Поставени са следните въпроси пред Национална агенция по приходите:
1. Следва ли да се изискат допълнителни доказателства за намерените парични средства и златни ценности, какви да са те, или да се изчисли наследството по така подадените данни по декларацията?
2. Поканата за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК спира ли давностния срок ?
РАЗЯСНЕНИЕ № 07-00-44 от 06.03.2014 г. относно облагане на наследствени дялове по ЗМДТ
Относно първи въпрос:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия /чл. 1 от Закона за наследството/.
Посочено е, че наследството имущество е установено 2002 г. Нормативната база към съответния период предвижда данъкът върху наследството да се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците /чл. 31 ЗМДТ изм./.
Не се предвижда изключение и освобождаване от данък за част от наследниците, както е направено с влизането в сила на измененията обнародвани в ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
Независимо от това, че към датата на откриване на наследството нормативната база е предвиждала облагане на наследственото имущество за преживелия съпруг и роднини по права линия, каквито са в случая наследниците, определянето на данъчно задължение ще е незаконосъобразно. Ако срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл, не може да бъде образувано производство за издаване на акт за установяване на данъчното задължение, а при липсата на акт за установяване на данъчно задължение по местни данъци не могат да се предприемат действия по събирането им, тъй като липсва годно изпълнително основание .
Основната роля, която законодателят е отредил на данъчната декларация е с подаването на същата да възникнат правни последици за лицето за дължими данъци и такси.
В случая е подадена декларация за открито наследствено имущество през 2002 г. Органите по приходите към Дирекция ДТ, за да определят данъчно задължение следва да спазват разпоредбите на чл. 109 от ДОПК. Производство за установяване на данъчни задължения не се образува, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Декларацията е следвало да бъде подадена в едномесечен срок от узнаването на унаследеното имущество през 2002 г. /чл. 32, ал. 7 от ЗМДТ/. Независимо, че данъкът няма да се определи с РА, давността за определяне и вменяване на задължения е изтекла.
Изтекла е и общата погасителна давност за събиране на данъчни задължения предвидена с разпоредбата на чл. 171 от ДОПК.
Уведомяваме Ви, че към настоящият момент лицето …. с ЕГН …… е в проверка за установяване на факти и обстоятелства относно съответствие на имуществено състояние и получени/декларирани доходи. Считаме, че подадената декларация е за целите на доказване на произход на средства в хода на данъчната проверка.
Ако се предприеме изчисляване на данък и вменяване на такъв в задължение, следва да се направи с издаване на АУЗД, който да се връчи на лицето и да влезе в сила.
Допълнителни доказателства относно откритото наследствено имущество може да бъдат изискани от органите към Дирекция „Данъци и такси”, като това са документи, с които златните ценности са придобити от наследодателя или други доказващи от къде произхождат същите, доказателства за произхода на паричните средства и как наследодателят се е сдобил с тях, но с оглед изминалия период от време е малко вероятно да са съхраняват и пазят такива.
Относно втори въпрос:
Поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността, тъй като действията, прекъсващи давността са издаването на акт за установяване на публичното вземане или предприемането на действия по принудително изпълнение – чл. 172, ал. 2 от ДОПК, а поканата за доброволно изпълнение не е действие по принудително изпълнение.
Изрично в чл. 182, ал. 1 от ДОПК е посочено, че преди да бъдат предприети действия по принудително събиране, органът, установил вземането изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок.
Спиране на давност също не е налице, поради факта, че в чл. 172, ал. 1 от ДОПК, поканата за доброволно изпълнение не е сред изброените действия и документи от т. 1 до т. 6 на същата разпоредба.