Комисията за защита на конкуренцията предяви на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и „Енерго-про мрежи“ АД твърдения за извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗК, което се състои в злоупотреба с господстващото положение на дружествата във връзка с определяне и налагане на необосновано високи цени на достъп до стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията.
Предмет на производството са условията, при които електроразпределителните дружества (ЕРП) предоставят права за изграждане на кабелни електронносъобщителни мрежи върху стълбовната ЕР мрежа ниско напрежение (НН) за разпространение на телевизия, интернет и телефония. ЕР мрежа е собственост на ЕРП и се използва за осъществяване на основната им дейност – разпределение на ел. енергия. Отдаване под наем на части от нея е допълнителна дейност за ЕРП. Нещо повече, поддържането на ЕР мрежа е за сметка на приходите от основна дейност. Т.е. приходите от допълнителната дейност идват за сметка единствено на допълнителните разходи, които са пряко свързани с нея.
Пазарният анализ установи, че не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната ЕР мрежа НН за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на лицензионната си територия.
КЗК стига до извода, че наемната цена е определена без да бъдат отчетени факторите, които обективно влияят на нейния размер. Видно от представените обосновки на цената ЕРП отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на допълнителната дейност по отдаване под наем на стълбовната ЕР мрежа. Включването на разходи в цената на услугата, които са част от лицензионната дейност, необосновано натоварва наемната цена с добавена стойност и естествено води до нейното увеличение. Поради това процесните цени са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти.
Определението не подлежи на обжалване.
В срок от 30 (тридесет) дни страните имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения. Срокът започва да тече от деня на получаването на определението.
В указания срок страните в производството имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК.
Страните в производството имат право да поискат да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание по реда на чл. 76 от ЗЗК във връзка с предявените твърдения и правомощията, които Комисията възнамерява да упражни.