С разпореждане от 11.02.2013 г. по предложение на заместник на председателя и ръководител на ТК на ВКС и заместник на председателя и ръководител на ГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за приемане на тълкувателно решение по някои въпроси, свързани със заповедното производство.
След образуване на тълкувателното дело беше установена противоречива практика на състави на ВКС и по други проблеми на заповедното производство, а именно:
1. Обусловена ли е преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение? Според Опр. № 597 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 538/11 г. на IV г. о., преценката дали твърдените от ищеца доказателства и обстоятелства са нови, дали са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, е въпрос, по който съдът дължи произнасяне с решението. В същия смисъл е и Опр. № 591 от 28.06.2012 г. по ч. т. д. № 772/11 г. на II т. о., в което се приема, че дали изложените в исковата молба по чл. 424 ГПК твърдения на ищеца са относими към фактическите признаци, свързани с обстоятелство, имащо правната характеристика на новооткрито, дали попадат в обсега на посочените в чл. 424 ГПК по изискуемите се според закона белези – определеност и установеност към конкретен времеви момент, и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, са въпроси, които подлежат на разглеждане по същество. От друга страна, в Опр. № 262 от 31.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2375/13 г. на I г. о., макар и поначало да е посочено, че се споделят горните изводи, обективирани в Опр. № 591 от 28.06.2012 г. на II г. о., са изложени съображения, според които не всяко обстоятелство, което сочи длъжникът в исковата молба, обосновава възможност за оспорване на вземането по реда на чл. 424 ГПК. Според възприетото в посоченото определение на I г. о., новите обстоятелства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по реда начл. 424 ГПК, следва да са свързани с фактическата страна на конкретния правен спор, при което преценката, дали се твърдят именно такива новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, е от обуславящо значение за допустимостта на отрицателния установителен иск, а не за неговата основателност.
2. Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед?
В практиката на ВКС по въпроса за предмета на делото по чл. 422 ГПК в посочената хипотеза са застъпени две становища. Според едното становище, при предявен иск почл. 422 ГПК за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 419, т. 9 ГПК, съдът следва да разпредели доказателствената тежест съобразно с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед- Решение № 143/01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на I т. о. В мотивите на това решение при обосноваването на отговора на поставения правен въпрос е прието за допустимо кредиторът – поемател по записа на заповед и ищец по иска по чл. 422 ГПК да въвежда твърдения, че ценната книга е издадена като обезпечение на изпълнението на конкретно каузално правоотношение.
Според второто становище, при предявен пряк или установителен иск по чл. 422 ГПК, чл. 252 или чл. 254 ГПК (отм.), съдът се произнася по въпроса за каузалното правоотношение и връзката му с менителничното вземане само в хипотезите, в които длъжникът – издател чрез възражение по чл. 465 ТЗ за недобросъвестност на приносителя на записа на заповед отрече съществуването на конкретно каузално правоотношение между страните и функционалната му обвързаност с менителничния ефект с твърдения, че задължението му по него не е възникнало или е погасено – Решение № 82/10.04.2013 г. по т. д. № 804/2010 г. на II т. о. В мотивите на решението изрично е прието, че по иска по чл. 422 ГПК основанието на оспореното вземане, чието съществуване е предмет на установяване, стои в ценната книга, послужила като документ по чл. 417, т. 9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, като каузалното правоотношение, посочено като причина за издаването на ефекта не става предмет на делото, освен при преминаване към каузален иск, което е допустима само при прекия менителничен иск.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест са застъпени следните становища:
1. В хипотезата на общо оспорване на вземането от длъжника без въвеждане на конкретни възражения за каузално правоотношение между него и кредитора, последният не следва да доказва възникването и съществуването на задължение по каузално правоотношение, станало причина за издаването на записа на заповед.
Кредиторът доказва възникването и съществуването на такова задължение само при въведени конкретни възражения от длъжника- Решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/10 г., I т. о. и др.
2. При направено в производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК от ответника – длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаването на изпълнението по което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът погасяването му- Решение № 102/25.07.11 г. по т. д. № 672/10 г., II т. о.
3. Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът по иска по чл. 422 ГПК носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване – Решение № 105/03.07.2012 г. по т. д. № 564/2011 г., II т. о.
4. Всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед – Решение № 143/01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г., I т. о.