да не си спомни, дА. е предал оръжието на П. или го е дал на друг свой колега от НСО.

Свидетелски показания за състоянието на оръжието дава и свидетеля Н.К.. Той е бил е извикан от свои колеги, за да съдейства при извеждането на Е.. Свидетелят твърди, че е видял оръжието в един черен плик, донесено в коридора от цивилен служител на НСО. К. видял оръжието, защото служителят на НСО отворил плика и му го показал. Според К. оръжието било разглобено – частите му били в разглобено състояние, т.е. дръжката и полуложата. Твърди, че е имало извадена пружина и че е видял пълнителят, който също е бил извън пистолета. Не е видял да има патрони. В плика имало още и сгъваем нож. Този плик останал на мястото и един полицай (свид. А.) бил натоварен със задължението да го охранява до идването на разследващите органи. Служителят на НСО хвърлил плика на земята и влязъл в охраняваната зона. Той не се легитимирал по никакъв начин, че е служител на НСО. К. направил извода, че е такъв тъй като към момента в охраняваната зона се допускА. само служители на НСО. Твърдението на К., че оръжието е било разглобено е в противоречие със свид. показания на П. и Р., които твърдят, че пистолетът е бил цял. Съдът проведе очна ставка, за да се изясни това противоречие. По време на очната ставка стана ясно, че свид. К. е заявил, че оръжието е разглобено, защото имал чувството, че е бил дръпнат затвора на дръжката, т.е. отгоре рамата, с която се зарежда, е била дръпната назад и за това при разпита си пред съда е казал, че оръжието е било разглобено. Не се изясни защо е посочил, че е видял в плика пружина. Следва да се има предвид, че пружината на пълнителя на оръжието, според протокола за оглед е намерена в зала 3 на НДК, а не в плика с оръжието и патроните.

Свидетелските показания на А.П. също съдържат данни за състоянието на пистолета след деянието. Свидетелят е полицай. Бил е на работа когато са му се обадили по телефона и са му казА., че в НДК е станало нападение срещу А.Д. и трябва по най-бързия начин да се отправи към НДК. Твърди, че при пристигането му на мястото, един от служителите на НСО – свид. Р., носел черен плик (бил увит и стиснат под ръка от Р.), който впоследствие се оказал в друг служител на НСО. След неопределен период от време пликът бил на земята пред салона. В плика имало газов пистолет, една или две гилзи (свидетелят на помни точно) и един нож. От това, което се е виждало пистолетът и пълнителят били в цялост и здрави. Пълнителят бил извън пистолета. Пликът бил пазен до идване на следствената Г.а. П. твърди, че лично в неговите ръце плик не е бил предаван.

Втори свидетел твърди, че в пликът в който е било оръжието е имало отделно и пълнител, факт, който влиза в противоречие, както с показанията на свид. Р., който е поставил вещите в плика, така и с протокола за оглед на местопроизшествие.

За изясняване на противоречията в доказателствата по отношение на състоянието на инкриминирания пистолет са проведени очни ставки.

Очната ставка между свидетелите Г.Р. и А. П. е проведена с цел да изясни противоречието за това, дА. пликът с оръжието и патроните е бил предаден от Р. на П., за да го пази, както твърди Р. или П. го е видял за пръв път, оставен на земята в коридора до зала 3 на НДК, както твърди той. С очната ставка се установи, че св. Р. не е сигурен, дА. лично е предал плика с вещите на П., поради което и предвид убедеността на П., че нищо не му е било предавано, съдът кредитира неговите твърдения за този факт.

Очната ставка между св. К. и П. бе проведена предвид на факта, че двамата твърдят, че са видели пистолета в плика в коридора до зала 3 на НДК, но св. П. твърди, че същият е бил цял, а К. – в разглобено състояние.При очната ставка К. промени показанията си като заяви, че пистолетът е бил цял. И двамата твърдят, че е имало пълнител, отделно от пистолета.

Със същите съображения е проведена очната ставка между свидетелите К. и Г.Р.. При тази очна ставка К. отново отрича първоначалните си показания, че пистолетът е бил разглобен и заявява, че е бил цял. В същото време на допълнително зададен въпрос от съда, защо в предходното съдебно заседание е заявил, че пистолетът е бил разглобен, свидетелят К. отговори, че е бил на затвор – рамата с която се зарежда е била дръпната назад. Също потвърждава, че в плика е имало пружина, като уточнява, че е била от пълнителя, а не от пистолета, факт, който отново влиза в противоречие с другите доказателства, доколкото според протоколите за оглед, пружината от пълнителя е била намерена в зала 3 на НДК, а не в плика с оръжието.

По делото е проведена и очна ставка между Г.Р. и Х.Б., за това, дА. Б. е предал на Р. освен пистолета и пълнител. В очната ставка Б. продължава да е категоричен, че не е имало предаден пълнител отделно от оръжието. От своя страна Р. заявява, че вече не е сигурен дА. е имало пълнител, като обяснява, че в бързината му се е мярнало нещо черно, което е оприличил на такъв.

Съдът намира, че няма основание да не се кредитират показанията на св. К., тъй като той е случаен очевидец на фактите, които описва и няма никакъв интерес от изхода на делото. Действително нА.це е противоречие в това, което е казал първоначално по отношение на състоянието на пистолета и това, което е заявил в очната ставка, което може да се обясни с объркването на свидетеля при съпоставянето му с другите очевидци и възприемането на различни твърдения от тяхна страна. Няма причина да не се кредитират и показанията на П. и Р.. Те също са непредубедени свидетели, които случайно са възприели фактите, които описват. Противоречието в показанията на тези свидетели може да се обясни с факта, че местопроизшествието не е било запазено и вещите са били местени от намиращите се на мястото, включително и от свидетели по делото – факт, който безспорно се установи със свидетелските показания. Свидетелите Р., П. и К. са възприели вещите в плика в различни моменти. Не е ясно какво е ставало в интервА.те от време между моментите,  в които всеки от тях е видял торбата с пистолета, патроните и другите вещи в нея. Напълно възможно е отделни вещи като пълнителя и пружината да са сложен в торбата, пълнителят да е ваден и обратно върнат в дръжката на пистолета, както и да е местена пружината.

За пистолета показания дава и свидетелят К.. Той е пристигнал на мястото след деянието. Заявява, че пистолетът се намирал в коридора зад малката стая, която пък е зад конгресната зала. Полицейски служител или служител на НСО седял при този найлонов плик, в който се намирал и пистолета, и го пазил. К. мисли, че към пистолета е имало пълнител, отделен от оръжието. Не е изследвал съдържанието на плика и не е докосвал предметите в него.Не помни да е видял боеприпаси. Още един случаен и непредубеден свидетел заявява, че е видял отделно от оръжието пълнител.

Свидетелски показания във връзка с оръжието пред съдебния състав е дал и служителят на НСО – Г.Я.. Той е участвал е в извеждането на подс. Е. от залата и е имал за задача да намери място, където подсъдимият няма да е под влиянието на външни хора и медии. Твърди, че след деянието и задържане на подсъдимия е видял плика с оръжието пред стаичката до залата, като не е видял кой го е донесъл. Твърди, че до плика е имало полицай, който го е охранявал. На свидетеля му е направило впечатление, че пистолетът няма пълнител – в разрез с други свид. показания. Видял е това, защото пликът е бил отворен, самият пистолет се е виждал, дръжката е била обърната към Я. и той е видял, че там няма пълнител.

Поемните лица не успяха по никакъв начин да допринесат за изясняване на противоречията в показанията на свидетелите. На първо място съдът не споделя възраженията на защитата по отношение на разпитът на тези лица. Действително законодателят е предвидил, че поемните лица се избират от лица, които нямат качеството на свидетели по делото. В същото време законът позволява поемните лица да се разпитат като свидетели – чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК. Към момента на огледа поемните лица не са били разпитвани като свидетели по делото. Действително, разследващите са могли да съобразят, че като присъствА. на деянието те биха могли да бъдат привлечени като свидетели по делото, доколкото са възприели деянието и показанията им за него биха могли да са съществени за изясняване на фактите, но това не  е съществено нарушение, което да опорочава протокола за оглед.

Това което опорочава съставения протокол за оглед по отношение на огледа на зала 3 на НДК е фактът, че очевидно поемните лица не са били запознати с това, на какво действие присъстват, съответно не са възприели нищо о самото действие по разследването. Видно от показанията на поемното лице  И. той е бил в залата, но не е присъствал на самия оглед, а се е намирал на около 30-40 м. от разследващите, до вратата на залата. Показано му е било от разследващите, какво е намерено в залата. Същото се установява и от показанията на другото поемно лице по този протокол – свидетелските показания на Н.К. –секретарка в организационния отдел на ДПС. Била е поемно лице, след инцидента останала до следствения оглед на зала 3 на НДК. Не помни какво се е случило при огледа. Помни, че са й показА. оръжие, били намерени и гилзи.  Разписала се е под протокола без да го чете. При предявяването на протокола от съда, тя потвърждава, че подписът е неин. Видно е че свидетелката дава показания за протокол по който не е била поемно лице, тъй като тя е вписана в протокола за оглед на зала 3 на НДК, а не в този на коридора, където са били описани пистолета и патроните. От разпитите на свидетелите става ясно, че при провеждане на оглед на зала 3 на НДК не са спазени изискванията на закона, тъй като само формално е било отбелязано в протокола, че е извършен в присъствие на поемни лица, докато вписаните като такива реално не са наблюдавА. ставащото и не са били наясно с функциите си в това действие по разследването. Ето защо съдът прие, че не следва да ползва като доказателствено средство този протокол за оглед на местопроизшествие, с който към делото са приобщени двете парчета пластмаса, за които впоследствие е дадено заключение, че са част от капачката на пълнителя и за пружината, за която се твърди, че е част от пълнителя на пистолета. Другите вещи, описани в него, не са съществени за делото.

Другият протокол за оглед съдът намира за съставен по правилата на НПК и за годно доказателствено средство. Освен, че формално съдържа реквизитите, посочени от закона, разпитът на поемните лица потвърди, че са присъствА. на действието по разследване.

Със свидетелските показания на Р.И. – член на ДПС, се установява, че е бил поемно лице при огледа на коридора до зала 3 на НДК, при което са намерени пистолет, два патрона, и в последствие, в самия пистолет още един патрон, както и сгъваем нож. Със свидетелските показания на И. се потвърждават показанията на описаните по-горе свидетели за движението на вещите от зала 3 на НДК и оставянето им в торба в коридора. И. потвърждава, че при огледа вещите са се намирА. в една торба, с хартия върху тях. И. не помни дА. пистолетът е имал пълнител, твърди, че не е видял такъв. Свидетелските показания на Р.Р. също установяват редовността на огледа. Той е бил от организаторите на конференцията, бил е поемно лице. При огледа му били предявени една черна найлонова торба, в която имало пистолет, пълнител (твърди, че не е бил в пистолета, а отделно), 2 гилзи и впоследствие била открита 3-та гилза в пистолета. Видно е, че свидетелят има ясен спомен за събитието. НА.це е единствено противоречие за това, дА. към момента на огледа е имало пълнител в торбата. В протокола за оглед е отразено, че пистолетът е бил без корпус на пълнител, същото твърди и И..  Р. от своя страна заявява, че е имало и пълнител.

Съдът не споделя възражението на защитата, че не следва да се кредитират показанията на И. и Р., тъй като са членове на ДПС. Това им качество не може да доведе до извод, че имат интерес от изхода на делото, нито, че искат да навредят на подсъдимия. Лично свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. Освен това показанията им кореспондират с тези на другите свидетели за това, къде е бил оставен пликът с оръжието и какво е съдържал. НА.це е единствено противоречие, касаещо нА.чието на пълнител в торбата, за който факт, противоречията в показанията не само на тези свидетели са значителни.

С оглед на изложеното съдът намира, че е нА.це един редовен, съставен по правилата на НПК протокол за оглед, с който към делото надлежно е приобщено оръжието на престъплението и патроните, описани в протокола. Фактът, че това е именно оръжието закупено от Е. предния ден се установява категорично при съпоставяне на номера на вещественото доказателство, с номера на закупения от Е. пистолет, вписан в регистъра на фирма   „А.” ЕООД, извлечение от който е надлежно приобщено по делото, с протокол за доброволно предаване, приложен на л. 129 в том 1 на досъдебното производство.

Противоречието по отношение на това, дА. пистолетът е бил с пълнител или не се задълбочава и от първите по време изготвени по делото експертизи.

Съдебно-биологична експертиза, изготвена от вещо лице К. на л. 70 – 74, том 1 на ДП е първата направена експертиза. Видно от съдържанието й–не пише дА. пистолетът е предаден с пълнител. Вещото лице твърди, че ако му е бил предаден пълнител това задължително се отбелязва, както и ако пълнителят е бил вътре в пистолета.

Видно от съдържанието на заключението пистолетът е бил предаден в хартиен плик, запечатан с восъчен печат 041 на НЕКД – СДВР с подписи на поемни лица, от което следва, че след изземването и запечатването на пистолета, той е бил предаден първо за това изследване. Заключение от експертизата е, че не са установени биологични следи или кръв по оръжието, факт, който е несъществен за делото, доколкото не се твърди, че с него е причинено телесно увреждане на Д.. Втората изготвена експертиза е дактилоскопна експертиза, изготвена от вещо лице В.П. на л. 75-79 от том 1 на ДП–изследват се пистолетът, пълнителят и ножът. За разлика от съдебно-биологичната експертиза тук вече се появява и пълнителят. След като първо е направена биологичната експертиза, пистолетът и другите вещи са били поставяни в биологичен разтвор, е разбираемо дактилоскопната експертиза да не даде никакви резултати за дактилоскопни следи. Отразено е, че тези веществени доказателства са предоставени в незапечатен хартиен плик от 04-ти сектор ОЕКД-СДВР.

Третата изготвена експертиза по делото е съдебно бА.стичната експертиза – протокол № 125-Е/2013 год. на СДВР, изготвена от вещото лице В.Я.Й. на, на л. 80-89 от том 1 на ДП. Изследвала е пистолета, трите патрона, нож и пружина. Отразено е, че вещите са получени от отдел „Дактилоскопия“, като не са били опаковани и запечатани.  Видно от заключението изследваният пистолет EKOL VОLGА е стандартен газов пистолет. В предния край на цевта му е констатирана заводски изработена резба, в която на разстояние от 10 мм от началото има завита втулка, чието предназначение е да не позволява преминаване на твърди тела. Това заключение води до извод, че оръжието не е преработено, за да може да се използва за стрелба с бойни патрони.

Обяснение за появата на пълнителя в тази експертиза дава вещото лице В.Й., който я е изготвил. В заключението е описано, че пълнителят е бил намерен при самото разглобяване на пистолета (т.е. той е бил вътре в дръжката му). Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че след като е разглобил пистолета е видял, че пълнителят е вътре, но не се е виждал при оглед, поради това, че е нямал долна капачка, която затваря входа на патроните. Обясни на съда, също така, че след като е намерил пълнителя, той го е занесъл в отдел дактилоскопия и го е дал за изследване. Това обяснява факта, че при втората дактилоскопна експертиза е изследван и пълнителя.

В заключението на бА.стичната експертиза е отразено, че капачката е била счупена от долната страна, липсвала е и пружината, която би трябвало да бъде също от долната страна. Към момента на експертизата пълнителят е описан като неизправен поради липса на капачка и пружина. Вещото лице е направило експеримент да стреля с пистолета и с предоставените патрони като го е заредил ръчно и пистолетът е успял да произведе изстрел и с трите патрона. На вещото лице в хода на съдебното производство е зададен въпрос дА. газовите пистолети се презареждат автоматично, отговорът е бил положителен. Обяснява също, че производителите правят газовите пистолети така, че да се произвежда стрелба само при еднократно натискане на спусъка. Също така Й. твърди, че се случва такъв тип пистолети да засичат и да не възпроизвеждат изстрел от първия път. Според него не е възможно патронът да бъде с леко изменена посока в цевта, т.е. да се е наклонил към едната страна в самото дуло. Обяснява също, че засичането може да се дължи на по-слабо нанасяне на удара по капсула от страна на ударно-спускателния механизъм или на дефект на самия патрон. Казва и че в хипотеза, при която затварящата капачка на пълнителя е счупена, не е възможно да се презареди пистолетът. Няма да има втори патрон, който да се подаде, защото няма какво да държи патрона в горно положение. Когато капачката я няма, патроните би трябвало да изпаднат надолу. Вещото лице прави уточнение, че пистолетът по принцип има две капачки – горна, метална, която избутва патроните към цевта и долна, пластмасова, която държи пълнителя отдолу. Именно тя е липсващата капачка, горната е нА.чна. Й. твърди, че при засичане на патрон в цевта на газовия пистолет е възможно пистолетът да се зареди без да се вади самият пълнител като се издърпа затворния блок в задно положение. По този  начин патронът изпада автоматично. Възможно е също пистолетът да бъде зареден ръчно при липсата на пълнител и да се възпроизведе изстрел.

Вещото лице обяснява, че и по трите патрона, които е изследвал по време на експертизата, е имало следи от жилото на ударника, а самите капачки на трите патрона не са били разрушени. Това означава, че и с трите патрона са правени опити за изстрел.

По отношение на това, дА. е имало пълнител в пистолета данни има и в назначената от съда техническа експертиза – протокол 14/ДОК-055 на НИКК – МВР, която е свА.л на хартиен носител кадър от записа на пистолета от видеофайла d……avi, записан на диск, постъпил по делото с писмо на B News /л. 165а от том. 2 на съдебното дело/по искане на съда.

Видно е, че този кадър е направен непосредствено след деянието, преди пистолетът да бъде преместен от Х.Б. и поставен в торба. На кадъра е видно, че дръжката на пистолета, където следва да се е намирал пълнителят има дупка, т.е. потвърждава се отразеното в протокола за оглед, че видимо, непосредствено след деянието пистолетът е бил без пълнител.

Важността на въпроса, дА. оръжието е бил с пълнител и патрони, както и дА. е било годно да произведе изстрел е голяма за обвинението за извършен опит за убийство, той като ако се установи, че пистолетът не е бил зареден, това по категоричен начин изключва тази правна квА.фикация – при опит изстрел с пистолет, в който не са поставени патрони не може да бъде причинена смърт.

Същественото противоречие в доказателствата за това имало ли е пълнител и съответно патрони в пистолета се разрешиха по делото, при съпоставяне на събраните доказателства с обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият дава подробни обяснения, заявява, че когато е влязъл в залата, насочил е пистолета към Д. и е направил опит да възпроизведе изстрел в пистолета е имало пълнител и три патрона, като не може да уточни колко са били халосни и колко с пипер. Той потвърждава и факта, че пистолетът е бил зареден от него преди това в тоалетната на НДК и заявява, че е целял да произведен изстрел от близко разстояние срещу Д., за да го сплаши и да му покаже, че не е неуязвим. Обяснява, че при падането е изпуснал пистолета.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия. Действително, освен доказателствено средство, обясненията са и средство на защита, но в случая той твърди един неблагоприятен за неговите интереси факт. Без неговите обяснения трудно биха се изяснили съществените противоречия в доказателствата, дължащи са преди всичко на безспорно установения факт, че местопроизшествието не само не е било запазено, но напротив, свидетелите са местили и разнасяли важни доказателства – пистолета и патроните, като по този начин са осуетили каквато и да е било възможност да се проследи тяхното движение от мястото на което са паднА., след като пистолетът е бил изпуснат от подсъдимия до мястото, на което са били намерени. Следва да се има предвид, че със свидетелските показания се проследява най-общо начинът, по който пистолетът и патроните са попаднА. в черния плик в коридора на НДК. От друга страна те водят до извода, че върху оръжието и патроните е въздействано. Без обясненията на подсъдимия не може по категоричен начин да се докаже връзката на патроните с деянието и извършителят. Ако поради нА.чието на идентификационен номер на оръжието, то може безспорно да се свърже с Е., който го е закупил предния ден, не така стои въпросът с патроните и пълнителя. Те не могат да се индивидуА.зират по външни белези, а видно от изготвената дактилоскопна и биологична експертиза по тях не са установени дактилоскопни и биологични следи, които биха могли да ги свържат с извършителя. В случая, обстоятелствата при които са намерени и иззети е единствената връзка, която ги свърза с деянието и извършителя, но съзнателното въздействие на свидетелите върху тези вещи и преместването им от местата на които са паднА. след деянието е прекъснало възможността за категоричното им свързване с него.

Чрез обясненията на Е., обсъдени с другите доказателства по делото -показанията на свидетелите за това, как и къде са намерили патроните и пистолета, тази връзка се възстановява и по категоричен начин се установява, че пистолетът в момента на деянието е бил с пълнител и три патрона в него.

Обясненията на Е. кореспондират с показанията на свидетелите. Той заявява, че пистолетът е имал пълнител и е бил зареден, като в него е имало три патрона. Именно три са патроните, които са намерени на мястото. Два от тях са намерени от свидетелите Л.М. и Х.Б. на подиума. Свидетелите описват патроните – единият с кафява капачка, а другият – със зЕ.. Това описание съответства на намерени 1 халосен патрон/със зЕ. капачка/ и 1 газов /с кафява капачка/. Един патрон със зЕ. капачка/халосен/ е бил намерен зареден в цевта на пистолета, според протокола за оглед на пространството в коридора до зала 3 на НДК. Още 1 патрон със зЕ. капачка /халосен/ е бил намерен в дома на подсъдимия. БА.стичната експертиза е установила и марката на всички намерени патрони – патроните със зЕ. капачка са с надпи Geco Knall 9 mm P.A., а този с кафява – с надпис VADIE 9  mm PA PV. Точно такъв тип патрони, като марка, кА.бър, според показанията на свидетелите И. и А., подсъдимият е закупил предния ден.  Броят на патроните също съответства на закупените от Е.. Той обяснява, че в деня преди деянието е изстрелял 1 от закупените 5 патрони, т.е. останА. са му 4. Точно 4 са и намерените патрони – три на местопроизшествието и 1 – дома му. Това съответствие на обясненията на подсъдимия, с показанията на свидетелите и веществените доказателства, мотивират съда да приеме, че обясненията на подсъдимия за това, че оръжието е било заредено с три патрона и е било с пълнител са достоверни и да ги кредитира. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че намерените на мястото 2 патрона от свидетелите са били в оръжието към момента на деянието. Въз основа на обясненията на подсъдимия, съдът намира и че пистолетът е бил с пълнител. Фактът, че след деянието същият е заснет и е видно, че в дръжката му има дупка и няма пълнител, може да се обясни единствено по начина, по който е обяснено в обвинителния акт. С показанията на горепосочените свидетели се установява, че при падането на подсъдимия, след сблъсъка му със св. К., той е изпуснал пистолета, който е паднал и се е ударил в пода. При този удар капачето, което затваря и придържа пълнителя се е счупило и паднало и пистолетът видимо е изглеждал без пълнител.

ДА. пълнителят е паднал от дръжката също и е бил поставен впоследствие в него от неустановено по делото лице, не може да бъде отговорено. Видно е че част от свидетелите твърдят, че отделно от пистолета е имало и пълнител в торбичката. Други заявяват, че не са видели такъв. Доказателствата за този факт са твърде противоречиви, ето защо той не може да бъде установен с категоричност, още повече при нА.чните данни, че е имало разместване на веществените доказателства от свидетелите по делото.

Не може с категоричност да се отговори и на въпроса как точно патроните са паднА. на подиума. Възможно е при падането на пистолета и счупването на долната капачка, придържаща пълнителя патроните да са паднА. и да са се разпилели по подиума. Възможно е, ако с падането на пистолета е паднал и пълнителя, патроните да са се разпилели от него. В обвинителния акт прокурорът е дал следното становище за начина, по който вещите са попаднА. на подиума – прокурорът счита, че след първото засичане на пистолета, при първия опит за презареждане на пистолета от Е., патронът е бил изхвърлен от  цевта и в нея е влязъл втори патрон, след което е направен втори опит за възпроизвеждане на изстрел, ново засичане и втори опит за презареждане, при който втори патрон е бил изхвърлен от цевта.

Е. отрича тези твърдения, заявява, че при първият опит да презареди това не се е получило, пистолетът просто не е можел да бъде презареден. Съдът кредитира заявеното от подсъдимия. На първо място той е дал подробни обяснения, като е признал и неблагоприятни за него факти, а именно, че пистолетът е бил с пълнител и патрони към момента на деянието, както и че е бил предварително зареден. Признава и че е искал да произведе изстрел към А.Д.. Обясненията му за действията му преди и по време на деянието кореспондират със всички събрани по делото доказателства – със свидетелските показания, с изгледаните видеофайлове от деянието и с намерените по делото веществени доказателства. Абсолютно нелогично е при тези самопризнания, той да отрича не особено съществен факт, какъвто е този, дА. след първото засичане на пистолета е успял да презареди или опитът е останал неуспешен.

На второ място по делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която да изследва всички представени по делото видеозаписи и да отговори на въпроса, дА. на записите се вижда изхвърляне на патрон от цевта на пистолета – протокол за извършена експертиза № 14/ДОК-054 на НИКК-МВР. Кадрите от опита за презареждане са снети на хартиен носител. От заключението става ясно, че при първия опит за презареждане не се вижда изхвърляне на патрон от цевта. Този факт не може да се обясни със становището на прокурора, че такова събитие не се вижда, тъй като патрона се изхвърля от обратната страна на пистолета, която не е заснета на записите. Видно е че на част от кадрите, снети на хартиен носител, камерата се намира под ъгъл спрямо тялото на  подсъдимия и ако е имало такова събитие, то не може да остане скрито на записите.  Видно е от заключението на съдебно техническата експертиза – протокол 14/ДОК-054 на НИКК, че при първото движение, наподобяващо зареждане на пистолета, Е. покрива целият затворен блок с ръката си и не се наблюдава движение на ръката му и затворния блок назад и изхвърляне на патрон. Това заключение и прегледа на самите записи в съдебно заседание потвърждават обясненията на подсъдимия, че опитът да презареди пистолета е бил неуспешен.

Експертизата е констатирала и второ покриване на затворния блок от ръката на подсъдимия, при което не може да се отговори на въпроса, дА. има успешно презареждане и изхвърляне на патрон, но това действие не е относимо към момента на деянието, тъй като е извършено в момент, в който охраната се нахвърля върху подсъдимия и нападението над Д. е било прекратено.

С оглед на изложеното съдът приема за достоверни обясненията на Е., че след първия опит за изстрел не е успял да презареди пистолета, съответно единственият начин патроните да се озоват на подиума, където са били намерени от свидетелите е при падане на пистолета и счупване на долната капачка. При това счупване на капачката от пълнителя са паднА. пружината, намиращата се в пистолета втора капачка придържаща и избутваща патроните, както и самите патрони, които не е имало какво да държи. За пълнота, съдът констатира при огледа на пистолета в съдебно заседание, че втората капачка придържаща патроните в пълнителя се намира вътре в него. Вещото лице Й., изготвил първата бА.стична експертиза – протокол № 125-Е/2013 год. на СДВР, заяви, че когато при разглобяването на пистолета е намерил пълнителя, тази капачка е била в него.  Този факт съдът обяснява с обстоятелството, че местопроизшествието не е било запазено и вещта най-вероятно е била намерена и поставена в пълнителя от неустановено лице.

Не могат да се обяснят и нА.чието на следи от ударник по всички патрони, които са приобщени като доказателство по делото. Видно от бА.стичната експертиза № 125-Е/2013 на в. лице Й. по трите патрона, намерени на местопрестъплението, е имало следи от ударник на пистолет. Същата се констатира и при огледа на намерения патрон в дома на подсъдимия. От друга страна и трите намерени патрона, според заключението са били цели – не изстреляни.  Тези данни водят до извод, че с тези патрони са правени опити да се възпроизведе изстрел. Подсъдимият признава, че е правил такъв вечерта преди деянието, при което пистолетът засякъл, извадил го е от пистолета, презаредил и възпроизвел изстрел. Следа по един от патроните би могла да бъде нанесена при този неуспешен опит за изстрел. Следа по 1 от другите патрони би могла да бъде нанесена при опита да се възпроизведе изстрел срещу Д. на датата на деянието. Следите по другите два патрона не намериха обяснение с доказателствата по делото. Съдът приема, че не може това да е станало в момента на деянието, след презареждане на пистолета от подсъдимия, при който се е изхвърлил заседнА.я патрон в цевта и е бил въведен следващия, тъй като от обясненията на подсъдимия и заключението на техническата експертиза, коментирани по-горе, прие за установено, че опитът за презареждане е бил неуспешен. Няма убедителни доказателства, които да установят как са били причинени тези следи на патроните. Възможно е те да са били закупени от подсъдимия с тях. Доколкото местопроизшествието не е било запазено, не може да се изключи възможността за въздействие върху веществените доказателства след деянието. Ето защо съдът прие, че произходът на тези следи по патроните не се установи от доказателствата по делото.

Съдът приема изцяло изготвените и коментирани до момента съдебно бА.стична, дактилоскопна и ДНК експертиза, които се намират в том 1 от досъдебното производство. Те са изготвени от компетентни и непредубедени вещи лица и са обосновани.

Следващият въпрос на който следва да се отговори е дА. намерения газов пистолет, зареден с инкриминираните газови патрони и халосни патрони е годно средство, с което може да се причини смърт, както и дА. това е възможно с оглед спецификата на конкретните действия, извършени от Е..

Особено съществен за изясняване на обстоятелствата по делото е въпросът за разстоянието от което Е. се е опитал да възпроизведе изстрел към главата А.Д.. Важността на този въпрос е вследствие от заключението на комплексната съдебномедицинска и бА.стична експертиза, дала заключение по въпроса, може ли с газово оръжие и патрони да се причини смърт или не и при какви обстоятелства това е възможно. На тази експертиза се базира повдигнатото обвинение срещу Е. за извършен опит за убийство.

Комплексната съдебно медицинска-бА.стична експертиза, изготвена от вещите лица М., Н., Н., А. и Й., приложена на л. 3 – 20 от том 4 на ДП, в бА.стичната си част приема, че пистолетът сам по себе си е годен да произвежда изстрел, като към момента на изследването е нА.це неизправност на пълнителя – счупена капачка и липсваща пружина. Констатирала е, че във вида в който е изследван пистолетът, презареждането му не може да се осъществи от пълнителя, който е неизправен. Доколкото по делото се установи, че неизправността на пълнителя се дължи на падането на пистолета, при което е била счупена капачката, която го придържа в дръжката и е паднала пружината, както и предвид обясненията на Е., че към момента на деянието пълнителят е бил здрав и в него е имало патрони, съдът намира, за установено, че констатираната неизправност не е била нА.це към момента на деянието, т.е. то е извършено с един изправен и годен да произведе изстрел газов пистолет, зареден с газови и халосни патрони.

В медицинската си част експертизата е изготвена въз основа на данни от медицинската литература. Въз основа на данни от медицинската литература за наранявания получени с газово оръжие и патрони, вещите лица дават заключение, че с инкриминирания пистолет и патрони, приобщени като веществени доказателства по делото може да се причини смърт. Обясняват, че в медицинската документация, която са ползвА. не е посочен точно моделът на пистолета и видът на газовите патрони, с които са констатирани смъртни случаи, причинени от газово оръжие, което  намират и че не е от значение. Твърдят, че това, което е от значение, са дистанцията на оръжието от тялото на жертвата и локА.зацията на изстрела.

Установили са, че най-тежките описани в медицинската литература увреждания, при изстрел с газово оръжие и патрони, се получават при изстрел от разстояние от упор до 1 см. Ако нараняванията са в областта на главата, освен дистанцията е от значение и направлението на изстрела. Ако изстрелът е кос може да се получи счупване на черепа. При перпендикулярен изстрел могат да се получат по-тежки увреждания. Ако перпендикулярният изстрел е съпроводен и със счупване на черепа, костици биха се забили в мозъка, както и елементи от газовия патрон. Дават заключение, че при изстрелът произведен в главата от разстояние от 0,5 м до 1,5 м, в общият случай черепът не се чупи, а се нараняват меките тъкани.

Според вещите лица изстрел в устата би предизвикал също тежки последици (по делото нямаме такава хипотеза). При изстрел в шията, според вещите лица, ако се засегнат и разкъсат големи кръвоносни съдове, това би могло да доведе до смърт.

Експертизата е разгледала и друга хипотеза на причиняване на смърт, при изстрел с огнестрелно оръжие в областта на гръдния кош. В тези случаи смъртните случаи се получават при проникване на налягане до сърцето, от което следва увреждането му и спирането на неговите функции.

Вещите лица заявяват, че в практиката им са им известни два такива случаи, които не успяха да конкретизират. Тази констатация пак не се отнася до настоящия случай, а служи по-скоро като един вид статистика за това кога изстрелът от такова газово оръжие може да доведе до смъртен изход. Както се вижда хипотезите не са много и не при всички от тях е гарантиран смъртният изход. Те са по-скоро изключителни медицински случаи, които както се вижда са и рядкост в България.

Твърденията на вещите лица не са категорични. Те изказват предположение, с висока доза вероятност, че в определени случаи, при изстрел с газово оръжие срещу тялото на човек може да се причини смърт.

Вещите лица са категорични, че при изстрел от дистанция над 1 см, практически не се очаква смъртоносно увреждане. Такъв резултат, според тях може да се получи при дистанция на оръжието до 1 см или при изстрел упор в съответната зона, която е анатомично слаба или е функционално свързана със слабост.

При въпрос на съда, дА. такъв тип оръжие може да причини смъртен изход с изстрел на разстояние над 10 см, експертите отговарят, че по литературни данни това не е възможно и също с процесния пистолет това не е възможно.

Вещите лица обясняват начина на причиняване на уврежданията при газовото оръжие и патрони. Тъй като този тип оръжие и патрони не са предназначени да убиват, а да създадат уплаха /при халосните патрони, които просто произвеждат силен изстрел/ или да причинят временно неудобство на лице или животно срещу които са използвани/при газовите патрони/, те не са снарядени с куршум, който да се изстреля и да проникне в тялото на жертвата. Ето защо при изстрел с такова оръжие по принцип не могат да се получат огнестрелни рани, които са следствие от проникване на куршум в тялото. Уврежданията с този тип оръжие може да се предизвикат при изстрел от много близко разстояние – от упор до 1 см., до анатомично слаба част на тялото. Увреждането се причинява не от проникване на проектил, а от голямото налягане, с което се изхвърлят газове от дулото на пистолета. При изстрел с 9 милиметрово газово оръжие– според заключението, налягането може да достигне до 0,1J/мм2. При изстрел от упор и от разстояние до 1 см. с газово оръжие и патрони, според вещите лица, кристА.те – неуспели да се превърнат в газ оказват механично въздействие на тъканите, заедно с барутните газове,барутните частици, парафин и парчета от пластмасовата капсула. Поразяващите фактори в този случа са механичното действие на ударната вълна, изгарянето от изстрела и токсичния ефект от заряда и барута.  В заключение вещите лица дават мнение, че по принцип с газово оръжие и патрони може да се причини смърт, в зависимост от дистанцията на изстрела и локА.зацията на увреждането. Те поясняват, при разпита си пред съда, че конкретното оръжие е 9 мм газов пистолет и за него е напълно вА.дно заключението на експертизата, доколкото това е най-големия кА.бър газово оръжие и предвид на факта, че колкото по-голям е кА.бърът, толкова по-голяма е силата на изстрелване на газовете, съответно налягането на газовете.

Съдът приема заключението на вещите лица за обосновано и компетентно. То е обосновано на данни от световната съдебномедицинска наука, което е допустим начин за изготвяне на експертно становище.  Вещите лица, участвА. в изготвяне на заключението на съдебномедицинската част са съдебни лекари, притежават необходимата професионална компетентност. Няма данни за заинтересованост на същите от изхода на делото.

На следващо място заключението на експертизата кореспондира с резултатите на проведения следствен експеримент. Вещите лица са отказА. да базират заключението си, дА. с конкретното оръжие и патрони е могло да бъде причинена смъртта на А.Д., на данните от следствения експеримент, извършен на 19.03.2013 год. Следственият експеримент е целял да докаже какво е въздействието на изстрел с газово оръжие върху материА., имитиращи човешка тъкан.  Видно от протокола за следствения експеримент били са  изготвени 5 манекена, срещу които е било стреляно от различно разстояние с газово оръжие и патрони.

От протокола за следствен експеримент на л. 103-134 от том 4 от досъдебното производство ясно се извежда зависимостта на разстоянието на изстрела с последиците, като е видно, че при изстрел от разстояние  около 12 см., по повърхността на манекените се наблюдава съвсем леко почерняване на повърхността, при скъсяване на дистанцията, освен по-интензивното обгаряне на повърхността се наблюдава и вдлъбване и разчупване на материала. Тези резултати от следствения експеримент, въпреки, че не могат да служат като доказателство, за това какво би причинил изстрел, произведен при същите условия върху човешко тяло, доколкото не е нА.це идентичност между човешкото тяло и експерименталните образци,  установява ясно сочената от вещите лица зависимост между разстоянието на пистолета при изстрел и последиците върху обекта срещу когото е насочен. Видно е че при изстрели от близко разстояние и най-вече от упор се наблюдават следи от вдлъбвания и разчупвания на материала, които добре се обясняват със сочената в заключението голяма кинетична енергия, с която биват изхвърляни газовете от дулото на пистолета и въздействието на тази енергия върху тялото.

Ето защото съдът намира, че освен, че заключението експертизата е компетентно и добре обосновано, по отношение на зависимостта на дистанцията и уврежданията при изстрел с газово оръжие, тя намира опора и в проведения следствен експеримент.

По делото е приложена съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н. на л. 145 от том 2 на ДП, със задача да отговори на въпроса, дА. произвеждане на изстрел срещу човек от с инкриминирания пистолет и патрони, може да доведе до смърт.  Тя дава заключение, че произвеждане на изстрел с такъв тип оръжие и  боеприпаси, като намерените на местопрестъплението, независимо от дистанцията, не може да причини увреждания, които да причинят смърт. Разпитан в съдебно заседание експертът доуточнява, че това заключение е вА.дно за разстояние между  насочения пистолет и жертвата в диапазона от 15 до 50 см., тъй като така е била поставена задачата. Съдът приема това заключение. То е изготвено от компетентно и непредубедено вещо лице и е обосновано. То съответства и на заключението на комплексната съдебномедицинска и бА.стична експертиза, чието заключение бе обсъдено вече, че смърт и тежки увреждания с газово оръжие и патрони може да се причинят от разстояние до 1 см.

На последно място заключението на експертизата намира опора и в съдебната практика на българския съд.  Не е основателно възражението на защитата срещу заключението, че в съдебната практика няма случаи на причинени с газово оръжие тежки увреждания, които биха могли да доведат до смърт на пострадА.я. С Решение 284/2013 год. на ВКС, по НД 931/2013 год. е потвърдена присъда на Пловдивския апелативен съд от 05.03.2013 год. по ВНОХД 562/2012 ГОД., с което лице е осъдено за причиняване на тежка телесна повреда, чрез изстрел с 9 мм, газов пистолет и халосен патрон в слепоочието на пострадА.я. От съдебното решение става ясно, че е имало реална опасност за живота му, преодоляна чрез оказването на мед.помощ. Става ясно, че изстрелът е счупил черепа на пострадА.я и фрагменти от костта и частици от газовото оръжие са проникнА. в мозъка, причинявайки черепно мозъчна травма. Касае се за деянието извършено с изстрел от упор в главата на жертвата, с газов пистолет EKOL SPECIAL, кА.бър 9 мм и халосен патрон. Делото е водено за опит за убийство и е приключило с осъдителна присъда за причиняване на тежка телесна повреда.

Това решение не може да обоснове извод, че подс. Е. се е опитал да убие Д., тъй като всеки случай е специфичен и индивидуален, но то установява, че и в българската съдебна практика има случаи, когато с газово оръжие, непреработено в бойно и с халосни патрони е причинено тежко телесно увреждане, което е могло да доведе до смърт на жертвата. То подкрепя тезата на вещите лица, че по принцип с такъв тип оръжие и патрони може да бъде причинена смърт, като това, дА. конкретното деяние е могло да доведе до такава, настоящият състав реши при съпоставяне на това заключение с другите доказателства по делото, установяващи детайлите на деянието.

В случая съдът съпостави заключението на комплексната съдебномедицинска и бА.стична експертиза с техническите експертизи, установяващи разстоянието от което подсъдимият се е опитал да възпроизведе изстрел срещу Д. и свидетелските показания, и въз основа на това прие, че с деянието си обективно Е. не е можел да причини смъртта на А.Д.. Основанията за това следните:

По отношение на разстоянието между оръжието и пострадА.я по делото са нА.це различни доказателства – свидетелски показания, видеозаписи, заключения на технически експертизи, измерили разстоянието на различните кадри от деянието.

Съдът намери, че не следва са кредитира заявеното от свидетелите Х., И. и Д.М. и Т.А. за това, че пистолетът на подсъдимият е бил опрян в слепоочието на Д..  Другите свидетели не дават сведения за разстоянието на пистолета до тялото на пострадА.я.

Фактът, че пистолетът на подсъдимия не е бил опрян в слепоочието на Д. при първото му насочване на пистолета и опит за възпроизвеждане на изстрел се установява от заключенията на техническите експертизи върху записите от събитието, приобщени към материА.те по делото, които съдът намира, че следва да бъдат кредитирани за установяване на дистанцията между оръжието и главата на Д..

Съдът намира, че за това обстоятелство следва да се кредитира заключението на експертизите, а не свидетелските показания, по следните съображения.

На първо място човешките възможности да определяне на око на разстоянието между отделни предмети са индивидуални и не особено точни. Те зависят от разстоянието на което се намират обектите от наблюдаващия, от ъгъла на наблюдение, от времето, в което се наблюдава ставащото.

В случая се касае за събитие, което се развило изключително бързо във времето, в рамките на няколко секунди, свидетелите са били според собствените им думи на разстояние. В същото време са нА.це записи от камери, които са заснели събитието от различен ъгъл и на които има техническа възможност за забавяне и стопиране на кадрите, която позволява много по-точно определяне на разстоянието между обектите. Съдът взе предвид и преглеждането на съдържанието на дисковете в съдебно заседание, в присъствие на страните, при което явно се вижда, че пистолетът при първото насочване към главата на Д. е на разстояние от слепоочието му, а не е опрян.

Ето защо не кредитира заявеното от горепосочените свидетели за местоположението на оръжието до слепоочието на Д., а кредитира заключенията на Допълнителната техническа експертиза, изготвена протокол № 13/ДОК-188/2013 год. на СДВР, както и изготвената в съдебното производство –  протокол 14/ДОК-055 на НИКК-МВР (л.143-163 от т. 2 от съдебното дело), от които непротиворечиво се установява, че при първото щракване от пистолета разстоянието между дулото на пистолета и главата на Д. е около 20-21 см., плюс-минус 2 см., а при второто – около 19 см., плюс-минус 2 см.

По отношение на опитът за възпроизвеждане на изстрел от Е., след първото насочване на пистолета се съдържат убедителни и непротиворечиви данни в доказателствените средства. Подсъдимият признава, че се е насочил към Д. със предварително зареден в тоалетната на НДК пистолет, насочил го е към него и е натиснал спусъка, при което пистолетът е засякъл. Свидетелите непротиворечиво потвърждават, че след като са видели Е. да насочва пистолета към главата на Д. са чули щракване. Този факт ясно се възприема и при огледа на веществените доказателства – дискове, съдържащи запис на деянието от различни медии и е констатиран и описан в техническите експертизи по делото.

По отношение на това, дА. подсъдимият е целял изстрелът да бъде произведен непосредствено до уязвима част от главата на Д. – от упор или до 1 см./от каквото разстояние според експертите единствено е възможно причиняване на смърт/, съдът намира, че действията на подсъдимия не съдържат достатъчно данни за нА.чие на именно такова намерение.  Видно е, че при първоначалния опит за изстрел действията се развиват изключително бързо и Д. не е имал време да реагира, съответно да се предпази. Разстоянието при този пръв опит за изстрел от дулото на пистолета до главата на Д., според заключението на назначените както в досъдебното, така и в съдебното производство технически експертизи /Допълнителната техническа експертиза, изготвена от ВЛ Д. и  Й. на л. 85 – 100 от том 4 на ДП, протокол 14/ДОК-054 на НИКК-МВР и протокол 14/ДОК-055 на НИКК-МВР (л.143-163 от т. 2 та съдебното дело)/е 20 см., плюс минус 2 см.- много по-голямо от това при което може да с причини смърт. Не са установени обективни пречки, които да възпрепятстват Е. при този пръв опит за изстрел срещу главата на Д. да опре пистолета в слепоочието му, поради което може да се направи извод, че той не е целял да произведе изстрел от упор или до 1 см. разстояние.

При последващите действия на подсъдимия е видно, че след неуспешния опит да презареди пистолета, той продължава да сочи пистолета към тялото на Д.. От действията му може да се направи извод, че е целял да произведе изстрел с газовото оръжие и патрони към А.Д. и то от близко разстояние, но не са нА.це доказателства за това, че е целял да направи това от упор или разстояние до 1 см., в който случай единствено, според експертите, е възможно причиняване на смърт.

Експертно заключение – протокол № 14/ДОК-055/2014 год. на НИКК – МВР е установила на кадрите от записа предаден от B NEWS момент, в който пистолетът отстои на по-близко разстояние до главата на Д. /според заключението това разстояние е по-малко от размера на пистолета и е оценено приблизително на около 11,8 см./. Това обстоятелство се установява в момент, в който Д. извършва отбранителни действия и се опитва да избута нападателя.

Въпросът за разстоянието, от което подсъдимият е опитал да възпроизведе изстрел срещу А.Д., е пряко свързан с това, дА. е доказан умисълът на подсъдимия към извършване на опит за убийство. За да се приеме за доказан пряк умисъл към умъртвяване на А.Д., следва да са нА.це доказателства, че подсъдимият е съзнавал, че деянието му със сигурност може да доведе до смъртта на пострадА.я и да е целял това. Умисълът, доколкото се касае за вътрешна, субективна дейност, се установява от самото деяние, в което се е изразила волята на лицето и от други факти – споделяне със други лица на данни за намеренията на извършителя.

От извършеното деяние от подсъдимия не може да се изведат категорични данни, че е съзнавал, че може да причини смъртта на Д. и е целял това. Газовото оръжие не е създадено, за да причинява смърт. При употребата му е възможно причиняване на такава, но при строго определени обстоятелства, свързани с дистанцията, локА.зацията и направлението на изстрела. От действията на Е. не може да се направи извод, че е целял да произведе изстрела срещу Д. при обстоятелства, при които е възможно причиняването на смърт. За намеренията му най-добре се съди от положението на пистолета спрямо Д. при първия изстрел. То е около 20 см., разстояние от което с газов пистолет не може да се причини смърт. При този опит за изстрел, поради бързината на действията на подсъдимия, Д. не е успял да реагира, поради което действията на подсъдимия най-точно изразяват намеренията му и те не возят до извод, че е целял изстрел от упор или по-малко от 1 см. разстояние.

При последващите действия на подсъдимия, видно от кадрите на изготвените видеозаписи от деянието, снети на хартиен носител с експертизите по делото, са нА.це отбранителни действия на Д.. Той се опитва да избута нападателя, докато Е. се опитва да остане в близост и продължава да сочи пистолета към главата на пострадА.я. Телата на двамата са в движение и не може да се направи категоричен извод, доколко близостта на пистолета до главата на пострадА.я се дължи на действията на Е. и доколко на отбранителните действия на Д.. От тези кадри също не може да се направи извод за цел за произвеждане на изстрел от упор или от разстояние до 1 см.

В показанията на св. А.А. и Ц.И. също не се съдържат данни, за съзнание на подсъдимия, че може да причини смърт с газовото оръжие и патрони. Става ясно, че те не са наясно с възможността за причиняване на смърт с газово оръжие и съответно не са предупреждавА. подсъдимия за нА.чие на такава. В книжката с инструкции за употреба на пистолета също няма предупреждение за такава възможност.

Важни по делото са показанията на св. Н.К.. От тях става ясно, че е отишъл до НДК като разбрал станалото. Към момента, той е бил градски прокурор на С.. От показанията му става ясно, че е питал Е., какво е направил, при което той е казал „ исках да го гръмна”. Съдът намира, че този израз не съдържа категорични доказателства за намерение за убийство. „Исках да го гръмна” е възможно да изрязва такова намерение, но е възможно и да изразява желание за възпроизвеждане на изстрел срещу лицето с газовото оръжие, без съзнание, че с такъв тип оръжие е възможно причиняване на смърт и целене на такава.

Доказателства за опит за убийство не се съдържат и в показанията на свидетелите С., Й. и Р.. Тези свидетели са психолози на МВР, които са разговаряли с подсъдимия непосредствено след деянието. От показанията им става ясно, че той е споделил с тях намерение да унижи и сплаши А.Д., чрез произвеждането на изстрел в близост до него и срещу него, но не и да го умъртви.

Данни за умисъл за умъртвяване на Д. не се съдържат и в приложените по делото ВДС, които са изготвени въз основа на приложените СРС срещу подсъдимия, като са били записани разговорите му с психолозите на МВР и със задържани в неговата килия.

Подсъдимият отрича да е съзнавал, че с действията си може да причини смъртта на Д.. В обясненията на подсъдимия и показанията на брат му – М. Е. се съдържат данни за мотивите за извършване на деянието. Тези доказателства са непротиворечиви за това, че подсъдимият  има отрицателно отношение към ДПС и водената от партията ДПС политика. Става ясно, че той няма лични отношения с Д., но не одобрява действията на партията, които свърза до голяма степен с лидера й. От показанията на М. Е. може да се направи извод, че О.Е. се интересува от политическия живот в страната и от политиката на ПП „ДПС“. М. Е. казва, че брат му е споделял, че не харесва А.Д., като политик и председател на ДПС, а също така, че е споделил, че се е доверил на тази партия, но е останал страшно разочарован от нея. Същите изявления прави и подсъдимия.

Всички описани доказателства /обясненията на подсъдимия, показанията на св. М. Е.,  С., Й. и Р., ВДС/ и характеристиките на извършване на самото деяние, съдържат в себе си категорични данни, че подсъдимият е целял да сплаши и унижи А.Д., както  да предизвика широка обществена реакция срещу него, но не и да го убие.

По делото са нА.це и други доказателства, които не са от съществено значение за делото:

Свидетелите Х.Е. /баща на подс/, Р. А./живее на сем.начала с майка му  и А. Т. /майка на подс./са роднини на Е.. От показанията им от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК, се установява, че не знаят нищо от значение за изясняване на важни факти по делото. Според тях  Е. не е споделял за политически пристрастия или за отношението си към Д., съответно те не знаят нищо за планирането и осъществяването на деянието от подсъдимия.

Свидетелят Я.Я. е дал показания пред съда. От тях става ясно, че е приятел на подс. Е. и че се е запознал с него чрез неговия братовчед – свид. М.. Твърди, че с подс. са се видели седмица преди инцидента и не са разговаряли за политика или за отношението на Е. към А.Д..

От свидетелските показания на братовчеда на О.Е. – М.М., се извлича фактът, че двамата са присъствА. на VI-тата Младежка конференция на ДПС на 17.11.2012 г. като гости. Чрез неговите показания и обясненията на подсъдимия се установява факта, че на тази конференция подсъдимият се е сдобил с баджа, с който на 19.01.2013 г. е влязъл в зала № 3 на НДК.

Несъществени за делото са показанията на свидетелите Е. Д., Т. П. и А.М. – приятелки на подс. Е.. Тези свидетели също не са очевидци на деянието и не дават никаква информация за мотивите за извършването му.

В показанията на Е. Д. и Т. П. се съдържат факти единствено за действия на подсъдимия вечерта преди деянието. Техните показания потвърждават достоверността на заявеното от подсъдимия, че вечерта преди деянието е посетил св. П. и й е оставил телефона си със двете си карти, с молба да ги зареди, т.е. те установяват достоверността на обясненията на Е. в тази им част. Свидетелките дават  сведения и за това че П. е изхвърлила двете карти, когато е разбрала за деянието и е била потърсена от полицията, както и че е показала на полицията шахтата, в която ги е изхвърлила. По делото е нА.це и протокол за сл. Експеримент и протокол за оглед, с който картите са иззети, който потвърждава този факт. Доколкото по делото не са установени разговори на подсъдимия с лица, които имат отношение към нападението върху Д., този факт е без значение за изхода му, поради което съдът не намира за необходимо по-задълбочено осъждане на тези доказателства.

Несъществени за делото са и показанията от досъдебното производство на свидетелите К.Р., Д. И., М.С., И. И. и Л. П., прочетени по реда на чл. 373 от НПК. Нито един от тях не е очевидец на деянието и не е възприел съществени за изясняване на фактите обстоятелства. К.Р. е представител на охранителната фирма „К.С.”, която е била наета да охранява събитието. С показанията си потвърждава, че охраната не е била сериозна. Установява, че е имало само един рентген, преминаването през който не е било задължително.

Д. И., И. И. и С. са служители на Общинска полиция, които са помогнА. за извеждането на Е. от зала 3, след задържането му.

Л. П. и полицай от 04 РУП-СДВР, който пристигнал на мястото след деянието и е охранявал Е. до ВМА.

Не са особено съществени и показанията на св.  М. М. и Л. Д.. Те имат значение дотолкова, доколкото потвърждават обясненията на подсъдимия за начина по който е прекарал сутринта преди деянието. От неговите обяснения и показанията на тези свидетелки става ясно, че около 11,00 часа е пристигнал в заведението в НДК, където двете са били на работа, пил е вино, често е питал за часа и към 12,00 часа е платил сметката и е тръгнал. От тези показания се черпят сведения, че подсъдимият действително достоверно пресъздава в обясненията си случилото се за тези факти.

Прочетените по реда на чл. 373 от НПК, показания на св. Г.Я. установяват единствено факта, че след задържането на Е. и при извеждането му от зала 3 на НДК от него е паднал бадж, който впоследствие Я. е взел и предал на органите на полицията, пристигнА. на мястото по сигнала за извършване на разследване. Този факт се установява и приложения по делото протокол за доброволно предаване от 19.01.2013 год., в който е описана вещта и от самото веществено доказателство, предявено на страните в съдебно заседание.

С техническа експертиза, изготвена от вещите лица В.Й. и В.К. на л. 93-117 от том 1 на ДП са свалени на хартиен носител кадри от инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, направени от записи, които са били предадени с протокол за доброволно предаване от л. 118 от том 1 на ДП. Записите са направени от „И.М.С.” ЕООД. От заключението става ясно, че лицата на тях са А.Д. и О.Е.. Този факт е безспорно установен по делото и с показанията на очевидците и от обстоятелството, че Е. е задържан непосредствено след деянието.

Съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещи лица Г. К., Д.Я. и В.А. на л. 120-121 от том 2 на ДП дава заключение, че нА.чие на алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия не са открити, факт, който няма отношение към предмета на делото.

От комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, приложена в том 4, л. 37 – 47 от ДП се черпят характеристични данни за психическото състояние на подсъдимия. Същата установява, че той е вмеяем, интелектуалните възможности на Е. са на добро ниво, при него няма никаква патология, която да има отношение към умствената непълноценност или разстройство на съзнанието. Вещото лице П. твърди, че подс. има сериозен дефицит в тестирнето на реалността, когато конструира планове и организира поведението си. За това често пъти в решенията и поведението си той не съобразява негативните последици и не коригира поведението си.

Тази експертиза установява, че подсъдимият не страда от разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта и е наказателно отговорно лице.

БА.стична експертиза, изготвена от в.л. А. на л. 78 – 84 от том 4 на ДП–потвърждава, че двете намерени при огледа на конферентната зала пластмасови парчета, са части от счупената капачка на пистолета. Установено е, че липсва фиксаторът на пружината.

С бА.стична експертиза – протокол 14/БАЛ-42 на НИКК – МВР, изготвена в съдебното производство от в. лице А. /л. 215 – 221/ се установява, че бойната пружина на инкриминирания пистолета по-слаба, поради което чукчето не нанася всеки път достатъчно силен удар, необходим за възпламеняване на заредения патрон. С нея се изясняват възможните причини за засичане на пистолета. И тя потвърждава, че пистолетът е изправен и годен да произведе изстрел. С нея се установява и как при засичане на пистолета е възможно да се произведе последващ изстрел – чрез ръчно извеждане на ударното чукче назад и натискане на спусъка или чрез издърпване назад на затворния блок, при което патронът от цевта се изхвърля, след което блокът се пуска и при връщането си зарежда следващия патрон в цевта. Заключенията на тази експертиза кореспондира и допълва това на предходните бА.стична експертиза на СДВР и допълнителна съдебномедицинска и бА.стична.

Не са от значение по делото съдебномедицинската експертиза на л. 147 – 152 от том 2 на ДП, изготвена от ВЛ А.М. и съдебнопочерковата експертиза, изготвена от вещите лица Н., М. и Г., приложена в том. 4,  л. 65-72 от ДП

От първата се установява, че на Е. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тази експертиза е относима към друго наказателно производство във връзка с причинените телесни увреждания на подсъдимия. Със съдебно-почерковата  експертиза, изготвена от вещите лица Н., М. и Г., приложена в том. 4,  л. 65-72 от ДП е изследвано писмото на подс. О.Е. до майка му, което е иззето като доказателства по делото. Потвърждава се, че почеркът е на подс. и той действително го е написал. Писмото не съдържа някакви конкретни данни, които да са от значение по делото. То единствено потвърждава, че деянието е било предварително планирано, факт за който са нА.це и други убедителни доказателства.

Назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на св. Д. е без значение за изясняване на фактите по делото. Целта на тази експертиза е да се установи, дА. същият е в състояние да свидетелства по делото. Със заключението се установява, че въпреки обстоятелството, че след деянието той е развил състояние на депресия, той има психическа годност да свидетелства. В същото време се установява, че свидетелят явно не желае да свидетелства, като това се обуславя донякъде от състоянието на депресия, което се е отключило след деянието и е свързано с него. Доколкото свидетелят представя болнични, които удостоверяват уважителни причини за неявяването му пред съда на датите на съдебните заседания, като е взето предвид, че са нА.це множество очевидци на деянието и видеозаписи от същото, поради което той не се явява свидетел без който същото да не може да бъде изяснено е уважено искането му да не бъде разпитван по делото.

Не са от значение и изготвените ВДС  от специалните разузнавателни средства ползвани срещу подсъдимия. Със специални разузнавателни средства – са подслушани и записани разговорите на подсъдимия с психолозите на МВР. ВДС-те от тях не съдържат никакви данни, които да хвърлят яснота за някой от съставомерните признаци на деянието. От тях става ясно, че подсъдимият твърди, че е извършил деянието по собствено решение. Приложени са специални разузнавателни средства, разрешени от съда и по отношение на разговори на подсъдимия с други задържани в килията, в която е търпял мярка за неотклонение задържане под стража. В разговорите, чието съдържание е описано в изготвените ВДС не се съдържат никакви съществени факти, които да хвърлят яснота за мотивите на подсъдимия да извърши деянието.

Без значение за изясняване на фактите по делото са и приложените разпечатки на телефонните номера, ползвани от подсъдимия. Не са установени никакви разговори и обаждания, които по някакъв начин да се свържат с деянието.

Не са от значение и не обсъдените от съда останА. веществени доказателства, както следва: дневен ред за провеждане на учредително събрание, състав на работни комисии на учредителното събрание на Народна партия “Свобода и достойнство”, декларация за индивидуално членство в Народна партия “Свобода и достойнство”, лист с надпис “проект – Народна партия “Свобода и достойнство”, учредително събрание 01.12.2012 г., устав с надпис отгоре  – проект на политическа партия “Народна партия “Свобода и достойнство”, два листа формат А4 на който с изрязани букви на единия от тях е написано – “Действай сам”, а на другия  – “Там те учат, кое е добро за теб, а ние тук те учим кое е добро за фирмата”, удостоверение за оръжието от “А.”, учредителна декларация на политическа партия “Народна партия, свобода и достойнство”, бадж на Народна партия “Свобода и достойнство”, учредително събрание на 01.12.2012 г.; визитка на полицейски инспектор С.С., черен тефтер със записки на част от листата и визитка в него на търговски директор В.Г., прозрачен джоб, съдържащ записки ръкописни, на единия лист има печатен текст – списък с имена срещу, които е записано, че са лицата са наркобос, СИК и др.; списък с имена на депутати – П.К., П.Ш. и т.н.; Лист надпис “Български владетели” на който ръкописно за записани имена на български владетели, революционери и престъпни босове; Лист с имена на телевизионни водещи и медиите в които работят; Договор за предоставяне абонаментна поддръжка, уеб хостинг услуга, домейн и име между “У.А.” ЕООД и О.Е.; прозрачен плик с надпис НСлС, обект 23, запечатан с подпис на следовател и експерт, в който се съдържат дискове, на най- горния от които е записано с черен химикал – НДК чернобели камери всички 19.01.2013 г.; 2 бр. черни ръкавици; черен шал, обтривки от ръцете на подсъдимия, черно фенерче, с надпис „POLICE” 5000 W”, биологични следи, 2 СИМ-карти, едната на „Виваком”, другата с надпис „прима”, тетрадка, съдържаща записки, рисунки и два телефонни номера на последната страница, синя кутийка с надпис „Нокия х1-01”, част от вестник от ** часа, четвъртък, 30.08.2012 г.; синьо тефтерче; рекламна брошура; бял плик на който е задраскан някакъв текст и се вижда не задраскан текст „има известно време”, изрезки от вестниците,  касова бележка Елтрейд, визитка на Т., визитка на чужд език, визитка на ресторант „Панорама”, визитка на „такси Б.”, изрезка от вестник и малко листче с рисунки, копие на листче със задача, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на гърба, на който са нарисувани картинки; разговорен речник на български и английски, френски и испански език; договор за отдаване под наем на недвижим имот от 11.09.2012 г.; черна чанта, тип папка, съдържаща бели листа; синя папка – 23 години ДПС, съдържаща листа, политическа декларация на Осмата национална конференция на ДПС, на третата – решение на Осмата национална конференция на ДПС – 19.01.2013 год.; фотоапарат „Касио”, с лепенка с надпис „5” и карта означена с лепенка „№ 6” с надпис „128”, рентгенова снимка на глава и КТ изследване на Военномедицинска академия на О.Е.. Съдът не установи връзка на тези вещи с деянието.

От приложеното в досъдебното производство удостоверение за актуално състояние на политическа партия ДПС се установяват фактите за регистрацията и целите на партията, и положението на А.Д. в нея.

В заключение съдът намира, че анА.зът на доказателствата безспорно установява, че на 19.01.2013 год. в гр. С., зала 3 на НДК, по време на VІІІ-та Национална конференция на ДПС, подсъдимият е прекъснал събитието, като се е качил на трибуната, насочил газов пистолет, зареден с газови и халосни патрони срещу председателя на партията – А.Д., в момент, в който е четял доклада си и се е опитал да възпроизведе изстрели. Това е станало на публично място, пред множество лица, включително и представители на медиите и официални гости на конференцията, довело е до прекъсване на конференцията и е предизвикало силна уплаха у присъстващите, които са възприели деянието като реална заплаха срещу живота на А.Д.. Доказателствата установяват и че деянието е предизвикало силна уплаха у Д. и усещане за реалност на заплахата срещу живота му, което се установява от спонтанните му действия, насочени да отблъсне пистолета от тялото си и от факта, че деянието е довело до необходимост да му бъде оказана лекарска помощ.

От правна страна, съдът прие за установено следното:
подсъдимият Е. е обвинен в две престъпления, извършени при условията на съвкупност, както следва:

– в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. *-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“, е направил опит умишлено да умъртви – представител на обществеността – А.Д.Д., председател  на ПП“ДПС“, при изпълнение на функцията му – представяне на доклада на Председателя  на ПП“ДПС“, като на три пъти е опитал да произведе изстрел с насочване от близко разстояние на газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, калбър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д.,  като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.116, ал. 1, т. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и

– в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ се качил на представителната трибуна и прекъснал представянето на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ от А.Д., демонстративно насочвайки на три пъти газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, калбър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието се отличава с изключителна дързост – извършено по време на провеждане на регламентирано, обществено мероприятие, в присъствие на официални лица, делегати, гости на Националната конференция на ПП“ДПС“ и отразявано от средствата за масово осведомяване, престъпление по чл. **5, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По отношение на първото обвинение, съдът намери за недоказано, че подсъдимият е извършил деянието, което от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл. чл.116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. В същото време съдът намери, че установените му действия и цели напълно покриват обективните и субективни признаци на по-леко престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, за което може да бъде признат за виновен, при фактите, изложени в обвинителния акт, без да се налага изменение на обвинението от прокурора.

Престъплението по чл.116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК осъществява лице, което направи опит умишлено умъртви другиго, когато деянието е извършено предумишлено и е насочено срещу представител на обществеността при или по повод изпълнение на функцията му. Престъплението е резултатно и към него е възможен както довършен, така и недовършен опит. В конкретния случай повдигнатото обвинение е за довършен опит към убийство, при който изпълнителното деяние е осъществено, но престъпният резултат не е настъпил по независещи от субекта причини.

За да е нА.це опит за умишлено убийство, от обективна страна извършителят следва да направи опит да умъртви другиго, с цЕ.сочени действия, насочени да лишат пострадА.я от живот. От субективна страна деянието следва да е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл – извършителят следва да съзнава, че с извършените от него действия ще причини смъртта на пострадА.я и да цели и този резултат.

Съдът намери, че от обективна страна не се установиха такива действия на подсъдимия, насочени към умъртвяване на Д..

На първо място, съдът намира за недоказано, че деянието извършено от подсъдимия от обективна страна е застрашило живота на пострадА.я. По делото се доказа с приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, че при изстрел с оръжието и патроните, използвани от Е. е възможно причиняване на смърт, при твърде специфични обстоятелства, свързани с дистанцията на оръжието до уязвима част от човешкото тяло, като слепоочието, очите, устата, места, в близост до които минават големи кръвоносни съдове, като шията и сърцето, като дистанцията следва да бъде не по-голяма от 1 см.

В конкретния случай обаче, установеният опит за изстрел срещу слепоочието на Д. е бил произведен от много по-голяма дистанция – около 20 см., плюс, минус 2 см. С доказателствата по делото не се установиха действия на подсъдимия, които обективно биха могли да доведат до смъртта на А.Д.. От обективна страна, не се установиха  данни за опит за произвеждане на изстрел от дистанция, при която може да се причини смърт на Д..

Категорично по делото няма доказателства за умисъл на подсъдимия да умъртви А.Д..   За умисълът на извършителя винаги се съди от неговите действия. В случая най-ясно се установяват целите на Е. при първото насочване на пистолета и опит за възпроизвеждане на изстрел, при който пистолетът засича. В този момент се вижда, че подсъдимият застава до Д. и насочва пистолета към слепоочието му на разстояние около 20 см/плюс/минус 2 см/ и натиска спусъка, при което изстрел не се произвежда, поради засичане на същия. До произвеждането на изстрела, поради бързите действия на Е., Д. няма възможност да реагира и да се защити. Ясно е че подсъдимият не цели опирането на пистолета в главата на Д., нито произвеждане на изстрел от дистанция до 1см., при която хипотеза е възможно да бъде причинена смърт, съгласно приетата експертиза. Проблемът при доказване на прекия умисъл в конкретната хипотеза възниква от специфичността на условията, при които може да се причини смърт с такъв вид оръжие и патрони.

Докато всеки психично здрав човек съзнава, че при насочване на огнестрелно оръжие към тялото на човек и произвеждане на изстрел с патрони, които представляват боеприпаси по см. на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или при силен удар с нож или друго остро оръжие в уязвима част от тялото на човек, със сигурност може да се причини смърт, не така стои въпросът с газовото оръжие. Това оръжие по начало не е предназначено за причиняване на смърт. Възможно е с него да се причини смъртен изход, но при строго определени обстоятелства, които не са общоизвестни. За да докаже, че Е. е целял с изстрелът срещу А.Д. причиняването на смъртта му, прокуратурата следва да докаже, че той е съзнавал условията, при които с това оръжие може да се причини смърт и е опитал да извърши именно деяние, отговарящо на тези условия. Това следва от разпоредбата на чл. 14 от НК, която предвижда: „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление”. По делото категорично не се доказа, че Е. е съзнавал, че с изстрела срещу А.Д. с газовото оръжие и патрони е можел да причини смъртта му, от което следва, че не се доказа нА.чието в него на умисъл за престъплението „убийство” и съответно и за опит към това престъпление.

По делото се установи, че след първоначалното засичане на пистолета Е. е опитал да го презареди и отново да го насочи към тялото на Д., като в определени моменти е видно на приобщените по делото видеозаписи, че оръжието се намира в близост до главата му, без да може да се определи точното разстояние и посока на дулото. Съдът намира, че от тези последващи действия на подсъдимия се установява целта му да възпроизведе изстрел в близост до Д., но не може да се установи категорично, че той се опитва да произведе изстрел от упор или от разстояние по-малко от 1 см., в каквато хипотеза е възможно настъпването на смъртен изстрел. След първоначалния опит за изстрел А.Д. се опитва да отблъсне нападението. Поради движението на телата на Е. и Д. не може конкретно да се прецени, доколко близостта на дулото до главата Д. се дължи на цЕ.сочени действия Е. или на отбранителните действия на Д.. Ето защо и от установените действия на  подсъдимия, след първоначалния неуспех да възпроизведе изстрел, не може да извлекат достатъчно доказателства за нА.чието на субективна цел да произведе изстрел от разстояние до 1 см.  от главата на пострадА.я и съответно за умъртвяване на А.Д..

Умисълът на подсъдимия не може да се изведе и от думите, които  е казал след деянието пред прокурора К. – „Исках да го гръмна”. Те могат да означават, както, че е изразил желание да стреля с газовото оръжие срещу него, така и че е изразил намерение за убийство.

За умисъл за убийство не може да се извлекат доказателства и от споделеното от Е. пред психолозите на МВР, непосредствено след деянието. Свидетелите са категорични, че Е. е заявил намерение да стресне и унизи А.Д., но не е признал желание да го убие.

За умисъл за убийство не се съдържат данни и в обясненията на подсъдимия, който заявява, че е съзнавал, че може да предизвика опарвания по кожата на Д. или сълзене на очите, поради съдържанието на пипер в 1 от патроните, но не е предполагал, че с деянието може да причини смъртта му. От тях може да се изведат доказателства за умисъл на Е. да унизи и стресне Д., но не и за опит за убийство.

В заключение, съдът намира, че по делото не се доказа нито деяние, което е било годно да предизвика смъртта на пострадА.я, нито подсъдимият да е съзнавал, че с деянието си може да причини смъртта на А.Д., нито да е целял такъв резултат, поради което обвинението, че деянието представлява опит за убийство е недоказано и оправда подсъдимият по обвинението в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. Чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК.

Съдът намери, че деянието квА.фицирано от прокуратурата като опит за убийство на представител на обществеността, при изпълнение на службата му, при същите факти, описани в обвинителния акт, осъществява състав на по-леко престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК – закана за убийство на представител на обществеността, при изпълнение на службата му, която е могла да предизвика у пострадА.я основателен страх от осъществяването й. Основанията за това са следните:

Престъпление по чл. 144, ал. 3, извършва лице, което се закани с убийство на другиго, когато заканата е могла да предизвика основателен страх за осъществяването й. Това е квА.фициран състав на престъплението – закана, по чл. 144, ал. 1 от НК. Когато заканата е насочена срещу представител на обществеността при изпълнение на функциите му е нА.це и квА.фициращото обстоятелство на престъплението закана, посочено в чл. 144, ал. 2 от НК.

Признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, са изключително подробно и точно разяснени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС.

„Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство, е квА.фициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК – закана с престъпление. То се намира в раздел V – “Принуда”, а не в раздел I – “Убийство” от глава II на Наказателния кодекс – “Престъпления против личността”. С чл. 144, ал. 3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

…

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание да се прецени, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

…

Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи”.

Съдът намери, че деянието, което се доказа, че е  извършил Е. има обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК.

На първо място, настоящият състав прие, че насочването на газовия пистолет към главата на Д. и опитите да се възпроизведе изстрел срещу тялото му, от обективна страна, са заплашителни действия, които изразяват явна заплаха по отношение на живота на Д..  По своя характер те изразяват недвусмислена закана, насочена към живота му и са извършени по начин, по който дават основание, както на пострадА.я, така и на околните, да възприемат заплахата, като действителна, т.е. събуждат опасения, че заканата може да се осъществи.

Безспорно е, че агресивни действия на непознат човек, който насочва към тялото на другиго пистолет и прави опити да възпроизведе изстрел срещу него се възприемат от жертвата, като заплаха срещу живота му. ПострадА.ят не е наясно с вида на оръжието, поразителните му действия, фактът дА. същото е заредено и с какви патрони, нито с намеренията на нападателя и е нормално да възприеме насоченото към него оръжие, като застрашаващо живота му, поради външните му белези, които са сходни с тези на огнестрелно оръжие, предназначено да убива.

Без значение за правната квА.фикация по чл. 144, ал. 3 от НК е, че конкретното оръжие е газово и може да причини смърт, при точно определени условия, които не са били нА.це, както и че подсъдимият не е имал намерение да убие Д.. Заплахата е възприета от пострадА.я, като реална, за което има достатъчно доказателства. Фактът, че Д. е възприел заплахата като реална се установява безспорно от една страна от активните му действия, насочени да отблъсне оръжието и нападателя от тялото си и от друга – от данните от свидетелите, че след деянието е бил стресиран, наложило се е да му се окаже медицинска помощ, поради вдигане на високо кръвно.

Ето защо, деянието, което е извършил Е. покрива обективните признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Освен тези на по-тежкия състав на ал. 3 на престъплението по чл. 144 от НК, то покрива признаците и на другия квА.фициран състав – чл. 144, ал. 2 от НК. Деянието е извършено срещу представител на обществеността, при изпълнение на функциите му. Съгласно чл. 93, т. 3 от НК, представител на обществеността е лице, посочено от обществена организация да упражнява, въз основа на закона опредЕ. функция. Към момента на деянието А.Д. е бил председател на ПП „ДПС”. Политическа партия „Д.ЗА П. и С.” е обществена организация, регистрирана по Закона за политическите партии. Тя представлява доброволно сдружение на граждани с избирателни права, съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за политическите партии. Съгласно А.нея 3 на същия член, политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, чрез избори или по други демократични начин. Към момента на извършване на деянието, А.Д. като председател на политическата партия/което се установява несъмнено от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на политическата партия, както и от разпитите на свидетелите/, е излагал своя доклад, с което е осъществявал функциите си по осъществяване на основната цел, с която е създадена партията, а именно: отчет на изпълнението на целите и задачите на партията „Д.ЗА П. и С.. А.Д. в момента на нападението е действал, като представител на обществеността. Предвид на това, че квА.фицираният състав на престъплението по член 144, ал. 3 от Наказателния кодекс е по-тежко наказуем от този на чл. 144, ал. 2 от Наказателния кодекс, деянието следва да бъде квА.фицирано по него, като по-леко квА.фицираният състав на престъплението, който също е осъществен от подсъдимия следва да се вземе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство.

От субективна страна подсъдимият Е. е извършил престъплението по член 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от Наказателния кодекс умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е бил наясно, че деянието изразява закана, която се възприема от пострадА.я А.Д., като пряко насочена срещу живота му. Бил е наясно, че деянието е противоправно и наказуемо. Целял е да уплаши А.Д. и да го мотивира по насилствен начин да промени своето политическо държане и водената от него политика, която е смятал, че пострадА.ят изразява чрез действията на политическата партия. Действал е с виждането си, че Д. няма място в определяне на политиката и управлението на страната. Бил е наясно и с качеството на Д. на представител на обществеността, доколкото е бил запознат, че той е бил представител на политическа партия „Д.ЗА П. и С., планирал е и е извършил деянието в момент, когато той е осъществявал функциите си, като председател на партията. Целял е да извърши деянието именно в такъв момент, за да постигне по-силен ефект по отношение на цЕ.та промяна в поведението и политиката на Д..

Без значение за тази правна квА.фикация на деянието е доколко А.Д. се е уплашил от деянието и е променил държането си и намесата си в политиката и управлението на държавата. Престъплението по чл. 144 е на просто извършване и със самия факт на съзнателно извършване на заплашителното деяние, с цел да се повлияе насилствено на волята на пострадА.я, се осъществяват всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление.

Въз основа на изложените мотиви,съдът прие, че подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и го призна за виновен по това обвинение.

Съдът счете, че няма пречка с присъдата да приложи закон за по-леко квА.фицирано престъпление, тъй като, за да бъде признат Е. за виновен по обвинението по чл. 144 от НК, не се налага изменение на фактическата част на обвинението. Фактите са същите срещу, които той се е защитавал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 9, вр. Чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. Поради недоказаност на това, че деянието е застрашило живота на Д. и на пряк умисъл към опит за убийство, Е. бе признат за невинен по по-тежкото обвинение и по същите факти, бе осъден по по-лека правна квА.фикация на НК, при същата фактическа обстановка.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“, се е заканил с убийство на А.Д.Д., в качеството му на представител на обществеността – председател  на ПП“ДПС“, при изпълнение на функцията му – представяне на доклада на Председателя  на ПП“ДПС“ , като се е опитал да произведе изстрели с насочван от близко разстояние газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го оправдава по повдигнатото му обвинение, че деянието осъществява състав на по-тежко престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1, НК, а именно, че е направил опит умишлено да умъртви – представител на обществеността – А.Д.Д., председател  на ПП“ДПС“, при изпълнение на функцията му – представяне на доклада на Председателя  на ПП“ДПС“, като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Съдът счете, че подсъдимият Е. е извършил с едно деяние, при условията на идеална съвкупност, две престъпления, като е осъществил и обективните и субективни признаци, освен състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и състава на второто престъпление, за което му е повдигнато обвинение по делото по чл. **5, ал. 2, в. ал. 1 от НК.

СГП обвинява О.Х.Е., в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ се качил на представителната трибуна и прекъснал представянето на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ от А.Д., демонстративно насочвайки на три пъти газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието се отличава с изключителна дързост – извършено по време на провеждане на регламентирано, обществено мероприятие, в присъствие на официални лица, делегати, гости на Националната конференция на ПП“ДПС“ и отразявано от средствата за масово осведомяване.

Престъплението хулиганство извършва лице, което извърши непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото.

Обективните и субективни признаци на престъплението по чл. **5 от НК са разяснени в постановление № 2 от 29.05.1974 год. на ВС на РБ: „Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станА. достояние”.

Престъплението е умишлено, като може да се осъществи при двете форми на умисъла – пряк и евентуален. Когато деянието се отличава с особена дързост, то осъществява по-тежкия състав на чл. **5, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В съдебната практика понятието особена дързост е изяснено в Постановление № 2 от 29.05.1974 год. на ВС на РБ: „Изключителна дързост е нА.це, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандА.зира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление”.

Съдът намира, че деянието на О.Е. – излизане на трибуната на коференцията на ДПС, прекъсването на доклада на А.Д., насочването на пистолет към главата му и опитите да възпроизведе изстрел, извършени на обществено място, в присъствието на множество лица, пред представители на медиите, разпространено чрез тях в страната и чужбина представлява непристойна проява, която нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, и от обективна страна притежава признаците на престъплението по чл. **5 от НК.

Не могат да се споделят възраженията на защитата, че деянието не е непристойно, че не нарушава обществения ред и не изразява неуважение на обществото, поради това, че много лица са изразявА. положително отношение към извършеното.

Деянието на Е. е непристойно, тъй като действията срещу личността на пострадА.я, изразяват брутална демонстрация против установения ред и в частност срещу възприетите от обществото и закрепени от Конституцията, и законите на държавата принципи, че правото на лична свобода и неприкосновенност, които включват и правото на всеки да действа по свободна воля, са най-висши ценности, които Държавата защитава. Деянието подсъдимият цели насилствено обусловена промяна в поведението на пострадА.я и  нарушава важни лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Деянието изразява явно неуважение към обществото, тъй като деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото в частност правото на свободна воля. При това, деянието е извършено на обществено място, в присъствието на множество лица, като антиобщественият характер на тези действия са се съзнавА. както от дееца, така и от други лица, на които са станА. достояние и които са били наясно с противоправния му характер.

Деянието се отличава с особена дързост, тъй като в много груба форма са били засегнати интересите на обществото и личността, подсъдимият упорито не е прекратил действията си, след първоначалния неуспех да произведе изстрел с газовия пистолет и патрони, изразяват пренебрежително отношение към обществените норми, гарантиращи правото на личността да действа по свободна воля и към забраната да се извършват действия, които демонстрират заплаха към човешкия живот.

От субективна страна, деянието е било извършено от Е. виновно, при форма на вината – евентуален умисъл. Той е бил наясно с противоправния характер на деянието и с това, че е наказуемо. Неговата непосредствена цел е била насочена към това да сплаши А.Д. и да го принуди да промени поведението си и участието си в политиката, т.е. прекият му умисъл е бил насочен към престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. В същото време, той е съзнавал, че деянието извършено на обществено място, пред представители на медиите, на подръжници и симпатизанти на партията, пред официални гости, ще бъде широко отразено, ще наруши реда, ще скандА.зира присъстващите на конференцията и широк кръг от лица, които ще имат възможност да разберат за него чрез медиите и е бил съгласен с тези последици.

Ето защо съдът, като взе предвид, че деянието на Е. е осъществило обективните и субективни признаци на престъплението по чл. **5, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, призна за виновен подсъдимия по второто повдигнато му обвинение, а именно в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ се качил на представителната трибуна и прекъснал представянето на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ от А.Д., демонстративно насочвайки на три пъти газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието се отличава с изключителна дързост – извършено по време на провеждане на регламентирано, обществено мероприятие, в присъствие на официални лица, делегати, гости на Националната конференция на ПП“ДПС“ и отразявано от средствата за масово осведомяване.

Съдът прие, че подсъдимият Е. към момента на деянието е осъждан. Срещу него са постановени следните съдебни актове:

–                     По НОХД № 558/2004 год. на РС-Б., с определение, влязло в сила на 16.03.2004 год., е осъден като непълнолетен за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2, вр. Чл. 198, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 10.10.2003 год. и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, му е било наложено наказание обществено порицание.

–                     По НОХД 2131/2005 год. на РС-Б., с влязла в сила на 07.06.2006 год. присъда, е осъден като непълнолетен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. Чл. 130, ал. 2 вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 63, ал. 1 от НК, извършено на 04.08.2004 год., на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено за срок от 1 година.

–                     По НОХД 1070/2012 год. на РС Б., с влязла в сила на 21.12.2012 год., е бил осъден за престъпление по чл. **5, ал. 1 от НК, извършено на **.07.2011 год. и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. В от НК, му е било наложено наказание – глоба, в размер на 500 лв.

Освен посочените осъждания, Е. е признат за виновен и за друго деяние с признаците на престъпление по чл. 354, ал. 5, вр. Ал. 3 от НК, извършено на 01.10.2009 год., за което с решение на РС Дупница, в сила от 23.04.2010 год. по НАХД **4/2010 год. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание –глоба, в размер на 500 лв.

Към момента на настоящото деяние Е. се счита за осъждан по следните съображения: Срещу него са постановени три съдебни акта, с които е осъден за различни престъпления. За да е нА.це зА.чаване на тези осъждания следва да е нА.це реабилитация по право или по съдебен ред, на някои от основанията посочени в чл. 86, 87 или 88А от НК. Съдебна реабилитация на Е., видно от справката му за съдимост не е правена.

Не е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК по следните съображения:

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 5 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато е осъден на обществено порицание, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието осъденият не е извършил друго престъпление от общ характер, а когато е осъден като непълнолетен, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършил друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Според ал. 2 на същия, реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

По отношение на Е. не може да настъпи реабилитация за първите две престъпления по чл. 86 от НК, тъй като не са нА.це предпоставките на закона за това, доколкото по-малко от 5 месеца, след като е осъден, като непълнолетен на обществено порицание по НОХД № 558/2004 год. на РС-Б. е извършил друго престъпление от общ характер, за което е бил осъден на лишаване от свобода. Т.е. не е спазено изискването на закона, в посочения в чл. 86 от НК срок, лицето да не е извършило друго престъпление от общ характер, за което да не му е наложено наказание лишаване от свобода. Не може да настъпи реабилитация по реда на чл. 86 от НК и по отношение на наказанието по втората присъда срещу Е., тъй като повторна реабилитация по реда на чл. 86, ал. 2 от НК е допустима за непълнолетно лице, ако е извършил деянието, след настъпила реабилитация по чл. 86 от НК, за престъпление, извършено като непълнолетен. В случая не е нА.це тази хипотеза, доколкото Е. е извършил деянието но второто дело – НОХД 2131/2005 год. на РС-Б., преди да настъпи реабилитация по отношение на наложеното му наказание по първата присъда.

Когато едно лице не може да бъде реабилитирано по реда на чл. 86 от НК, спрямо него също е възможно настъпване на реабилитация по реда на чл. 88А от НК.

В конкретния случай, не е настъпила реабилитация по чл. 88А от НК, по следните съображения:

Съгласно чл. 88А, ал. 1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се зА.чават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Ал. 3 на същия предвижда, че при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, а ал. 4, че когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се зА.чават след изтичане на предвидените в предходните А.неи срокове за всички осъждания.

Срокът за реабилитация предвиден в чл. 88а, ал. 1, вр. Чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, касаещ наказанието обществено порицание е 2 годишен, считано от датата на изпълнението му, а за наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 1 година, наложено на Е. по втората присъда, съгласно разпоредбите на чл. 88а, ал. 3, вр. Ал. 1 вр. Чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, е 5 години и започва да тече от датата на която е изтекъл изпитателния срок на присъдата. Срокът за настъпване на реабилитация по реда на чл. 88а от НК, по отношение на наказанието, наложено на Е. по втората присъда – по НОХД 2131/2005 год. на РС-Б., е изтекъл на 07.06.2012 год. До 07.06.2007 год. е изтекъл изпитателния срок на наказанието, наложено с тази присъда и от тази дата е започнал да тече 5 годишния срок за реабилитация, в който лицето не трябва да извърши ново умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. В случая второто изискване на закона, за да настъпи реабилитация по право по реда на чл. 88а от НК, не е спазено, тъй като на **.07.2011 год. Е. е извършил друго умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода по чл. **5, ал. 1 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1070/2012 год. на РС-Б.. Обстоятелството, че по това дело му е наложено наказание „глоба”, а не лишаване от свобода е без значение, доколкото чл. 88А, ал. 1 от НК, изисква като условие за настъпване на реабилитация не лицето да не е наказвано с лишаване от свобода, а да не е извършило престъпление, за което законът предвижда такова наказание. Не е настъпила е реабилитация по отношение на последното наложено на Е. наказание, тъй като присъдата е влязла в сила през декември 2012 год., 1 месец преди извършване на деянието, за което се води настоящото дело. Ето защо, съдът прие, че О.Е. се счита за осъждан към момента и при определяне на отговорността му следва да се вземат предвид всички постановени до момента присъди срещу него.

При определяне на наказанието на подсъдимият за престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и по чл. **5, ал. 2 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които са вА.дни и за двете:

Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът прие младата възраст на подсъдимия, фактът, че същият е студент, полага усилия да повиши образователната си квА.фикация и да бъде полезен член на обществото, както и направеното самопризнание, което значително улесни установяване на някои важни факти в наказателното производство. За смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и факта, че деянието в голяма степен е било улеснено от характеровите особености на Е.. Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза при него е нА.це сериозен дефицит в тестирането на реалността, свръхемоционалност, наивност и недостатъчна критичност и стремеж към героично поведение.

Отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи и двете престъпления, за които Е. бе признат за виновен, са обстоятелствата, че подсъдимият, който е едва на 25 години е осъждан три пъти, включително и за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди и за хулиганство, упоритите действия на подсъдимия след първоначалният неуспех на опита за възпроизвеждане на изстрел, да презареди пистолета и да осъществи до край намерението си да стреля с газовите патрони срещу пострадА.я, че деянието е било предварително замислено и подготвено, т.е.той е имал възможност да обмисли предварително действията си и да обсъди доводите за и против изпълнението му, и независимо от това е решил да го извърши. Като отегчаващи отговорността обстоятелства и за двете престъпления съдът прие и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието и това, че не само не е нА.це разкаяние, но напротив, той смята, че деянието му е обществено полезно.  Мотивите за деянието са неодобрението на подсъдимия от водената политика от ДПС, която е считал, че се определя от председателя й – А.Д. и желанието му да привлече общественото внимание върху себе си и своите виждания за Д., и водената от него и партията му политика. Тези мотиви за извършване на деянието се приемат от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото не може да се преследват политически цели с деяние, което изразява явна закана срещу живота на политическия опонент и което цели насилствена промяна във водената от него политика. Такова обстоятелство е и липсата на разкаяние у подсъдимия за извършеното. От думите му в хода по същество и по време на цялото наказателно производство е видно, че той се гордее с постъпката си.

По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, съдът прие, като допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства, вА.дни само за това престъпление фактът, че заканата срещу личността на Д. е с изключително висок интензитет, доколкото се касае не само за насочване на пистолет към главата му от близко разстояние, но и опити за възпроизвеждане на изстрели, които действия са създА. силно усещане  за реалност на заканата и за възможност да бъде осъществена, както и че деянието, освен най-тежкия състав на престъплението закана, осъществява и другия квА.фицирания състав на престъплението – по чл. 144, ал. 2 от НК, тъй като е извършено срещу представител на обществеността при изпълнение на функциите му.

При така установените обстоятелства, съдът намери, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния размер на наказанието лишаване от свобода, което законът предвижда за двете престъпления.

С оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът наложи на подсъдимия Е. наказание за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. ал. 1 от НК – лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години и 6/шест/ месеца, а за това по чл. **5, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК –  лишаване от свобода за срок от 3/три/ години, малко над средния размер, предвиден от законодателя за тези видове престъпления.

Съдът, като взе предвид, че са нА.це основанията на чл. 23, ал. 1 от НК – с едно деяние подсъдимият е извършил две престъпления, преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда, наложи на подсъдимия О.Х.Е., общо наказание за двете престъпления, в размер на по-тежкото от тях, в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Съдът счете, че не следва да увеличава общото наказание по реда на чл. ** от НК. Касае се за наказания за две престъпления, извършени с едно деяние, при условията на идеална съвкупност. Освен това данните за личността на подсъдимия, младата му възраст и факта, че до момента, той не е търпял наказание лишаване от свобода, мотивираха съда да приеме, че това наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, освен че съответства на обществената опасност на деянието и дееца е съобразено и с целите на закона и най-вече с основната му цел – да въздейства на подсъдимия предупредително и възпиращо, и да го мотивира да не извършва други противообществени деяния.

На основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Това решение на съда се базира на обстоятелството, че до момента подсъдимият не е осъждан ефективно на лишаване от свобода. Въпреки, че разпоредбата на чл. 59 от ЗИНЗС е употребил израза „осъдените за пръв път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления” се има предвид осъжданите ефективно на лишаване от свобода или осъжданите условно, които са нарушили задължението си да не вършат престъпления в изпитателния срок и спрямо които е постановено изтърпяване на отложеното наказание.

Е. е осъждан условно на лишаване от свобода, но не е постановявано ефективно изтърпяване на това наказание, нито има основание за постановяване на такова с настоящата присъда. Ето защо са нА.це основанията на закона – чл. 59 от ЗИНЗС,  за определяне на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

Подсъдимият Е. е задържан от датата на деянието – 19.01.2013 год., като първоначално е бил задържан с мярка задържане до ** часа, което е било удължено до 72 часа, до довеждането му до съда, а в последствие с опредЕ. от съда мярка за неотклонение „задържане под стража”.   Съдът приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК и приспадна от наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, с мярка „задържане до 72 часа” и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 19.01.2013 год.

По делото са направени разноски за назначените експертизи и възнаграждения на вещите лица, в размер на 7 477,77 лв., които съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, възложи на подсъдимия О.Х. Енимехемдов.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

1.                                                        2.                                                    3.

 

/о.м./