Служител, който сключва граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол, трябва да има право на същите предимства като предоставяните на колегите му при встъпването им в брак, когато сключването на брак е забранено за двойките с хомосексуална ориентация.
Отказът да му се признае право на тези предимства представлява пряка дискриминация, основана на сексуалната ориентация.

Съгласно действащото към момента на настъпване на фактите по делото френско законодателство^[1] брак могат да сключват само лица от различен пол.

Г-н Hay е служител в Credit agricole mutuel, като съгласно колективния трудов договор на това предприятие^[2] служителите имат право на някои предимства при встъпване в брак, а именно специален отпуск и премия. На г-н Hay, който е сключил граждански пакт за солидарност с партньора си от същия пол, не е признато право на тези предимства с мотива, че в съответствие с колективния трудов договор те се предоставят само при встъпване в брак.

Г-н Hay оспорва този отказ пред френските съдилища. Cour de cassation [Върховен касационен съд] (Франция), сезиран като последна инстанция, отправя запитване до Съда дали разликата в третирането на лицата, сключили граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол, представлява основана на сексуалната ориентация дискриминация, забранена от правото на Съюза в трудовите правоотношения^[3].

В постановеното на днешна дата решение Съдът проверява, на първо място, дали с оглед на разглежданите предимства положението на сключващите брак лица е сравнимо с това на лицата, които поради невъзможност да встъпят в брак с лице от същия пол сключват граждански пакт за солидарност. В това отношение Съдът констатира, че правата и задълженията на последните лица, както тези на съпрузите, са точно определени и че те се задължават да живеят съвместно и си дължат взаимно помощ и материална подкрепа. Освен това Съдът припомня, че към момента на настъпване на фактите по това дело гражданският пакт за солидарност е единствената предвидена във френското право възможност за двойките от един и същи пол да уредят партньорството си, като му придадат сигурен и противопоставим на трети лица правен статут.

Вследствие на това Съдът постановява, че положението на сключващите брак лица и това на лицата от един и същи пол, които поради невъзможността да встъпят в брак сключват граждански пакт за солидарност, е сравнимо за целите на предоставянето на въпросните предимства.

На следващо място Съдът постановява, че колективен трудов договор, съгласно който служителите имат право на платен отпуск и на премия при встъпване в брак, при положение че лицата от един и същи пол нямат право да сключват брак, създава пряка дискриминация, основана на сексуалната ориентация, спрямо сключилите граждански пакт за солидарност служители с хомосексуална ориентация. В това отношение обстоятелството, че гражданският пакт за солидарност не е предвиден само за хомосексуалните двойки, не променя естеството на дискриминацията спрямо тези двойки, които, за разлика от хетеросексуалните двойки, не са имали право към онзи момент законно да сключат брак.

На последно място, след като по-неблагоприятното третиране на сключилите граждански пакт за солидарност двойки не е обосновано с едно от предвидените в директивата императивни основания от общ интерес, Съдът отговаря, че правото на Съюза не допуска оспорваната разпоредба от колективния трудов договор.