С разпореждане от 26.03.2012г. на Зам. председателя на Върховния касационен съд и Председател на ГК е образувано тълкувателно дело № 2/2012 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданска колегия по предложение на състав на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, четвърто гражданско отделение /ІV г.о./, който на основание чл. 292 ГПК с определение от 07.11.2011 г. е спрял производството по гр.д. № 1737/2010 г. и е предложил на общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос :

Може ли да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 2/2012 г.

гр.София, 23 октомври 2012 г.

Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Едното становище, изразено в решение от 11.01.2011г. по гр.д.№275/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС е, че в посочената хипотеза ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Прието е, че уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е в зависимост от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно и отмяната му, с изключение на срочните трудови договори, ако междувременно срокът е изтекъл. Когато дисциплинарното уволнение е извършено в срока на дадено предизвестие от работника или служителя до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.2 КТ, трудовото правоотношение не се прекратяват поради отправеното едностранно волеизявление на работника или служителя за прекратяване, т.к. отношенията не са се развили според неговата молба /прекратяването поради дисциплинарното уволнение е настъпило преди да настъпи прекратяването му поради изтичане срока на отправеното предизвестие от работника или служителя/.

Другото разбиране е изразено в решение от 20.04.2011г. по гр.д.№1833/2009г. на ІV г.о. на ВКС, където е прието, че съобразно разпоредбата на чл.326 КТ работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя и през това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина като съвкупност от всички трудови задължения на работника или служителя, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното наказание уволнение, трудовото правоотношение се прекратява преди изтичане на срока на предизвестието, но това не означава, че последното няма действие при отмяна на уволнението като незаконно. След изтичането на срока на предизвестието работникът или служителят вече не разполага със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, тъй като и без дисциплинарното уволнение трудовият договор би бил прекратен по реда на чл.326, ал.1 КТ.

Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС приема за правилно второто от посочените становища, по следните съображения:

Трудовите договори се прекратяват при наличие на предвидени в закона основания за това. Същите са изчерпателно изброени в Кодекса на труда и само с друг закон могат да се създават специфични такива за прекратяване трудовите правоотношения с някои категории служители.

Разпоредбата на чл.326 КТ установява основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника или служителя. По своята правна същност предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно, преобразуващо трудово право. Субект на това право е работникът или служителят, който не е длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено /форма за действителност/ и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява. Отправеното предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото правоотношение с изтичане срока на същото.

Трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно и по инициатива на работодателя. Една от тези хипотези е налице когато се налага наказанието дисциплинарно уволнение. Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение. Неговият санкционен характер се проявява преди всичко в едностранно, независимо от волята на работника и служителя преустановяване на трудовоправната му връзка с работодателя, като последица от най-тежкото виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Възможна е и конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления насочени към прекратяване на трудовия договор – когато работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ и през време на срока на предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. Това е така, защото до изтичане срока на предизвестието страните имат всички права и задължения по трудовото правоотношение, включително и правото на работодателя да санкционира работника или служителя с най –тежкото дисциплинарно наказание уволнение.

Всеки работник или служител има право да оспорва законността на уволнението си, тъй като работодателят може да упражни своето право за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение в нарушение на закона: нарушаване на установена в закона забрана за уволнение, нарушаване на процедури, нарушаване на правилата за предварителна закрила при уволнение, уволнение, без да има каквото и да било правно основание. Правната защита срещу такова уволнение се изразява в съвкупността от средства, предоставени на работника или служителя, за да се защити като предизвика признаване на уволнението за незаконно, отмяната му, възстановяването му на работа и обезщетение за причинените му вреди.

Един от исковете за защита е този за възстановяване на предишна работа – чл.344, ал.1, т.2 КТ. Същият е съществено и важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т.н.

Това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза – при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. В тези случай, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.

Подобно правно действие настъпва и в хипотезата когато работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ, в срока за предизвестието е бил дисциплинарно уволнен, това уволнение е признато за незаконно от съд и в хода на съдебния процес за неговата отмяна е установено, че е изтекъл срокът на предизвестието. С отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. В разпоредбата на чл.326, ал.4 КТ е посочен и момента, от който започва да тече същият – от следващия ден на получаването му от работодателя, като предизвестието може да бъде оттеглено без съгласие на работодателя най-късно до получаването му от последния, след което то обвързва работника или служителя и с изтичането на срока произвежда своето действие – трудовият договор се прекратява. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.

По изложените съображения общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд

Р  Е  Ш  И:

Не може да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието.