Внасянето или заместването на присвоените вещи, пари или ценности до откриване на първото заседание на първоинстанционния съд е само условие за намаляване на наказанието на престъпните състави по чл. 106, ал. 1, 2 и 5 НК (отм.) (сега чл. 201 – 205 НК). Давностният срок за изключване на наказателното преследване за деяние, което се наказва по чл. 107 НК започва да тече от внасянето или заместването на присвоените вещи, пари или ценности. Крайният срок обаче за изтичане на давността за чл. 107 НК не може да бъде по-дълъг от срока за престъплението по съответните алинеи на чл. 106 НК.

 

Направено е предложение от председателя на Върховния съд за издаване тълкувателно решение по някои въпроси по чл. 107*(1) и 54 НК, които на практика не се решават еднакво от съдилищата, а именно:

1. Дали чл. 107 НК е привилегирован състав на престъпление или същият не визира такъв, а е само условие за наказуемост на съставите по чл. 106*(2) от същия кодекс.

2. Откога и докога тече давността при внасяне или заместване на присвоените вещи, пари или ценности по чл. 106 НК.

3. Когато с присъдата са наложени няколко вида наказания по един и същ престъпен състав, давностният срок дали се определя според най-тежкото наказание или се определя за всеки вид престъпление поотделно.

4. Дали предприетите спрямо осъдения мерки за привеждане на присъдата в изпълнение спрямо един вид наказание прекъсва давността и за другите видове наказания по един и същ състав.

Прокурорът даде заключение в смисъл, че чл. 107 НК не е привилегирован състав, а е само условие за намаление на наказанието, че давностният срок по чл. 51, ал. 2*(3) от същия кодекс започва да тече от внасянето на сумите, който обаче не може да бъде по-голям от давностния срок по основното престъпление, и че когато с присъдата са наложени няколко вида наказания по един и същ престъпен състав, давностният срок се определя в зависимост от най-тежкото, основното наказание.

Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, след като изслуша заключението на прокурора, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

1. От съдържанието на текста по чл. 107 НК се вижда, че тази норма не предвижда отделно престъпление от тези, предвидени в чл. 106, ал. 1, 2 и 6 от същия кодекс. Законните признаци на присвояването по ал. 1, 2 и 6 НК, които се обхващат от чл. 107 НК, са посочени в тези три алинеи. Внасянето или заместването на присвоените вещи, пари или ценности не съставляват признак на присвояването. Те са обстоятелства, настъпили след довършване на престъплението и имат значение на условия за смекчаване санкцията по силата на закона, защото деецът или друго лице възстановява щетата, причинена от престъплението. С факта на възстановяването на щетата, извършеното присвояване не променя своите признаци на довършено престъпление, нито се изменява обществената опасност на извършеното деяние.

2. Погасителната давност на чл. 51 НК изключва наказателното преследване за извършени престъпления, ако то не е възбудено в течение на определените периоди от време в т. 1 – 5 на ал. 1 на същия текст. Продължителността на периодите за наказателно преследване за извършени престъпления е в зависимост от тежестта на предвиденото във всеки текст на особената част на НК наказание, а за непълнолетните – от предвиденото наказание по чл. 44 НК. С довършване или прекратяване на престъплението и с последното действие на наказуемия опит или наказуемото приготовление започва да тече такава погасителна давност, каквато е съответна на действително извършеното, опитаното или подготвяното престъпление. Давността за наказателно преследване започва да тече за довършените престъпления от довършването им, за продължителните и продължаваните – от прекратяването им, а при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие (бездействие) – чл. 51, ал. 2 НК. Крайният момент на давността за преследване се изчислява с оглед продължителността на периода за наказателно преследване, определен в зависимост от тежестта на предвиден от наказание за извършеното общественоопасно деяние.

Наказателното преследване за извършено обсебване на обществено имущество (чл. 106, ал. 1 НК) се изключва по давност, ако то не е възбудено в течение на 10 години. Преследването за извършено длъжностно присвояване по чл. 106, ал. 2 НК се изключва по давност, ако то не е възбудено в течение на 15 години, а преследването за обсебване на обществено имущество или длъжностно присвояване в маловажни случаи – чл. 106, ал. 6 НК, се изключва по давност, ако не е възбудено в течение на 5 години.

Началният момент на давността за тези престъпления се определя с оглед чл. 51, ал. 2 НК. Когато присвоителят на обществено имущество по чл. 106, ал. 1, 2 и 6 НК внесе или замести присвоените пари, вещи или ценности при условията на чл. 107 НК, давността за наказателно преследване с оглед смекчената санкция се намалява от деня на внасянето или заместването – в случаите на чл. 107, т. 1 НК – 5 години, защото деянието вече става наказуемо с лишаване от свобода до 3 години. В случаите на чл. 107, т. 2 НК давността за наказателно преследване се намалява от деня на внасянето или заместването на 2 години, защото деянията стават наказуеми с поправителен труд. Следователно давностният срок за изключване на наказателно преследване за деяние, което се наказва по чл. 107 НК започва да тече от внасянето или заместването на присвоените вещи, пари или ценности.

Крайната дата на намалената давност на наказателно преследване не може да бъде по-късна от крайния момент на давността за наказателно преследване, изчислена за присвояването без внасяне или заместване по реда на чл. 107 НК.

3. Когато наложената санкция за извършеното престъпление съдържа няколко вида наказания, продължителността на давностния срок за погасяване изпълнението на отделните видове наказания се определя от най-тежкото наказание. Това следва от обстоятелството, че за извършеното престъпление се предвижда в закона и съдът налага единна санкция и тогава, когато тази санкция се състои от няколко вида наказания, следователно един давностен срок може да погаси изпълнението на наказанието. Както не може да се погаси наказателното преследване в тези случаи при изтичането на няколко давностни срока, така не може да се погаси и изтърпяването на наложените наказания за едно престъпление при няколко давностни срока. В чл. 54 НК се говори за наложеното, а не за наложените наказания. В подкрепа на изложеното е и заглавието на гл. XXI и чл. 262 НПК, според които подлежат на изпълнение присъдите, а не отделните видове наказания.

4. Щом определящото при кумулативните наказания е цялостната санкция, в такъв случай следва да се приеме, че предприетите мерки за привеждане на присъдата в изпълнение спрямо което и да е от наказанията прекъсва давността за всички кумулативни наказания, определени по един и същ престъпен състав