Да не се изисква издаване на лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия за централи с обща инсталирана електрическа мощност до 10 МW, реши Народното събрание. На заседанието си на 22 юни 2012 г. парламентът прие на второ четене текстове от промените в Закона за енергетиката. Досега издаване на лицензия не се изискваше за централи с обща инсталирана мощност до 5 MW.

 

 

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ) е разработен в съответствие с Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли-декември 2011 г., приета с Решение № 608 на Министерския съвет от 2009 г., и е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ – Трети енергиен либерализационен пакет. На практика законопроектът изцяло транспонира Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Предложеният законопроект ще съдейства за постигане на целите, заложени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., приета с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).

На 30 септември 2011 г. Европейската комисия стартира две процедури за нарушение на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз срещу Република България поради невъвеждане на Директива 2009/72/ЕС и на Директива 2009/73/ЕС в предвидения в директивите срок – 3 март 2011 г. Това налага своевременно разглеждане на законопроекта от Министерския съвет и внасянето му в Народното събрание.

Основните предложения в законопроекта са свързани с осигуряване на независимото осъществяване на дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ, засилване правомощията на националния енергиен регулатор, улесняване на трансграничната търговия с енергия, насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита на интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите членки.

 

І. Роля на регулатора.

1. На първо място, предложенията за законодателните промени са свързани с подчертаната роля на регулатора на пазара на електроенергия и природен газ. В законопроекта се предлага регулаторните правомощия и отговорности да бъдат засилени, като се създава изцяло нова редакция на чл. 21 от Закона за енергетиката, отразяващ правомощията на Държавната комисия за енергетика и водно регулиране, наричана по-нататък „Комисията”. Комисията ще наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на потребителите,  възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция и ще информира Европейската комисия за всички промени в тези мерки. В правомощията на Комисията ще бъде да контролира изпълнението на задължението на лицензиантите за предоставянето на клиентите на достъп до данни за потреблението им, както и да наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и на дребно. При изпълненията на задълженията си Комисията ще сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и с Комисията за защита на потребителите, като при необходимост може да ги сезира с оглед образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията, съответно по реда на Закона за защита на потребителите (чл. 21, ал. 5).

2. Във връзка с гарантиране независимостта на независимите преносни оператори и независимите системни оператори, ако такива бъдат определени, Комисията ще разполага с широки правомощия за контрол (чл. 21, ал. 2 и ал. 3, чл. 76, ал. 4, глава осма „а”). На първо място, Комисията ще сертифицира операторите на преносни мрежи за спазване на изискванията за независимост и ще наблюдава тяхното спазване. Комисията ще осъществява надзор върху избора, независимостта и освобождаването на: членовете на управителния съвет на независим преносен оператор и на лицата, които им докладват директно  по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата; членове на надзорния съвет на такъв оператор и на лицето, отговорно за прилагането на програмата за съответствие, прилагана от оператора за обезпечаване независимостта му от свързани предприятия. Комисията също така ще наблюдава комуникациите между независим преносен оператор и вертикално интегрираното предприятие, в което се осъществяват дейности по производство и доставка, за да се гарантира, че операторът изпълнява задълженията си за независимост. Комисията ще одобрява всички търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и  независимия преносен оператор за установяване дали те влияят на условията за развитието на пазара и ще действа като орган за уреждане на спорове между посочените лица.

При упражняване на контрол върху дейността на операторите на преносна мрежа Комисията извършва проверки, дава указания, налага принудителни административни мерки и санкции при дискриминационно поведение на оператора в полза на свързаните с него лица или при неизпълнение на задължения, установени в нормативен или административен акт. Като крайна мярка за обезпечаване независимостта на независимите преносни оператори при неизпълнението на задълженията им за независимост и при системно дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрирано предприятие директивите предвиждат и в законопроекта се въвежда възлагане на всички или някои функции на оператора на трето лице – независим системен оператор, по искане на Комисията. В този случай предишният оператор ще остане единствено собственик на мрежата, с която ще оперира третото лице.

Всеки оператор на преносна мрежа подлежи на сертифициране от Комисията (чл. 81а и 81б от законопроекта) за удостоверяване на изпълнението на изискванията за независимост на дейността, като това решение се съгласува с Европейската комисия и се публикува в „Официален вестник” на Европейския съюз.

3. В правомощията на Комисията е и контролът за спазване на дългосрочните договори и на условията по договорите за прекъсваеми услуги, както и съвместимостта им с правото и с политиките на Европейския съюз, наличието на ограничаващи договорни практики и разпоредби за изключителност, които може да възпрепятстват небитови клиенти при избора им на доставчици. Комисията извършва контрол и относно времето, за което операторите на мрежи извършват свързвания към мрежите, ремонти и междусистемни връзки, както и изпълнението на задълженията за смяна на доставчик на енергия, поискано от клиент, и спазването на правилата за работа с клиентите, ползващи енергийни услуги. Специално правомощие на Комисията е и контролът по спазването на изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 714/2009 г. и в Регламент (ЕО) № 715/2009 г.

4. Проектът на закон предвижда и още едно съществено задължение на регулаторния орган – сътрудничество с регулаторите от останалите държави членки за ефективно пазарно отваряне и ефективна и сигурна мрежова система чрез преодоляване на бариерите пред търговията с енергия, дължащи се на регулаторни пропуски. В рамките на дейността си Комисията ще осъществява активно сътрудничество по въпроси от трансграничен характер с регулаторните органи на държави – членки на Европейския съюз, и с Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (АСРЕ). Засилената роля на трансграничното сътрудничество между регулаторите на отделните държави членки е с цел развиването на конкурентен, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар и на регионални пазари на електроенергия и природен газ в рамките на Европейския съюз, както и на действителното отваряне на пазара за всички клиенти и доставчици в Европейския съюз. Във връзка с това в правомощията на Комисията е прилагането и контролът на изпълнението на правнообвързващи решения на Европейската комисия и на АСРЕ.

 

ІІ. Независимост на преносния оператор.

1. В проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в новата глава осма ”а” е описан избраният от нашата страна модел на отделяне на оператора на преносна мрежа за електроенергия и природен газ – моделът „независим преносен оператор”. Този модел предвижда преносният оператор (част от вертикално интегрирано предприятие) да бъде собственик на активите, необходими за упражняване на дейността, както и да бъде напълно независим като форма и структура на управление, финансови и технически възможности и човешки ресурси от производството и доставките на електроенергия и природен газ. За тази цел за оператора са предвидени редица задължения, както и съответстващите им правомощия за контрол на Комисията с оглед осигуряване на реална независимост на оператора.

2. Основно задължение на операторите на преносни мрежи остава единното управление на електроенергийната и газотранспортната системи, надеждното функциониране на преносните мрежи, включително осигуряване на разширението, реконструкцията и модернизацията им в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на пазарите на електрическа енергия и природен газ (чл. 86, 87, 170 и 185). В рамките на инвестиционното планиране и управление на мрежите операторите осигуряват съгласуваното развитие и оперативната съвместимост на съответната преносна мрежа с взаимосвързани мрежи.

3. Едно от основните задължения на операторите на преносни мрежи е да съставят, да консултират със заинтересованите лица и ежегодно да актуализират 10-годишния план за развитието на преносната мрежа (чл. 81г от законопроекта). В плана ще се включат всички инвестиции, за които вече е взето решение, както и новите инвестиции, които трябва да бъдат направени. Проектът на закон предвижда при изготвянето на плана за развитие и активна роля на Комисията, която също ще има задача да се консултира с всички настоящи или потенциални ползватели на мрежата относно 10-годишния план за развитие на преносната мрежа по открит и прозрачен начин.

В съгласувателния процес Комисията проучва дали 10-годишният план за развитие на преносната мрежа обхваща всички нужди от инвестиции, установени в процеса на консултации, и дали той е в съответствие с 10-годишните планове за развитие на мрежите в Европейския съюз. След приемането му Комисията наблюдава и оценява изпълнението на 10-годишния план за развитие на преносната мрежа.

4. Законопроектът предвижда задължението, произтичащо от Директива 2009/73/ЕС – всички нови газопреносни мрежи да се управляват по модела на отделен по собственост оператор (Глава осма „а”, раздел ІV „Оператори на преносни мрежи, отделени по собственост”), като не са част от вертикално интегрирано предприятие, което извършва дейности по производство или доставка на природен газ.

5. По отношение на нови и развитието на съществуващи инфраструктурни обекти за пренос, разпределение на газ и за газохранилища се уреждат условията и редът за освобождаване от задълженията за осигуряване на свободен достъп на трети страни до инфраструктурата, регулирането на цените на предоставяните услуги и изискванията за независимост на оператора. Такова освобождаване се допуска за насърчаване на инвестициите в проекти, които стимулират конкуренцията и повишават сигурността на доставките на природен газ, когато инвестицията би била икономически нецелесъобразна, ако освобождаване не бъде предоставено (чл. 172в-172е).

 

ІІІ. Защита на потребителите.

1. Отразявайки изискванията на директивите, включени в Третия либерализационен пакет, в проекта на ЗИД на ЗЕ е отделено специално внимание на мерките за защита на клиентите. В глава трета на закона се създава нов раздел VІ – „Мерки за защита на крайните клиенти” (чл. 38а-38д). Предвижда се задължителният обхват на договорите между потребителите на енергийни услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес. В договорите следва да се съдържа информация относно правата на клиентите, в т. ч. условията за едностранно прекратяване на договора от потребителя на енергийни услуги и възможността за такова прекратяване без допълнително плащане, условия и ред за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на изискванията за качество на договорените услуги, включително неточно или забавено фактуриране, правата на потребителите на енергийни услуги, включително информация относно процедурата по разглеждането и произнасянето по жалби.

Енергийните предприятия следва да предоставят на своите клиенти информация за: начини за плащане, цени за спиране/възстановяване на електроснабдяването, цени за услуги по извършване на поддръжка и други цени на услуги, свързани с лицензионната дейност, реално потребените количества и извършените разходи без задължение за допълнително плащане за тази услуга, процедурата за смяна на доставчик и информация, че потребители на енергийни услуги не дължат допълнителни плащания при смяна на доставчика си, изготвяне на окончателна изравнителна сметка при всяка смяна на доставчика, информация за дела на всеки енергиен източник в общата доставена енергия от доставчика през предходната календарна година по разбираем и ясно съпоставим начин. Информацията се представя във фактурите или заедно с тях  в информационни материали и на интернет страниците на енергийните предприятия.

2.  Правомощията на Комисията да разглежда жалби са уредени в чл. 22, включително когато те са предявени от сдружения за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на потребителите, относно нарушаване на колективни интереси на потребителите. Във връзка с това и предвид правомощията на Комисията по одобряване на общи условия, цени, условия за предоставяне на енергийни услуги и информация на клиентите, както и с оглед на засилените правомощия за контрол от Комисията се предлага отмяна на разпоредбата в ЗЕ, уреждаща функциите на Обществения съвет като консултативно звено към министъра на икономиката, енергетиката и туризма (чл. 7а). Общественият съвет се оказа неефективен инструмент, чието функциониране се опосредства от организационни трудности по неговото конституиране и реално представителство на заинтересованите лица. Публичността в работата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се обезпечава посредством текущото консултиране с браншовите организации, отчитането на становищата и предложенията на потребителите и заинтересованите организации в текущата дейност, както и в процеса на обществено консултиране на актовете на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, осъществявано по реда на Закона за нормативните актове и Административнопроцесуалния кодекс.

3. По отношение на нововъведеното с директивите понятие „уязвими клиенти”, свързано както с енергийната бедност, така и с други аспекти на социална уязвимост, в проекта на закон се предвижда дефиниране на кръга на „уязвими клиенти”, като те ще са битовите клиенти, които получават целеви помощи за електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ съгласно Закона за социалното подпомагане и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. (Допълнителните разпоредби, § 1, т. 66в).

 

ІV. Доставчик от последна инстанция.

Във връзка с отварянето на пазара на електроенергия в проекта на ЗИД на ЗЕ се предвижда и въвеждането на нова фигура, а именно „доставчик от последна инстанция” (чл. 39, ал. 1, т. 9 и ал. 6). Доставчиците от последна инстанция ще снабдяват с електрическа енергия клиенти, които купуват енергия на нерегулирани цени и не са излезли на свободния пазар, до момента, в който не изберат на пазарен принцип друг доставчик, както и в случаите, когато са били на свободния пазар, но са останали без доставчик на електрическа енергия. Комисията ще приеме правилата за снабдяване от доставчиците от последна инстанция и ще одобрява и контролира прилагането на методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция.

Функцията на доставчици от последна инстанция ще изпълняват, от една страна, общественият доставчик – за присъединените към преносната мрежа клиенти, а от друга страна – крайните снабдители – за клиентите, присъединени към електроразпределителните мрежи (чл. 43, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 4).

 

V. Национален план за инвестиции.

С оглед изискванията на член 10в от Директива 2009/29/ЕО и представения пред Европейската комисия Национален план за инвестиции на Република България е въведено правомощие на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира и контролира неговото изпълнение (чл. 4, ал. 2, т. 18г). Енергийните предприятия, за които възникват задължения съгласно Националния план за инвестиции на Република България по чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО, са длъжни да изпълнят инвестиционните проекти, предвидени в този план, и да информират министъра на икономиката, енергетиката и туризма (чл. 69а).

 

VІ. Други изменения.

В предложения законопроект се предлагат и промени, свързани с редакция и въвеждане на нови дефиниции, залегнали в директивите, които отразяват по-добре отношенията между лицата на пазара на енергия и природен газ.

Предвиждат се изменения относно контрола, осъществяван от Комисията при разпорежданията с активи, с които се осъществява лицензионна дейност, като разпореждането от всякакъв характер, включително при разпореждания, извършвани от държавни органи, ще се осъществява такъв контрол с оглед обезпечаване сигурността на снабдяването с електрическа, топлинна енергия и природен газ (чл. 51 и 53).

Предвиждат се и промени в чл. 62 и сл., които обезпечават осъществяването на предвидените и до момента права в полза на лицата, които ще експлоатират енергийни обекти – придобиване право на строеж върху общински и държавни имоти без търг и конкурс, сервитутни права. Практическите затруднения относно вписването на сервитутите налагат регламентацията, предвидена в чл. 64а от законопроекта.

Предлагат се и промени в глава осма „Контрол в енергетиката” и в глава тринадесета „Принудителни административни мерки”, с които се обезпечава ефективност при упражняване на контролните правомощия и опростяване на процедурите по установяване на нарушения и тяхното санкциониране. Отпада изискването за съставяне на констативни протоколи, когато извършените нарушения се установяват от официални документи или се изразяват в непредставяне на информация, изисквана от нормативен акт.

Предвидени са изменения в административнонаказателните разпоредби, съответстващи на повишените изисквания към дейността на операторите на преносни мрежи, както и изменения, прецизиращи действащите норми по отношение размера на предвидените санкции.