Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе второ дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Причината е смъртта на 19-годишната Николина от дома в село Стража, Търговищко, съобщават от пресцентъра на БКХ. Според аутопсията Николина е починала от маразъм – крайна степен на патологично недохранване.
Николина К. умира от глад на 31 октомври 2007 година. Случаят излиза наяве чак през 2010 г., когато е образувано досъдебно производство. То съвпада и с активните проверки по онова време между БХК и прокуратурата.
През април 2012 г. досъдебното производството е прекратено. Върховна касационна прокуратура взема това решение с мотив, че няма престъпление, а недохранването на момичето се е дължало на умственото й изоставане, без да се вземе под внимание тежкото й физическо състояние.
Момичето е прието в болницата в Търговище с инфекция на целия организъм и тежка дисфункция на кръвосъсирването, след като два месеца не се храни и страда от кръвоизливи по цялото тяло и не може да се движи. Всичко започва с една рана на ухото, от която тръгва инфекцията. Според БХК прокуратурата не се е съобразила с това, че не е нормално да се умира от рана на ухото.
Делото в Страсбург води адвокат Маргарита Илиева, директор на правната програма на БХК.
Според БХК, държавата пряко отговаря за смъртта на Николина. Човешката немарливост, на която е било жертва момичето, е причинила убийствения маразъм. Те твърдят, че нейната смърт е плод на дискриминацията, на основата на менталните увреждания на Николина.
Държавата, според БХК, отговаря и за провала на разследването за смъртта на момичето. Това също е дискриминация, основана на предразсъдъците на прокуратурата, че за децата с умствена изостаналост е присъщо да гладуват и умират от глад, както и на факта, че детето е безпомощно и само в ръцете на държавата – т.е. че всяка злоупотреба с него може да остане безнаказана, пише в мотивите на адвокат Илиева.
Домът и болницата, в които е била настанена Николина са същите, в които умира и 15-годишната Анета Йорданова. В нейния случай през 2006 година, борейки се за живота й, лекарите откриват в корема й 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см. Прокуратурата отново не вижда нечия вина за това. И това дело бе прекратено, но през май тази година Върховната касационна прокуратура го възобнови. БХК води дело срещу държавата в Страсбург и заради този трагичен случай.
„Институциите, а не умствената изостаналост, убиват. Държавата отговаря за отказа си да даде закрила на жертвите на институциите. БХК ще я съди още редица пъти за това”. С тези думи завършва съобщението на хелзинкския комитет.