НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ“ – …… с вх. № ……. от 10.07.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че представляваното от Вас дружество възнамерява да регистрира предприятие, осигуряващо временна работа. В тази връзка се интересувате за следното:
Като предприятие, осигуряващо временна работа, можете ли да отдавате персонал в рамките на ЕС и при какви условия?
Необходимо ли е в тези случаи за командированите лица да бъде издаден формуляр А1?
Къде следва да се заплащат осигурителните им вноски?
РАЗЯСНЕНИЕ № 96–00–443 от 18.07.2012 г. относно приложимото законодателство съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо наети лица, командировани в държава – членка на Европейския съюз от предприятие, което осигурява временна работа
Предвид гореизложеното и с оглед, определените в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) функции и правомощия на Националната агенция за приходите (НАП), изразяваме принципно становище само по въпросите, свързани с прилагане на осигурителното законодателство. Въпросът относно условията, при които можете да отдавате персонал на работодатели, установени в държави–членки на Европейския съюз, е от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и поделенията й, на които е възложен цялостният контрол по прилагането на трудовото законодателство.
На основание чл. 5, ал. 1, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Според § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), „осигуряващ“ е физическо или юридическо лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия за трето лице. Разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) дефинира като „работодател“ всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Легална дефиниция на понятието „предприятие, което осигурява временна работа“, е дадена в § 1, т. 17 (нова – ДВ, бр. 7 от 2012 г.) от Допълнителните разпоредби на КТ. Това е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.
Съгласно чл. 107р (нов – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) от КТ в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа впредприятие ползвател под негово ръководство и контрол.
Разпоредбата на чл. 121, ал. 4 (нова – ДВ, бр. 7 от 2012 г.) от КТ указва, че в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
От горецитираните разпоредби следва, че предприятието, което осигурява временна работа, е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на ЗЗО спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна работа в предприятие ползвател. Следователно, то има задължението да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО (декларации образец № 1 и 6).
В чл. 6а от КСО е регламентирано, че в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите,командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Разпоредбата се прилага при условие, че за командированите лица е приложимо българското осигурително законодателство.
Приложимото законодателство за горепосочените лица се определя според координационните правила на регламентите в областта на социалната сигурност, които от 01.01.2007 г., датата на пълноправното членство на България в Европейския съюз страната ни задължително прилага.
Пълният текст на Разяснението може да прочетете Тук