Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство установява правила за правото на информация на заподозрени и обвиняеми относно техните права в наказателното производство. Не по-късно от 2 юни 2014 г. държавите – членки ще са длъжни да гарантират, че заподозрените и обвиняемите лица ще получават незабавно информация относно следното:

– правото на достъп до адвокат;

– всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;

– правото на информация относно обвинението;

– правото на устен и писмен превод;

– правото да запазят мълчание.

ДИРЕКТИВА 2012/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство 

Член 1
Предмет

С настоящата директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С нея също се установяват правила относно правото на информация на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, относно техните права.

Член 2

2. Когато законодателството на държава-членка предвижда възможността за налагане на санкция за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по наказателни дела, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

1. Държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информацияотносно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване:

а) правото на достъп до адвокат;

б) всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;

в) правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6;

г) правото на устен и писмен превод;

д) правото да запазят мълчание.

2. Държавите-членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение.

1. Държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, се пред оставя незабавно писмена декларация за правата. На лицата се дава възможност да прочетат декларацията за правата и им се позволява да я запазят през целия период на задържането им.

2. В допълнение към информацията, предвидена в член 3, декларацията за правата, посочена в параграф 1 от настоящия член, съдържа информация относно следните права, както се прилагат съгласно националното право:

а) правото на достъп до материалите по делото;

б) правото да бъдат информирани консулските власти и едно лице;

в) правото на достъп до спешна медицинска помощ; и

г) максималния брой часове или дни, за които заподозрените лица или обвиняемите могат да бъдат задържани, преди да бъдат изправени пред съдебен орган.

3. Декларацията за правата съдържа също така основна информация относно всички възможности съгласно националното право за обжалване на законосъобразността на ареста, получаване на преразглеждане на задържането, или отправяне на искане за условно освобождаване.

4. Декларацията за правата се изготвя на прост и достъпен език. Примерен образец на декларацията за правата се съдържа в приложение I.

5. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават декларацията за правата, написана на език, който те разбират. В случай че няма декларация за правата на съответния език, заподозрените лица или обвиняемите се информират устно за техните права на език, който те разбират. След това своевременно им се предоставя декларация за правата на език, който те разбират.

1. Държавите-членки гарантират, че на лицата, които са задържани с цел изпълнение на европейска заповед за арест, се предоставя незабавно съответна декларация за правата, съдържаща информация за правата им в съответствие с правото, с което се изпълнява Рамково решение 2002/584/ПВР в изпълняващата държава-членка.

2. Декларацията за правата се изготвя на прост и достъпен език. Примерен образец на декларацията за правата се съдържа в приложение II.

1. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

2. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

3. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробнаинформация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

4. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството.

1. Когато бъде арестувано и задържано лице на някой от стадиите на наказателното производство, държавите-членки гарантират, че документите по конкретния случай, с които разполагат компетентните органи и които са съществени за ефективно обжалване съгласно националното право на законосъобразността на ареста или задържането, са предоставени на арестуваните лица или на техните адвокати.

2. С цел гарантиране на справедливостта на производството и подготовка на защитата държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите или на техните адвокати се предоставя достъп най-малко до всички доказателствени материали, независимо дали са в полза на заподозрения или обвиняемия или в подкрепа на обвинението, с които разполагат компетентните органи.

3. Без да се нарушава параграф 1, достъпът до материалите, посочени в параграф 2, се предоставя своевременно, за да може да се упражни ефективно правото на защита, но не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда. В случай че компетентните органи съберат нови доказателствени материали, своевременно се предоставя достъп до тях, така че да могат да бъдат взети предвид.

4. Чрез дерогация от параграфи 2 и 3, при условие че това не нарушава правото на справедлив процес, достъп до определени материали може да бъде отказан, ако такъв достъп може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако такъв отказ е строго необходим, за да се гарантират важни обществени интереси, например в случаи, когато достъпът може да попречи на текущо разследване или да навреди сериозно на националната сигурност на държавата-членка, в която е образувано наказателното производство. Държавите-членки гарантират, че в съответствие с процедурите в националното право решението да се откаже достъп до някои материали в съответствие с настоящия параграф се взема от съдебен орган или най-малкото подлежи на съдебен контрол.

5. Достъпът, посочен в настоящия член, се предоставя безплатно.

1. Държавите-членки гарантират, че когато се предоставя информация на заподозрени лица или на обвиняеми съгласночленове 3—6, това се отбелязва в съответствие с процедурата за протоколиране, предвидена в правото на съответната държава-членка.

2. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите или техните адвокати имат правото да оспорят, в съответствие с процедурите в националното право, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да им предоставят информацията в съответствие с настоящата директива.

Без да се нарушава независимостта на съдебната власт и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите-членки изискват от тези, които отговарят за обучението на съдиите, прокурорите, полицейските и съдебните служители, участващи в наказателното производство, да предоставят подходящо обучение във връзка с целите на настоящата директива.

Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация, от което и да е от правата или процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Хартата, ЕКПЧ, други разпоредби на международното право в тази област или правото на която и да е държава-членка, което осигурява по-високо ниво на защита.

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 2 юни 2014 г.

2. Държавите-членки предават текста на тези мерки на Комисията.

3. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

До 2 юни 2015 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения.

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.