Въвеждането на 10-годишна абсолютна давност в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ще помогне гражданите да се освобождават от задълженията, а не да плащат и техните наследници, твърди депутатът Емил Радев.

Предложението за промени в Закона за задълженията и договорите предвижда въвеждането на една абсолютна 10-годишна давност. Според вносителя „10-годишната давност затова е абсолютна, защото независимо колко пъти е била прекъсвана в течение на годините, когато изтекат 10 години от възникване на задължението, на практика, оттам нататък задължението се погасява и гражданинът след 10 години няма да дължи въобще, независимо дали кредиторът е завеждал дела, дали води в момента изпълнителни дела.“

В момента ЗЗД предвижда общо 5-годишна давност, която се изключва от 3-годишна давност в случаите на периодични плащания, вземания от трудови възнаграждения, договорни неустойки, обезщетения и други. Законът позволява давността да се прекъсва при определени обстоятелства – например ако се предяви иск в съда или се предприемат действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нов 5-годишен давностен срок. На теория това би могло да означава, че при определени обстоятелства може да има вечни длъжници. Но практиката, включително и съдебната, от години е съвсем друга. За всички кредитори в момента е ясно, че трябва да се вместят в петгодишната обща давност. В противен случай нямат никакъв шанс да си съберат дължимото. Същото се отнася и за длъжниците.

Всъщност 10-годишна абсолютна давност фигурира и сега в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тя се отнася именно за данъчните задължения, дадени от депутата от ГЕРБ като пример за затлачен проблем. Според чл.171 от ДОПК „с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността“. Този срок също бе въведен под предлог, че така държавата след 10 години ще спре да си търси старите данъчни задължения. Дотогава „обикновената“ давност за данъците бе пет години и съдилищата, а и самите данъчни служители се съобразяваха с този срок.

С промените в закона ще се въведе регламент както по отношение на давността, така и по отношение на самото изпълнително производство, споделя Емил Радев. Той уточни, че ще бъде създаден публичен регистър, където съдебните изпълнители ще качват всички публични продажби, така че да се достигне до максимална информираност на потенциалните купувачи и до истинската пазарна цена на имотите.