Когато държава членка признава възможността на дружество да се преобразува, тази възможност трябва да се предостави и на дружество, учредено в друга държава членка.

 

Унгарското право допуска унгарските дружества да се преобразуват1, но не позволява преобразуването в унгарско дружество на дружество, спрямо което се прилага правото на друга държава членка.

Италианското дружество VALE COSTRUZIONI S.r.l. е учредено и вписано в търговския регистър на Рим през 2000 г. На 3 февруари 2006 г. това дружество иска да бъде заличено от регистъра, тъй като желае да прехвърли седалището и дейността си в Унгария и да преустанови дейността си в Италия. На 13 февруари 2006 г. дружеството е заличено от италианския регистър, в който е посочено, че „дружеството се установява в Унгария“.

След това заличаване директорът на дружеството VALE COSTRUZIONI и още едно физическо лице учредяват дружеството VALE Építési Kft. Представителят на последното подава молба до унгарския търговски съд това дружество да бъде вписано в унгарския търговски регистър, като се отбележи, че дружеството VALE COSTRUZIONI е праводателят на VALE Építési Kft. Тази молба обаче е отхвърлена от търговския съд с довода, че дружество, учредено и регистрирано в Италия, не може да прехвърли седалището си в Унгария и да бъде вписано в търговския регистър в Унгария в качеството си на праводател на унгарско дружество.

Legfelsőbb Bíróság (Върховен съд, Унгария), който следва да се произнесе по молбата за вписване на дружеството VALE Építési Kft., отправя запитване до Съда относно това дали унгарската правна уредба, допускаща преобразуването на унгарските дружества, но забраняваща на дружествата на друга държава членка да се преобразуват в унгарски дружества, е съвместима с принципа на свободно установяване. В този контекст унгарската юрисдикция иска да установи дали при вписването на дружество в търговския регистър държава членка може да откаже да впише праводателя на това дружество, който е бил установен в друга държава членка.

В решението си с днешна дата Съдът напомня на първо място, че при липса на единно определение за дружествата съгласно правото на Съюза, те съществуват единствено по силата на националните законодателства, които определят тяхното учредяване и функциониране. Следователно, в контекста на трансгранично преобразуване на дружество приемащата държава членка може да определи релевантните за тази операция норми и да приложи националните си разпоредби, предвидени за преобразуванията на национално равнище, които уреждат учредяването и функционирането на дружеството.

Съдът обаче подчертава, че не може по начало националното законодателство в тази област да не се съобразява с принципа на свободно установяване и следователно

разпоредбите на това законодателство, забраняващи преобразуването на дружество на друга държава членка, а същевременно допускащи преобразуването на местни дружества, трябва да се разгледат в светлината на този принцип.

В това отношение Съдът счита, че като предвижда само за дружества, чието седалище вече се намира на територията на Унгария, възможност да се преобразуват, разглежданата унгарска правна уредба принципно установява различно третиране на дружествата в зависимост от това дали преобразуването се извършва на национално равнище или е трансгранично. Тъй като обаче подобно различно третиране може да възпре дружествата, чиито седалища се намират в други държави членки, да упражняват свободата си на установяване, то съставлява необосновано ограничение за упражняването на тази свобода.

По-нататък Съдът посочва от една страна, че осъществяването на трансгранично преобразуване изисква към това правно действие последователно да бъдат приложени две национални правни системи. От друга страна Съдът изтъква, че от членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС относно свободата на установяване не могат да се изведат конкретни правила, които да заместят националните разпоредби. При тези условия прилагането на националните разпоредби трябва да се осъществи при спазване на принципите на равностойност и ефективност, които целят гарантиране на защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза.

Следователно, на първо място Съдът установява, че не може да се постави под въпрос прилагането от страна на Унгария на нормите на нейното национално право, предвидени за преобразуванията на национално равнище, които норми уреждат учредяването и функционирането на дадено дружество, като например изискванията относно изготвянето на счетоводен баланс и на опис на активите.

На второ място, когато в рамките на преобразуване на национално равнище държава членка изисква строга приемственост в правно и икономическо отношение между дружеството — праводател, което е поискало преобразуването, и преобразуваното дружество — правоприемник, подобно изискване може да бъде наложено и в рамките на трансгранично преобразуване.

На трето място обаче съдът постановява, че правото на Съюза не допуска във връзка с трансгранично преобразуване органите на държава членка да откажат да впишат в търговският регистър дружеството на държавата членка по произход като „праводател“ на преобразуваното дружество, ако подобно вписване на дружеството — праводател се прави във връзка с вътрешни преобразувания.

На последно място Съдът отговаря, че органите на приемащата държава членка, които следва да разгледат молба за регистрация на дружество, трябва да вземат предвид документите, изготвени от органите на държавата членка по произход, които документи удостоверяват, че при преустановяване на дейността си в последната посочена държава съответното дружество действително се е съобразило с националното законодателство на държавата членка по произход.

Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 98/12
Люксембург, 12 юли 2012 г.

Решение по дело C-378/10
VALE Építési Kft.

Пълният текст на съдебното решение може да прочете Тук