Правото на данъчен кредит е същностен елемент от системата на ДДС и има абсолютен характер. То е основополагащо за системата на ДДС и е неразделна част от нея.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС регламентира, че правото за приспадане на данъчен кредит може да се упражни за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода (за сравнение, съгласно аналогичния текст в отменения закон, това право възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура или в един от следващите три данъчни периода).

Правото на приспадане на данъчен кредит в европейското законодателство

В Шеста директива от 17 май 1977 г., разпоредбите, свързани с това право са в членове 17 и следващите, а в новата Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. – в членове 173 и следващите.

Съгласно тези разпоредби, правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък: данъка върху добавената стойност, дължим или платен на територията на страната за стоки или услуги, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчно задължено лице.

Държавите-членки могат да запазят всички изключения, предвидени в тяхното национално законодателство към датата на влизане в сила на Шеста директива, при условие че в никакъв случай не се допуска приспадане за разходи, които не са строго стопански, като например за луксозни стоки и услуги, развлечения или представителни цели.

Във връзка с противоречията между общностните разпоредби и националните правни уредби е решението на ЕСПЧ по дело „Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия“ – Русе срещу България. С Решение за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека Министерски съвет, съгласно т. 10 от дневния ред на заседанието си от 27.07.2010 г., привежда в изпълнение решението по това дело.

В случая сдружение – неправителствена организация, е сключило договор за безвъзмездно ползване на общински имоти за срок от 10 г. На сградите е направен ремонт, по време на който организацията получава доставка от търговец, регистриран по ЗДДС. За доставката е издадена фактура № 126 от 20.07.1999 г., която организацията заплаща, включително и начисления ДДС. Платеният от организацията ДДС е приспаднат като данъчен кредит.

При извършен по-късно одит е съставен данъчен акт, според който на дружеството не може да бъде приспаднат платеният ДДС, тъй като безспорно e установено, че издателят на фактура № 126 от 20.07.1999 г. не е подавал справки-декларации по ЗДДС и не се е разчитал с бюджета.

С Решение № 8049/13.08.2002 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2001 г., е потвърдена законосъобразността на актовете на данъчната администрация за отказ на право на данъчен кредит.

Решението е обжалвано пред ЕСПЧ, който решава, че е налице измама на системата за облагане с ДДС и не може от фирмата, имаща право на данъчен кредит, да се изисква да понесе всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит и й бъде наложено да заплати лихва.

Пълният текст на публикацията,  включена в продукта Евро Финанси може да видите в базата данни на Apis Web