Производството е предназначено да създаде правната и фактическа възможност за едно физическо или юридическо лице да преминава през чужд поземлен имот, при точно определени граници на прохода. Подобна необходимост може да възникне например за достигане до собствен неурегулиран поземлен имот, попадащ в неурегулирана територия, когато за този имот няма осигурен достъп до улица, път или алея.
Необходимостта от учредяване право на преминаване може да възникне и при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, т. е. при изграждането на т. нар. линейни обекти при изграждане на нови и/или разширение на съществуващи въздушни и подземни електронни съобщителни мрежи и съоръжения и др.
С установяването на правото на преминаване възниква сервитут в полза на собственика на господстващия имот и тежест върху служещия поземлен имот.
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са собственици на изградените от тях електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура и притежават качеството възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и на заинтересовани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, по чиято инициатива може да стартира изработване на подробен устройствен план (чл. 183, ал. 3 от ЗЕС).
Лицата в полза на които е учреден сервитут по чл. 64 ЗЕ или сервитут по § 26 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЕпритежават качеството възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и разрешенията за строеж за енергийните обекти се издават на тяхно име (чл. 182, ал. 2 ЗУТ). Лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект са възложители на строителството по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и заинтересувани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ (чл. 62, ал. 7 от ЗЕ)
Документът, който установява правото на преминаване през чуждия поземлен имот е писмен договор с нотариална заверка на подписите при постигнато съгласие между заинтересуваните лица или заповед на кмета на общината при липсата на подобно съгласие.
Когато между заинтересуваните страни е постигнато съгласие за обема, срока и за размера на обезщетението за правото на преминаване няма необходимост от административна намеса и участие на административен орган в процедурата.
Когато липсва съгласие за издаването на заповед за установяване право на преминаване през чужд поземлен имот, заинтересуваното лице подава заявление в деловодството на общинската или районната администрация, или областната управа (в случаите, в които се установява право на преминаване през имоти – държавна собственост).
Към заявлението се прилагат:
– документ за собственост или други вещно права за поземления имот, до който ще се осъществява достъпа;
– скица-извадка от действащ подробен устройствен план (ПУП), кадастрален план (КП), кадастрална карта (КК) – в необходимия обхват, с което да се докаже, че друго техническо решение за осигуряване на достъпа е явно икономически нецелесъобразно;
– предложение за начина на преминаването (допустими са варианти);
– други документи.
Заповедта се издава от кмета на общината или района при спазване на формата и съдържанието, посочени в чл. 59, ал. 2 от АК, като правоимащите лица се обезщетяват предварително по реда на чл. 210 и сл. от ЗУТ.
Съгласно чл. 57, ал. 5 от АК срокът за издаване на заповедта не може да бъде по-дълъг от един месец от датата на постъпване на заявление.
Заповедта се получава в общинската (районната) администрация срещу подпис или чрез обратна разписка, като се уведомяват всички заинтересувани лица по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Процедурата се извършва от длъжностно лице от общинската администрация, или от областната администрация (ако правото на преминаване засяга имот – държавна собственост), което:
1. Проучва по представената скица, документи за собственост, документация в общинската администрация, предложения проход следните обстоятелства:
1.1. предвижданията на действащия ПУП или състоянието на поземления имот/имоти по действащия КП или КК;
1.2. наличието на условията за прилагане на чл. 192 от ЗУТ, като съобразява и изискванията на специалните нормативни актове – ЗЕ,ЗЕС и др.;
2. Уведомява заинтересуваните лица за началото на процедурата;
3. Извършва оглед на място, за да прецени дали не се влошават условията на застрояване, трайно ползване или разрешени или съществуващи строежи в служещия поземлен имот;
4. Изработва проект на прохода или одобрява предложения вариант от заявителя;
5. Уведомява комисията по чл. 210 от ЗУТ за определяне на дължимото обезщетение;
6. Изготвя проект на заповед за установяване правото на преминаване, като прилага като неразделна част към нея скицата с нанесените граници на прохода;
7. В тридневен срок от издаването на заповедта уведомява заинтересованите лица – заявителя и възложителите (собствениците и носителите на ограничени вещни права) на засегнатите поземлени имоти, включително тези, които не са участвали в производството.
Заповедта или отказът за издаването й имат характера на индивидуален административен акт и могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност по съдебен ред по реда на чл. 213 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ от заявителя – собственик на господстващия имот или от собствениците или носители на ограничени вещни права в служещия имот.
Обжалването на заповедта на кмета се извършва в 14-дневен срок от съобщаването й пред съответния административния съд, (чл. 215, ал. 1 от ЗУТ).
Подадената жалба има суспензивен ефект и спира действието на заповедта до постановяване на необжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ решението на комисията на общината за определяне на дължимото обезщетение подлежи на обжалване по реда на АК като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни.
Съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционните съдилища по жалби срещу заповедта на кмета или отказа за издаването й съответно срещу заповедта на областния управител са окончателни.