Европейската комисия публикува насоки за държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), в които съществуват норми, предвиждащи загуба на избирателните права на граждани в националните избори само поради факта, че са упражнили правото си на свободно движение в ЕС, предадоха от представителството на Европейската комисия у нас.

Пет държави членки (Дания, Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство) понастоящем прилагат режими с такива последици. Макар че съгласно съществуващите договори на ЕС държавите членки са компетентни да определят кой може да се възползва от правото си да гласува в националните избори, такива практики на лишаване от избирателно право могат да се отразят отрицателно на правото на свободно движение в ЕС. Тези практики са също в противоречие с основополагащия принцип на гражданството на Съюза, целящ на гражданите да се предоставят допълнителни права, а не да им се отнемат.

„Правото на гласуване е едно от основните политически права на гражданите. То е част от същността на демокрацията. Практиката на лишаване на граждани от избирателно право, след като са се преместили в друга страна от ЕС, е равносилна на санкционирането им за това, че са упражнили правото си на свободно движение. Подобни практики рискуват да ги превърнат във втора класа граждани“, заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „В писма, петиции и диалози гражданите дадоха ясен израз на значението на този въпрос за тях. Ето защо в доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. Комисията пое ангажимент за решаване на проблема. Днес осъществяваме необходимото от наша страна в тази насока. Призоваваме държавите членки да проявят повече гъвкавост и издаваме съответни насоки за петте въпросни държави, които да направят възможно повторното включване на гражданите в избирателните списъци на родната им страна. Надявам се държавите членки да бъдат готови да откликнат на тези напълно реални тревоги, тъй като лишаването от избирателно право е много съществен проблем за засегнатите“.

Понастоящем в пет държави от ЕС са налице национални разпоредби, които предвиждат загуба на правото на гласуване в националните избори вследствие на периоди на пребиваване в чужбина (Дания, Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство). Правилата се различават значително, като кипърските граждани губят това право, ако не са пребивавали в Кипър шест месеца преди провеждането на избори, докато британските граждани трябва да имат изборна регистрация на адрес в Обединеното кралство през последните 15 години (вж. обзора в приложението). Съществуват други държави членки, които позволяват на своите граждани на Съюза да запазят правото си на гласуване при определени условия. Австрия например изисква от своите граждани, живеещи в чужбина, периодично да подновяват своята регистрация в избирателните списъци, а Германия изисква гражданите да бъдат запознати с националните политики и да бъдат засегнати от тях или да са пребивавали в Германия поне 3 месеца през последните 25 години.

Основният аргумент в подкрепа на разпоредбите за лишаване от избирателно право – че гражданите, живеещи в чужбина, вече нямат достатъчно връзки със своята родна страна – изглежда неактуален в днешния взаимосвързан свят.

Днешните насоки, издадени от Комисията, целят решаването на проблема по съответен начин, като държавите членки се приканват:

да предоставят възможност на гражданите си, които се възползват от правото си на свободно движение в ЕС, да запазят правото си да гласуват, ако докажат наличието на продължаващ интерес към политическия живот в собствената си държава, включително чрез подаване на молба да останат вписани в избирателните списъци;

когато позволяват на гражданите си, пребиваващи в друга държава членка, да подават молба да запазят избирателното си право, да гарантират, че това може да бъде направено по електронен път;

да уведомяват гражданите по подходящ начин и своевременно за условията и стъпките, които трябва да предприемат на практика, за да запазят правото си да гласуват на национални избори.

Примери

Датска двойка се премества в Полша с цел да работи там, а дъщеря им остава в Дания, за да завърши образованието си. Двамата често пътуват до Копенхаген, за да посещават роднини и приятели, и следят отблизо политическите и социалните процеси в Дания, където възнамеряват да се върнат в бъдеще. Те обаче не могат да гласуват в националните избори, тъй като датските граждани, които напускат страната, могат да продължат да фигурират в избирателните списъци само ако възнамеряват да се завърнат в рамките на две години.

След пенсионирането си британец се премества във Франция, но поддържа тесен контакт с приятелите и семейството в Обединеното кралство. Той все още притежава апартамент в Обединеното кралство и следи политическото развитие чрез актуално-публицистични предавания по британското радио и телевизия, които са широко достъпни в други страни от ЕС. Въпреки това, 15 години след като се е пенсионирал, той повече не може да гласува в британските национални избори.

Контекст

Гражданството на ЕС дава право на гражданите на ЕС да избират и да бъдат избирани в местни и европейски избори в държавата от ЕС, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Въпреки това, тези права не обхващат националните избори и – в 13-те държави членки, където регионите имат законодателни пълномощия – регионалните избори.

В Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г.  Комисията определи въпроса за „лишаването от избирателно право“ като проблем за гражданите на ЕС, които се възползват от правото си на свободно движение, и даде началото на дискусия относно възможните решения.

На 19 февруари 2013 г. Европейският парламент и Комисията проведоха съвместно изслушване относно гражданството на ЕС. Участниците, сред които имаше засегнати граждани, представители на гражданското общество, членове на Европейския парламент и експерти, подчертаха необходимостта от преразглеждане на действащите политики, с които гражданите се лишават от избирателно право — както и на аргументите в тяхна подкрепа — като се вземат предвид съвременните тенденции за по-всеобхватно демократично участие в рамките на ЕС.

Освен това в неотдавнашно проучване на Евробарометър относно избирателните права две трети от европейците не приемат за основателна загубата на правото си на гласуване в националните избори само защото пребивават в друга страна от ЕС.

В доклада за гражданството на ЕС от 2013 г.  са изложени 12 конкретни начина да се помогне на европейците да се възползват по-добре от правата си в ЕС – като се започне от търсенето на работа в друга страна от Съюза и се стигне до гарантирането на по-активно участие в неговия демократичен живот. В доклада Комисията се ангажира да работи по конструктивен начин, за да се даде възможност на гражданите на ЕС да запазят правото си да гласуват в националните избори в своята държава по произход.