Според Върховния касационен съд:
Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.
Ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК, докладчик съдията Надя Зяпкова
Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд, на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ вр. чл. 292 ГПК и определение на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, поради постановени от състави на Гражданска колегия при Върховния касационен съд противоречиви решения по прилагането на предварителната синдикална закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ по следните въпроси:
Какви са правните последици, ако в колективен трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 КТ.
Какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган.
I. По първия поставен въпрос е създадена противоречива съдебна практика на състави на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В преобладаващата част от съдебните актове е прието, че понятията „становище“ и „съгласие“ не са тъждествени по смисъл и значение и че закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТе неприложима, ако в съответната разпоредба на КТД не е възпроизведен израза на закона, а именно: предварителното съгласие за уволнението да се даде от съответния синдикален орган в предприятието.
Независимо от това принципно разбиране със същите съдебни актове, по тълкувателен път, съдебните състави са приемали, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е предвидена в съответни разпоредби на конкретни КТД, с които е предвидено изискване за даване на „становище“ от съответния синдикален орган, или изискване за „съгласуване“ със синдикалния орган, вместо уволнението да се извърши след „предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието“, според законовата редакция на разпоредбата. В тази връзка в съдебните актове е прието, че в съответния КТД закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е предвидена, ако в клауза на договора е обективирана воля на страните по колективното договаряне уволнението на работници и служители-синдикални членове да не може да бъде извършвано без предварителното съгласие на синдикалния орган в предприятието. Дали такава воля е изразена в КТД, ако вместо законовия израз „предварителното съгласие на синдикалния орган“ са употребени думите „становище“ или „съгласуване със синдикалния орган“ следва да се преценява от съдебния състав във всеки конкретен случай чрез тълкуване на съответната разпоредба на КТД съгласно чл. 20 ЗЗД, според смисъла и целта й и връзката й с други разпоредби на договора, за да се разкрие действителната обща воля на страните по колективното договаряне.
Според други съдебни актове разпоредбите на Кодекса на труда, касаещи уволнението и предварителната закрила при уволнение са с императивен характер. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ е също императивна и съгласно чл. 50, ал. 1 КТ е задължителна за страните по колективното договаряне. След като законодателят по императивен начин е предвидил закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ да се изразява в даване на предварително съгласие за уволнението от съответния синдикален орган в предприятието, не е допустимо страните по КТД да уговарят нещо друго. Клаузите на КТД, с които е уговорено нещо различно, независимо дали е по-благоприятно за работниците и служителите, противоречат на закона или го заобикалят и са недействителни съгласно чл. 60 КТ вр.чл. 26, ал. 1 ЗЗД, но недействителността на отделна клауза от договора не води до недействителност на целия договор по аргумент от чл. 60 КТ вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Затова, ако с КТД е уговорено даване на „становище“ или „съгласуване“ със синдикалния орган вместо даване на „предварително съгласие от синдикалния орган“ нормата на КТД е недействителна и следва да се замести по право от повелителната норма на закона – чл. 333, ал. 4 КТ и уволнението следва да се признае за незаконно.
Според третото разбиране, изразено в постановени от състав на ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения е направен анализ на значението на думите „становище“ и „съгласие“ според цитирания в решенията „Български тълковен речник“ /Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков и Цв. Тодоров, Издателство „Наука и изкуство“-София, 2005 г./. По този начин е прието, че думите „съгласие“ и „становище“ не са синоними, поради което в случаите, при които с КТД е предвидено да се даде становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема следното:
Разпоредбите на Кодекса на труда относно уволнението на работниците и служителите, вкл. разпоредбите относно закрилата при уволнение имат императивен характер. Единствено изключение от този принцип е чл. 333, ал. 4 КТ. С тази разпоредба е разширена синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата начл. 333, ал. 3 КТ. Законодателно е уредена възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят закрила при уволнение и на работниците и служителите-членове на синдикална организация, която е страна по КТД, както и на работниците и служителите, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в КТД, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Въпросът, дали е предвидена в разпоредба на съответния КТД закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ или такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съдебния състав при произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ако работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание. При решаването на този въпрос, обаче, съдът няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните по КТД.
II. По втория въпрос също е създадена противоречива съдебна практика на състави на Гражданска колегия при Върховния касационен съд в решения по чл. 290 ГПК.
Според решение на състав на Върховния касационен съд, предварителното съгласие за уволнението на работници и служители относно синдикалната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, следва да се дава от синдикалното ръководство, като колективен орган, а не еднолично от неговия председател, с оглед императивния характер на нормата в тази й част. Затова, ако съгласието за уволнение е дадено еднолично от председателя на синдикалния орган, не е налице предварително съгласие на съответния синдикален орган по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ и на това основание уволнението следва да се признае за незаконно.
Това разрешение е възприето по принцип в преобладаващата част от съдебните решения, но е доразвито в смисъл, че съгласието за уволнение не е опорочено в случаите, при които решението в този смисъл е взето по съответния ред от съответния синдикален орган, но е удостоверено писмено от председателя на синдикалния орган в документ до работодателя, ако видно от съдържанието на този документ, съгласието за уволнение не е дадено еднолично от председателя на синдикалната организация, а само е удостоверено от него взетото от колективния синдикален орган решение за даване на съгласие за уволнението.
Същото разбиране е възприето и в други съдебни актове, но е допълнено в смисъл, че решението да се даде съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган, а неговият председател само писмено уведомява работодателя за решението. В тези случаи писменото уведомление, изходящо от председателя, не удостоверява негово еднолично решение, а волята на колективния синдикален орган. Решението на колективния синдикален орган, както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената с устава на съответната синдикална организация процедура, не подлежи на съдебен контрол.
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище по следните съображения:
Предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и пр. е уреден с устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ „…след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието“.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на основание чл. 292 ГПК
Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.
Ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.