По принцип административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а административно наказание се налага с правораздавателен акт, който е наказателно постановление, съдебно решение (в случаите на обжалване на наказателно постановление и изменението му от съда) (арг. от чл. 36, чл. 53 и чл. 63 от ЗАНН).
От този принцип съществуват изключения и едно от тях е налагане на административно наказание чрез електронен фиш, чрез който овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум (10 лв.) за опрделени от закона случаи на административни нарушения.
Производството по оспорване на електронния фиш винаги започва със сезиране на съда (чл. 59, ал. 2 от ЗАНН).
Сезирането става само по един начин – с жалба от нарушителя.
Началото на производството може да бъде поставено в определени времеви граници (чл. 59 от ЗАНН), които са 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, а когато е направено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
Ж албата трябва да е писмена. В нея се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават; актът, срещу който се подава и какво искане се прави. В жалбата се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от съда. Ж албата се подписва от подателя. До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите,
посочени в жалбата, респ. в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН. Към жалбата се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни. Когато по делото са привлечени да отговарят няколко нарушителя като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Обжалването на електронния фиш става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление (чл. 60 от ЗАНН).
Своевременно подадената жалба препятства влизането в сила на електронния фиш (арг. от чл. 189, ал. 10 от ЗДвП).
Съдът разглежда делото в състав само от съдия.
При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, учреждението или организацията, чийто орган е издал електронния фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението), както и допуснатите от съда свидетели.
Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.
Прокурорът може да участвува в производството пред съда, ако намери това за необходимо.
Съдът разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може:
– да потвърди електронния фиш,
– да измени електронния фиш,
– да отмени електронния фиш.
В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 61 и сл. от ЗАНН).
Решението районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Цялата процедура и повече за електронния фиш може да прочетете в базата данни на Apis Web