Правилата на Европейския съюз за справяне с дискриминацията въз основа на расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст и сексуална ориентация вече са включени в националното законодателство на всички страни членки. Сега са нужни по-нататъшни усилия за практическото им прилагане. Това са основните заключения на нов доклад, публикуван днес от Европейската комисия.
Приетите през 2000 г. Директива за равно третиране в областта на заетостта и Директива за равно третиране по отношение на расата имаха за цел борба с дискриминацията. Добра новина е, че тези две директиви на ЕС вече са част от националното право във всички 28 страни членки. В днешния доклад обаче се подчертава, че все още предстои националните власти да гарантират, че предоставят ефективна защита на жертвите на дискриминация на практика. Сред основните предизвикателства са липсата на обществена осведоменост за правата и фактът, че не се съобщава за всички случаи на дискриминация. За да подкрепи този процес, Комисията предоставя финансиране с цел повишаване на осведомеността и обучаване на юристи в областта на равното третиране. Освен това Европейската комисия днес публикува насоки за жертвите на дискриминация (Приложение I към доклада).
„Принципът на недискриминация е един от основните принципи на Европейския съюз. Всички са равни пред закона и всеки има право на живот без дискриминация“, заяви заместник-председателят на Комисията и комисар по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг. „Благодарение на правилата на ЕС за борба с дискриминацията и на действията на Комисията за тяхното прилагане гражданите могат да разчитат на тези права във всички 28 страни членки.Предизвикателството е да гарантираме, че засегнатите от дискриминация могат да прилагат правата си на практика, че знаят към кого да се обърнат за помощ и имат достъп до правосъдие“.
В днешния доклад е разгледано положението в момента — 13 години след приемането на основополагащите директиви на ЕС срещу дискриминацията. Правилата забраняват дискриминация в редица важни области въз основа на расов или етнически произход и на работното място въз основа на възраст, религия или убеждения, увреждане или сексуална ориентация. И двете директиви са транспонирани в националното право във всички 28 страни от ЕС след предприети от Комисията действия (вижте контекста).
Въпреки това според доклада все още има проблеми при реалното и точно прилагане на правилата. Хората не винаги са запознати с правата си, например те може да не знаят, че правилата на ЕС ги пазят от дискриминация, когато кандидатстват за работа или пък на самото им работно място. По същия начин липсата на данни за равенството (за тяхното събиране отговарят страните членки) затруднява количественото определяне и мониторинга на случаите на дискриминация. Вероятно се съобщава само за малка част от случаите на дискриминация и това се дължи главно на липса на осведоменост.
За да се гарантира, че правата в ЕС, свързани с равното третиране, се прилагат точно на практика, Комисията препоръчва на страните членки да се опитат да:
продължат да повишават обществената осведоменост за правата, свързани с недискриминирането, и да насочат усилията си към най-изложените на риск групи, като включат и работодатели и профсъюзи. Комисията предоставя финансиране в подкрепа на такива дейности и публикува практически наръчник за жертвите на дискриминация (вж. приложение 1 от днешния доклад).
улеснят съобщаването за дискриминация от страна на пострадалите, като подобрят достъпа до механизми за подаване на оплаквания. Националните органи в областта на равенството ще играят решаваща роля, а Комисията ще продължи да подкрепя създаването на мрежи от тези органи и да гарантира, че те могат ефективно да изпълняват задачите си съгласно правото на ЕС.
гарантират достъп до правосъдие за жертвите на дискриминация. Наръчникът на Комисията за жертвите на дискриминация включва конкретни насоки как да се предяви иск за дискриминация, а същевременно Комисията финансира обучение за юристи и НПО, представляващи жертви на дискриминация, за това как да прилагат правото на ЕС в областта на равенството.
вземат мерки във връзка с конкретни случаи на дискриминация на роми в рамките на националните стратегии за интеграция на ромите, включително чрез изпълнение на насоките на Комисията, включени в наскоро приетата препоръка на Съвета относно интеграцията на ромите (IP/13/1226).
В днешния доклад е направен подробен преглед на съдебната практика след приемането на директивите (Приложение II към доклада), като се обръща особено внимание на дискриминацията въз основа на възраст, довела до значителен брой основополагащи решения (приложение III към доклада).
В резултат от Договора от Амстердам от 1999 г. ЕС получи нови правомощия за борба с дискриминацията въз основа на расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст и сексуална ориентация (предишен член 13 от Договора за създаване на Европейската общност, сега член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Това доведе до единодушното приемане от страните членки на Директива 2000/43/ЕО (Директива относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход) и Директива 2000/78/ЕО (Директива за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите).
Правото на ЕС срещу дискриминацията установява последователен набор от права и задължения във всички страни от ЕС, включително процедури за оказване на помощ на жертвите на дискриминация. Всички граждани на ЕС имат право на правна защита срещу пряка и непряка дискриминация, право на равно третиране на работното място, право да получават помощ от националните органи в областта на равенството и право да подават оплакване, като използват съдебни или административни процедури.
Между 2005 г. и 2007 г. Комисията започна процедури за нарушениe срещу 25 държави членки (нямаше процедура срещу Люксембург; проучването на правото на България и Хърватия все още продължава). В момента почти всички процедури са приключени. В един случай (срещу Италия) процедурата за нарушение доведе до решение на Съда на Европейския съюз (Дело C-312/11, решение от 4 юли 2013 г.).