Омбудсманът иска тълкувателно решение от ВКС по текст от ГПК

Posted on by

Националният омбудсман изпрати до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии при Върховния касационен съд (ВКС) искане да приеме тълкувателно решение по въпроса с кое процесуално действие се насочва изпълнението върху недвижимо имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо съгласно чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и което действие съответно длъжникът може да обжалва в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, това съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.

 

Мотивът на Константин Пенчев е, че заради наличието на противоречива съдебна практика за гражданите не е ясно кога могат да обжалват действията на съдебния изпълнител по отношение на техен недвижим имот, който те смятат за несеквестируем (такъв имот, който не може да бъде обект на съдебно изпълнение, като напр. единствено жилище).

Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК позволява на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху негово имущество, което той смята за несеквестируемо. В искането на омбудсмана пише, че в съдебната практика съществуват различни тълкувания по отношение на действието на съдебния изпълнител, с което се насочва изпълнението върху недвижимо имущество и съответно момента, от който започва да тече за длъжника едноседмичният срок за обжалване.

В едни случаи съдът приема, че налагането на възбрана върху недвижим имот, който длъжникът приема за несеквестируем, представлява насочване на изпълнението и следователно попада в обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. В определение по ч. гр. д. № 1323/2010 г. състав на Софийския апелативен съд (САС) приема, че постановлението на съдебния изпълнител за налагане, съответно отказ да се отмени възбраната върху несеквестируема недвижима вещ, подлежи на обжалване от длъжника, защото с това действие съдебният изпълнител насочва изпълнението върху имущество на длъжника, което последният приема за несеквестируемо. В мотивите на решение по ч. гр. д. № 15177/2011 г. Софийският градски съд приема, че: „Налагането на възбрана от съдебния изпълнител представлява разпореждане, с което недвижимата вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Следователно възбраната е първоначалното изпълнително действие, поради което длъжникът може да обжалва това действие, ако смята, че е насочено срещу несеквестируемо имущество”.