Днес Европейската Комисия публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември като показващи признаци на макроикономически дисбаланси, предадоха от пресцентъра на Комисията.
Чрез задълбочените прегледи беше установено, че макроикономическите промени в Европа са в ход, макар и с различен характер и темпове в различните държави членки. В прегледите се вижда намаляване на дефицита по текущата сметка, конвергенция на разходите за труд на единица продукция, корекции в твърде високите цени на жилищата и намаляване на задлъжнялостта на частния сектор. Въпреки това, предвид различните предизвикателства и дисбаланси, се очаква различията в растежа между държавите да се запазят през следващите години.
Слабата икономическа дейност и крехките икономически перспективи в някои случаи може да са довели до повече рискове и предаване на отрицателни въздействия, свързани с макроикономическите дисбаланси, между държавите. Освен това в повечето случаи коригирането все още не е приключило. Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата.
Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места.
Комисията също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, а именно Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция. За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.
В две държави членки, Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена навреме за приключването на тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки.
В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране. Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.