На заседанието си на 24 октомври 2013 г. Комисията по здравеопазване обсъди на първо четене три законопроекта за промени в Закона за здравето. Депутатите не приеха два от проектите, внесени от народни представители от ПГ на ПП „Атака” и от депутати от Коалиция за България, които предвиждат либерализиране на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. От Министерството на здравеопазването също изразиха становище срещу приемането на законопроектите.
Не отнемайте правото на българския гражданин да намери спокойствието, ако искате, така го приемайте, чрез запалването на една цигара, заяви при представянето на проекта народният представител от „Атака” Димитър Димов. По думите му тютюнопушенето не е най-големият проблем на българското общество.
Пред комисията Спас Панчев обясни, че внесените от него промени в Закона за здравето не засягат забраната за тютюнопушене в училищата или в парламента например. Той повтори, че измененията се отнасят до правото на избор на градските питейни заведения и баровете дали да разрешат или да не разрешат в тях да се пуши. Спас Панчев каза, че уважава мнението на колегите си и припомни, че Комисията по здравеопазване е водеща по този законопроект.
Няма икономически аргументи в модерния свят, които да доминират над здравната целесъобразност и цената на човешкия живот, заяви заместник-председателят на Комисията по здравеопазването Тунчер Кърджалиев /ДПС/.
Законопроектът, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, подкрепиха седем депутати, а десет бяха против. „За” проектопромените, внесени от Спас Панчев и група народни представители, гласуваха 7 депутати, 10 бяха „против”, а един се въздържа.
Комисията по здравеопазването прие единодушно на първо четене промените в Закона здравето, внесени от Министерския съвет. С тях се осигурява прилагането на европейските регламенти за козметичните продукти и се определят изискванията, при които козметичните продукти се считат за безопасни за човешкото здраве.
Измененията въвеждат в българското законодателство разпоредбите на Директива 2011/24/ЕС за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. С директива се определя редът за предоставянето на трансгранични здравни услуги независимо от начина им на организация, предоставяне и финансиране, отговорностите на държавите членки по осигуряване и по местолечение, разпоредбите относно взаимното признаване на медицински предписания, издадени в друга държава членка, както и въпроси, касаещи сътрудничеството и обмена на добри практики между компетентните органи на държавите членки. Съгласно директивата осигуреният пациент има правото да избере държавата, в която желае да получи здравните услуги, да заплати за тях, след което той може да потърси възстановяване на средствата от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, съответно от Министерството на здравеопазването /МЗ/. Това е валидно за здравните услуги, които са включени в пакета дейности, финансирани от бюджета на НЗОК, съответно от бюджета на МЗ.
Законопроектът предвижда създаването на национален регистър на пациентите с редки заболявания, което е важна предпоставка за осъществяване от страна на България на предвиденото в Директива 2011/24/ЕС сътрудничество между държавите членки в развитието на Европейските референтни мрежи между доставчици на здравно обслужване и експертни центрове в държавите членки, по-конкретно в областта на редките заболявания. Предвижда се условията и редът за регистриране на редките заболявания да се определят с наредба на министъра на здравеопазването, като с тази наредба ще се определят и условията и критериите за лечебните заведения, които желаят да участват в Европейските референтни мрежи, и редът за създаването, обозначението и функционирането на експертни центрове и референтни мрежи за редки болести.