Установеното в ДОПК субективно право за административно обжалване на актове, издавани от органите по приходите е правна гаранция, даваща възможност за защита на законните интереси на данъчните субекти. С подаването на жалба данъчният субект сезира горестоящия административен орган, който има правомощието да разгледа издадения акт.

По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите – чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбите на Глава седемнадесета „Общи разпоредби“ от ДОПК се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако не е предвидено друго – чл. 144, ал. 2 от ДОПК.

Обжалването на актовете по административен ред е задължителна предпоставка за тяхното обжалване по съдебен ред, съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК (виж Обжалване по съдебен ред на актове на органите по приходите).

Подлежи на обжалване и неизпълнението на задълженията в установения срок от страна на органа по приходите – чрез подаване на жалба за бавност от задълженото лице – чл. 144, ал. 3 от ДОПК.

Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение  в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146 ДОПК, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 ДОПК или от одобряване на споразумението по чл. 154 от ДОПК. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция (чл. 155 от ДОПК). Той може да (чл. 155, ал. 2 от ДОПК ):

– потвърди изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част,

– измени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.

Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.

Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или

2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването – чл. 155, ал. 4 от ДОПК. В тези случаи производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия – чл. 155, ал. 5 от ДОПК.

Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване – чл. 155, ал. 7 от ДОПК.

С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя – чл. 155, ал. 8 от ДОПК.

Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3 от ДОПК касаещи поправянето на очевидна фактическа грешка – чл. 155, ал. 9 от ДОПК. Поправката става по инициатива на органа по приходите или по молба  на заинтересованото лице. В този случай се издава ново решение. Решението за поправката се обжалва едновременно с поправеното решение или самостоятелно.

Решението на решаващия орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му – чл. 148 от ДОПК.

Ревизионният акт в частта, която не е отменена с издаденото решение от решаващия орган, може да се обжалва чрез него пред окръжния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението – чл. 156 от ДОПК. Виж процедура „Обжалване по съдебен ред на актове на органите по приходите“.

Цялата процедура може да прочете в базата данни на Apis Web