Националният омбудсман внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на чл. 5, ал. 1 по отношение на думите „и стават недееспособни” и чл. 5, ал. 3 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), с които се нарушават правата на гражданите. Атакуваните разпоредби се отнасят до статута на лицата, поставени под запрещение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, като според ал. 3 за правните действия на лицата, поставени под пълно запрещение, се прилага режимът за малолетните лица, а на лицата поставени под ограничено запрещение – режимът за непълнолетните лица. В искането си омбудсманът пише, че тази уредба противоречи на Конституцията (КРБ) и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и допълва: „Законът за лицата и семейството е приет през 1949 г., като единственото изменение на чл. 5 от ЗЛС е от 1953 г., когато в Република България съществува тоталитарен режим на управление и хората с психически увреждания не се възприемат за достойни членове на социалистическото общество.

Към момента обществените отношения са коренно променени, действа нова Конституция, съгласно която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права (чл. 6, ал. 1), България е член на Европейския съюз и е страна по редица международни актове в областта на правата на човека, сред които и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Намирам посочените разпоредби от ЗЛС за противоконституционни и недопустими в законодателството на една правова държава”.Съгласно чл. 4, ал. 2 от КРБ Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество, а атакуваната уредба в ЗЛС, с която лицата са лишени от дееспособност или дееспособността им е значително ограничена, е в противоречие с тези конституционни гаранции. Единственото ограничение на правата на поставените под запрещение, което се съдържа в Конституцията, е свързано с упражняването на активното и пасивно избирателно право – чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от КРБ. Според омбудсмана пълното лишаване от дееспособност на пълнолетни лица по силата на обща законова разпоредба, както предвижда чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, е несъвместимо с българската Конституция. „Още повече, че съгласно чл. 51, ал. 3 от КРБ лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата.

Недопустимо е тази закрила да се изразява в лишаване от дееспособност или нейното значително ограничаване по общи и остарели критерии като слабоумие и душевна болест, без да се вземат предвид спецификите на различните заболявания и състояния, както и степента на увреждане. Закрилата трябва да се изразява в подходящи средства, които да съдействат и да подкрепят тези лица при вземането на решения и извършването на правни действия самостоятелно, а не в лишаването им от дееспособност в различна степен, като решенията, свързани с тях и с ежедневието им, се вземат от някой друг” – категоричен е Константин Пенчев. Той допълва, че подобно ограничаване на правата на хората с психически увреждания е в нарушение на редица разпоредби от КПХУ. Част от принципите на Конвенцията са зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост, както и пълноценно и ефективно участие и включване в обществото. Атакуваната уредба противоречи на тези принципи. С подобно законодателство Република България не изпълнява и задълженията си по чл. 4, параграф 1 от КПХУ да предприема необходимите стъпки с оглед на гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания, без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. Освен това атакуваните разпоредби са в абсолютно несъответствие с чл. 12, параграф 2 от КПХУ, съгласно който  държавите – страни по Конвенцията, признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота.