ВКС връща делото „Белнейски“ за ново разглеждане

Върховният касационен съд (ВКС) върна делото за убийството на сестрите Белнейски за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Сестрите Росица и Христина Белнейски бяха зверски изнасилени и пребити до смърт в края на януари 2006 г. в местността Грамадите край Пазарджик. Едва 3 години след убийството бе привлечен обвиняем и до момента единствен такъв е Лазар Колев. В края на ноември м.г. Пловдивският апелативен съд изцяло потвърди доживотната присъда без право на замяна за Колев, присъдена по-рано от Окръжният съд в Пазарджик.

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

гр. София, 12 октомоври 2012 г

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л.П.К., чрез защитниците му – адвокати М.М. от Адвокатска колегия – [населено място] и Д. М. от Адвокатска колегия – [населено място], срещу решение № 165 от 23 ноември 2011 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 368/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 22 от 10 юни 2011 година на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по нохд № 11/2011 година по описа на този съд.

Като основания за касационното обжалване в жалбата на подсъдимия К. са заявени допуснати от първоинстанционния съд и неотстранени от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда (чл. 107, ал. 5 от НПК), осуетили разкриването на обективната истина по делото и взимането на решение по вътрешно убеждение (чл. 13 и чл. 14 от НПК) и довели до неправилно приложение на материалния закон при ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия К.. Твърди се също така, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и в тяхната пълнота изложените в подкрепа на жалбата доводи и като не е посочил по изискуемия от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК начин основанията за отхвърлянето им, не е дал убедителен отговор на възраженията срещу осъждането на подсъдимия К.. Заявено е също, че като е оставил без уважение голяма част от направените от защитата на подсъдимия доказателствени искания, съдът е ограничил неговите процесуални права. Въззивният съдебен акт не съдържа ясна аргументация относно приетите за установени факти и обстоятелства от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, доказателствата, въз основа на които това е направено и правните съображения за взетото решение (чл. 305, ал. 3 от НПК). Релевираните нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт. Така направените възражения ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основното искане пред ВКС е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия К. по всички повдигнати му обвинения, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Л. К. участва лично и със защитниците си М. М. и Д. М.. Резервният защитник – адвокат Г. от Адвокатска колегия – [населено място] не участва, редовно призован. Защитата поддържа касационната жалба при ангажираните в нея отменителни основания с доводите в тяхна подкрепа и отправените до съда искания. В пледоариите си по съществото на делото защитниците акцентират върху заявената от тях превратна оценка на доказателствените източници, поставени в основата на формираните от съда изводи по фактите – показанията на свидетелите С., Б., В., заключенията на „комисионната” съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) и на Д.-анализите на веществени доказателства, най-вече този на експерт И. в Д. експертиза на веществени доказателства № 08/Д.-191-2/2008 година. Поддържат искането си за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за подлежащите на изясняване обстоятелства по делото и необходимите за това доказателства. Представят подробни писмени бележки със съображения и доводи в подкрепа на ангажираните касационни основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Намира за адекватен извършения от съда доказателствен анализ и за правилни формираните от него фактически изводи, към които са приложени съответните материално-правни норми.

Частните обвинители и граждански ищци С. Х. Б. и Ф. Г. Б. участват в заседанието пред ВКС лично и с повереника си – адв. Н. от САК, който изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Намира за установено по категоричен и несъмнен начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираните деяния, въз основа на надлежно събрани и оценени доказателства по делото.

В рамките на упражненото право на лична защита, частните обвинители и граждански ищци Ф. и С. Б. заявяват, че по делото са налице множество неизяснени обстоятелства и истината за случая не е установена, поради което искат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, което да се проведе при участие на друг адвокат като техен повереник.

В лична защита и в последната си дума подсъдимият К. заявява своята невинност по всички повдигнати му обвинения.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Л. П. К. за пет престъпления, извършени на 28 януари 2006 година, в района на [населено място], при условията на опасен рецидив и му е наложил наказания за тях при условията на чл. 54 от НК, както следва:

- по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, по отношение на пострадалата Р. С. Б. – петнадесет години лишаване от свобода;

- по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4, т. 8, предл. 2 и т. 12 във вр. чл. 115 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК по отношение на Р. С. Б. – доживотен затвор без право на замяна;

- по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК по отношение на ненавършилата 18 години пострадала Х. С. Б. – петнадесет години лишаване от свобода;

- по чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК по отношение на Х. С. Б. – двадесет години лишаване от свобода и

- по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4, т. 8, предл. 2 и т. 12, предл. 1 и 2 във вр. чл. 115 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК по отношение на Х. С. Б. – доживотен затвор без право на замяна.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия К. за петте престъпления едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените – доживотен затвор без право на замяна, при първоначален „специален” режим на изтърпяване в затвор.

Съдът е уважил претенциите на гражданските ищци Ф. и С. Б. за обезщетяване на причинените им от престъпленията по чл. 116 от НК неимуществени вреди за всяка от жертвите, в пълния им размер от по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки от двамата и е осъдил подсъдимия К. за заплащането им, заедно със законните последици.

Присъдил е направените по делото разноски и дължими държавни такси, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. Извършил е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата на първоинстанционния съд е подадена въззивна жалба от защитниците на подсъдимия К.. Жалбата съдържа недоволство от така постановената присъда, която е преценена като неправилна, необоснована и явно несправедлива, в резултат на допуснати при разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдържа и искане за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия по всички повдигнати му обвинения.

В производството за проверка на присъдата е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който тя е потвърдена изцяло.

Акцентът в тезата на защитата при касационното обжалване е поставен върху начина на формиране от предходните съдебни инстанции на изводите по фактите, в частност – тези за авторството на подсъдимия К. по отношение на инкриминираните деяния и може да бъде обобщен така:

- съдът не е имал основание да кредитира за достоверност показанията на свид. С. и да постави тяхното съдържание в основата на фактическите си изводи относно осъществените от подсъдимия действия по изнасилването и умъртвяването на жертвите, нещо повече – цялата конструкция на фактическото обвинение е изградена върху тези показания, което е неприемливо;

- съдът не е имал основание да приеме безкритично експертните Д.-анализи и изводи на експерта И., особено тези на изрезките от ноктите на жертвите;

- като е отказал да допусне допълнително експертно изследване за автентичността на тези веществени доказателства, съдът е задълбочил и без това наличното съмнение в правилността на резултатите от тези изследвания;

- по делото не е установена по безспорен начин давността на настъпване на смъртта на жертвите, както и механизмът на причиняване на констатираните травми, довели до летален за двете жертви изход, като съдът не е имал основание да отхвърли заключението на СМЕ № 77/2008 година (експерти Р., К., М., Ф. и П.);

- изводът на съда за опровергано алиби на подсъдимия е резултат от превратна оценка на част от доказателствените източници (показанията на свид. Б., Д., В.) и игнориране на други (показанията на свид. С., очна ставка между Д. и В. от 09. 02. 2011 година, частични обяснения на подсъдимия).

На практика, оспорването на въззивния съдебен акт е свързано изцяло с доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, най-вече тези относно авторството на деянията. Не само поради това, а и защото е известно, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание е възможна само при констатации за липса на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, т. е. при изводи за надлежно установени по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, то тези възражения и доводи в жалбата на подсъдимия следва да бъдат обсъдени преди останалите.

След проверка на присъдата и извършен собствен доказателствен анализ, въззивният съд е възприел изцяло фактите, приети за установени и от първоинстанционния съд, с три изключения, при които е формирал собствени и различни фактически изводи, а именно:

Първо, че подсъдимият К. е осъществил доброволен анален акт с Р. Б., а физическото насилие, вкл. разкъсването на чорапогащник, е станало в по-късен момент и по повод желанието на подсъдимия да осъществи и вагинален акт с момичето (с. 53-54 от решението);

Второ, че травмите по тялото на Р. Б. (извън тези от падането й от автомобила) са причинени от подсъдимия К. чрез поредица от силни юмручни удари, ритници и удари с тъпоръбест предмет с неголяма удряща повърхност и предмет с ограничена удължена повърхност (но не бухалка) – с. 55 от решението и

Трето, че подсъдимият не е посещавал свид. Б. в дома му в [населено място] на 07. 02. 2006 година (с. 78-80 от решението).

С изключение на последното ново обстоятелство, прието от въззивния съд и действително различно от фактите за действията на подсъдимия на тази дата, както те са отразени на стр. 16 от мотивите на присъдата, по отношение на останалите обстоятелства може да се констатира почти пълна идентичност с приетото от първоинстанционния съд, като различията са по-скоро въпрос на изказ и терминология (с. 8-9 от мотивите).

ВКС намира, че при надлежен задълбочен анализ и всестранна оценка на доказателствените източници по делото, въззивният съд би имал основание за значително повече корекции на фактите от направените от него. Няма съмнение, че начинът на структуриране на съдебния акт и последователността на изложението изцяло са усмотрение на съдебния състав по делото, стига да съдържат изискуемите от закона анализ и оценка на доказателствата, а не просто пресъздаване на тяхното съдържание. Касационната инстанция отчита сериозните доказателствени проблеми по делото, поставени пред съда и в частност пред въззивния съд, като резултат от забавеното разследване в досъдебната фаза на процеса и редица пропуски в първоначалния му етап. Значителният обем на събраните в тази фаза доказателства, приложени по делото, е по-скоро привиден, защото съдържанието на информация относно главния факт на процеса – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, е твърде оскъдна. По-голямата част от доказателствата са косвени, а източниците за преките доказателствени факти са производни (напр. показанията на свид. С.). Такъв процес на доказване по принцип не е невъзможен, нито е недопустим от гледна точка на доказателственото ни наказателно право. Той обаче изисква проверка на съдържанието на всеки наличен доказателствен източник чрез всички допустими от закона средства, вкл. и чрез установяване на не толкова значими на пръв поглед и пряко относими факти, както и изключително внимателен и задълбочен доказателствен анализ, за да бъде изведен наистина единствено възможният извод относно главния факт на процеса.

Известно е, че поначало за въззивния съд не съществува задължението да обсъжда всичко онова, което е задължително за мотивите на присъдата, когато приеме фактическите констатации на предходната съдебна инстанция и мотивите на присъдата са достатъчно аналитични и убедителни, за да позволят на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. В случая, въззивният съд преобладаващо не е формирал изводи по фактите, различни от тези на първоинстанционния съд, с трите посочени по-горе изключения. Затова и не е било необходимо детайлното изброяване на доказателствените източници и частичното пресъздаване на съдържанието им (както това е направено на стр. 15 – 41 от въззивното решение). Проблемът обаче не е в изброителното им посочване, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт (в този смисъл вж. и Ст. П., „Наказателен процес”, изд. 1979г., с. 660 и сл.).

Изводите си по фактите предходните съдебни инстанции са формирали на базата на три основни групи доказателствени източници – резултатите от съдебно-медицинските и Д.-експертните изследвания, гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., В., Д., изградили първоначално алиби на подсъдимия за инкриминираната нощ на 27/28. 01. 2006 година, впоследствие опровергано от тях самите, а също и показанията на свид. С., възпроизвеждащи съобщени му от подсъдимия обстоятелства във връзка с деянието, поставени в основата на фактическите изводи за изпълнителните деяния на отделните престъпления още в обстоятелствената част на обвинителния акт. Около тези опорни точки са обсъждани групи обстоятелства, всъщност стоящи встрани от главните факти, като формираните за тях изводи са ползвали или опровергавали една или друга теза – напр. поведението на подсъдимия К. в следващите инкриминираната нощ дни, посещението на роднините в [населено място], разпореждането му с лекия автомобил, напускането на работа, престоя му в [населено място], начина на връщането му в [населено място], извършения от него грабеж в [населено място] и пр.

І. На първо място, в основата на изводите за съпричастност на подсъдимия К. към посегателствата срещу двете момичета, несъмнено са резултатите от извършените многобройни Д.-експертни изследвания, едно от които (Д. експертиза № 08/Д.-191-2 от 25. 11. 2008 година, л. 2, т. 7 от ДП, експерт И.) определя автозомен (индивидуален, уникален) Д.-профил в привнесения чужд биологичен материал в поднокътно съдържимото на изрязаните от трупа на Р. Б. нокти на ръцете, който профил съвпада напълно с профила на подсъдимия К., регистриран в Националната Д. база данни. Обект на изследване в рамките на същата експертиза, под № 2, са и изрязани нокти от лявата и дясната ръка на Х. Б.. Ноктените изрезки и на двете жертви са зацапани с черна материя (печатарско мастило, използвано при снемане на дактилоскопни отпечатъци при първоначалния оглед на мястото на намиране на телата в местността „Грамадите” на 31. 01. 2006 година – т. 1, л. 4 от сл. д.). Като сравнителен материал са ползвани епителни клетки от устната кухина на Л. К., надлежно взети и съхранени като веществено доказателство по делото.

1. По отношение на обектите на това експертно изследване защитата на подсъдимия К. прави възражения в хода на целия процес, поддържани и пред ВКС, поради което те изискват надлежен отговор. Възраженията касаят основно автентичността на приложените като веществено доказателство по делото изрезки от ноктите на ръцете на двете жертви. Настоящият съдебен състав преценява тези възражения на защитата за неоснователни.

Иззетите и приложени по делото като веществено доказателство ноктени изрезки са надлежно предявени на страните в хода на първоинстанционното съдебно следствие (протоколно определение в съдебно заседание от 27. 05. 2011 година, л. 630, т. ІІ от нохд № 11/2011 година). С цел съхраняването им и предотвратяване привнасянето на чужд биологичен материал, ноктените изрезки са преопаковани от експерти в НИКК-МВР и за тази дейност са изготвени протокол и фотоалбум (стр. 638-650, т. ІІ от делото). Тези изрезки са били обект на няколко експертни изследвания, а на идентично възражение въззивният съд е дал подробен отговор на стр. 96-99 от решението си. В тази връзка надлежно е обсъдил показанията на свидетелите Г. П. и Н. Я. (санитари, снели изрезките при първоначалния оглед на телата на жертвите, протокол от с. з. от 23. 03. 2011 година, стр. 434, т. ІІ от съдебното дело), отразеното в СМЕ № 14, в СМЕ № 15 и в СМЕ № 22 (т. 4, л. 10, л. 20, л. 94 от ДП), изследователската и заключителна части на посочената вече Д. експертиза № 08/Д.-191-2 от 25. 11. 2008 година, експертиза № 10/Д.-246 (т. 8, л. 116 от ДП, експерт Г.) и доклада на д-р Щ. за изследването на изрезките от ноктите на Х. Б. (т. 9, л. 30 от ДП). Обсъдено е и експертното изследване на екип от д-р С. Х., д-р А. А. и Е. А. (л. 617-620 от първоинстанционното съдебно дело), дефинирано от съда като експертна справка и прието като писмено доказателствено средство по делото (л. 99-100 от решението на въззивния съд). Макар и да не споделя определянето на изследването по този начин (доколкото е налице възлагане от страна на разследващия орган на компетентни и конкретно посочени лица със съответната специалност, научна степен и длъжност, при посочване на обекта и задачата на изследването съгл. чл. 145 от НПК, проведено е възложеното изследване и е съставено писмено заключение), ВКС намира, че от значение в случая е съдържанието на проведеното научно изследване и резултатът от него, както и това, че изследването е било предмет на надлежна оценка от страна на съда. Адекватни на съдържанието са направените изводи за метода на изследване (микроскопски), за характера на констатациите (визуални) и за направената препоръка за провеждане на изследване по метода на Д. профилиране по игрек-хромозомни маркери и по автозомни маркери. Констатацията на експертите за липса на розетъчни забелвания или фрагменти от епидермис по представените им ноктени изрезки не означава нищо друго, освен че няма остатъчни следи от тангенциално одраскване или статично забиване на ноктите в тяло. При тези данни, няма как да бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимия за опровергаване на заявеното от експерта И., че за целите на проведеното от него изследване е отнел материал само от върховата част на ноктените изрезки и на двете жертви (вж. стр. 3, абз. 2 и 3 от експертизата, т. 7 от ДП), тъй като констатациите за наличие на възможен изсушен епител в поднокътните области и наличие на материя, наподобяваща кръв, всъщност потвърждават така заявеното в експертизата на И..

Така че, проследяването на хронологията и съдържанието на посочените източници, отразяващи снемането на изрезките от ръцете на жертвите и извършените впоследствие изследвания, не позволяват съмнение в идентичността на приложените по делото веществени доказателства с първоначално снетите от телата на жертвите. Направените от въззивния съд анализ и изводи от него могат само да бъдат споделени, доколкото съответстват на данните по делото.

2. Не по-малко съществен е въпросът за конкретното съдържание на посочената Д.-експертиза № 08/Д.-191-2/2008 година, чиито констатации и изводи са в основата на изведените факти относно авторството на деянието, а също и доколко те са били предмет на задълбочен анализ сами по себе си и съобразно останалите доказателства по делото.

Преди всичко ВКС счита за необходимо да отбележи, че не намира основание за съмнения в добросъвестността и компетентността на експерта, провел изследването, каквито доводи са наведени в касационната жалба. При разследвания, фокусиращи значително обществено внимание, каквото несъмнено е настоящето, публичното пространство се запълва с множество твърдения и коментари. Оповестяването от страна на експерта на факт, част от неговите изследвания, дори и да се прецени като некоректно към процеса на разследване, не е неприемливо от гледна точка на преценката за неговата (на експерта) компетентност и обективност. Още повече, че в публично заявеното становище на експерта, на което се позовава защитата, той е изразил единствено своята убеденост в достоверността на получените резултати и възможността те да бъдат ползвани като „основно доказателство в съда, нищо повече”. Така че, ВКС споделя изводите на съда в тази насока (стр. 102 от решението), защото счита, че експертът е провел изследванията си и е дал заключенията си в рамките на своята специалност и съобразно своя капацитет, при знание за отговорността си пред закона, професията и морала. Затова съдът е могъл да се позове на резултатите от неговата научна работа и знания, както е и сторил.

Обсъждането на съдържанието на експертните констатации и изводи от съда обаче не е направено с необходимата задълбоченост и аналитичност, а се е ограничило до краткото пресъздаване на съдържанието им и на основния извод за съвпадане на Д.-профила от поднокътно съдържимото при Р. Б. с профила на подсъдимия К. (стр. 48-49 от мотивите на присъдата, стр. 31, 48 от решението). При възприетия по делото подход на доказване – от обективните находки върху двете жертви и резултатите от тяхното експертно изследване да се извеждат фактите за инкриминираните деяния, тази основна експертиза предполага много по-внимателен прочит и оценка, извършена на общо основание по вътрешното убеждение на съда. В случая, не буди съмнение компетентността на експерта в съответната научна област, както и извършването на експертното изследване в рамките на възложената му задача. Несъмнено е също така, че за получаване на надежден резултат е ползван нов подход в рамките на познати техники, предшестван от експериментални тестове с аналогични други обекти. Ясно е също така, че основният проблем при извършване на изследването е произтичал от зацапването на ноктите на двете жертви с туш за снемане на отпечатъци (протокол от с. з. от 15. 02. 2011 година, л. 302 и сл., т. І, също и протокол от с. з. от 16. 05. 2011 година, л. 563 и сл., т. І от съдебното дело). Във връзка със законосъобразността на изследването и надлежността на обектите му – ноктени изрезки от ръцете на двете жертви, въззивният съд е изложил подробни съображения (стр. 96 и сл. от решението), които няма причина да не бъдат споделени, доколкото се опират изцяло на обективни данни по делото, възпроизведени в редица посочени експертни изследвания – СМЕ на веществени доказателства № 22/2006 година, Д. експертиза № 10/Д.-246/2010 година и пр., подробно посочени в съдебния акт. Въпросът за естеството на ползваните за снемане на отпечатъци печатарски мастила и възможността да повлияят експертно Д.-изследване на обектите, е предмет на отделна физико-химическа експертиза (експерти Н., Г. и Ш., л. 473, т. ІІ от съдебното дело). Направеният извод е, че тези мастила не съдържат вещества, които могат да разрушат епителни клетки. При така направените констатации за съответствие на експертното изследване на закона, за компетентност на експерта, за липса на предубеденост, за ползвани съвременни научни методи, за извършени всички необходими проверки и редица съпътстващи дейности, съдът е оценил експертното заключение като пълно, ясно и обосновано и го приел безусловно.

Независимо от всичко изложено обаче, ВКС намира, че дори и при тази оценка на конкретното и основно експертно заключение, експертните Д.-изследвания като цяло са оставили съмнения, които не са отстранени и това се дължи на липсата на съвкупен анализ на техните констатации и изводи. В основата на този непрецизен и неубедителен анализ вероятно е обстоятелството, че това е несвойствена за съда дейност, доколкото тя е от областта на науката, преди да е от областта на правото.

………………………………………………………………………………………………………

 

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 165 от 23 ноември 2011 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 368/2011 година по описа на този съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 22 от 10 юни 2011 година на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по нохд № 11/2011 година по описа на този съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Пълният текст на съдебното решение може да видите в сайта на ВКС

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да публикувате коментар.