Процедурата цели да обхване видовете отговорност на държавния служител – имуществена, административна и наказателна.
Тези три вида отговорност се налагат на държавния служител, независимо от дисциплинарната отговорност при виновно извършени нарушения на служебните задължения или посредством използване на служебното иоложени е при наличие на предвидените в закона предпоставки.
Имуществена, административна и наказателна отговорност на
държавния служител
Действието на процедурата е регламентирано от:
ЗАКОН за държавния служител (ЗДСл) – чл. 101, чл. 102, чл. 131 – чл.
134
КОДЕКС НА ТРУДА – чл. 211
ЗАКОН за административните нарушения и наказания – чл. 13 – чл. 17
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС (НК) – чл. 16, чл. 172, ал. 2, чл. 282 – чл. 285
Действие на процедурата
Процедурата действа по отношение на държавните служители в
случаите на виновно нанесени вреди на държавата или гражданите, при
допуснати нарушения или престъпления при или по повод изпълнение на
служебните задължения.
Имуществена отговорност на държавния служител
Имуществената отговорност на държавния служител е регламентирана
в раздел III на глава 5 от ЗДСл.
Законът определя обхвата на отговорността – държавният служител
отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност
на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
Държавният служител отговаря за виновно причинените вреди на
държавата или гражданите. Тези вреди следва да са причинени вследствие
неговото поведение при или по повод изпълнението на служебните му
задължения съобразно съдържанието на длъжностната характеристика за
съответната длъжност, която заема. Законът предвижда търсене на
имуществената отговорност при две форми на вината – умисъл и груба
небрежност.
За вреди, причинени на гражданите от незаконни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, държавата отговаря солидарно с
причинилия ги държавен служител (чл. 101, ал. 2 от ЗДСл). В тези случаи
длъжностните лица, признати за виновни, отговарят пред държавата за
изплатените от нея обезщетения при условията и реда, предвиден в
съответните закони. Отговорността на виновните държавни служители спрямо
държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при
условията и по реда, предвидени за работниците и служителите в чл. 211 от
Кодекса на труда (чл. 101, ал. 3 от ЗДСл).
Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред (чл. 102 от ЗДСл).
Административна отговорност на държавните служители
Административна отговорност се търси на държавните служители,
когато са извършили административно нарушение. Тя се осъществява по реда
на Закона за административните нарушения и наказания и в общите случаи
не се различава от административната отговорност на гражданите.
Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните
актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители (чл. 24
от ЗДСл). Следователно е налице административно нарушение при
неизпълнение на законосъобразен акт или заповед на по-горестоящ орган
или държавен служител.
Да се има предвид, че когато извършителят на административно
нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед,
дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна
отговорност, освен ако заповедта не е съдържала очевидно за него
нарушение (чл. 25 от ЗАНН).
Изрични правни разпоредби определят административната
отговорност, произтичащи от специфичното положение на държавните
служители. Когато държавен служител при изпълнение на държавната служба
не изпълни или наруши задължения, произтичащи от постановление,
разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, както
и по-специално, когато този акт е свързан със счетоводното, данъчното,
митническото, валутното или екологичното законодателство, се наказва с
глоба от 40 до 300 лв. (чл. 32 от ЗАНН). Това правило се прилага за
нарушенията на онези издадени или утвърдени от Министерския съвет актове,
които изрично се позовават на чл. 32 от ЗАНН.
Съгласно чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
– обществено порицание;
– глоба;
– временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува (чл. 14 от ЗАНН).
Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума. По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание (чл. 15 от ЗАНН).
Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението при употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество -до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ (чл. 16 от ЗАНН).
При налагане на административно наказание следва да се има предвид, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда (чл. 17 от ЗАНН).
За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях инспекторите от Главна агенция „Инспекция по труда“ дават задължителни предписания на органа по назначаването (чл. 131, ал. 1 от ЗДСл). Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2 от ЗДСл за резултатите от извършената проверка, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срокът за тяхното изпълнение (чл. 131, ал. 2 от ЗДСл). Предписанията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението (чл. 131, ал. 3 от ЗДСл).
Който не изпълни задължително предписание се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. (чл. 133, ал. 1 от ЗДСл). А който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 133, ал. 2 от ЗДСл).
Орган по назначаването, който не изпълни задължително предписание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. съгласно чл. 133, ал. 3 от ЗДСл. Наказанието се налага, когато органът по назначаването:
– не е спазил изискването по чл. 9а, ал. 1 или срока по чл. 9а, ал. 3 от ЗДСл – да определя ежегодно до 31 март длъжности за хора с трайни увреждания;
– не е допуснал до участие в конкурс лице с трайно увреждане, което отговаря на обявените изисквания;
– не е обявил конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗДСл;
– отказал е да назначи кандидат с трайно увреждане, класиран на първо място в конкурс по чл. 10а, ал. 3 от ЗДСл.
Глобите за неспазване на посочените задължения по отношение на хора с трайни увреждания, се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания за финансиране на проекти и програми за заетост и обучение (чл. 133, ал. 4 от ЗДСл).
Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите (чл. 134, ал. 1 от ЗДСл). Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или от оправомощени от него длъжностни лица (чл. 134, ал. 2 от ЗДСл).
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН (чл. 134, ал. 3 от ЗДСл).
Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, инспекторите уведомяват органите на прокуратурата (чл. 132 от ЗДСл).
Наказателна отговорност на държавните служители
Наказателна отговорност носят тези държавни служители, които са извършили престъпления по повод или при изпълнение на служебните си задължения, или са използвали служебното си положение, за да извършат престъпното деяние. Наказателната отговорност на държавните служители е предвидена в Наказателния кодекс. Тя се налага с присъда от съответния наказателен състав на съда по общия ред, предвиден в НК и Наказателно-процесуалния кодекс.
Забележка: не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление (чл. 16 от НК).
Престъпното деяние трябва да е свързано със служебното качество на държавните служители. Ако деянието не е свързано с качеството им на държавни служители, ще бъде налице наказателна отговорност на лицето в качеството им на обикновени граждани.
Раздел 2 на глава осма от НК е посветен на престъпленията по служба (от чл. 282 до чл. 285 от НК).
Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото да заема определена държавна или обществена длъжност (по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК), или с пробация (чл. 282, ал. 1 от НК). А ако деянието е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години (чл. 282, ал. 5 от НК).
Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото да заема определена държавна или обществена длъжност (чл. 282, ал. 2 от НК). Ако в този случай деянието е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години (чл. 282, ал. 5 от НК).
За особено тежки случаи по чл. 282, ал. 2 от НК наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК – да заема определена държавна или обществена длъжност (чл. 282, ал. 3 от НК). Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8 от НК – това са: лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова; лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а от НК или организирана престъпна група (чл. 282, ал. 4 от НК).
Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години (чл. 283 от НК).
Ако престъпленията по чл. 282 и 283 от НК са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието по чл. 282 от НК е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от правото да заема определена държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена професия или дейност (по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК). В тези случаи наказанието по чл. 283 от НК е лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права да заема определена държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена професия или дейност.
Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години (чл. 283б от НК).
Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация (чл. 284, ал. 1 от НК).
Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева (чл. 284а от НК).
Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба в размер от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева (чл. 284б от НК).
Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева (чл. 284в от НК).
Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години (чл. 172, ал. 2 от НК).
Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, също се наказва. В този случай се налага наказанието, предвидено за самото извършено престъпление (чл. 285 от НК).