Тълкувателно дело № 9/2012г. е образувано с разпореждане от 24.04.2012г. на заместник-председателя на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия, по предложение на състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение, който на основание чл. 292 ГПК с определение № 142 от 23.04.2012 г. е спрял производството по гр. дело № 572/2011 г. и е предложил на Общото събрание на Гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос:
Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/, в това число и че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята?
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 9/2012 г.
гр.София, 07 ноември 2012 г.
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С приемането на ЗСПЗЗ се създава възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които преди това са били предоставени за ползване на трети лица с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. По силата на §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява, като на бившите ползватели, които отговарят на условията на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава възможност да изкупят земята при определени условия и в определени срокове. Тази правна уредба обуславя възникването на спорове за собственост между лицата, на които с решения на общинските служби по земеделие /ОСЗ, предишни наименования – общинска служба по земеделие и гори – ОСЗГ и поземлена комисия – ПК/ са възстановени земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, и от друга страна – бившите ползватели на възстановените земи.
При разрешаването на тези спорове е формирана противоречива практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за допустимите възражения, които ответникът – ползвател по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да противопоставя срещу решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, с което се легитимира ищецът.
Според едното виждане ищецът на общо основание следва да установи правото си на собственост в исковия процес, като при направено възражение от ответника срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, с което се легитимира, той следва да докаже и предпоставките на реституцията, включително правото на собственост върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, както и идентичността между притежавания и възстановения имот. Това разбиране изхожда от две групи съображения: първо – че ползвателят не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността и не е могъл в него да направи тези възражения и второ, което е по-общо – че всеки ответник по иск за собственост, дори да не противопоставя самостоятелни вещни права върху спорния имот или правни основания за своето владение, разполага с възможността да оспори правата на ищеца, който пък от своя страна носи доказателствената тежест да установи собствеността си по категоричен начин, а в конкретната хипотеза – да докаже не само възстановяването на собствеността с решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, но и наличието на всички материални предпоставки за постановяване на това решение, по които ответникът е повдигнал спор.
Според другото разбиране е достатъчно ищецът да се легитимира с решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, а ответникът може да противопостави на това решение само собственото си право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и възражение, че ищецът или неговия наследодател не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или пък че няма идентичност между притежавания и възстановения имот.
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище. Съображенията за това са следните:
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това – ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази възможност бе утвърдена в практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952г. /отм./., а сега произтича пряко от чл.17, ал.2 ГПК.
В спорове за собственост на земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници – бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и срещу материалната законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими права – т.е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално – че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2, пр.2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон.
На първо място – принцип както на ЗСПЗЗ, така и на другите реституционни закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети. Този принцип е заложен както в чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, така и в чл.1, чл.2 и чл.3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, според който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС. Израз на този принцип е и облекченият режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Заявителят може да представи както нотариални актове, които са пълно доказателство за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, така и косвени доказателства – делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл.12, ал.2 /предишна ал.3/, а също и нотариално заверени декларации, които бяха допустими доказателства за собственост преди отмяната на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./. На базата на тези доказателства административният орган издава решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което заедно с приложената скица има силата на констативен нотариален акт. В исковото производство, ако не се повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес.
На следващо място, особеност на административното производство по ЗСПЗЗ е провеждането на специални процедури за установяване на старите реални граници на бившите имоти. Там преценката за идентичност между бившите и новите имоти е комплексна, въз основа на информация за цялата местност или части от нея. Такава преценка не може да се извърши в съдебното производство по спор за собственост на един конкретен имот.
И на последно място, целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи. Правото на ползване на трети лица върху тези земи, учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява – §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по съображения за социална справедливост, в §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при определени условия, размери и срокове. Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има противопоставимо на бившия собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес. Неговата защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите му права. Тъй като не повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, той не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Всички изброени особености на ЗСПЗЗ налагат извода, че в специалната хипотеза на спор за собственост на земеделска земя, по който ищецът основава правата си на конститутивно решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, а ответникът е бивш ползвател по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ответникът не може да противопоставя всякакви възражения срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, а само такива, които са свързани със собствените му противопоставими права. В противен случай може да се достигне до резултат, който е неприемлив от гледна точка на ЗСПЗЗ – в имота да остане ответникът – бивш ползвател, който е с прекратено право на ползване и не е придобил права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а не ищецът, който се легитимира с решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ за възстановяване на собствеността.
По изложените съображения общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България
Р Е Ш И:
Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.