Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана да обяви за противоконституционен текста на чл. 417, т. 2 от ГПК, с който е регламентирано привилегировано издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, установяващи вземания на държавните учреждения, общините и банките, съобщават от „Правен свят“.
В искането на омбудсмана Константин Пенчев се твърди, че разпоредбата на чл. 417, ал. 2 ГПК е в нарушение на редица конституционни принципи. На първо място, държавата, общините и банките като кредитори са поставени в привилегировано положение спрямо останалите правни субекти – те могат да се ползват от облекчена процедура за удостоверяване на паричните си вземания, от каквато другите стопански субекти не се ползват, макар че става въпрос за процесуални механизми за събиране на техни частно правни вземания. Освен това, специално за банките е създадена привилегия, която води до създаване на различни правни условия в една и съща сфера, доколкото има и небанкови финансови институции с идентична на банковата дейност.
С решението на КС остава сегашното положение: районните съдилища издават заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата, която банките посочат, че им се дължи. Достатъчно е банката да предостави изготвен от нея документ за сумата. Тя не е длъжна да прилага доказателства, а длъжникът не се уведомява и по никакъв начин не участва в процеса.
В мотивите си конституционните съдии посочват, че евентуални финансови затруднения на банките от натрупвани към тях задължения, могат да се превърнат в заплаха за лоялните им клиенти, за икономиката на страната и дори за изпълнението на държавния и общинските бюджети. Това би довело до „настъпването и на редица други негативни обществени и социални последици“.
В решението си съдиите оценяват риска, на който са изложени банките, когато бъдат нарушени финансовите потоци към тях. Банките оперират с привлечените чрез влогове, депозити и разплащателни сметки финанси, като това им позволява едновременно да отпускат и кредити, “които управляват за собствена сметка и риск, извършват платежни услуги – кредитни преводи, директни дебити, издаване на банкови карти и т.н., участват в платежния процес в рамките на вътрешни и международни разплащания, поддържат и оперират със сметките на своите клиенти – физически и юридически лица, включително държавни учреждения, общини, ведомства, фирми и предприятия”.
Текстът на съдебното решение може да прочетете Тук