Съгласно чл. 131 от Търговския закон (ТЗ) делба на дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците, освен ако е посочено друго в дружествения договор. С оглед систематичното тълкуване на закона, практиката свързва тази разпоредба с делба на дружествен дял между наследниците на починал съдружник, когато притежаваният от него дружествен дял става част от наследствената маса, а не със случаите, когато има притежание на дружествен дял между няколко лица (съгласно чл. 132 от ТЗ).

Делбата е един от способите за прекратяване на съсобствеността (чл. 34 от ЗС). Тя може да бъде съдебна и извънсъдебна. Извънсъдебната делба се постига в резултат на споразумение между съсобствениците и се оформя като договор за доброволна делба, в който се определя дела на всеки съсобственик. Договорът трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и да бъде подписан от всички съсобственици (чл. 35 от ЗС).

До съдебна делба се стига в случаите, когато съсобствениците не могат да се споразумеят какъв дял от общата вещ ще получи всеки от тях. Съдебната делба е нищожна, ако не участват всички съделители. Тя преминава през две фази, като завършва с изготвяне на разделителен протокол от страна на съда, който замества непостигнатото споразумение между страните. Съдът е този, който определя между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител (чл. 344, ал. 1 от ГПК).

Дружественият дял е част от имуществото на едно ООД, която обикновено се определя от дела на съответния съдружник в капитала, освен ако не е уговорено друго в дружествения договор (чл. 127 от ТЗ).

Дружественият дял е съвкупност от правата (имуществените права) и задълженията на един съдружник в ООД и може да се прехвърля и наследява. Трябва да се прави разлика между дял от капитала, който е всъщност вноската (парична или непарична), която прави всеки съдружник, и дружествен дял, който е променлива величина и може да е, но и да не е равен на дела в капитала.

Не би могла да съществува забрана от страна на съдружниците за делба на притежаваните от съдружник дружествени дялове между неговите наследници, в случай на смърт на съдружника, тъй като тази забрана би противоречала на императивната норма на чл. 69, ал. 1 от ЗН. Качеството на съдружник се губи със смъртта на съдружника с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, т. е. това е настъпило по силата на самия закон и не е необходимо решение на Общото събрание за прекратяване на участието в дружеството на починалия съдружник.

Правата, които материализират дяловете на починалия съдружник, не са идентични с членствените права, поради което и с разпоредбата на чл. 129, ал. 1, от ТЗ е предвидено, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. ВКС приема, че в дружествения дял се включват само имуществени права (дял от имуществото на дружеството), но не и правото на членство, в съдържанието на което са включени и лични права по чл. 123 от ТЗ, които не се наследяват. Това означава, че наследниците на починалия съдружник не стават автоматично членове на дружеството и не могат веднага да участват в Общото събрание на дружеството като пълноправни съдружници.

Приемането на наследниците за съдружници се осъществява по реда и при условията за приемане на нов съдружник – чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 122 от ТЗ. В този смисъл, те трябва да подадат молба до дружеството, в която да заявят, че приемат клаузите на дружествения договор.

В отговор на молбата трябва да се свика извънредно Общо събрание, на което да присъстват останалите съдружници и на което да се вземе решение дали наследниците на починалия съдружник ще бъдат приети за съдружници. Ако няма положително решение в тази насока, то на наследниците трябва да бъде изплатена имуществената равностойност на дружествения дял на техния наследодател.

Ликвидирането на съсобствеността върху притежаваните от починалия съдружник дружествени дялове става с договор за доброволна делба между наследниците.

В него се отразява споразумението между наследниците относно това, кой колко дяла ще получи от дела на своя наследодател. Ако се спазват разпоредбите на ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът (ако е жив), наследява част, равна на частта на всяко дете (чл. 5, чл. 9 от ЗН). Възможно е някой от наследниците да получи в наследство целия дружествен дял, като уравни дяловете на другите наследници в пари.