С Определение № 55 от 25.02.2013 г. по т.д.№ 184/12 г. състав на ІІ т.о. е спрял производството по делото, като на основание чл.292 ГПК е предложил на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос, по който е констатирал противоречива съдебна практика по чл.290 ГПК, а именно:

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

След образуване на тълкувателното дело т.д.№ 5/ 2013 г. беше констатирано наличието на противоречива съдебна практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, и по други въпроси, свързани с проблемите на съпружеската имуществена общност, а именно:

1. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?

Според едното становище по въпроса, такава сделка е нищожна поради противоречие със закона, при което законът не предвижда възможност за последващо отстраняване на порока /Решение № 740 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 629/08 г. на III г. о., Решение № 898 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 1676/08 г. на III г. о./. Според другото становище, съгласието по чл. 23 СК (отм.), респ. по чл. 26 СК не е елемент от фактическия състав на сделката, а обуславя само правното действие на извършеното разпореждане. Съгласието на съпруга-несобственик изразява положителното му към извършеното разпореждане и има за последица допускане на неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. При липса на такова съгласие е налице висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга – несобственик. При оспорването му по реда на чл. 23 СК (отм.), респ. чл. 26 СК, договорът не е нищожен поради противоречие със закона, а относително недействителен. Същият е породил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга- несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище /Решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659/10 г. на III г. о., Решение № 385 от 14.10.2012 г. по гр. д. № 968/11 г. на I г. о./.

2. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност? Според едното становище по въпроса, в хипотезата, при която идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, предпоставка за действителност на договора за доброволна делба е участието на двамата съпрузи, като неучастието на един от тях обуславя нищожност на делбата /Решение № 490 от 15.12.2011 г. по гр. д. № 24/11 г. на I г. о./. Според другото становище, последиците от неучастието на съпруга са различни според това, дали при делбата съпругът-съделител получава в дял имота, или същият е получен в дял от друг съделител. Когато имотът е получен в дял от съпруга-съделител, неучастието в делбата на другия съпруг е правно ирелевантно- дяловете на останалите съделители се придобиват в режим на СИО, ако се дължат суми за уравнение на дяловете, или стават лична собственост на съпруга-съделител, ако не се дължи такова уравнение. В този случай делбата е придобивна сделка, при която не е необходимо участието на другия съпруг. Когато делбеният имот е получен в дял от друг съделител, делбата не е нищожна, тъй като всеки съделител представлява презумптивно и съпруга си съгласно чл. 22, ал. 3 СК (отм.), респ. чл. 24, ал. 4 СК. В този случай никой от съделителите не може да се позовава на неучастието на своя или на нечий друг съпруг. Единствено съпругът, който не е знаел за делбата, може да я оспори в 6-месечен срок от узнаването, в противен случай тя поражда действие за него /Решение № 560 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 3549/08 г. на IV г. о., Решение № 513 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 890/10 г. на IV г. о./.

Предвид наличието на цитираната по-горе противоречива съдебна практика по посочения въпрос, и с оглед образуваното тълкувателно дело по друг въпрос, свързан с проблемите на съпружеската имуществена общност, Ви предлагаме т. д. № 5/2013 г. на ГТК на ВКС да бъде допълнено, като Общото събрание на ГТК се произнесе и по посочените по-горе въпроси.