Позовавайки се на това указание от Дирекцията „Социално подпомагане” (ДСП) – Връбница, отказват да поемат грижата за психично болно лице, тъй като това задължение било записано в наредба на Министерството на здравеопазването (МЗ), която нямала действие върху структурите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Повод за препоръката е жалба от директора на Държавната психиатрична болница (ДПБ) „Св. Иван Рилски” – гр. Нови Искър.

От болницата е изпратено уведомление до директора на ДСП – Връбница, че предстои да бъде изписан пациент, лекуван в ДПБ. Съгласно чл. 26 от Наредба № 49/18.10.2010 г. на МЗ „при изписване на пациент, чието състояние налага придружител, същият се предава на близките му. При липса на близки, при невъзможност да се осъществи контакт с тях или при изразено от тях несъгласие да приемат изписваното лице персоналът на лечебното заведение предава пациента на служител от съответната дирекция „Социално подпомагане”. Тъй като пациентът няма близки и роднини, както и място, където да отседне, директорът на болницата се е обърнал към съответния орган, който предоставя социални услуги на психично болни лица. В отговор директорът на ДСП – Връбница, заявява, че Наредба № 49/18.10.2010 г. на МЗ е „подзаконов ведомствен акт, чието действие не се разпростира спрямо ведомства на друга йерархическа подчиненост, което е описано в Указателно писмо 9100-286/19.11.2010 г. на изпълнителния директор на АСП”.

В препоръката на омбудсмана пише: „Очевидно е, че Наредба № 49/18.10.2010 г. на МЗ по своята правна характеристика представлява подзаконов нормативен акт и като такъв съдържа реквизитите на чл. 1а от Закона за нормативните актове – съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Съгласно общата теория на правото наредбите се издават от висшите изпълнителни разпоредителни органи (министерства, ведомства), за да доразвият и регламентират материя, която не е регламентирана от закона, но е органически свързана с материята, която той регламентира”.

Константин Пенчев напомня, че действието на подзаконовия нормативен акт е идентично с действието на всеки нормативен акт, т.е. отнася се до всички български граждани и институции, чужди граждани на територията на Република България и др. правни субекти. Според него указателното писмо на изпълнителния директор на АСП не представлява нормативен акт и не може да отмени действието на нормативен акт. „Моето категорично становище е, че действията на Дирекцията „Социално подпомагане” са не само незаконосъобразни, но и целенасочено възпрепятстват действието на подзаконов нормативен акт” – пише омбудсманът и настоява министърът да извърши проверка на практиката по изпълнение на предвидените действия в Наредба № 49/18.10.2010 г. на МЗ от служителите в Дирекцията „Социално подпомагане” – Връбница.