Настоящата процедура разглежда нормативните изисквания за вписване на обстоятелства в Търговския регистър относно Европейско обединение по икономически интереси (ЕОИИ) със седалище Република България или поделение на ЕОИИ със седалище в друга държава-членка. Изброени са необходимите документи, които трябва да бъдат приложени към заявленията. Посочени са някои особености на действащата нормативна уредба относно ЕОИИ.
Правна уредба
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси
ЗАКОН за търговския регистър – чл. 31а – чл. 31е
НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
ТАРИФА за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Агенцията по вписванията
Понятие за Европейско обединение по икономически интереси
Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) е
създадено по силата на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно
Европейското обединение по икономически интереси. ЕОИИ е първата форма
на сдружаване на субекти от различни държави-членки на Европейската
икономическа общност, последвана от приетите повече от десетилетие по-
късно регламенти, с които се създават Европейското дружество и
Европейското кооперативно дружество. Последните две са част от
„европейското дружествено право“ в тесен смисъл.
ЕОИИ има особена правна природа, която се посочва в Преамбюла на
Регламента: „улесняване или развитие на стопанската дейност на членовете
му, за да могат те да подобрят собствените си постижения; ……. поради този
спомагателен характер, дейността на обединението трябва да бъде свързана
със стопанската дейност на членовете му, но не и да я замества, доколкото
например едно обединение не може самò да практикува професия по
отношение на трети лица, като понятието „икономическа дейност се тълкува в
най-широк смисъл“; а в член 3, параграф 1 от Регламента се посочва:
„Обединението има за цел да улеснява или развива стопанската дейност на
членовете си и да подобрява или увеличава резултатите от тази дейност; то
няма за цел да извлича печалба за себе си. Дейността му задължително е
свързана със стопанската дейност на неговите членове и може само да я
подпомага“.
Позитивноправната уредба на ЕОИИ в българското право е пестелива
– на него са посветени две разпоредби – член 280а и член 280б, обособени в
Раздел ІІІ от глава ХVІІІ на Търговския закон (ТЗ). Член 280а от ТЗ посочва,
че ЕОИИ е юридическо лице, което се вписва в Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията.
Компетентен орган
Търговският регистър се води и поддържа от Агенцията по
вписванията към министъра на правосъдието (чл. 3, ал. 1 от ЗТР, чл. 1, ал. 2
от Наредба № 1). Той представлява електронна база данни, съдържаща
обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата
на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци (чл. 2, ал. 1
от ЗТР). Агенцията се състои от обща и специализирана администрация, като
последната е структурирана в две главни дирекции, изградени от
териториални звена – служби по вписвания и служби по регистрация (чл. 4 от
Устройствен правилник на Агенцията по вписванията). Службите по
регистрация, поддържащи търговския регистър, осъществяват функциите си
по Закона за търговския регистър на територията на съдебния район на
съответния окръжен съд (за София – Софийски градски съд) (чл. 5, ал. 2 от
УПАВ).
Заявленията за вписване се подават в която и да е териториална
служба по регистрация на Агенцията по седалището на окръжните съдилища
(чл. 13, ал. 7 от ЗТР).
Съгласно Закона за търговския регистър няма изискване
регистрацията на ЕОИИ да бъде в териториалното звено на Агенцията към
съответния окръжен съд, където е седалището на търговеца. Задължението за
вписване на ЕОИИ произтича от чл. 31а, ал. 1, т. 3 от ЗТР, според който на
вписване в ТР подлежат ЕОИИ по смисъла на Регламент (ЕО) № 2137/85 на
Съвета относно Устава на Европейското обединение по икономически
интереси, които имат седалище в Република България и техните поделения.
На вписване подлежат и всички промени относно вписани обстоятелства,
касаещи ЕОИИ или поделения на ЕОИИ със седалище в друга държава-
членка. Според ал. 2 на цитирания член в ТР се вписват подлежащите на
вписване обстоятелства при преобразуване с участието на дружества от
държави-членки на ЕС или ЕИО. На вписване подлежат и всички актове на
ЕОИИ и техни поделения (чл. 31а, ал. 3 от ЗТР).
Компетентен орган, който разглежда заявленията, е длъжностно лице
по регистрацията към съответната териториална служба (чл. 19, ал. 1 от ЗТР).
Пощенският адрес на Централното управление на Агенцията по
вписванията е: гр. София 1309, бул. „Александър Стамболийски“ № 239.
Интернет страницата на Агенцията по вписванията е:
http://www.registryagency.bg, а на търговския регистър – http://www.brra.bg.
Учредяване на ЕОИИ
Член 1 от Регламента предвижда, че за да възникне ЕОИИ, трябва да
са налице две кумулативно дадени предпоставки:
— Договор за учредяване, и
— Вписване в регистър по седалището му.
Според член 39 от Регламента всяка държава-членка трябва да
посочи регистър, в който ще се вписват обстоятелствата относно ЕОИИ и
обнародват актовете му (от гледна точка на българското право по-коректният
термин е „Обявяване на актовете“, доколкото под „обнародване“ се има
предвид само публикация в „Държавен вестник“).Когато ЕОИИ е със
седалище в Република България, съгласно разпоредбите на член 280а, ал. 1
от ТЗ и член 31а, ал. 1, т. 3 от ЗТР, то се вписва в Търговския регистър,
воден от Агенцията по вписванията. В същия се вписват и поделенията на
ЕОИИ със седалище в друга държава-членка. В Търговския регистър се
обявяват актовете на ЕОИИ, респективно на неговите поделения, които
подлежат на обявяване.
Задължението по член 39, параграф 2 от Регламента държавите-
членки да изпращат информация за публикация в Официален вестник на
Европейските общности, е изпълнено с разпоредбата на член 31е от ЗТР.
Критерият „седалище“ се използва при определянето на приложимото
право: съгласно член 2 от Регламента относно ЕОИИ се прилага правото на
държавата-членка, където е установено седалището му. Ако държавата-
членка се състои от самостоятелни териториални единици, всяка една от тях
се счита за държава. С член 12 от Регламента се установява задължителното
изискване седалището на ЕОИИ да се намира в Общността. Седалището
трябва да се намира там, където е:
— Главното управление на ЕОИИ, или
— Главното управление на един от членовете му, а ако е физическо
лице –– там, където то извършва основната си дейност, при условие че
обединението извършва фактически дейност на същото място.
Членове, респективно учредители на ЕОИИ, съгласно член 4 от
Регламента могат да бъдат следните субекти:
— Дружества или фирми по смисъла на чл. 48, алинея 2 от ДЕО [1]
или други субекти, регулирани от публичното или частното право на държава-
членка, чието седалище и главно управление се намират на територията на
Общността. Когато вътрешното законодателство на държава-членка не
изисква дружеството или фирмата да имат седалище, достатъчно е главното
им управление да се намира на територията на Общността;
— Физически лица, които извършват всякаква промишлена, търговска,
занаятчийска или селскостопанска дейност, упражняват свободна професия
или предоставят други услуги в Общността.
Установен е минимален брой физически или юридически лица, които
да членуват в ЕОИИ:
— Най-малко две дружества, фирми или други правни единици, които
имат главно управление в различни държави-членки на Общността;
— Най-малко две физически лица, които извършват основната си
дейност в различни държави-членки;
— Дружество, фирма или друго ЮЛ, което има главно управление на
територията на Общността и физическо лице, което осъществява основната си
дейност на територията на Общността.
Всяка държава-членка, по съображение защита на обществения
интерес, може да предвиди определена категория физически и юридически
лица да не могат да бъдат учредители на ЕОИИ. Освен това, във вътрешното
законодателство може да се предвиди, че броят на членовете на ЕОИИ,
регистрирано на територията на съответната държава-членка не може да
надвишава 20. Българското право не предвижда подобни ограничения.
Регламентът съдържа и императивни разпоредби относно статута на
ЕОИИ, посочени в член 3, параграф 2. По-конкретно, ЕОИИ не може:
— Да упражнява пряко или непряко контрол или управление над
дейността на членовете си или друго предприятие, по-точно върху персонала,
финансите и инвестициите;
— Да притежава пряко или непряко акции или дялове в членуващо
предприятие. Притежаването им е възможно само, доколкото съответства на
целта на ЕОИИ и е за сметка на неговите членове;
— Да има повече от 500 служители;
— Да бъде използвано от дружество за отпускане на заем или друго
разпоредително действие със сходни последици на директор на дружество
или свързано с него лице, когато отпускането на такива заеми се ограничава
или контролира от приложимото право на държавата-членка. ЕОИИ, също така
не трябва да се използва за прехвърляне на имущество, както движимо, така
и недвижимо, от дружество на директор или свързано с него лице, освен
когато е допустимо по приложимото право на държава-членка;
— Да бъде член на друго ЕОИИ.
Член 5 от Регламента съдържа минимално необходимото съдържание
на договора за учредяване на ЕОИИ:
— Наименованието на обединението, следвано или предшествано от
абревиатурата „ЕОИИ“, освен ако тя не съставлява част от самото
наименование;
— Седалище на обединението;
— Предмет на дейност;
— Име или наименование, фирма, правноорганизационна форма,
местопребиваване или седалище, регистрационен номер и място на
регистрация, ако има такива, на всеки един член на обединението;
— Срок на съществуване на обединението, освен ако то не е учредено
безсрочно.
В търговската кореспонденция задължително се сочи наименованието
и съкращението „ЕОИИ“, както и седалището на дружеството.
А. Вписване на обстоятелства относно ЕОИИ
Заявлението за вписване на обстоятелства в Търговския регистър
относно ЕОИИ става по образец съгласно приложение № А 10 към Наредба
№ 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
Към заявлението, съгласно член 33д, ал. 1 от Наредбата, се прилагат
следните документи:
1. учредителният договор;
2. решението на членовете на европейското обединение по
икономически интереси за назначаване на управител или управители, ако
управителят или управителите не са назначени с учредителния договор;
3. нотариално завереното съгласие и образец от подписа на всеки от
управителите на европейското обединение по икономически интереси;
4. декларация от всеки от управителите на европейското обединение
по икономически интереси, че отговаря на изискванията по чл. 19, ал. 1 от
Регламент (ЕИО) № 2137/85;
5. документът, установяващ съществуването на юридическо лице –
член на европейското обединение по икономически интереси, и
удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон
(само за юридическо лице – член на европейското обединение по
икономически интереси, което не е учредено по българското право);
6. решението на съответния орган на юридическото лице – член, за
участие в европейското обединение по икономически интереси;
7. ако предметът на дейност е подчинен на разрешителен режим, се
прилага съответният лиценз или разрешение, когато това се изисква от закон
за извършване на вписването;
8. другите документи съгласно изискванията на закон.
Вписване на промени в обстоятелствата относно ЕОИИ със
седалище в Република България
При промяна във вписаните обстоятелства относно ЕОИИ със
седалище в България към заявлението № А 10в зависимост от промененото
обстоятелство се прилагат съответните документи:
1. решението на членовете на европейското обединение по
икономически интереси;
2. заверен от управителя или управителите на европейското
обединение по икономически интереси препис на актуалния учредителен
договор с всички изменения, включително всяка промяна в състава на
европейското обединение по икономически интереси, както и всяка клауза, с
която новоприет член се освобождава от отговорност за задълженията на
европейското обединение по икономически интереси, възникнали преди
приемането му, в съответствие с чл. 26, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 2137/85;
3. документите, доказващи вписването и заличаването в друга
държава-членка на поделение на европейското обединение по икономически
интереси със седалище в Република България;
4. съдебното решение, с което се обявява недействителността на
европейското обединение по икономически интереси на основание чл. 70 от
Търговския закон;
5. решението на членовете за назначаване или за прекратяване
мандата на управител или управители на европейското обединение по
икономически интереси, техните имена и ЕГН/ЛНЧ, а в случаите на
назначаване – и дали те могат да действат поотделно или трябва да действат
заедно;
6. нотариално завереното съгласие и образец от подписа на всеки
новоназначен управител на европейското обединение по икономически
интереси;
7. декларация от всеки новоназначен управител на европейското
обединение по икономически интереси, че отговаря на изискванията по чл.
19, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2137/85;
8. документите, доказващи прекратяването на мандата на всеки
управител;
9. единодушното съгласие на членовете на европейското обединение
по икономически интереси за прехвърляне изцяло или частично на участието
в европейското обединение по икономически интереси от страна на негов
член по чл. 22, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2137/85, както и документът,
установяващ това прехвърляне;
10. решението на членовете на европейското обединение по
икономически интереси, с което се постановява или установява прекратяване
на европейското обединение по икономически интереси в съответствие с чл.
31 от Регламент (ЕИО) № 2137/85;
11. съдебното решение, с което се постановява прекратяване на
европейското обединение по икономически интереси в съответствие с чл. 31 и
32 от Регламент (ЕИО) № 2137/85;
12. при прекратяване на членство – документите, установяващи
прекратяването на членството (съдебно решение за поставяне на член –
физическо лице, под запрещение; актът за смърт на член – физическо лице;
документът, установяващ прекратяването на член – юридическо лице;
съдебното решение за изключване на член; решението на членовете на
европейското обединение по икономически интереси за изключване на член,
ако е предвидено в учредителния договор; съгласие на съдружниците за
напускане на член; заявление за напускане по чл. 27, т. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕИО) № 2137/85;
13. при заличаване на европейското обединение по икономически
интереси: балансът към датата на приключване на ликвидацията,
пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора;
протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на
годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от
отговорност и за разпределение на имуществото на европейското обединение
по икономически интереси, удостоверението за предаване на
разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на
Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за
социално осигуряване;
14. при заличаване на европейското обединение по икономически
интереси поради преместване на седалището от Република България на
територията на друга държава-членка: декларация от управителя или от
управителите, че европейското обединение по икономически интереси не
притежава земя в Република България; решение на членовете на
европейското обединение по икономически интереси за преместване на
седалището от Република България на територията на друга държава-членка,
взето с единодушие; доказателства, че европейското обединение по
икономически интереси е вписано в регистъра по новото седалище;
15. други документи, съгласно изискванията на закон.
Вписване на обстоятелства относно поделение в Република
България на ЕОИИ със седалище в друга държава-членка
(раздел ІХв от Наредбата)
Съгласно член 33з от Наредбата вписването, промяната на
обстоятелства и заличаването на поделение в Република България на ЕОИИ
със седалище в друга държава-членка става посредством приложение № А
11 към Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър.
В разпоредбата на чл. 33з, ал. 2 от Наредбата е възпроизведено
правилото на член 10 от Регламента, че в Търговския регистър се представят
преписи на документите, които са представени в регистъра на държавата-
членка по седалището на ЕОИИ. Макар да не е формулирано изрично в
Наредбата, преписите трябва да бъдат преведени на български език.
Преместване на седалището на ЕОИИ от друга държава-членка в
Република България ЕОИИ, чието седалище е на територията на държава-членка на ЕС,
може да премести своето седалище в България като за целта се подава
заявление по образец № А 10Към документите, предвидени в член 33д, ал. 1
от Наредбата, се прилагат и следните документи:
1. документ, установяващ съществуването на европейското
обединение по икономически интереси и удостоверяващ лицата, които го
представляват, както и компетентния орган по регистрация и номера, под
който европейското обединение по икономически интереси е вписано;
2. предложението за преместване на седалището по чл. 14, ал. 1 от
Регламент (ЕИО) № 2137/85;
3. доказателства, че предложението за преместване на седалището по
чл. 14, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2137/85 е надлежно оповестено по реда
на чл. 7 и 8 от Регламент (ЕИО) № 2137/85;
4. декларация от управителя или от управителите, че компетентният
орган по чл. 14, ал. 4 от Регламент (ЕИО) № 2137/85 в държавата-членка, от
която се премества седалището в Република България, не е възразил срещу
преместването в срока по чл. 14, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2137/85;
5. решение на членовете на европейското обединение по
икономически интереси за преместване на седалището на територията на
Република България, взето с единодушие.
Относно преместване на седалището на ЕОИИ вж. и процедура
„Правен режим на Европейското обединение по икономически интереси
съгласно Регламент (ЕИО) № 2137/85″.
Българското законодателство съдържа празнота по въпроса за
преместването на ЕОИИ със седалище в България в друга държава-членка. В
член 280а, алинея 4 от ТЗ се съдържа забрана да бъде премествано
седалището на ЕОИИ, което притежава земя в България. Докато обаче ЗТР
предвижда извършването на служебна проверка от длъжностното лице по
регистрацията към Агенцията по вписванията дали европейското дружество
или европейското кооперативно дружество притежават земя в България,
такова правило за ЕОИИ липсва. По аналогия, правилото за служебна
проверка за притежаването на земя в България следва да се приложи и за
ЕОИИ.
Заявления за вписване на обстоятелства относно ЕОИИ и негови
поделения
1. Подаване на заявления
В зависимост от обстоятелствата, които се вписват в ТР относно ЕОИИ
се използват два формуляра. За първоначално вписване, при промяна във
вписани обстоятелства и преместване на седалище се подава формуляр по
образец Приложение № А 10 към Наредбата. Важи общото правило на чл.
6, ал. 2 от ЗТР, че в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, то
трябва да се заяви в ТР.
Заявлението може да се подава от заявител по ал. 1 на чл. 15 от ЗТР
– търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените по закон случаи, адвокат
с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за
адвокатурата за представителство пред агенцията, а така също и от
пълномощник с изрично писмено пълномощно. Пълномощното трябва да се
приложи към заявлението (чл. 15, ал. 4 от ЗТР). Когато заявлението не се
подава лично от заявител по чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗТР, тогава е необходима
нотариална заверка на подписа на заявителя. В този случай се попълва поле
„Нотариално удостоверяване“ с всички описани реквизити и подписът на
заявителя се заверява от нотариус или друго компетентно лице, извършващо
нотариално удостоверяване на подпис (чл. 15, ал. 5 от ЗТР).
2. Такси
Събират се такси за извършваните от Агенцията по вписванията
услуги в размери, посочени в чл. 16а и следващите от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (Тарифата).
Съгласно чл. 16а, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Тарифата таксата за вписване
на ЕОИИ е 960 лв., а за вписване на поделение в Република България на
европейско обединение по икономически интереси е 640 лв.
Съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Тарифата таксата за вписване на
ЕОИИ е 100 лв.
Когато заявлението се подава по електронен път таксите са в 50 % от
посочените суми.
3. Вътрешен ход на процедурата
При приемане на заявлението се проверява самоличността на
заявителя. Проверка на самоличността му при подаване на заявление на
хартиен носител се извършва от служител на агенцията, който приема
заявлението, чрез съпоставяне на данните за заявителя, посочени в
заявлението, и данните от документа за самоличност на заявителя.
Заявителят полага подписа си върху заявлението пред служителя на
агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил
подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред
служителя на агенцията.
Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от
лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания (нотариус,
консул и др.). Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от
такова лице, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя,
посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на
подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да
проверява самоличността на приносителя (чл. 85, ал. 1 и 2 от Наредба № 1).
Проверка на самоличността на заявителя при подаване на заявление
по електронен път се извършва чрез съпоставяне на името на заявителя,
посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за
електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението.
След успешна проверка на самоличността се проверява въз основа на ЕГН/
ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна
служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства
физическо лице с провереното име (чл. 85, ал. 3 от Наредба № 1).
Проверката за идентичност на име се извършва за всички физически
лица, относно които има обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския
регистър. Проверката за идентичност на юридическите лица се извършва чрез
проверка в съответните регистри на юридическите лица (чл. 85, ал. 4 от
Наредба № 1).
Заявленията за вписване и актовете по чл. 14 от ЗТР се разглеждат от
длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им (чл. 19, ал. 1
от ЗТР, чл. 90, ал. 1 от Наредба № 1).
Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за
вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове
незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в търговския
регистър, освен ако със закон е предвидено друго (чл. 19, ал. 2 от ЗТР, чл.
90, ал. 1 от Наредба № 1). Когато е постъпил за вписване или обявяване акт
по чл. 14 от ЗТР, по делото на търговеца се разглеждат незабавно всички
постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им.
Разпределението на заявленията, исканията и актовете на съда, на
държавен орган и на частен съдебен изпълнител за разглеждане от
длъжностните лица по регистрацията, се извършва от информационната
система на принципа на случайния подбор (чл. 90, ал. 2 от Наредба № 1).
Съгласно чл. 21 от ЗТР се прави проверка дали:
1. е подадено заявление по образеца за исканото вписване,
заличаване или обявяване и са спазени предвидените за това форма и ред;
2. подаденото заявление е подписано;
3. заявеното обстоятелство подлежи на вписване, заявеното
обстоятелство подлежи на заличаване или представеният акт подлежи на
обявяване и не е извършено вписване, заличаване или обявяване в
търговския регистър на същото обстоятелство, съответно акт;
4. заявлението изхожда от оправомощено лице;
5 са представени всички приложения към заявлението съгласно
изискванията на закон, съответно е представен подлежащият на обявяване
акт;
6. съществува заявеното за вписване обстоятелство и съответствието
му със закона, което се установява от съдържанието на представените
документи по т. 5, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона;
7. друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на
изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване
или промяна на фирмата;
8. е внесена дължимата държавна такса.
Заявленията, подадени на хартиен носител, се въвеждат в
информационната система чрез снемане на електронен образ от тях и
приложените към тях документи. Идентичността на представените документи
на хартиен носител с документите в електронна форма се удостоверява от
служител на агенцията върху всяка страница. До доказване на противното се
смята, че електронният документ, създаден по горепосочения начин, е
идентичен с документа, подаден на хартиен носител. Представените от
заявителя документи на хартиен носител се съхраняват от агенцията в
териториалните поделения по първоначалната регистрация на търговеца. По
тях не се правят справки и не се издават удостоверения, освен в случаите на
съдебен спор (чл. 16 от ЗТР, чл. 104, ал. 1 от Наредба № 1). При подаване на
документи на хартиен носител в териториално звено, различно от
териториалното звено, в което са подадени документи на хартиен носител за
първи път, същите се изпращат служебно на териториалното звено, в което са
подадени документи на хартиен носител за първи път (чл. 104, ал. 2 от
Наредба № 1).
Длъжностното лице може да произнесе по заявлението с:
— Вписване, което се осъществява в срока по чл. 19 ЗТР, или
— Отказ за вписване.
От 1.06.2012 г. когато към заявлението на търговеца за вписване,
заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната
партида на търговеца, а когато е подадено заявление за регистрация на
търговеца – на електронната страница на агенцията, не по-късно от
следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския
регистър. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи
съответните документи чрез заявление по образец, определен в Наредба №
1. За отстраняване на нередовност по дадени от длъжностно лице по
регистрацията указания се подава заявление по образец съгласно
приложение № Ж1, в което се посочват номерът на заявлението, по което са
дадени указанията, данни за заявителя и документите, които се прилагат (чл.
63ж от Наредба № 1). Длъжностното лице постановява отказ, ако тези
указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от закона
(чл. 22 от ЗТР).
При вписването, в зависимост от вписваното обстоятелство,
длъжностното лице извършва някое от следните действия:
1. при подадено заявление за вписване въвежда информацията за
заявеното обстоятелство от съответното поле на заявлението в съответното
поле на партидата на търговеца или клона на чуждестранен търговец;
2. при подадено заявление за заличаване въвежда информацията за
заличаваното обстоятелство от съответното поле на заявлението в
съответното поле на партидата на търговеца или клона на чуждестранен
търговец;
3. при подадено заявление за обявяване въвежда информацията за
представения акт от съответното поле на заявлението в съответното поле на
партидата на търговеца или клона на чуждестранен търговец и пренася
съдържанието на представения акт в търговския регистър;
4. при служебно изпратен или подаден от заинтересовано лице акт на
съда вписва или заличава обстоятелствата, включително заличава
вписването по чл. 30 от ЗТР, като въвежда информацията за обстоятелство в
съответното поле на партидата на търговеца или клона на чуждестранен
търговец или обявява акта, като пренася съдържанието му в търговския
регистър.
Отказът за вписване е мотивиран и изчерпателно посочва пречките за
вписване. Отказът се връчва на заявителя по реда на ГПК. При подаване на
ново заявление след постановен отказ, ако заявителят е отстранил
посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване,
заличаване или обявяване и са налице предвидените в закона изисквания,
длъжностното лице по регистрацията извършва исканото вписване,
заличаване или обявяване. Заявителят може да се ползва от представени
вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ,
като посочи номера на заявлението и вида на документите. При подаване на
ново заявление след постановен отказ в рамките на срока за обжалване на
отказа се счита, че срокът за заявяване е спазен.
Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на
търговеца в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез
Агенцията по вписванията (чл. 25 от ЗТР).
4. Изправяне на грешки и непълноти
Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства,
заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при
несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в
приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно
обявяване. Искане за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати от
длъжностни лица по регистрацията при вписване на обстоятелства,
заличаване на вписвания или обявяване на актове, може да се подаде от
заявителя или от заинтересовано лице по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в което се посочва
номерът на вписването и грешката, съответно пропускът. Отстраняване на
грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване
на вписвания или обявяване на актове, се извършва служебно при
установяването им от длъжностното лице по регистрацията по ред, установен
с вътрешни правила на Агенцията по вписванията.
Правно значение на вписаните обстоятелства
Вписването в ТР има оповестително, доказателствено, както и
преобразуващо (конститутивно) действие. Конститутивното действие на
вписването на ЕОИИ следва директно от разпоредба на закона: съгласно
член 280а, ал. 1 от ТЗ ЕОИИ възниква от момента на вписването му в
Търговския регистър. Чрез публичното обявяване на обстоятелствата в ТР, те
се довеждат до знанието на третите лица. В 15-дневен срок от вписването на
третите добросъвестни лица не може да бъде противопоставено вписването,
ако те не са могли да узнаят за него.
Вписаните обстоятелства имат формална доказателствена сила и се
считат за съществуващи (възникнали) до доказване на противното. Всяко
трето лице може да се позове на вписано обстоятелство, тъй като регистърът
е публичен.
С член 280б, ал. 1 от ТЗ се предвижда, че ЕОИИ може да бъде
заличено от окръжния съд по седалището по иск на прокурора, когато с
дейността си нарушава обществения ред в Република България. В тази
хипотеза, съдебното решение следва да бъде вписано служебно в Търговския
регистър.
[1] Член 48, алинея 2 гласи: „Дружества“ означава дружества,
създадени в съответствие с гражданското или търговското право,
включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от
публичното или частното право, с изключение на онези с нестопанска цел.“