fbpx

Регистрация на чужденец като едноличен търговец

Процедурата има за цел да изясни предпоставките и реда за регистрацията на физическите лица като едноличен търговец.
По действащите в Република България нормативни актове като едноличен търговец (ЕТ) може да се регистрира както български гражданин, така и лице, което не притежава българско гражданство.

 

Правна регламентация:

 

ТЪРГОВСКИ ЗАКОН (ТЗ) – чл. 1 – 2чл. 56 – 59

ЗАКОН за търговския регистър (ЗТР) – чл. 2 – 6чл. 13 – 21,

чл. 25 – 27чл. 35чл. 40

НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския

регистър (Наредба № 1) – чл. 1 – 10чл. 73чл. 80 – 85,

чл. 90 – 97

ТАРИФА за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията – чл. 16а

КОДЕКС за международното частно право – чл. 49чл. 52

Цел на процедурата

Процедурата има за цел да изясни предпоставките и реда за регистрацията на физическите лица като едноличен търговец.

По действащите в Република България нормативни актове като едноличен търговец (ЕТ) може да се регистрира както български гражданин, така и лице, което не притежава българско гражданство.

Лицата, които нямат българско гражданство, могат да бъдат разграничени на две основни групи:

А) чужденци по смисъла на ЗЧРБ – всички лица, които не са български граждани, както и лица, които не са граждани на нито една държава в съответствие с нейното законодателство (чл. 2 от ЗЧРБ).

б) чужденци по смисъла на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства всички лица, които не са български граждани, но попадат в някоя от следните категории:
– гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава – членка на Европейския съюз; „член на семейството на гражданин на Европейския съюз“ е:

а) лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз;

б) низходящ на гражданин на Европейския съюз, който не е български гражданин и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга;

в) възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на съпруга),

– гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.

Всяко физическо лице (независимо дали е български гражданин или чужденец), което по занятие извършва или ще извършва търговски сделки (чл. 1 от ТЗ), с изключение на лицата по чл. 2 от ТЗ, е длъжно да поиска да бъде вписано в търговския регистър (ТР) – чл. 4 и чл. 6 от ЗТР.

Целта на ТР е да направи публично достояние онази част от обстоятелствата, свързани с дейността на търговците, която има важно значение за правната сигурност в търговския обмен, защитата на интересите на трети лица и законосъобразното учредяване на субектите на търговското право. В определени случаи вписването в ТР е предпоставка за настъпване на онези правни последици, които законът свързва с вписването на определени обстоятелства (вж. по-долу Правно последици от вписването).

Компетентен орган

Търговският регистър е електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци. ТР се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието (чл. 2 и сл. от ЗТРчл. 1 от Наредба № 1).

Понятие за едноличен търговец

ЕТ е субект на частното право, който по занятие (системно и с цел печалба) извършва търговски сделки. Съгласно чл. 56 от ТЗ като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в Република България.

Следователно, за да се регистрира чужденец като ЕТ в Република България, той трябва:

– да е правоспособно и дееспособно физическо лице;

– да има местожителство в Република България.

1. Правоспособност и дееспособност на физическите лица

Правоспособността е призната и гарантирана от нормативен акт възможност за едно лице да бъде носител на права и задължения. Правоспособността на лицето, което не е български гражданин се урежда от неговото отечествено право. Чуждите граждани и лицата без гражданство имат в Република България същите права, както българските граждани, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 49 от КМЧП). По българското право всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения (чл. 1 от Закона за лицата и семейството – ЗЛС).

Дееспособността е призната и гарантирана от нормативен акт възможност за едно лице със собствените си действия да придобива права и да поема задължения. Дееспособността на лицето да извършва търговска дейност без учредяване на юридическо лице се определя от правото на държавата, в която лицето се регистрира като търговец. Когато регистрация не е необходима, прилага се правото на държавата, в която лицето има основно място на дейност (чл. 52 от КМЧП). По българското право с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. От този момент настъпва и търговската дееспособност. Ето защо само навършилият 18-годишна възраст чужденец може да се регистрира като едноличен търговец. Разбира се, дееспособността на пълнолетния заявител не трябва да е ограничена чрез поставянето му под пълно или ограничено запрещение.

2. Местожителство в Република България

Съгласно чл. 56 от ТЗ като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Изискването за местожителство в страната е съобразено със състоянието на нормативната уредба към датата влизане в сила на ТЗ (01.07.1991 г.) и към настоящия момент не кореспондира с правната уредба на гражданската регистрация на физическите лица в Република България. При влизането в сила на ТЗ, гражданската регистрация се уреждаше от Закона за лицата и семейството (чл. 122 и следващите, които са отменени с § 2 от ПЗР на ЗГР) и Наредбата за гражданското състояние (Обн. ДВ. бр. 75 от 30 септември 1975 г., отм. ДВ. бр. 41 от 18 Май 2004 г.).

При действието на отменения правен режим гражданското състояние на едно лице се определяше от съвкупността от данни, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на субект на права, сред които беше и местожителството.

Към днешна дата правната фигура на местожителството е заменена от фигурата на постоянния адрес. Постоянният адрес е елемент от гражданската регистрация, която включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Гражданска регистрация е:

А) вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и

Б) вписване на лицата в регистрите на населението.

В регистрите на населението се вписват чужденците, които са:

а) получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

б) без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България;

в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.

Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.

Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си и се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Той е винаги на територията на Република България. Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава. Всяко лице може да има само има само един постоянен и настоящ адрес.

Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация или до органите по чл. 1, ал. 2 от Закона за българските лични документи. Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация.

Процедура по първоначална регистрация

1. Кръг на лицата, оправомощени да искат вписването

Вписване в търговския регистър като ЕТ може да поиска всеки чужденец, който е дееспособно физическо лице с местожителство (постоянен адрес) в Република България – чл. 56 от ТЗ Длъжен да поиска вписването е всеки чужденец, който започне да извършва по занятие т. нар. абсолютни търговски сделки, посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ или образува предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин (чл. 1, ал. 3 от ТЗ с изключение на лицата, които не се смятат за търговци съгласно чл. 2 от ТЗ). Искането трябва да бъде направено в 7-дневен срок от започването на дейността – чл. 6 от ЗТР.

Не може да се регистрира като ЕТ чужденец, който е в производство за обявяване в несъстоятелност, е невъзстановен в правата си несъстоятелен, е осъден за банкрут, е бил управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори или вече има регистрирана една фирма като ЕТ (чл. 57 и чл. 58, ал. 4 от ТЗ).

2. Предварителна подготовка за извършването на процедурата

Преди отправянето на искането за вписване чужденецът, който ще действа като ЕТ следва:

А) препоръчително е да резервира фирма.

Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Фирмата на ЕТ трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото. Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език (арг. от чл. 7 ичл. 59 от ТЗ).

Фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея – чл. 7, ал. 5 от ТЗ.

Изискването за изключителност (уникалност) на фирмата е въведено с чл. 11 от ТЗ.

Съгласно чл. 21 от ЗТР в рамките на регистърното производство по вписване на ЕТ се проверява дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон. За изпълнението на това изискване е предвидена възможност всеки да може да запази фирма преди подаване на заявление за вписване. Запазването се извършва въз основа на заявление по образец, (приложение № Д1  към Наредба № 1 – чл. 63) в което се посочва заинтересованото лице, в чиято полза е запазването, чрез незабавно отразяване в търговския регистър по реда на постъпването на заявлението. По всяко заявление се извършва проверка дали друго лице няма права върху фирмата и дали е платена дължимата държавна такса. Запазването има действие шест месеца и е пречка друг търговец да се впише в търговския регистър под същата фирма. Запазената фирма е неотчуждима и непрехвърлима (чл. 35 и сл. от ЗТР във връзка с чл. 97 и сл. от Наредба № 1).

Б) Да подготви писмено заявление до Агенцията по вписванията;

В) Да изготви и подпише декларация съгласно чл. 58, ал. 2 от ТЗ. Декларацията следва да обхване всички възможни хипотези, при които не се разрешава регистрация на едноличен търговец (виж приложения образец); 

Г) Да изготви образец от своя подпис (спесимен). Когато предприятието на едноличния търговец още от момента на вписването ще се управлява от управител (прокурист), следва да се изготви и образец от неговия подпис. Не е необходимо спесименът да се заверява нотариално;

Д) Да заплати държавна такса, срещу което да получи съответен удостоверителен документ.

3. Регистърно производство

Търговският регистър е публичен. Агенцията осигурява регистриран достъп до делото на търговеца. Достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията (чл. 11 от ЗТР).

Всеки търговец е длъжен да заяви подлежащите на вписване обстоятелства. Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6 и сл. от ЗТР).

Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на административно наказание – глоба (чл. 40 от ЗТР).

Обстоятелството, подлежащо на вписване се заявява от:

– търговеца;

– прокуриста;

– друго лице в предвидените по закон случаи;

– адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията (чл. 15, ал. 1 от ЗТР).

Вписването се извършват въз основа на заявление по образец, към което се прилагат документите, удостоверяващи настъпването на обстоятелствата, чието вписване се иска, съгласно изискванията на закона. Към заявлението се прилага и декларация за истинност на заявените обстоятелства.

Наредба № 1 съдържа подробна правна уредба относно вписването в ТР. Вписването в ТР се извършва се извършва въз основа на заявление по образец. Общите изисквания към заявлението са уредени в глава II,раздел I на Наредба № 1. Заявлението съдържа полета, обединени в групи, които биват задължителни (за всички заявления) и допълнителни (според вида на исканото вписване). В образеца на заявление са отбелязани тези полета от заявлението, които задължително трябва да се попълнят от заявителя. Останалите полета от заявлението могат да останат празни и не се попълват при незаявяване на обстоятелствата или непредставяне на актовете, за които са предвидени. Полетата, които може да бъдат допълвани, са отбелязани в образеца на заявлението.

Специфичните изисквания за заявлението за вписване на обстоятелства относно ЕТ са уредени в глава II, раздел II от Наредба № 1 Съгласно чл. 9 от Наредба № 1 подлежащите на вписване обстоятелства относно ЕТ се посочват в заявление по образец съгласно приложение № А1. 

Към заявлението се прилагат (чл. 10, т. 1 от Наредбата):

а) образец от подписа на търговеца;

б) ако предметът на дейност е подчинен на специален режим и това е условие за регистрацията, се прилага съответният лиценз, разрешение, удостоверение за професионална правоспособност или друг документ;

в) декларация от едноличния търговец,  че не е в производство за обявяване в несъстоятелност, че не е невъзстановен в правата си несъстоятелен, че не е осъден за банкрут, че не е бил управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност, и че не е регистрирал друга фирма като едноличен търговец (чл. 57 и чл. 58, ал. 2 и 4 от Търговския закон);

Заявителят прилага документите в оригинал, в заверен от него препис или в нотариално заверен препис. Заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени – чл. 13, ал. 6 ЗТР.

Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно с превод на български език, заверен съгласно чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен (чл. 18 от ЗТР и чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1).

Съгласно чл. 73 и сл. от Наредба № 1 заявленията и приложенията към тях се подават:

– на хартиен носител или

– по електронен път.

При приемане на заявлението за вписване, заличаване и обявяване се проверява самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТР (чл. 13 от ЗТР и чл. 85 и сл. от Наредба № 1).

При подаване на заявление на хартиен носител проверката се извършва от служител на агенцията, който приема заявлението, чрез съпоставяне на данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от личния документ на заявителя. Заявителят полага подписа си върху заявлението пред служителя на агенцията, който приема заявлението. Когато заявителят вече е положил подписа си под заявлението, той подписва заявлението отново пред служителя на агенцията. Проверка на самоличността на заявителя може да се извърши и от лице, оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Ако подписът на заявителя под заявлението е удостоверен от такова лице, служителят на агенцията съпоставя данните за заявителя, посочени в заявлението, и данните от нотариалното удостоверяване на подписа му и приема заявлението и приложените към него документи, без да проверява самоличността на приносителя.

При подаване на заявление по електронен път проверката се извършва чрез:

1. съпоставяне на името на заявителя, посочено в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението;

2. след успешна проверка по т. 1 се проверява въз основа на ЕГН/ЛНЧ на заявителя, посочен в заявлението, дали в съответната държавна служба, отговаряща за личната регистрация на физически лица, съответства физическо лице с провереното по т. 1 име; когато заявителят няма ЕГН/ЛНЧ, проверка по тази точка не се прави.

Тази проверка за идентичност се извършва за всички физически лица, обстоятелства относно които подлежат на вписване в търговския регистър. Проверката за идентичност на юридическите лица се извършва чрез проверка в съответните регистри на юридическите лица.

Когато заявлението или документите, изпратени по електронен път, са с различен от установения по реда на чл. 80 от Наредба № 1 формат и вид, не са подписани с валиден електронен подпис съгласно закона или заявителят не може да се идентифицира, на подателя се изпраща съобщение, че заявлението не отговаря на установените нормативни изисквания. За повече подробности виж раздел II на Наредба № 1.

Разглеждане на заявленията (чл. 19 и сл. от ЗТР и чл. 90 и сл. от Наредба № 1). Заявленията за вписване се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Разпределението на заявленията за разглеждане от длъжностните лица по регистрацията се извършва от информационната система на принципа на случайния подбор. Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в търговския регистър.

Длъжностното лице по регистрацията извършва проверката по чл. 21 от Закона за търговския регистър– чл. 91 от Наредба № 1.

В случай че са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва (в съответния срок по чл. 19 от ЗТР) вписването като въвежда информацията за заявеното обстоятелство от съответното поле на заявлението в съответното поле на партидата на търговеца.

Когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, в който посочва изчерпателно всички пречки за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му, за което се прилага съответно редът на Гражданския процесуален кодекс. Когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него в заявлението адрес на електронна поща. В този случай потвърждаване на получаването не се изисква.

При отказ за извършване на исканото вписване заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му (чл. 26 от ЗТР). При подаване на ново заявление след постановен отказ, ако заявителят е отстранил посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване и са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва исканото вписване. При подаване на ново заявление след постановен отказ в рамките на срока за обжалване на отказа се счита, че срокът за заявяване е спазен.

Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез агенцията, която я изпраща незабавно на съда заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му. При липса на технологична възможност на съда да приеме по електронен път документите, те се възпроизвеждат на хартиен носител и се изпращат на съда, заверени от служител на агенцията.

Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Съдът изпраща решението заедно с документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването (чл. 25 от ЗТР).

Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване. Агенцията отговаря за вредите, причинени от допуснати грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър. Такива грешки и непълноти се отстраняват служебно (чл. 27 и сл. от ЗТР).

Вписване на промени в обстоятелствата

Ако се заявява промяна на фирмата, се посочва наименованието, с което е вписана.

Променените обстоятелства се посочват на съответните места в заявлението, а полетата, които се отнасят за обстоятелства, които не се променят, не се попълват.

При промяна на предмета на дейност, когато е подчинен на специален режим и това е условие за регистрацията, се прилага съответният лиценз, разрешение, удостоверение за професионална правоспособност или друг документ – чл. 10, т. 2 от Наредба № 1.

Подлежащите на вписване обстоятелства при поемане на предприятието от наследник на едноличния търговец се заявяват, като се посочва единният идентификационен код и фирмата на едноличния търговец и променената или нова фирма, под която продължава търговската дейност.

Освен приложенията по чл. 10 от Наредба № 1 към заявлението се прилагат и:

1. удостоверението за наследници,  съответно завещанието;

2. съгласието между наследниците за поемане на предприятието на едноличния търговец.

При прекратяване на търговската дейност на едноличния търговец към заявлението се прилагат:

а) удостоверение за наследници  или

б) препис от съдебно решение за поставяне под запрещение и удостоверение от органа по настойничество и попечителство за назначаване на настойник или попечител, съответно удостоверение за сключен граждански брак или удостоверение за раждане в случаите по чл. 173, ал. 2 от Семейния кодекс;

в) при заличаване на едноличния търговец – удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекси удостоверение по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Такси

Размерът на таксите по вписванията е определен с Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

За вписване на ЕТ в ТР се събира такса в размер на 35 лв., респ. 15 лв. ако заявлението е подадено по електронен път (чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Тарифата).

За промяна на вписани обстоятелства в търговския регистър се събира такса в размер на 30 лв., респ. 15 лв. ако заявлението е подадено по електронен път (чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Тарифата).

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да публикувате коментар.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg