В препоръка, изпратена до председателя на Народното събрание и до министър-председателя, омбудсманът обръща внимание върху нееднозначното прилагането в различните общини на чл. 99а от Закона за движението по пътищата (ЗДВП). Общинските съвети, без да имат изрична делегация от законодателя, приемат наредби, с които въвеждат различни критерии за издаване на карта за паркиране на хората с трайни увреждания.

Омбудсманът посочва като пример действащите разпоредби в Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община, установяващи различни критерии, въз основа на които се определят правоимащите лица с увреждания по чл. 99а от ЗДВП – да се придвижват с инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ; да са лица с ІІІ-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност и с определени над 90 % трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане; да са с белодробни заболявания с втора и по-висока степен на хронична дихателна недостатъчност  и определена над 90 % трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и т.н. По подобен начин е уреден въпросът и в Бургас, Шумен, Видин, Стара Загора, Разлог и др. За разлика от тях, в интерес на гражданите с увреждания, при спазване на разпоредбата на чл. 99а от ЗДВП и общите принципи на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, общинските съвети в Пловдив, Благоевград, Хасково, Кърджали, Сливен, Симитли и др. са приели, че всички граждани с постоянен/настоящ адрес в съответната община, които отговарят на определението „човек с трайно увреждане”, имат право на преференциална карта.

В препоръката до НС и МС омбудсманът пише: „Въвеждането на допълнителни критерии от отделните общински съвети, от една страна, е грубо неспазване на волята на законодателя, обективирана с разпоредбите на чл. 99а от ЗДВП, а от друга, създава сериозни затруднения за упражняване на международно признато право на гражданите с увреждания, адресно регистрирани в съответните общини”. Според него в една правова държава не трябва да се допуска адресната регистрация на гражданите с увреждания в даденото населено място да се явява своеобразно наказание за тях и непреодолима пречка в опитите им да водят достоен живот и успешно да се интегрират в обществото. С оглед на обстоятелството, че въпросът засяга упражняването на признати права на територията на цялата страна, както и в другите държави – членки на ЕС, а не правоотношения само с местно значение, омбудсманът препоръчва на НС и МС да предприемат необходимите действия за разрешаването му, като бъдат унифицирани изискванията по чл. 99а от ЗДВП и се делегира уреждането на материята на Министерския съвет или на компетентните министри.