През 2011 г. Върховният касационен съд потвърди решението на Софийския градски съд по делото за смъртта на 34-годишния Веселин Маринов, който почина от токов удар във фонтана на площад „Славейков“ през 2005 г.
Анотация на решението
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК е бланкетна. Тя не съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат за него задължение за действие, респ. за въздържане от такова. При това в последните години в съдебната практика все повече се налага схващането, че съставът на престъплението може да бъде осъществен и посредством нарушаване изискванията на ненормативен акт /заповед, длъжностна характеристика и др./, стига в нормативен такъв да бъде предвидено задължение за спазването му. И в този случай обаче е необходимо задълженията да са очертани достатъчно ясно и категорично. При това съдържанието на конкретните задължения на дееца може да бъде запълнено само и единствено с норми, които са действали към момента на деянието, но не и в един по-късен момент, независимо от обстоятелството, че общественоопасните последици са възникнали значително по-късно. Отговорността по чл. 122 от НК, а това се отнася и за престъплението по чл. 123 от НК, е само за реално причинения резултат, не и за създаването на потенциална опасност за възникване на такъв.
Решение № 255 от 21.07.2010 г. на САС по в. н. о. х. д. № 214/2010 г., НК, 5-ти с-в, докладчик председателят Мая Цонева (делото за „Фонтана убиец“)
С присъда № 38 от 17.07.2007 год., постановена от СГС по НОХД № 4456/2005 год. подс. С. П. К. е признат за невиновен в това, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – изпълнителен директор „К. К.“ ООД, ръководил и организирал изпълнението на строително – монтажни работи и елементи от градския дизайн, предмет на одобрения от УАГ – СО проект за реконструкция на КИЦ площад С., по договор за възлагане на поръчка от 17.08.1998 г., между „О. п.“, район „С.“- СО и „К. К.“ ООД и анекси №1, 2 и 3 към него, представляваща източник на повишена опасност да е нарушил установени правила и норми – чл. 3, ал. 2 ЗЗБУТ, чл. 200, ал. 1, т. 1-5 Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни условия на труд при използване на работно оборудване, 42 ЗТСУ, чл. I – 1-20, 1-1-21, IV-1-14, ал.1, б. „а“, ал.2, чл. VIII-3-32 от ПУЕУ, чл. 506, ал. 1, ал. 2 и ал. 2 и чл. 540 ПБТСМР, чл. II-4-2 и чл. II-4-10 от EE,чл. 1, чл. 2, т.1-4 от Наредба №1 за условията и реда за издаване лицензи за извършване на дейности в областта на електро и топлоенергетиката, при което по непредпазливост е причинил смъртта В. П. М., която смърт е настъпила на 03.05.2005 г. в 15 часа в резултата на токов удар, като на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
С присъдата подс. Г. Г. З. е признат за невиновен в това, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност- управител на СЗ „О. п.“, район „С.“ СО – инвеститор на строеж КИЦ площад „С.“, осъществяващ инвеститорски контрол по изпълнение на обекта, вложените строителни материали и изразходваните средства въз основа на Заповед РД-09-150 на кмета на район „С.“ и член на държавната приемателна комисия, назначен със Заповед №ИК-34 на главния държавен инспектор при ДНСК, представляваща източник на повишена опасност да е нарушил установени правила и норми – чл. 3, ал. 2 ЗЗБУТ, чл. 9, ал. 1, т.3, чл. 12, чл. 14, ал. 1, т. 8, 9, 11, чл. 20, ал. 1 от Наредба №6 за държавното приемане и разрешаване на ползването на строежите в РБ, чл. VIII-3-32 от ПУЕУ, чл. 506, ал. 1, ал. 2 и ал. 2 и чл. 540 от ПБТСМР, чл. 1, чл. 2, т. 5-8 от Наредба №1 за условията и реда за издаване на лицензи за извършване на дейности в областта на електро и топлоенергетиката, чл. 300, ал. 2 ППЗТСУ, при което по непредпазливост е причинил смъртта на В. П. М., която смърт е настъпила на 03.05.2005 г. в 23:15 часа в резултат на токов удар, като на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
С присъдата подс. В. П. К. е бил признат за виновен в това, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност- изпълнителен директор на ЕАД „П. Т.“, представляващ и управляващ съгласно решение №5/14.12.2004 г на СГС и договор за управление от 20.12.2004 г., представляваща източник на повишена опасност, по отношение на функциите му по организация на постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на електрообзавеждането и осигуряване на безопасността на работещите и всички лица, намиращи се в близост до работните места в нарушение на чл. 3, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ ичл. 62, ал. 1 и ал. 4 от Наредба за техническа експлоатация на енергообзавеждането по непредпазливост е причинил смъртта на В. П. М., която смърт е настъпила на 03.05.2005 г. в 23:15 часа в резултат на токов удар, като на основание чл. 78а, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършване на нарушения на чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ, на Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни условия на труд при използване на работно оборудване и Наредба за техническа експлоатация на енергообзавеждането.
С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 600 лева в полза на Държавата и по сметка на ВСС, както и три лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата са подадени протест от прокурор при СГП, въззивна жалба от повереника на частния обвинител А. С., въззивна жалба от защитата на подсъдимия К. и допълнение към нея.
В протеста се твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се, че тя е резултат от неправилен анализ на доказателствения материал по делото и направени въз основа на този анализ неверни правни изводи. Държавното обвинение твърди, че подсъдимите К. и З. са осъществили множество нарушения на нормативни актове и те са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен в оправдателната му част и посочените двама подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. В протеста се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен по отношение на осъдения подсъдим К., като неправилно му е определено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Твърди се, че същото е занижено и се моли да бъде определено максимално предвиденото в закона административно наказание. Предлага се такива наказания да бъдат наложени и на другите двама подсъдими.
Повереникът на частния обвинител моли атакуваната присъда да бъде изцяло отменена и предлага да бъде постановена нова, с която тримата подсъдими бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като необосновано СГС не е уважил направеното искане за прекратяване на производството по реда на чл. 288, ал. 1 НПК. Наред с това се излагат сходни с тези на държавното обвинение доводи в подкрепа на тезата за виновността на подсъдимите К. и З.
В жалбата си и допълнението към нея защитата на подс. К. моли атакуваната присъда да бъде изцяло отменена като неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се, че този подсъдим не е осъществил нарушение на нормативни правила, тъй като не е приел процесния обект под опис. Същият не е работил дълго време и обективно не е било възможно извършване на профилактика и контрол на оборудването му. По доказателствата поддържа, че същите не установяват по несъмнен и категоричен начин отговорността на подсъдимия К. и тази отговорност не може да бъде установена, предвид това, че непосредствено след настъпване на инцидента местопроизшествието не е било запазено от органите на досъдебното производство. Прави се искане за допускане на повторна съдебно- техническа експертиза, както и за изискване на нова информация от „Е. – С.“ ЕАД за това къде спрямо фонтана са се намирали кабелите с 10 kV напрежение. Предлага се атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова оправдателна присъда по отношение на този подсъдим.
САС трикратно е потвърждавал първоинстанционната присъда, като решението му е било отменяно от ВКС и делото е връщано за ново разглеждане. С оглед обстоятелството, че подс. К. е бил освободен от наказателна отговорност и решението, с което е потвърдена присъдата по отношение на него, не подлежи на касационен контрол, първоинстанционният съдебен акт в тази му част е влязъл в сила.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста. Изразява несъгласието си с изводите на първата инстанция, като счита, че са събрани безпротиворечиви доказателства относно допуснатите от подсъдимите К. и З. нарушения на правилата за безопасност, обуславящи съставомерност н деянието им по чл. 123 от НК. Пледира присъдата да бъде отменена по отношение на тях, да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им бъде наложено максималното административно наказание, което към момента на деянието е 1000 лева.
Повереникът на частния обвинител пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на СГП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с обстоятелството, че към наказателна отговорност не са били привлечени всички виновни за инцидента лица. Счита, че с изготвянето на нов обвинителен акт ще бъде преодоляно и засягането на процесуалните права на подсъдимите. Алтернативно поддържа искане съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, тъй като са събрани безспорни доказателства, че при изграждането на фонтана са допуснати множество нарушения, които се намират в пряка и непосредствена причинна връзка със смъртта на пострадалия. Счита, че и двамата подсъдими могат да бъдат субекти на престъплението по чл. 123 от НК, както и че приложимите правила, запълващи съдържанието на цитираната бланкетна норма могат да имат и ненормативен характер. Позовава се на липсата на проект при изграждане на осветителната инсталация на фонтана и на отсъствието на 72 – часови проби на същата преди пускането на съоръжението в експлоатация.
Частният обвинител А. С. лично моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото на прокурора, като счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните и права, тъй като не са привлечени към наказателна отговорност всички виновни длъжностни лица.
Подс. Г. З. моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът му, адв. Д., пледира присъдата да бъде потвърдена. Излага доводи, че както жалбата на частния обвинител, така и протестът на прокурора са немотивирани и не сочат да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява становище, че по същество в отменителното решение на ВКС са приети фактически положения, различни от онези, изложени от предходните съдебни инстанции, което касационната инстанция не може да прави предвид обстоятелството, че не е инстанция по фактите, а единствено такава по правото.
Според защитника в случай, че се твърди, че е налице нарушение на материалния закон, то ВКС е следвало да посочи конкретно кой текст от НК не е приложен правилно, което не е сторено. По същество адв. Д. поддържа, че отсъстват както преки, така и косвени доказателства за виновно поведение на подс. З., който не може да бъде субект на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като не са събрани доказателства за притежавани от него специални знания и умения, а от друга страна извършваната инвеститорска дейност не отговаря на изискванията на закона да бъде правно регламентирана и източник на повишена опасност и за осъществяването й към момента на деянието не са били предвидени разрешителен режим и правоспособност. Сочи, че не е доказано по несъмнен начин, че този подсъдим виновно е нарушил вменените му правила за поведение, както и че те не могат да запълнят съдържанието на чл. 123 от НК, защото част от тях са неотносими към конкретния казус, други сами по себе си са бланкетни или препращащи, а на трети подсъдимият, с оглед осъществяваните от него функции не може да бъде адресат.
Акцентира върху констатацията на вещите лица, че към момента на експертния оглед на фонтана, кабелите, захранващи осветителното тяло, върху което стъпил пострадалият не са били оксидирани, т. е. според защитата е налице последващи манипулации по фонтана. Изразява становище, че подс. З. не може да носи отговорност за решенията на колективен орган, какъвто е държавната приемателна комисия, защото той няма контролни правомощия по отношение на нея. Счита, че настъпилият съставомерен резултат може евентуално да обоснове наказателна отговорност по чл. 122 от НК, но за такова деяние не е повдигнато обвинение. Излага довод, че подсъдимият не може да носи отговорност за неправилна експлоатация на съоръжението и за неполагане на достатъчно грижи за стопанисването му, тъй като е напуснал местоработата си още през 1999 год. Подс. С. К. не изразяла лично отношението си към обосноваността и законосъобразността на присъдата.
Защитниците му изразяват становище, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Считат, че с отменителното си решение ВКС по същество е отрекъл правото на въззивната инстанция да формира собствено вътрешно убеждение, както и че недопустимо е възприел фактически положения, различни от приетите от САС при предишното разглеждане на делото. Сочат, че е налице съществена разлика в състоянието на фонтана към момента на пускането му в експлоатация и към датата на инцидента, която е отдалечена във времето. Акцентират върху отсъствието на оксидация върху кабела, станал причина за протичане на електрически ток, което обстоятелство сочи, че изолацията е прекъсната в кратък интервал преди настъпването на смъртта на пострадалия. Позовават се и на многобройните доказателства за намеса и промяна на съоръжението от страна на други лица, които препятстват възможността действията и бездействията на подс. К. да бъдат обвързани с настъпилия съставомерен резултат. Също както защитника на подс. З. изразяват становище, че не може да бъде ангажирана отговорността на подзащитния им за нарушение на инкриминираните му разпоредби, тъй като те не могат да запълнят състава на чл. 123 от НК, защото част от тях са неотносими към конкретния казус, а други сами по себе си са бланкетни или препращащи към други нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, контролираната инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани със заеманите от подсъдимите К. и З. длъжности, със служебните им задължения, с процедурата по изграждане на КИЦ площад „С.“, с причините за смъртта на пострадалия. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимите С. К. и Г. З. ; показанията в съдебно заседание на свидетелите А. С., Б. – М. Д., И. М., Д. Ц., Н. Б., С. П., С. К., Б. Л., Ц. Ч., М. П., Р. Б., М. П., А. С., З. З., Е. С., Д. С., Ц. С., В. Б., Ц. С., С. П., Б. К., В. Б., А. С. Т., Т. Т., П. Д., Л. Д., показанията на свид. В. Б., дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК; прочетените и приети по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 370, т. 1 от НПК протоколи за разпит от досъдебното произвоство на свидетелите И. Б., К. А., Л. Т., Д. Р., Г. Г., В. В., М. М., В. Н., заключенията на съдебно медицинските експертизи, основното и допълнителните заключения на техническите експертизи, заключението на графическата експертиза, заключението на физикохимическата експертиза, заключенията на химическите експертизи, заключението на оценителната експертиза, Заповед № РД-09-501/30.7.1998 год. на Кмета на Столична Община /папка № 1 в черен класьор/; 4 бр. епикризи, служебна бележка, медицинска бележка, медицински талон, оперативен протокол и копие от здравна книжка за В. М., предадени с протокол за доброволно предаване от 12.05.2005 год. от А. С. /л. 1-26 в папка № 2 в черен класьор/; копия от Молба от СЗ „О. п.“ – район „С.“ до Е. С. от 10.12.1998 год.,
Разрешение за ел. мощност изх. № 20/21.12.1998 год. от Е. С. -район „И.“, контролна карта, предадени с протокол за доброволно предаване от 09.05.2005 год. от служител в „Е. С.“ ЕАД /л. 1-10 в папка № 3 в черен класьор/; заверени копия от еднополюсна силова схема на ел. табло и от разгъната схема оперативни връзки и схема външни връзки, предадени с протокол за доброволно предаване от 04.05.2005 год. от подс. К. /папка № 4 в черен класьор/; копия от Заповеди № РД-09-140/04.08.1998 год. и № РД-09-145/11.08.1998 год. на Кмета на Район „С.“ /л. 4-7 в папка № 5 в черен класьор/; Разрешение за строеж № 230/29.09.1998 год. и Разрешение за строеж № 145/22.07.1998 год. /л. 2-3 в папка № 6 в черен класьор и в папка № 1 в класьор том I/;
Инвентаризацоинни описи на „П. Т.“ ЕАД (л. 2-7), Трудов договор № РД-15-04/15.01.2002 год. между „П. Т.“ ЕАД и М. П., допълнително споразумение към същия от 01.03.2002 год. (л.8-9), Договори за възлагане на управлението на ЕАД с общинско имущество „П. Т.“ ЕАД от 20.12.2004 год., от 05.10.1999 год.. 5 броя допълнителни споразумения (л. 11-23), Договор от 01.12.2000 год. между „П. Т.“ ЕАД и „К. К.“ ООД (л. 24-25), анекс от 01.10.2001 год. (л. 27), договор от 01.12.1999 год. между „П. Т.“ ЕАД и „К. К.“ ООД (л. 29-30), договор от 18.05.1999 год. между „П. Т.“ ЕАД и „К. К.“ ООД (л. 31-33), оферти (л. 26,28,34-36), 3 бр. решения и удостоверение по ф. дело № 13353/99 год. (л. 37-40), протокол № 61/23.07.1999 год. на СОС (л. 41-43) /всички в папка № 7 в черен класьор/; копие от приемателно-предавателен протокол от 08.10.1998 год. /л. 2-4 папка № 8 в черен класьор/; решение и удостоверение по ф. дело № 7590/93 год. за ЕТ „К. -92-С. К.“ (л. 10,11), договор между ЕТ „К. -92“ и ЕТ „М. П.“ от 18.06.1998 год. (л.17 и л.2 в папка № 10), акт № 31 (л. 18), протокол № 31 (л.19), фактура № 35 (л. 20), писмо изх. № ОП-70- 2535/02.09.1997 год. от СО-Район „С.“ (л.21), договор за проектиране от 01.09.1997 год. (л. 22-24), 2 бр. фактури №26 и № 33 (л. 25,26) /всички предадени с протокол за доброволно предаване от св. К. и приложени в папка № 9 в черен класьор/; фактура № 2542 и спецификация, издадени от ЕТ „Ш. и.“ (л. 2-4), фактура № 2529 и спецификация, издадени от ЕТ „Ш. и.“ (л. 5-6), фактура № 279, издадена от „ВГА“ ООД (л. 7), фактури № 1175, № 1083, № 717, № 729, № 2590, № 92, (л. 8-13), фактура № 2583 и спецификация, издадени от ЕТ „Ш. и.“ (л. 14-154), трудов договор от 01.06.1999 год. и допълнително споразумение към него между „К. К.“ ООД и Ц. К. С. (л. 15-17), трудов договор от 01.08.1998 год. между „К. К.“ ООД и С. С. П. (л. 18-19) /всички в папка № 11 в черен класьор/; копие от Заповед № РД-09-116/29.06.1998 год. на Кмета на Район „С.“ (л. 3-4), акт за предаване на строителна площадка от 19.08.1998 год. (л. 8), план график за изпълнение на СМР (л. 9-10), оферта – приложение № 2 от „К. К.“ ООД ( л. 11-15), приемателно-предавателен протокол за елементите на градския дизайн (л. 16-18) /всички предадени с протокол от подс. С. К., приложени в папка № 13 в черен класьор/;
Протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж – обр. 16 (л. 2-10), акт за установяване годността да приемане на строеж или част от него – обр. 15 от 08.10.1998 год. (л.12-15, л. 18-21), протокол за 72-часова проба на фонтан от 04.10.1998 год. (л.16-17), приемателно предавателен протокол от 14.12.1998 год. (л. 22), протокол за установяване изпълнението на забележките от 20.10.1998 г. (л.
23), копия от актове (л. 24-37) /всички в папка № 15 в черен класьор, като оригинали на част от документите се намират и в папка № 8 – черен класьор т. II; Заповед № РД-09-150/18.08.1998 год. на Кмета на Район „С.“ (л. 1), копие от лиценз № 959/1997 год. на ЕТ „В. б. – Б.“ (л. 4), протокол № 29 за измерване на защитна заземителна инсталация (л. 5-6), протокол за изпитване на кабели (л. 6), протокол № 28 за измерване на защитна заземителна инсталация (л. 7), договор от 17.08.1998 год. за възлагане на поръчка между СО-Район „С.“ и „К. К.“ ООД (л. 8-11), Анекс № 1 от 08.09.1998 г. (л.16-17), Анекс № 2 от 26.09.1998 год. (л. 18-19), Заповед № 001/19.08.1998 год. на изпълнителния директор на „К. К.“ ООД (л. 13), Заповед № РД-09-195/30.10.1998 год. на Кмета на Район „С.“ (л. 14-15), Договор за проектиране от 10.09.1998 год. между „К. К.“ ООД и ЕТ“К. Л. – 92″ л. 20-21) /всички в папка № 18 в черен класьор/; Проект на сглобяема конструкция за предпазване на фонтана /папка № 1 в черен класьор т. I/;
Техническо задание за работен проект на подобект фонтан, част ВиК /папка № 2 и папка № 4 в черен класьор т. I, папка № 15 от черен класьор т. II/; Работен проект на КИЦ пл.“С.“, подобект – фонтан, част ВиК, изпълнен от ЕТ „К. -92″ /панка № 5 в черен класьор т. I и папка № 9 черен класьор т. II/; Работен проект реконструкция и модернизация на пл.“С.“, подобект -фонтан, част конструктивна, изпълнен от ЕТ „К. -92“ /папка № 6 в черен класьор т. I/; Работен проект – част електро и КИПИА /съдържащ се в папка № 10 в черен класьор т. I, папка № 10 от черен класьор том II, папка № 11 в черен класьор т. II, част от него се съдържа и в папка № II, Разрешение за ползване № 2459/14.12.1998 год., издадено от ДНСК (л. П), Заповед № ИК-34/13.11.1998 год. на гл. инспектор на ДНСК (л. 57-58), Писмо изх. № АГ-92-3126/16.10.98 г. на Кмета на Район „С.“ (л. 83) и пет броя писма ( л. 84-91) /в папка № 8 в черен класьор т. I/;
Договор за възлагане на авторски надзор между СО-Район „С.“, СЗ „О. п.“ и ЕТ „К.“ от 18.08.1998 год. /л. 9-11 папка № 9 черен класьор т. I/, 2 бр. дизайнерски проекти, разработени от ЕТ „К. -92“, одобрени от СГО /папка № 7 от черен класьор т. II/, работен проект в част паркоустройство на ЕТ „К. -92“ /папка № 8 в черен класьор т. II/, Работен проект, подобект Фонтан, част конструктивна, изработен от ЕТ „К. -92“ /папка №12 от черен класьор т. II/; дизайнерски проекти, изработени от ЕТ „К. -92“, одобрени от СГО- УАГ на 09.02.1998 год. /папка № 13 в черен класьор т. II/; дизайнерски проекти, изработени от ЕТ „К. -92″, одобрени от СГО-УАГ на 22.05.1998 год. /папка № 14 в черен класьор т. II/; проект за КИЦ пл.“С.“ на ЕТ „К. – 92“ /папка № 13 черен класьор т. II/; преписка № ПК-36/1998 год. на Столична РДНСК към разрешение за ползване № 245/14.12.1998 год., предадена с протокол за доброволно предаване от 10.05.2005 год. /обособена в папка КИЦ „С. /; протокол за оглед на местопроизшествие и албум /л. 3-4 и л. 5-8 т. I от сл. дело/, протокол за допълнителен оглед и албум /л. 9-10 и 11-24 т. I/, протокол за допълнителен оглед от 17.05.2005 г. /л. 25-26 т. I/, Писмо № 1463/31.05.2005 год. от Директора на ЦСМП-С. град и приложени към него копие от уч. Форма № 257, разпечатки да движение на санитарния автомобил, копие от фиш за спешна медицинска помощ /л. 84-92 том. I/,
Заверено копие от Заповед за прекратяване на трудов договор с Г. З. от 21.01.1999 год., заверено копие от трудов договор от 26.01.1996 год. между СО-Район „С.“ и Г. З. и заверено копие от длъжностна характеристика на длъжността „управител на СЗ „О. п.“ /л.94-97 т. I/, акт за смърт № 661/05.05.2005 год. /л. 98 т. I и към съдебна фаза/, писмо peг. № 6000.14.1/17.06.05 год. от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси /л. 101 т. I/, копия от лицензи № 271/02.05.1995 год. и № 271/09.06.1998 год., издадени на ЕТ „М. П.“ /л.102-103 т. I/; трудов договор между ДНСК и К. П. /л.105 т. I/, свидетелство за съдимост на подс. З. /л.106 т. I/, на подс. В. К. /л. 108 т. I/, на подс. К. /л. 110 т. II, характеристика на Г. З. /л. 112-113 т. I/, характеристика на С. К. /л. 114 т. I/, характеристика на В. К. /л. 116 т. II; писмени доказателства, приложени в съдебната фаза – удостоверение за наследници на В. М., писмо от СО- Район „С.“ per. № ИК-1100-2000/09.08.2006 год., Писмо от „П. З.“ ЕАД изх. № 137/14.09.2006 год. с приложени заверени копия от фактури № 90/05.09.2002 г., № 92/09.09.2002 г., № 2018/20.09.2002 г., № 580/25.03.2003 г., № 596/07.04.2003 г., № 1314/11.04.2003 г.,
Писмо от CO peг. № 1100-11003/26.08.2006 год., с приложени заверени копия от три броя договори – от 18.05.1999 год., от 01.12.1999 год. и от 01.12.2000 г.. 3 бр. оферти от „К. к.“, анекс от 01.10.2001 г. (същите са приложени и на досъдебното производство), договор за абонаментно поддържане от 06.01.2004 год. между „П. Т.“ ЕАД и „БКС-З.“ ЕАД, договор за възлагане на управлението на ЕАД с общинско имущество „П. Т.“ ЕАД № РД-15-3565/05.10.1999 год., сключен между Кмета на СО -С. С. и св. З. З., писмо изх. № 187/23.10.2006 год. от изпълнителния директор на „БКС-З.“ ЕАД, писмо изх. № 3915/26.10.2006 год. от Е. С. ЕАД и приложена към него снимка със съществуващите съоръжения на пл.“С.“, писмо он „БКС-З.“ ЕАД и писмо от „П. З.“ ЕАД изх. № 137/18.10.2006 г. с приложени фактури от 06.01.2004 г., 30.01.2004 г“ 01.03.2004 г., 27.04.04 г., 25.05.04 г., 31.05.04 г., 29.06.04 г., 30.07.04 г., 01.09.04 г.. 28.09.04 г., 01.11.04 г., 01.12.04 г. ; Писмо изх. № КО-94-00-08/03.02.2006 г. на Кмета на СО-Район „В.“, както и веществени доказателства – 4 бр. осветителни тела със захранващ кабел и трансформаторни кутии, които са обсъдени внимателно и задълбочено.
След обстоен анализ е прието от фактическа страна, че подс. С. П. К. е роден на хх.хх.хххх год. в с. С., П. област, българин, български гражданин, живее в гр. С., ж. к.“С.“, ул. „Т.“ бл. * вх. *, има висше образование, управител е на „К. К.“ ООД, женен е, не е осъждан, ЕГН ***.
Подс. Г. Г. З. е роден на хх.хх.хххх год. в гр. С., българин, български гражданин, живее в гр. С., ж. к.“Л.“, бл. *, вх. *, има висше икономическо образование, понастоящем е пенсионер, не е осъждан, ЕГН ***.
Подс. В. П. К. е роден на хх.хх.хххх год. в гр. С., българин, български гражданин, живее в гр. С., ул. „К.“ № *, има висше юридическо образование, работи като юрисконсулт в „Е.“, женен е, не е осъждан, ЕГН ***.
През м. декември 1996 год. Управление „А. и г.“ в СО, организирало конкурс за пространствено оформление на площад „С.“, който бил спечелен от ЕТ „К. – 92 – С. К.“, представлявано от свид. К. Впоследствие с договор за проектиране, сключен на 01.09.1997 год., СЗ „О. п.“ – Район „С.“, представлявано от изпълнителния директор – подс. З., възложило на ЕТ „К. – 92 С. К.“ изработване на работен проект за КИЦ на пл.“С.“ по части архитектура, дизайн и електро – технологично и ВиК – технологично задание и технологична схема фонтан. Архитектурното бюро, оглавявано от свид. К., изработило дизайнерски проекти и идейният проект бил одобрен с решение на ГАГК от 16.01.1998 год.
Архитектурното бюро на свид. К. – ЕТ „К. -92“, което съгласно сключения договор със СЗ „О. п.“ – район „С.“ следвало да извърши проектирането, възложило на ЕТ „М. П.“, представляван от свид. М. П., проектирането на част „Е.“ и „КИПиА“. С договор № 31/18.06.1998 год. ЕТ „К. – 92“ възложил на ЕТ „М. П.“ и извършване на проекто – проучвателни работи за обект КИЦ пл.“С.“ във фази РП – вътрешни ел. инсталации и КИПиА и с протокол № 31/18.08.1998 год. изпълнителят ЕТ „М. П.“ предал на възложителя работен проект. ЕТ „М. П.“ изработил и предал работен проект по част електро за външно осветление на КИЦ и такъв по част електро и КИПиА за електрозахранване и автоматика на фонтан, като в проектите се сочело, че работното проектиране на захранването на фонтана подлежи на доуточняване. Посочените работни проекти част електро и КИПиА, били изработени от свид. Б. К. като проектант, с участието на свид. М. П. Същите били съгласувани в УАГ на 26.09.1998 год.
В същото време Кметът на СО издал Заповед № РД – 09- 501/30.07.98 год., с която разпоредил съществуващият пазар на пл.“С.“ да придобие статут на временен пазар към СЗ „О. п.“ – Район „С.“ и конкурсите за отдаване под наем да се провеждат от ръководителя на СЗ „О. п.“ на район „С.“ – Г. З., а одобрения проект на ГАГК за КИЦ да се реализира с техни средства, като изпълнението на заповедта било възложено на кмета на района Е. Т., а контрола – на зам. кмет – В. Н.
Със Заповед № РД – 09 – 116/29.06.1998 год. на Кмета на Район „С.“ била възложена общинска поръчка чрез конкурс за изпълнение на строително – монтажни работи и елементи на градския дизайн за обект КИЦ пл.“С.“. На 04.08.1998 год. била определена комисия за провеждане на конкурс, със Заповед № РД – 09 – 140/04.08.98 год. на кмета на Район „С.“ – инж. Е. Т. В конкурса взело участие и дружество „К. К.“ ООД, представлявано от изпълнителния директор – подс. С. К., което представило оферта съгласно условията на търга. Със Заповед № РД – 09 – 145/11.08.1998 год. на Кмета на Район „С.“ за изпълнител на проекта – СМР и елементи на градския дизайн за КИЦ „С.“, било определено „К. К.“ ООД.
На 17.08.1998 год. между СО – Район „С.“, СЗ „О. п.“ от една страна и „К. К.“ ООД бил сключен договор за възлагане на поръчка, съгласно който изпълнителят „К. К.“ ООД, на основание спечелен конкурс, приемал да извърши в срок до 30.09.1998 год. строително-монтажни работи и елементи на градския дизайн, предмет на одобрения от УАГ-СО проект. С анекс № 1 към договора от 08.09.1998 год. било договорено допълнително изпълнителят да възложи на ЕТ „К. -92″ да разработи електропроект и автоматика за осветление на естрадата, фонтана, рекламните витрини и пилоните, ел. табла, конструктивен проект за преместване на съоръженията под фонтана, проект за командна стая и др. проекти. Това било изпълнено чрез сключване на договор за проектиране с посочения едноличен търговец на 10.09.1998 год. С анекс № 2 от 26.09.1998 год. били договорени стойностите на допълнително възникналите видове работи и материали във връзка с одобрените от УАГ проекти, като бил удължен и срока на изпълнение на договора с двадесет дни. С анекс № 3 от 16.11.1998 год. било възложено допълнително проектиране и изработка на конструкция за зазимяване на фонтана на пл.“С.“.
За обекта били издадени Разрешение за строеж № 145/22.07.1998 год., издадено от Началник УАГ при СО, с което на Район „С.“ било разрешено изграждане на фонтан на пл.“С.“ и впоследствие – Разрешение за строеж № 230/29.09.1998 год., издадено от Главния архитект на С., с което на Столична община било разрешено изграждане на фонтан, командна зала и озеленяване. Теренът бил предаден на 19.08.98 год. от инвеститора на изпълнителя, а определянето на строителна линия и ниво на строеж било извършено на 01.09.98 год.
Със Заповед № РД-09-15/18.06.1998 год. на Кмета на Район „С.“ във връзка с изграждането на обект КИЦ на площад „С.“ и на основание чл. 46 от ЗМСМА била назначена комисия за осъществяване на инвеститорски контрол в състав: Председател подс. Г. Г. З. и член свид. А. С. Комисията имала задача да осъществява контрол по изпълнение на обекта, както и относно вложените строителни материали и изразходвани средства.
С договор от 18.08.1998 год. на ЕТ „К. – 92 – С. К.“ от СО – район „С. „, СЗ „О. п.“, представлявано от подс. З., било възложено осъществяването на авторски надзор при изграждането на обекта.
Изпълнението на проекта започнало на 02.08.1998 год. и било осъществено от „К. К.“ ООД. Бил съставен и одобрен график за извършване на строително – монтажните работи. Като главен технически ръководител на обекта бил назначен свид. С. П. При изпълнението на изкопните работи било установено наличие на телефонни кабели под мястото по проект на чашата на фонтана, което наложило „преместване“ на кабели и било отразено в екзекутивен чертеж на новоположени тръбни мрежи на електроснабдяване и БТК около изградения фонтан, съгласуван в УАГ на 26.09.1998 год.
За осветлението, разположението и характеристиките на осветителните тела във фонтана, захранването им и разположението на трансформаторите, не е установен по делото работен проект. Същото било осъществено, като при изливане на чашата на фонтана било предвидено място за поставяне на осветителни тела, като били изградени легенчета и били прокарани шлаухи, през които да минават кабелите. От външната страна на чашата на фонтана била изградена ниша, в която да бъде поставена трансформаторна кутия. Било решено командната зала за съоръженията на фонтана да бъде ситуирана в приземно помещение в сградата на Градската библиотека, на ъгъла на пл.“С.“ и ул. „Г.“. Изграденият воден басейн на фонтана имал формата на четирилистна детелина, в средата на която бил поставен декоративен метален корпус, от който на три нива изтичала вода; чашата на басейна представлявала железобетонна основа, облицована отвътре и отвън с полирани гранитни плочи.
За осъществяване на осветлението на фонтана във всяка полукръгла част на басейна, съставляващи „листата“ на детелината, били монтирани осветителни тела, като били подбрани такива с водозащитно изпълнение – производство на фирма „Вега“, които били фабрично капсуловани и с определена дължина на свързващия кабел. Осветителните тела били захранени от ел. табло, монтирано в помещението на сградата на Градската библиотека, като напрежението от 220 V от таблото се подавало на четири трансформатора за ниско напрежение 12 V, монтирани в трансформаторна кутия на стената на чашата на фонтана, а оттам всяка лампа била свързана във верига с един от тези трансформатори. Била използвана трансформаторна кутия с влагозащитно изпълнение, която била поставена върху гранитна подложка в ниша от външната страна на чашата на фонтана.
Поставянето и свързването на осветителните тела с трансформаторите в кутията, свързването на кабелите с трансформаторите в кутията и изтеглянето на кабелите до командното ел. табло било възложено от подс. К. на свид. А. Т., който в предходен период работел в „К. К.“ ООД и бил известен на подсъдимия като добър специалист, но към момента на изработване на ел. инсталацията на КИЦ „П. С.“ не бил в трудовоправни отношения с дружеството. След като била завършена настилката на дъното на фонтана свид. Т. извършил монтажа на осветителните тела, състоящи се от метално легенче, прожектор, гривна, гумено уплътнение, като в оставените за това дупки поставял легенчетата, през които минавал свързващият кабел, в тях слагал капсолования прожектор, затягал фланците с винтове и поставял допълнително силикон за уплътняване. Свидетелят извършил също така и снаждане на кабелите на някои от лампите, тъй като фабричната им дължина не позволявала свързване с трансформаторите, като ги удължил и съответно на мястото на снаждане направил изолация. На трансформаторната кутия също била направена допълнителна изолация със силикон. Изпълнителят на обекта „К. К.“ ООД закупил и доставил от ЕТ „Ш. и.“ и от ЕТ „В. А.“ елементи за командно табло и за ел. табло, които били монтирани в командната зала.
На 01.10.1998 год. започнало извършването на 72 – часова проба за функциониране на изградения фонтан на площадката на КИЦ, за която на 04.10.1998 год. бил съставен и подписан протокол от комисия в състав подс. З., подс. К. и свидетелите С. и К., представляващи съответно инвеститора, проектанта и упражняващ авторски надзор и изпълнителя.
На 04.10.1998 год. се състояло официално откриване на КИЦ площад „С.“.
На 08.10.1998 год. с участието на представители на инвеститора – подс. З., свид. С. и арх. М. Н. и на изпълнителя – подс. С. К., бил съставен и подписан акт – образец № 15 за установяване годността за приемане на строеж, с който било констатирано и решено, че инвеститорът приема, че изпълнителят е изпълнил строежа съгласно сключения договор без забележки и били определени срокове за извършване на конкретни работи, формулирани в 5 пункта. В посочения акт обр. № 15 като подизпълнител на ел. част на обекта бил посочен ЕТ „Б. -В. Б.“. Впоследствие било установено, че свид. В. Б. не е подписвал съставения акт обр. 15, в който е посочен като изпълнител на ел. инсталацията. На същата дата – 08.10.1998 год., бил съставен и подписан и приемателно – предавателен протокол за приемане на елементите на градския дизайн. На 20.10.1998 год. подс. З., като представител на инвеститора и подс. К., като представляващ изпълнителя, подписали протокол, с който удостоверили изпълнението на неизвършени и недовършени работи, констатирани с акт 15.
Подс. К. възложил на ЕТ „Б. -В. Б.“ да извърши необходимите измервания на кабели и заземяване. Едноличният търговец притежавал лиценз № 959/13.02.1997 год., издаден от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, съобразно който имал право да извършва дейности в областта на енергетиката. Служители на ЕТ „Б. -В. Б.“ извършили замервания на 22.10.1998 год., за резултатите от които били съставени протокол № 28 и № 29 за измерване на защитна заземителна инсталация и протокол за изпитване на кабели, които били предадени на подс. К. като изпълнителен директор на дружеството – изпълнител на обекта.
Със Заповед № ИК-34 от 13.11.1998 год. на главния държавен инспектор на ДНСК във връзка с искане на Инвеститора вх. № 102/13.11.1998 год. на КИЦ с фонтан и външни връзки на площад „С.“ и при наличие на необходимите документи, на основание чл. 6 от Наредба за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България /ДВ бр. 28/1993г./ и Заповед № 44/25.10.1998 г. на Началника на ДНСК била назначена Държавна приемателна комисия с председател инж. К. Ж. П. – инспектор СДНСК и посочени поименно членове съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от посочената Наредба. В състава й били включени подс. З. като представител на инвеститора Район „С.“, подс. С. К. като управител на „К. К.“ ООД – главен изпълнител на обекта, свид. В. Б. като представител на ЕТ „Б.“, изпълнител на електро част, свид. С. К. като проектант на част архитектурна, свид. Б. К. като проектант на ел. част. С цитираната Заповед било разпоредено комисията да се събере и започне работа на 17.11.1998 год. и да приключи работа до 01.12.1998 год., да извърши необходимите огледи, измервания и други на строежа, както и преглед на представените документи, като състави приемателен протокол образец 16 /приложение 7 към чл. 20, ал. 1/.
Акт обр. № 16 – Протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж, бил съставен на 30.11.1998 год., като бил подписан от председателя К. П. и от членове, сред които подс. З. и свид. С. В акта било отразено, че главен изпълнител на строежа е „К. К.“ ООД, представлявана от изпълнителния директор подс. К., а подизпълнител ел. част – В. Б. В протокола комисията констатирала, че всички извършени работи са „в съответствие с утвърдените проекти и съгласно сключения договор, като незначителните промени са съгласувани и нанесени в екзекутиви“, че са спазени нормативите и изискванията за този вид дейност и при тези констатации е приела строежа на КИЦ пл.“С.“ и предложила да се издаден разрешение за ползване.
Официално разрешение за ползване на обекта № 2453 било дадено на 14.12.1998 год. от ДНСК, след съставяне на образец 16 – Протокол на държавната приемателна комисия за установяване годността на ползване на строеж, в който било отразено решението на комисията въз основа на чл. 17 и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за държавното приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България, да приеме строежа КИЦ – площад „С.“ и външни електро и ВиК връзки.
В подадената молба от СЗ „О. п.“ – район „С.“ до Е. С. от 10.12.1998 год., като изпълнител на ел. инсталацията също бил посочен ЕТ „Б. – В. Б.“ и въз основа на нея било издадено Разрешение за ел. мощност изх. № 20/21.12.1998 год. от Е. С. -район „И.“.
След изграждането на КИЦ „С.“ обектът бил стопанисван от СЗ „О. п.“, Район „С.“, чийто статут бил уреден в Наредба за организацията и управлението на общинските пазари на територията на СО. Съгласно посочената наредба общинските пазари били самостоятелни звена, обособени към районните общински администрации на самостоятелна извънбюджетна приходно – разходна сметка и баланс и с основен предмет на дейност стопанисване, експлоатация и отдаване под наем на открити и закрити търговски площи и съоръжения; същите се създавали с решение на СОС по предложение на кмета на СО, като с решението се определял и вида на пазара – универсален или специализиран.
Съгласно раздел III от същата дейността на общинските пазари била осъществявана от специализирани извънбюджетни звена „О. п.“ към съответния район, като ръководителите на тези звена се назначавали на трудов договор от кмета на съответната община. Управител на СЗ „О. п.“ – Район „С.“ в периода 05.02.1996 год. – 29.01.1999 год. бил подс. З.
С решение № 78/23.07.1998 год. от протокол № 61, прието въз основа на докладна записка на Заместник кмета на СО В. Н. Столичен общински съвет учредил ЕАД „П. Т.“ с общинско имущество, поемащо активите и пасивите на О. п. към районите „И.“, „С.“ и „И.“, отразени в баланса към 31.12.1998 г. на звено „О. п.“ към посочените райони. В списъка на материалните активи, включени в капитала на дружеството, приложен към решение № 78 на СОС, бил посочен и Пазар пл.“С.“, а съгласно инвентаризационен опис за 2004 год. в активите на „П. Т.“ ЕАД бил включен фонтан и търговска площ.
На 05.10.1999 год. Кметът на Столична община възложил управлението на учреденото дружество на свид. З. З. с договор за възлагане на управлението на ЕАД с общинско имущество „П. Т.“ № РД 15-3565/05.10.1999 год., като срокът на договора бил продължаван с допълнителни споразумения. С решение на СГС по ф. д. № 13353/99 год. от 15.11.1999 год.“П. Т.“ ЕАД било вписано в Търговския регистър, като било посочено и обстоятелството, че дружеството се управлява и представлява от изпълнителния директор З. З.
След изграждане на КИЦ „С.“ поддръжката на съоръженията била извършвана от „К. К.“ ООД въз основа на сключени договори между „П. Т.“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор свид. З. и „К. К.“ ООД, представлявано от подс. К. от 18.05.1999 год., 01.12.1999 год., 01.12.2000 год. и анекс от 01.10.2001 год. Със сключените договори дружество „П. Т.“ ЕАД, стопанисващо КИЦ пл.“С.“ възложило на „К. К.“ ООД техническата поддръжка на обекта и еднократни монтажи и демонтажи на предпазната пирамида на фонтана. Осъществяването на възложената поддръжка било извършвано от свид. Ц. С., който бил назначен по трудов договор в „К. К.“ ООД на длъжност „работник по поддръжка на хидротехническо съоръжение“. Свид. С. фактически извършвал поддръжка и ремонт на масите и стелажите на книжния пазар, извършвал почистване на водата и цедката на фонтана от боклуци, периодично изключвал помпата, източвал водата и почиствал чашата на фонтана.
След изтичане на уговорения срок в посочените по-горе договори за поддръжка с „К. К.“ ООД на 30.11.2001 год., същите не били подновени и от месец януари 2002 год. до месец май 2005 год. поддръжката на фонтана се осъществявала от св. М. П., служител на „П. Т.“ ЕАД, който бил назначен на длъжност „специалист стопанска дейност“ по силата на трудов договор № РД – 15-04/15.01.2002 год. Свид. М. П. не бил запознат с писмена длъжностна характеристика на заеманата от него длъжност. Свид. З. като изпълнителен директор на дружеството- работодател, му разяснил устно какви са задълженията му – да поддържа и ремонтира оборудването на пазар „С.“ и пазар „Г. И.“, както и да почиства фонтана. От служител в дружеството му било обяснено как да пуска и спира водата във фонтана с ключ от командното табло в помещението в Градската библиотека, но не бил инструктиран за поддръжка на ел. инсталация, нямал и съответното образование за това и не е извършвал такава. Фактически извършвал почистване на чашата на фонтана с „кепче“ на метален прът и с ръка и периодично източвал водата и измивал коритото.
В помещението, където се намирали командните табла нямало инструкция за ползване на съоръжението-фонтан. Не била водена книга за направените текущи ремонти и профилактика.
В процеса на експлоатация на съоръженията били извършвани текущи ремонти, като с фактури № 90/05.09.2002 год., № 92/09.09.2002 год., № 2018/20.09.2002 год., № 580/25.03.2003 год., № 596/07.04.2003 год., № 1314/11.04.2003 год.“П. Т.“ ЕАД, стопанисващо КИЦ пл.“С.“, заплатило на доставчици доставка и монтаж на помпа, саниране на каменна облицовка и доставка на материали за това. Било извършвано и настройване на часовник от автоматичното управление в командното табло за съоръженията на фонтана.
На 06.01.2004 год. бил сключен договор между „П. Т.“ ЕАД и „БКС-З.“ ЕАД за абонаментно поддържане на ВиК и електро инсталации на обектите на територията на „П. Т.“ ЕАД, включващо профилактика и ремонт, като договорът е бил сключен за срок от една година.
От м. декември 2004 год.“П. Т.“ ЕАД било управлявано и представлявано от подс. В. П. К., член на борда на директорите и изпълнителен директор на дружеството, въз основа на Договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „П. Т.“ ЕАД № РД 15-6797/20.12.2004 год., сключен между К. и Кмета на Столична община С. С. и това обстоятелство било вписано по ф. д. № 13353/99 год. Подс. К. бил освободен от длъжността *** със заповед от 17.05.2005 год.
Съгласно така сключения договор за възлагане на управление на ЕАД с общинско имущество, Кметът на СО възлагал, а подс. К. приел да управлява и стопанисва „П. Т.“ ЕАД в съответствие с действащото законодателство, Устава на дружеството и определената бизнес задача. В чл. 6 от договора били посочени задълженията на К., като освен всичко следвало да управлява Дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба и Устава, да организира управлението му, като определя вътрешната му управленска и организационна структура и утвърждава цялата вътрешнонормативна уредба в съответствие с действащото законодателство. Въпреки тези си задължения подс. К., от момента на възлагане на управлението на дружеството с договор на 20.12.2004 год. до освобождаването му от длъжност, не организирал управлението в съответствие със задълженията си по договора за възлагане, като не организирал осъществяването на поддръжка на съоръженията на фонтана на КИЦ „С.“, при което практически такава не била извършвана. Назначеният по трудов договор свид. М. П. продължил да изпълнява функции, които се свеждали до почистването на фонтана, включване и изключване на автоматиката на съоръжението, като нямало лице със съответната квалификация, на което да е възложено осъществяване на техническата поддръжка на ел. съоръженията. В този период не била извършвана профилактика на електрическите съоръжения, не бил осъществяван технически контрол, не се водела книга за състоянието, профилактиката и ремонтите на ел. оборудването.
През пролетта на 2005 год. БКС „З.“ ЕАД извършило демонтаж на предпазната пирамида на фонтана на площада и за тази услуга било заплатено от стопанисващото го дружество, но не била извършена профилактика и техническа проверка на съоръженията. След демонтажа на пирамидата свид. М. П. почистил чашата, помпата, поставил чучури и пуснал помпата за напълване, след което няколко дни настройвал часовника.
В края на м. април, след демонтирането на предпазната пирамида и пускането в работен режим на фонтана, свидетелите Ц. С. и Р. Б., които работели като охранители на пл.“С.“, забелязали, че деца, които потапяли ръцете си във водата на фонтана, непривично ги отдръпвали. Двамата проверили чрез бъркане във водата и усетили протичане на ток в чашата, като това усещане било по-силно в листата на „детелината“, сочещи към ул. „Г.“ и към ул. „Солунска“. Предупредили за констатациите си свид. М. П., който обаче не предприел никакви действия. Предупредили и свид. В. Б., който помагал за пренасяне на книги и често пребивавал на площада.
На 03.05.2005 год. свид. Б. – М. Д. се срещнала е приятеля си В. П. М. в бирария „АБВ“ на площад „С.“. Последният бил в компанията на свидетелите И. М., Д. Ц. и Н. Б. Стояли в заведението до затварянето му и употребили алкохол – водка. Около 23,00 часа всички излезли от бирарията, тръгнали в посока към улица „Солунска“, а свид. М. отишъл да си търси цигари. Свидетелките Ц. и Б. вървели след свид. Д. и пострадалия М., като двамата седнали на бордюра на фонтана с гръб към него и с лице към Градската библиотека. После се обърнали с лице един към друг, тъй като решили да влязат във фонтана и да си намокрят краката до коленете. Свид. Д. се извъртяла с лице към басейна на фонтана и си потопила краката във водата, М. също потопил краката си във водата, изправил се и застанал прав във фонтана, обърнат към Градската библиотека с гръб към ул. „Солунска“. Веднага след като потопила краката си във водата, свид. Д. усетила бодежи по тях, извикала, че има ток и излязла от фонтана. Обърнала се към М., който още бил във водата. Той направил крачка напред, извъртял се и паднал, при което тялото му било потопено изцяло във водата. Д. понечила да го издърпа за лявата ръка, но усетила силно разтрисане. На помощ се притекли двама служители от Общинска фирма „Ч.“ – свидетелите И. Б. и К. А., които извадили пострадалия от водата и при допир с метални предмети по тялото на М. усетили протичане на ток. След изваждането от водата, тялото на В. М. било сложено на плочките на площада, до фонтана. Свид. М. извадил езика му и придържал отворена устата му. Веднага била уведомена „Бърза помощ“ и в рамките на няколко минути пристигнала линейка. Пристигнал екип, състоящ се от свид. С. /лекар/ и свид. С. /медицинска сестра/. След преглед лекарят установил, че е настъпила смъртта на В. М. и не предприел реанимационни мероприятия.
Впоследствие били извикани служители на „Е.“ и „У. о.“, за да бъде изключено захранването на ел. инсталацията на фонтана. Свид. Ч., служител на „У. о.“, извършил измервания с фазоуказател, при които установил напрежение във водата в чашата на фонтана. Това напрежение отпаднало след като било изключено захранването от таблото, намиращо се в помещението в Градската библиотека.
В заключенията си вещите лица, изготвили съдебно- медицинските експертизи, приели, че смъртта на В. М. се дължи на удар от електрически ток.
При извършения първоначален оглед на местопроизшествието освен констатациите за разположението и състоянието на трупа на пострадалия, било установено, че лампата в посока юг е под напрежение. При извършения на
04.05.2005 год. допълнителен оглед на местопроизшествието били констатирани следните обстоятелства: гривната на осветителното тяло от източната страна била затворена в неоригинален винт; в гнездата на осветителните тела в източна и западна посока имало по 3 см вода, при демонтажа на осветителното тяло в южна посока било констатирано, че кабелът е притиснат на две места, като на едното от тях били оголени и двете жила; осветително тяло условно обозначено с № 1 не било свързано към захранването. При допълнителен оглед, извършен на 17.05.2005 год., били фиксирани местоположението и връзките на трансформаторна кутия с четири броя трансформатори, предназначени за преобразуване на ток от 220 V на 12 V.
От заключението на техническата експертиза е видно, че при огледа, извършен от експертите, било установено наличие на фуги от вътрешната страна на облицовката на басейна, през които свободно можела да се просмуква вода между плочите на облицовката и бетонния корпус. Установено било също и че осветлението на фонтана се осъществявало посредством четири броя осветителни тела, които се захранвали с напрежение 220 V от ел. табло, монтирано в стената на командната зала, като при извършване на огледа фазовият проводник, захранващ с 220 V осветлението на фонтана, не бил монтиран на клемореда на таблото. Напрежението 220 V се подавало посредством кабели към четири броя трансформатори за ниско напрежение 12 V, монтирани в обща бяла пластмасова кутия, поставена свободно в специална ниша от външната страна на фонтана, към ул. „Г.“, като подът на нишата бил под тротоарните плочи на площада и при изваждане на кутията от нея изтекла ръждивокафява вода, при което металните корпуси на три от трансформаторите били силно корозирали. При огледа и направените замервания вещите лица установили пробив между намотката за В. Н. 220 V и Н. Н. 12 V на най-ниско разположения трансформатор, свързан с прожектора към ул. „Граф Игнатиев“, а също и изгорял предпазител в трансформатова за прожектора към ул. „Г.“, който бил допълнително подсилен с метална жичка, също прекъсната.
В заключението на техническата експертиза вещите лица посочили, че постр. В. М., стъпвайки върху металната гривна на осветителното тяло откъм ул. „Г.“, попаднал под крачно напрежение. При монтажа на осветителното тяло откъм ул. „У. Г.“ електрическият кабел, свързващ захранващите изводи с електрическата лампа, бил прекъснат поради притискането му от розетката на осветителното тяло, като двата едножилни проводника на електрическия кабел, захранващ осветителното тяло, били прекъснати и дадени на късо. Захранващият електрически кабел на осветителното тяло от към ул. „Раковски“, ниско напрежение 12 V, не бил свързан към захранващия електрически кабел от трансформаторната кутия. Връзките между захранващите кабели, идващи от трансформатора били присъединени към електрическите кабели на осветителните тела чрез усукване, покрити с изолационна лента /изолирбанд/, като върху тях бил положен силикон, от който към момента на огледа били останали само следи. Не била осъществена непосредствена водонепроницаема връзка между монтажното легенче и розетката на лампата – легенчето било монтирано под мраморната облицовка, а лампата над нея и направеният опит да се изолира със силикон се оказал несполучлив – при демонтажа на осветителните тела било констатирано от вещите лица, че легенчетата са пълни с вода.
Електрическото захранване на осветителните тела с напрежение 12 V се осъществявало от трансформаторна група – четири трансформатора, разположени в обща пластмасова кутия с влагозащитно изпълнение, на корпуса на която на мястото на съединяването й с капака имало гумено уплътнения в специален улей, а отворите за входовете и изходите на кабелите били с гумени салници. Отворите за преминаващите през тях кабели били изрязани с неправилна форма и били уплътнени със силикон, като входящите и изходящите електрически кабели към трансформаторната кутия минавали през неподходящи за това разположение на кутията салникови защити. Трансформаторната кутия била разположена на дъното на ниша от външната страна на фонтана откъм ул. „Г.“, която към момента на огледа била поставена под нивото на тротоарните плочки и дъното на фонтана и не била предназначена за работа във водна среда, като при отварянето й при експертния оглед било установено, че същата е пълна с вода, като нивото на течността в кутията е било променливо във времето. При тези констатации, вещите лица направили извод, че при условията на прекъснат кабел и работата на трансформаторите във водна среда, примесена с метални отпадъци от корозията, се получила електрическа връзка между захранващото трансформатора напрежение 220 волта и кабелната връзка към електрическа лампа 12 волта. Към момента на експертното изследване първият и третият трансформатор, разположени в кутията, не били изправни, а вторият и четвъртият били изправни.
По отношение на причините за наличие на електрическо напрежение във фонтана към момента на събитието, вещите лица приели, че протичането на електрически ток с повишено напрежение 220 V по вторичната верига на трансформатора за 12 V, захранващ осветителното тяло на фонтана към ул. „Г.“, се дължи на следните обстоятелства: установеното шунтиране /даване на късо/ на вторичната верига на трансформатора за напрежение 12 волта, захранващо осветителното тяло, което се е получило поради повреда – прекъсване на изолационната обвивка на ел. кабел от металната гривна /салник/ на осветителното тяло, закрепваща стъклото, което е довело до повишаване на силата на ел. ток в първичната верига 220 волта и съответно прекъсване /изгаряне/ на вложката на предпазителя на съответния трансформатор и поставената допълнителна външна вложка /жичка/, също с прекъсната /изгоряла/; тъй като трансформаторната кутия била напълнена с вода, която била силно замърсена от корозиралата метална обвивка на трансформаторите, се получила връзка през фазата 220 волта между първичната и вторичната верига на съответния трансформатор и се офазил металния корпус на осветителното тяло, потопено във водата на фонтана. Във водната среда се предало напрежението върху гривната на осветителното тяло, на което при монтажа на металната гривна (като не може да се установи дали първоначално или при ремонт) се получило късо съединение на проводниците, захранващи лампата, през електролитното водно съдържание на трансформаторната кутия. При тази отсечка напрежението в различните части на фонтана не било еднакво, като основно то е било в металната гривна на осветителното тяло, която била с късо съединение на кабелите. Експертите приели също и че предпазителите на четирите броя трансформатори били свързани към нулевия проводник, идващ от таблото, като прекъсната нулата, а не фазата, в противоречие с техническите изисквания. Пояснили и че изгорелият предпазител на трансформатора бил подсилен с произволна жичка, като понеже изгарянето най-вероятно се дължало на късо съединение, е следвало да се установи и отстрани причината за изгарянето на предпазителя.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза по поставения въпрос за съответствие на изпълнената ел. инсталация с одобрения проект е видно, че работният проект на ЕТ „М. П.“ – част електро, не се отнасял до декоративното осветление на чашата на фонтана, а само била описана идеята за схемата. Като недостътици от техническо естество вещите лица посочили извода си за несъответствие на използваните трансформатори с тези по спецификацията по проект, съгласно която е трябвало същите да бъдат изпълнени така, че да са водозащитени, което не е сторено; също така и удължаването на кабелите на осветителните тела чрез снаждане и изолиране. Едновременно с това направили извод, че направеното удължаване на кабелите на осветителните тела, както и осъществения монтаж на самите тела нямат пряко отношение с подаденото напрежение от 220 V към намотката от 12 V. Експертите дали заключение и за това, че по проект не била предвидена дефектно-токова защита за захранването на фонтана, а само изискваната от Правилника за устройство на електрическите уредби максимално токова защита с помощта на автоматични предпазители. По отношение влиянието на ситуираните проводници на пл.“С.“ съгласно изисканата и приложена схема от „Електроразпределение“, вещите лица счели, че е изключена появата на блуждаещи токове. По въпроса за конкретния механизъм на причиняване на смъртта на пострадалия, експертите в заключението си приели, че при осъществената електрическа верига на захранването с декоративната гривна на осветителното тяло, пострадалият М., стъпвайки върху гривната само с единия крак, а с другия – встрани на известно разстояние, е затворил веригата „фаза-земя“ и е получил поражение от напрежение, довело до леталния изход.
Настоящият съдебен състав възприе фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Доколкото се касае за неколкократно връщане на делото от ВКС, настоящият състав намира за необходимо да отбележи на първо място следното във връзка със задължителността на указанията дадени в отменителното решение на касационната инстанция: Константна е съдебната практика, намерила израз в Р. № 868/2006 год. на I н. о., че изводите на контролния съд, отнасящи се до резултата от оценката на доказателствата и на произтичащите от тях обстоятелства, нямат задължителна сила и тези въпроси се решават от съда, на който делото е върнато, самостоятелно, по негово вътрешно убеждение. Идеята е, че процесуалният закон държи сметка за вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и не се дезинтересира от суверенното им правомощие да преценяват доказателствените материали и да установяват въз основа на тях фактологията на деянието. НПК не задължава по-нискостепенните съдилища безусловно и неотменимо изцяло да се подчинят на прочита, интерпретацията и оценката на доказателствените материали, осъществени от касационната инстанция. Ето защо резултатите от новото разглеждане на делото не са предрешени, а самото производство не е сведено само до формално възпроизвеждане на становището и вътрешното убеждение на касационната инстанция. Да се приеме обратното би означавало, че връщането на делото за ново разглеждане е наистина безпредметно, тъй като не би могло да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат (т. е. каквото и вътрешно убеждение да има съдът, комуто делото е върнато, становището му няма никакво значение за крайния изход на процеса).
С оглед горното изводите на касационната инстанция, отнасящи се до резултата от оценката на събрания по делото доказателствен материал нямат задължителна сила. Съдът, комуто делото е върнато за ново разглеждане, е длъжен да извърши всички действия, посочени от висшестоящата инстанция, но само с цел да се преодолеят допуснатите грешки при предходното разглеждане на делото и предходната оценка на доказателствения материал от инстанцията по фактите (да изтъкне и изясни необсъдените при предходното разглеждане на делото противоречия, съдържащи се в доказателствените материали; да подложи на задълбочен анализ неуточнените по-рано противоречия; да вземе предвид онези данни, които са били елиминирани при първото разглеждане и т. н.). Всички тези указания не ограничават съда при оценката на доказателствения материал, а му помагат да я осъществи правилно и да разкрие обективната истина. Относно самия резултат от оценката на доказателствения материал, както и по отношение на изводите по същество и съдържанието на присъдата, указанията на ВКС не могат да имат обвързваща сила. Макар и последна инстанция по правото, ВКС няма законови правомощия да ограничава свободата на инстанциите по фактите при оценката на доказателствения материал и да предрешава съдържанието на бъдещия съдебен акт.
В хода на касационното производство се проверява единствено юридическата правилност на акта на въззивния съд с оглед на изложената в него фактическа обстановка, без да се пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Като инстанция „по правото“, ВКС не може да установява нови фактически положения и е длъжен да приеме фактите така, както са разкрити от въззивния съд. При касацията не може да бъде подменяно вътрешното убеждение на инстанциите по същество, оправомощени да обсъждат резултатите от проведеното съдебно следствие. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение по реда на касационната проверка само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо.
Гореизложените съображения обуславят правомощието на касационната инстанция да оспорва фактите, приети от първата инстанция, само когато констатира конкретни основания, които ги опорочават и им придават съмнителност, а именно:
– игнорирани са и не са обсъдени някои от наличните по делото доказателствени материали;
– пренебрегнати са или са пропуснати някои от доводите на страните;
– изопачени доказателствени материали, като съдът е основал убеждението си върху доказателства, които не се съдържат в съответните доказателствени средства, на които се е позовал;
– съдът се е позовал на материали, които не са проверени по надлежния ред или не се намират към делото;
– съдът не е мотивирал вътрешното си убеждение въобще или не е изложил ясни, пълни, логични мотиви, с което е осуетил проверката на правилността и убедителността на вътрешното си убеждение;
– при оценката на доказателствения материал съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти, обстоятелства и събития, свързани с престъпното деяние, очертано в наказателноправната норма.
От забраната да се установяват нови фактически положения в касационното производство пък произтича положението, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и не може да признае за достоверни такива доказателствени материали, които инстанциите по фактите са признали за съмнителни или лъжливи и обратно – да признае за съмнителни или лъжливи такива доказателствени материали, които въззивната инстанция е признала за достоверни; не може да признае за установен факт, неустановен от инстанциите по фактите, или да отхвърли факт, приет от тях; не може да пререшава делото по същество, когато съдебното следствие е било извършено обективно, всестранно и пълно; не може да предрешава въпроса за достоверността на доказателствените материали (кои да се приемат и кои да се отхвърлят); не би могла и да предрешава въпроса за не/доказаността на обвинението при повторното разглеждане на делото.
Посочените законови положения осуетяват подмяната на вътрешното съдийско убеждение на низшестоящата инстанция с вътрешното убеждение на по-горния съд. Ако касационната инстанция се отклони от тях, тя би навлязла в прерогативите на първата инстанция, което процесуалният закон забранява. Нарушението на тази забрана обезсмисля принципа на триинстанционно разглеждане на делото. Ако касационната инстанция може да замести вътрешното убеждение на въззивния съд, то тя може да замести и това на първоинстанционния. В такъв случай, както първоинстанционното, така и въззивното производство биха станали ненужни.
С оглед тези принципни положения САС отново подложи на анализ и оценка всички събрани от първата инстанция гласни и писмени доказателства, както и тези допуснати и приети при трикратното разглеждане на делото от въззивната инстанция: допълнителното заключение на техническата експертиза, писма от ДНСК, заверено копие от трудовата книжка на подс. З., писма от „Е. – С.“ АД с приложени скици към тях.
Фактите, свързани със заеманата от подсъдимите длъжност, с периода на изпълнението й, със задълженията им във връзка с изграждането на КИЦ „П.“С. “ и времето, през което е осъществено това, както и тези, касаещи медицинската причина за настъпване смъртта на пострадалия са правилно изяснени от първостепенния съд. Съображенията, които СГС е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са убедителни и изчерпателни и доколкото и страните не спорят по тях не е необходимо да бъдат възпроизвеждани отново. Тук е мястото да се отбележи, че проведеното въззивно съдебно следствие и изслушаното допълнително заключение на техническата експертиза не водят до промяна в изводите относно конкретните технически причини за възникване на инцидента – шунтиране на кабелите на осветителното тяло откъм ул. „Г.“ и офазяване на гривната му вследствие протичане на електрически ток с високо напрежение към него при нефункциониращ предпазител на трансформатора в електролитна среда, довело до затваряне на веригата при стъпване от пострадалия с единия крак върху гривната на лампата и на известно разстояние от нея – с другия.
Спорните обстоятелства касаят наличието на одобрен архитектурен проект за осветлението на фонтана, както и това дали в седем годишния период на експлоатация на съоръжението до смъртта на пострадалия, състоянието му е било неизменно и дали конкретните технически причини за възникване на инцидента са съществували още към момента на приемането му от Държавната приемателна комисия. Контролираната инстанция е дала обоснован и законосъобразен отговор на посочените въпроси.
С основание е прието, че електроинсталацията на фонтана и по-специално осветлението му, е било изградено без наличието на одобрен проект. В обяснителната записка към работния проект, третиращ осветлението на самия площад „С.“ е била описана принципната схема, по която ще се извърши захранването на водната площ като изрично е посочено, че то подлежи на допълнително проектиране и уточняване. В проекта, касаещ част „Електро и КИПиА“, е разгледано единствено функционирането на помпите, осигуряващи приток на вода, но предмет на този проект отново не е декоративното осветление на съоръжението. Свид. Б. К., който в качеството си на служител на ЕТ „М. П.“ е бил ангажиран с проектирането на електрозахранването на обекта, е описал при разпита си пред градския съд единствено принципната схема за осветлението на фонтана и за начина на защита, като е пояснил, че е съществувала спецификация на техническите параметри на включените в осветителната инсталация компоненти.
От съществено значение за този извод са и показанията на прекия изпълнител на монтажните работи – свид. Т., в които безспорно се съдържа твърдение, че е изпълнявал инсталацията съобразно проекта, но в същото време свидетелят е посочил, че мястото на нишата за трансформаторната кутия е избрано в един по-късен момент с оглед необходимостта да бъде избегнато рязкото падане на напрежението. Като има предвид, че първият свидетел е лицето, пряко натоварено с осъществяване на проектирането на осветлението на площада като цяло, а вторият е прекият изпълнител на строително – монтажните работи по изграждане на електроинсталацията, настоящият състав намира, че също както първата инстанция следва да се довери на заявеното от двамата, още повече, че сред писмените доказателства по делото, предадени от ДНСК, както и от СО – район „С.“ и от търговските дружества, ангажирани с участие в изграждането на обекта също не се намира отделен и цялостно завършен проект на осветителната инсталация на фонтана. Налице са единствено недетайлизирани примерни схеми, които нямат качеството на проект. Съществуването на такъв не е било установено и от експертите в допуснатата от първата инстанция допълнителна техническа експертиза. В същото време следва да бъде споделен изводът на контролираната инстанция, че независимо от липсата на проект за изграждане на нишата за трансформаторната кутия са били взети мерки за предпазването й от вредни атмосферни и други въздействия. В тази насока правилно са били съобразени обясненията на подс. К., съгласно които в трансформаторната ниша са били поставени подложки от гранит, така че самата трансформаторна кутия да бъде на определена височина и да не попада под въздействието на вода.
Независимо от двойнствената природа на посочените твърдения – като доказателствено средство и като средство за защита, първостепенният съд не е имал основание да не им даде вяра, защото те са логични и убедителни, и което е много по-важно – не са изолирани от останалите доказателствени източници. В подкрепа на заявеното от подс. К. са показанията на четирима свидетели – С. К., С. П., А. Т. и Б. К. Всички те са били ангажирани в някакво качество с изграждането на КИЦ „П.“С.“ – свидетелите К. и К. – като проектанти на различни компоненти от строителния обект, свид. П. – като технически ръководител на същия и свид. Т. – като пряк изпълнител на електрическата инсталация. Именно поради изпълняваните от тях функции и четиримата са имали пряк и непосредствен достъп до строежа, в една или друга степен са участвали в разрешаването на различни технически проблеми, поставени като задание от инвеститора и поради това станали известни предварително или възникнали в процеса на работата, поради което не може да се приеме, че заявеното от тях не е резултат от личните им възприятия за коментираното обстоятелство. При това и четиримата са описали предприетите мерки за избягване на въздействието на водата по идентичен начин – всички те са изяснили при разпита си, че се касае за стойка или поставка /в случая е налице единствено терминологично различие при отсъствие на смислова разлика в заявеното от тях/, изработена от облицовъчните плочи на шадравана, така че кутията да не се намира на дъното на нишата и в същото време да има и достатъчно разстояние при необходимост тя да може да бъде изваждана с цел извършване на профилактика и ремонтни действия.
Оценката на показанията на посочените свидетели като цяло и в разглежданата им част не дава основание да се счита, че твърденията им са неистинни и при анализа им не е констатиран стремеж към укриване или изопачаване на правно значимите обстоятелства, с оглед на което и САС ги постави в основата на изводите си досежно разположението на трансформаторната кутия. От друга страна, видно от показанията на свидетелите К., К. и М. П., самото местоположение на нишата в стената на фонтана не е било произволно. Изборът му е бил продиктуван от необходимостта да се избегне отдалечеността на трансформаторите от консуматора /осветителните тела/ и да се предотврати съществено понижаване на напрежението и полагането на кабели със значително по- голямо сечение, като според свид. К. подобно техническо решение, не е изключение в практиката.
В същото време самата ниша не е била в пряк досег с водна среда, защото е била затворена с плътна каменна преграда от всички страни, видно от показанията на посочените по-горе свидетели, заключенията на техническите експертизи и устните разяснения и допълнения към тях, направени от експертите в хода на първоинстанционното съдебно следствие, с оглед на което въззивният съд прие, че СГС обосновано е заключил, че в конкретния случай не е било необходимо използването на водоустойчива вместо влагоустойчива трансформаторна кутия. Такова не се е налагало и предвид обстоятелството, че при извършените 72-часови проби на водната инсталация не е констатиран спад в нивото на водата и не се е наложило допълването на чашата на фонтана с течност, т. е. към момента на приемане на строежа и въвеждането му в експлоатация не са съществували индиции за просмукване на вода в нишата или за изтичането й извън шадравана, налагащи преоценка на решението за местонахождение на нишата и за друг избор на вида трансформаторна кутия. Тук е мястото да се отбележи, че поначало не са събрани доказателства в кой момент е започнало заливането с вода на трансформаторната кутия. Отсъстват гласни доказателства за посоченото обстоятелство, към делото не са приобщени протоколи от проверки, докладни записки или други документи, установяващи наличието на този технически проблем, а експертите са констатирали единствено, че в процеса на експлоатация на съоръжението, нивото на течност в нея е било различно, без да могат да определят по експертен път въз основа на специалните си знания и умения каква е продължителността във времето на този процес.
При подписването на Акт образец 16 не е установено наличието на фуги, а извършената през 2003 год. подмяна на част от облицовката на фонтана поради появили се течове не позволява с категоричност да се приеме, че този процес е започнал непосредствено преди ремонта, доколкото от свидетелските показания на З. З. не става ясно дали се касае за изтичане на вода директно на площада или за проникването й в нишата и трансформаторната кутия; отделен е въпросът, че именно вследствие на този ремонт може да са възникнали фугите, създали предпоставка за навлизането на течност в кутията.
Във връзка със състоянието на осветителната инсталация настоящият съдебен състав прие, че отсъстват категорични доказателства за проведени 72 – часови проби на същата и това е единственото обстоятелство, досежно което изводите й се различават от приетото от първостепенния съд. За да направи подобна констатация, САС съобрази, че в протокола за 72 – часови проби на фонтан е отразено единствено, че са извършени тестове на водната инсталация – помпа, дюзи и тръби, но не и на осветлението на съоръжението, а нито един от разпитаните свидетели, ангажирани с приемането и пускането на обекта в експлоатация не е заявил, че лично е взел участие в такива тестове, респ. не е бил в състояние да посочи със сигурност извършвана ли е официална проба на осветителната инсталация, в кой момент и с каква продължителност; за такава не е упоменато и в протоколи № 28 и 29, съставени от ЕТ „Б.“ – в посочените писмени доказателства е отбелязано измерване на три стълба на уличното осветление и на ел. таблото. В същото време не могат да бъдат игнорирани показанията на свид. А. Т., който в качеството си на изпълнител на дейностите по изграждане и свързване на електроинсталацията лично е извършил проверка на същата, включил я е и не е констатирал отклонения във функционирането на осветлението.
Твърденията му относно предприетите в тази насока действия са логични, тъй като в качеството си на изпълнител той е следвало да се увери, че не възникват проблеми и не се налага да бъдат предприети някакви допълнителни мерки по отстраняването им. Освен това свидетелят е добросъвестен, не е направил какъвто и да било опит да изопачи или укрие съществени обстоятелства във връзка с монтажа на кабели, трансформаторна кутия и осветителни тела, поради което не съществува основание САС да не му се довери, още повече, че изявленията му за нормално и безаварийно действие на лампите във фонтана са подкрепени и от показанията на свид. К., в които е посочено, че в първите две години от експлоатацията на съоръжението декоративното осветление е функционирало и е престанало да работи едва след 2000 год. В подкрепа на поддържаната от САС теза следва да бъде изтъкнато и обстоятелството, че първите данни за протичането на електрически ток в чашата на фонтана датират от около 15 дни до един месец преди инцидента, видно от показанията на свид. М. П. и на охранителите Р. Б. и Ц. С. Преди този момент нито посочените трима свидетели, нито свидетелите З. З. и Ц. С. са получавали сигнали от други лица за проблеми във функционирането на електрическата инсталация, нито пък сами са констатирали нередности. Като има предвид показанията на посочените свидетели, въззивната инстанция се солидаризира с изводите на градския съд, че към момента на пускане на съоръжението в експлоатация не са съществували препятствия от техническо естество за нормалното и безаварийно функциониране на фонтана и неговата осветителна уредба.
Обстоятелството, което е с най-съществено значение за правилното решаване на делото касае извършването на ремонтни дейности и други интервенции по фонтана, довели до промяна в първоначалното му състояние. Първостепенният съд е анализирал детайлно всички гласни и писмени доказателства и аргументирано е приел, че такова вмешателство в процеса на функционирането му е налице. Безспорно, както В. К. /спрямо когото присъдата на СГС е влязла в сила/, така и свидетелите З. З. и М. П., които в различна степен и по различно време са били ангажирани с поддръжката на фонтана са отрекли да са извършвали или да са нареждали да бъдат извършени каквито и да било действия по електрическата инсталация на съоръжението. Свид. З. е посочил единствено, че е бил извършен ремонт на облицовката на фонтана, промяна в автоматиката, касаеща изключване на водната помпа след 22 часа и подмяна на последната, като за тези факти твърденията му кореспондират и с приетите като доказателство фактури, документиращи съответните ремонтни дейности. В същото време обаче, видно от заключението на техническата експертиза на л. 28 – 30, т. 1 от сл. д. налице са обективни находки, позволяващи да се приеме по изискуемия от НПК категоричен начин, че в седемгодишния период на експлоатация на съоръжението състоянието на декоративното осветление не е останало едно и също.
При експертния оглед вещите лица са установили изгорял цилиндричен стъклен предпазител в трансформатора – посока ул. „Г.“, както и допълнителното му подсилване от външната му страна с метална жичка, която също е прекъсната и нагоряла. Наличието на такава жичка, която не е част от фабричното окомплектоване на трансформатора, говори за последващо външно вмешателство от неустановено по делото лице в неизвестен момент, а доказателство за подобна дейност съставлява и посоченото от свид. М. П., че при подмяната на част от облицовката е констатирал, че лампата откъм ул. „Раковски“ е с прерязан кабел, извадена от леглото си и самият той я е поставил там, слагайки и ново винтче; аналогични факти са отразени и в протокола за оглед на местопроизшествие на л. 9 – 10, т. 1 от сл. д. За подобна намеса с основание може да се съди и от заявеното от свид. А. Т., че към момента на монтажа на кабелите, осветителните тела и трансформаторите, предпазителите на последните са били в изправност и той не е подсилвал който и да било от тях с допълнителна жичка. Наред с това, при предявяване на фотоалбума, документиращ състоянието на трансформаторната кутия, свидетелят е бил категоричен, че предявеното му на фотосите свързване на трансформаторите с осветителните тела е различно, от това, което той е направил в края на лятото на 1998 год. За подобно вмешателство може да се съди и от различното разположение на трансформаторната кутия в нишата – докато към момента на приемане на строежа от приемателна комисия кутията е била над нивото на водата, поставена на специално направена стойка, към момента на инцидента и извършване на огледа на местопроизшествие тя е открита на дъното /на пода/ на нишата.
Като косвено доказателство в подкрепа на приетото от двете съдебни инстанции може да послужи и заявеното от експерта В. на л. 593, т. 2 от първоинстанционното производство, а именно че при демонтажа на лампата откъм ул. „Г.“ след инцидента жилата на кабела в мястото на прекъснатата изолация са били метално лъскави, а отсъствието на окислителни процеси експертите са свързали с относително кратко взаимодействие на оголения проводник с околната водна и въздушна среда или както те са го определили „налице е прясно прекъсване“ на кабела, без обаче да могат да конкретизират точното време, когато е извършена интервенцията по осветителното тяло.
При правилно установената фактическа обстановка градският съд приел от правна страна, че нито подс. З., нито подс. К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
САС се солидаризира с правните изводи на контролираната инстанция, защото те са резултат от задълбочено обсъждане на доказателствата, довело до правилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелството, че ВКС многократно е отменял решенията на предходните въззивни инстанции, очевидно е, че следва да бъдат посочени общите характеристики на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, след което да се търси тяхното проявление в конкретния казус.
За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: деецът да упражнява правно регламентирана дейност, тя да представлява източник на повишена опасност и най-вече – да съществува пряка и непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията на извършителя и настъпилия обществено опасен резултат – в случая смъртта на пострадалия. Отсъствието на който и да било от изброените елементи от обективния състав на престъплението води до невъзможност да бъде ангажирана отговорността на дееца за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК е бланкетна. Тя не съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат за него задължение за действие, респ. за въздържане от такова. При това в последните години в съдебната практика все повече се налага схващането, че съставът на престъплението може да бъде осъществен и посредством нарушаване изискванията на ненормативен акт /заповед, длъжностна характеристика и др./, стига в нормативен такъв да бъде предвидено задължение за спазването му. И в този случай обаче е необходимо задълженията да са очертани достатъчно ясно и категорично.
Съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 123 от НК не би могло да бъде запълнено от диспозитивни норми, от такива, които уреждат състава и начина на конституиране на определени органи, особено колективни такива, от норми, които по естеството си също са бланкетни или препращат към други разпоредби и поради това не конкретизират съответното правило за поведение, от норми, които очертават приложното поле на действие на съответния акт. При това съдържанието на конкретните задължения на дееца може да бъде запълнено само и единствено с норми, които са действали към момента на деянието, но не и в един по-късен момент, независимо от обстоятелството, че общественоопасните последици са възникнали значително по-късно. С оглед изложеното и в теорията, и в съдебната практика еднозначно е прието, че правно регламентирана е онази дейност, за чието упражняване се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. От своя страна източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Причинната връзка, най-общо казано, ще е пряка и непосредствена, когато без съответното поведение на дееца не биха настъпили общественоопасните последици.
Предвид тези принципни положения и при положение, че в отменителното решение на ВКС се твърди единствено, че подсъдимите са осъществили състава на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и не са дадени конкретни указания кои норми от съответните нормативни актове са били нарушени от двамата, респ. кои допуснати от тях нарушения са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, въззивната инстанция следва отново да извърши цялостна проверка на изводите на градския съд относно отсъствието на нарушения, невъзможността подсъдимите К. и З. да бъдат адресати на съответните правни норми или отсъствието на причинна връзка между поведението им и настъпилия съставомерен резултат.
Следва да бъде споделен изводът, че подс. З. не може да бъде субект на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като упражняваната от него дейност не представлява източник на повишена опасност. Към момента на изграждане на фонтана този подсъдим е бил управител на СЗ „О. п.“ и в това му качество е бил назначен за председател на комисията по инвеститорски надзор, а в последствие и за член на държавната приемателна комисия. Дори и да не бъде възприето схващането на първата инстанция, че и в двата случая се касае за колективен орган, чиито решения са плод на колективната, обща воля, поради което членовете му не биха могли да носят отговорност за взетите съвместни решения, то открит остава въпросът, че дейността по осъществяване на инвеститорски надзор не отговаря на описаните по-горе критерии за правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. По естеството си дейността на комисията за инвеститорски надзор и тази на държавната приемателна комисия е контролна, но завишената степен на опасност на дейността й не може да бъде изведена единствено от наличната такава на контролираната дейност; противното би означавало недопустимо в наказателното право разширително тълкуване на закона. От друга страна, за упражняването на подобна контролна дейност не съществува нормативно изискване за придобиване на специална правоспособност, а още по-малко за удостоверяването й по съответния ред. Само това основание е достатъчно за оправдаването на подс. З. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, но независимо от това въззивната инстанция извърши детайлна проверка допуснати ли са от него вменените му нарушения на правни норми от различни нормативни актове.
На първо място следва да се отбележи, че подс. З. не е адресат на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗБУТ, защото съгласно чл. 1 от същия нормативен акт с този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В светлината на разглеждания казус подсъдимият няма качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, която разпоредба предвижда, че работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Още по- малко би могло да се поддържа, че той е работник или представителите на работещите по безопасност и здраве, тъй като съгласно § 2а от ПЗР на ЗЗБУТ работещ е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика, а съгласно § 2б от ПЗР на ЗЗБУТ представител на работещите по безопасност и здраве при работа всеки работещ, който е избран или определен от общото събрание на работещите, по реда на чл. 6 от КТ, да представлява работещите по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето при работа. Безспорно той не се явява и лице, което за своя сметка работи само или в съдружие, както и не попада в категорията на „други организации и юридически лица“ по чл. 1 от ЗЗБУТ. При това коментираният нормативен акт визира условията на труд и според този състав на САС би могъл да намери приложение само ако се касае за трудова злополука във връзка с осъществяване на трудов процес или учебна функция (вж. чл. 2 от ЗЗБУТ). Отделен е въпросът, че сама по себе си разпоредбата е обща. Тя не съдържа конкретно правило за поведение, а определя приложното поле на ЗЗБУТ, поради което по принцип не би могла да запълни съдържанието на бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се явява адресат и на разпоредбите на чл. 506, ал. 1 – 3 от Правилника по безопасност на труда при строително – монтажни работи /ПБТСМР/. Внимателният им прочит сочи, че те касаят изисквания при осъществяване на електромонтажни работи и за нарушаването и неспазването им би могло да носи отговорност единствено лице, което пряко и непосредствено извършва такава дейност, а по делото не е спорно, че в служебните задължения на З., както по принцип, така и в частност с оглед изграждането на фонтана и декоративното осветление не е включена подобна дейност. Отделен е въпросът, че ал. 3 визира изпитанието на електроинсталациите, а инкриминираният инцидент е възникнал след дългогодишна употреба на съоръжението и в случая не може да се говори за каквото и да било изпитание /в смисъл на проверка на надеждността и нормалното функциониране/ на системата, поради което се налага извод, че нормата на чл. 506, ал. 3 от ПБТСМР поначало е неотносима към разглеждания казус. Именно поради близо седемгодишния период на експлоатация на инсталацията, дори и като се има предвид, че в писмените доказателства – протокол за 72 часови проби отсъства изрично отбелязване, че е тествано осветлението на фонтана, не може да се приеме, че поведението на подс. З. като член на приемателната комисия се намира в изискуемата от закона пряка и непосредствена причинна връзка със смъртта на пострадалия. Тук отново следва да бъде поставен и въпросът с препращащия характер на нормите – ал. 1 препраща към чл. 94, ал. 1 от правилника и ако по отношение на нея все пак с известно усилие би могло да се поддържа, че доколкото се визира една-единствена разпоредба, то съответното правило за поведение на подсъдимия е било предявено, то това не се отнася за ал. 2 и 3, които визират по цял един раздел от правилника и е недопустимо едва въззивният съд да конкретизира коя е нарушената разпоредба от този раздел, защото З. на практика ще се окаже лишен от една инстанция и правото му на защита ще бъде съществено ограничено.
Аналогично е и положението с чл. 540 от същия нормативен акт, който въвежда забрана за полагане на проводници и кабели в тръби, улеи и кутии, незакрепени съгласно проекта, както и ако в тях има други проводници под напрежение. Доколкото подс. З. не е извършвал лично монтажни дейности по осветителната инсталация на фонтана, той не би могъл да носи наказателна отговорност за неспазването й. Във връзка с тази разпоредба от Правилника по безопасност на труда при строително – монтажни работи следва да се посочи още, че причина за смъртта на пострадалия е свързана с офазяване на декоративната гривна на осветителното тяло на фонтана, сочещо към ул. „Г.“ и превръщането на тази гривна в галванична част от фазовия проводник вследствие на нарушена изолация на кабела при неправилен монтаж на лампата и наличието на богато наситена с железен оксид вода в трансформаторната кутия и не е установено леталният изход да е последица от неправилно закрепване на кабелите или трансформаторната кутия или от наличието на други проводници под напрежение в тази трансформаторна кутия и това да е станало още към момента на извършване, респ. приемане на съоръжението от държавната приемателна комисия, т. е. дори и да се приеме, че подс. З. може да носи отговорност за нарушаване на чл. 540 от Правилника по безопасност на труда при строително-монтажни работи, то не е доказано съществуването на каквато и да било причинна връзка между неговото поведение и настъпилия съставомерен резултат, а както вече беше посочено както в съдебната практика, така и в правната теория еднозначно се приема, че само незнанието, респ. неглижирането на онези изисквания на правно регламентираната дейност, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с резултата могат да обосноват наказателна отговорност по чл. 123, респ. по чл. 134 от НК.
Не може да се приеме, че подс. З. е адресат и на нормата на чл. 300, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), който визира задължения на лицата, упражняващи независим строителен надзор, какъвто не е подсъдимият. Този извод се основава на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), съгласно която при проектирането и строителството се упражнява независим строителен надзор за сметка на собственика (инвеститора), а лицата, упражняващи независим строителен надзор, се оправомощават за това от Министъра на регионалното развитие и благоустройството при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Граматическото и логическо тълкуване на употребените в чл. 42, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) изрази „за сметка на инвеститора“ и „независим строителен надзор“ водят до извод, че се касае за дейност, осъществявана от субекти, различни от инвеститора /чийто представител се явява подс. З./ и изпълнителя /в каквото качество е привлечен към наказателна отговорност подс. К./. До този извод води и предвиденото в закона оправомощаване на лицата, упражняващи такъв надзор от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Сходна е и ситуацията с обвинението за нарушаване на чл. 2, т. 5, 6, 7 и 8 вр. ал. 1 от Наредба №1 за условията и реда за издаване на лицензии за извършване на дейности в областта на електро и топлоенергетиката. Тези правни норми визират реда и условията за издаване на лиценз за извършване на дейности в областта на електро- и топлоенергетиката по уреди, съоръжения и инсталации с обществена значимост на територията на Р България и се прилагат за всички лица, които извършват проучвателни, проектни и консултантски работи; електро- и топломонтаж и строителство (без архитектурно строителство, В и К, ОВ и благоустройствени работи); пусково-наладъчни работи; електро- и топлоенергийни ремонти. Внимателният прочит на посочените разпоредби води до извод, че те въвеждат изискване за снабдяване с лиценз именно на физически лица, които самостоятелно, за своя сметка извършват посочените в чл. 2, т. 5 – 8дейности или на юридически лица, в чийто предмет на дейност са включени те. Доколкото подс. З. е бил представител на възложителя /инвеститора/, то очевидно е, че неговите функции в процеса на изграждането на фонтана са били коренно различни и не са свързани с прякото физическо монтиране на съоръжението и обслужващите го инсталации, поради което и изискването за притежаване на лиценз не може да бъде отнесено към него; още по-малко то би могло да се тълкува в смисъл, че той е следвало да предприеме действия по снабдяване на „К. К.“ ООД с подобен лиценз.
Несъстоятелни са доводите на държавното обвинение, че подс. З. е допуснал нарушение на чл. I-1-20 и чл. I-1-21 от Правилника за устройство на електрическите уредби. Сами по себе си тези правни норми са изключително общи и бланкетни и изискват по-нататъшна детайлизация чрез посочване на конкретно правило за поведение, което е следвало да стане още с обвинителния акт, а не едва при четвъртото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Що се отнася до обвинението на чл. IV-1-14, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройство на електрическите уредби, следва да се посочи, че макар да е било нарушено изискването за монтаж на предпазителя на фазовия проводник, то не се намира в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия, защото експертите са категорични, че даже предпазителите да са били поставени на фазовите проводници, при прекъсване на проводника откъм захранващия край фазата си остава, тя не отива към трансформатора и може да се прехвърли напрежение към средата, към която са монтирани трансформаторите, т. е. към фонтана. Отделен е въпросът, че при наличните данни за ремонтни дейности по фонтана, включително и по осветлението му, свързването на предпазителите към нулевите, вместо към фазовите проводници не може да бъде отнесено към момента на първоначален монтаж на електроинсталацията, поради което не може да бъде правопораждащ факт за наказателната отговорност на подс. З. в аспекта на недостатъчен контрол от негова страна.
На последно място следва да бъдат споделени и съображенията на първостепенния съд за невъзможност подс. З. да наруши разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3, чл. 12, чл. 14, ал. 1, т. 8, 9 и 11 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България. Чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 изисква за назначаване на приемателна комисия да бъде представен акт обр. 15. Назначаването на приемателна комисия не е извършено от подсъдимия, той е само неин член, поради което не може да му бъде вменено във вина отсъствието на акт обр. 15, още повече, че такъв е бил съставен и се намира сред кориците на делото. Няма данни и да не са представени изискуемите от чл. 14, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 11 документи, а и част от тях поначало нямат отношение към настоящия казус.
За разлика от под. З., подс. К. може да бъде субект на престъплението по чл. 123 от НК. Изложените в тази насока съображения от градския съд са законосъобразни и изчерпателни и тъй като настоящият състав на САС ги споделя в тяхната цялост, не е необходимо те да бъдат възпроизвеждани отново. Акцентът и тук следва да бъде поставен върху това дали този подсъдим поначало може да бъде адресат на вменените му правни норми и дали по естеството и съдържанието си те са годни да запълнят диспозицията на чл. 123 от НК.
По отношение на подс. К. съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 от НК съгласно обвинителния акт е запълнено с разпоредбите на чл. 3 от ЗЗБУТ, чл. 42 от ЗТСУ, чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни условия на труд при използване на работно оборудване, чл. 1-1-20, чл. 1-1-21, чл. чл. IV-1-14, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 и чл. VIII-3-32 от Правилника за устройство на електрическите уредби, чл. 506, ал. 1 – 3 и чл. 540 от Правилника по безопасността на труда при строително-монтажни работи /Д-02- 001/, чл. 1 и чл. 2, т. 1 – 4 от Наредба №1 за условията и реда за издаване на лицензни за извършване на дейности в областта на електро и топлоенергетиката и чл. II-4-2, чл. II-4-10 ал. 1 и ал. 3 от Правилник за техническата експлоатация на енергопотребителите.
Посоченото по-горе досежно невъзможността подс. З. да бъде адресат на разпоредбата на чл. 3 от ЗЗБУТ в пълна степен се отнася и за подс. К. и не е необходимо тези съображения да бъдат възпроизвеждани отново.
Недопустимо е ангажирането на наказателната му отговорност и за нарушение на чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни условия на труд при използване на работно оборудване, тъй като посоченият нормативен акт е приет и влязъл в сила близо една година след осъществяване на строежа на фонтана – обнародван е в ДВ, бр. 88/08.10.1999 год., докато дейността по изграждане на конструкцията и обслужващите я съоръжения е приключила през м. октомври 1998 год. С оглед принципа, залегнал и в чл. 2, ал. 1 от НК, че се прилага онзи закон, който е в сила към момента на извършване на деянието, /а това безспорно се отнася и за разпоредбите, запълващи съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 от НК/ подс. К. не би могъл да носи отговорност за нарушаване на несъществуващи към този период разпоредби. Обстоятелството, че общественоопасният резултат е настъпил през 2005 год., т. е. значително по-късно след приемане на коментирания нормативен акт, не може да обоснове извод, обратен на направения от САС, най-малкото поради противоречието му с елементарната житейска логика. От друга страна с оглед правото на защита на С. К. е недопустимо едва при четвъртото поред разглеждане на делото във въззивната инстанция да се търсят и да се вменяват на подсъдимия разпоредби от сходен по съдържание и обхват нормативен акт, действал през 1998 год. /в случай, че действително е бил налице такъв/. В този смисъл е и Р. № 282/2002 год. на
III н. о.
Инкриминираните му нарушения на чл. 42 от ЗТСУ (отм.), на чл. I-1-20 и чл. I-1-21 от Правилника за устройство на електрическите уредби /ПУЕУ/ също не могат да обосноват ангажиране на наказателната отговорност на подс. К. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 42 от ЗТСУ (отм.) въвежда общото изискване за съответствие на строежите и проектите, по които те се осъществяват, с изискванията за безопасност, като интересуващата настоящия казус хипотеза касае изискванията за безопасност при ползване на инсталации. Внимателният прочит на визираната правна норма води до извод, че сама по себе си тя е бланкетна и съдържа само едно общо правило за поведение, което по-нататък следва да бъде конкретизирано, доразвито и изпълнено с точно определено съдържание. Както вече беше посочено във връзка със сходни по своя характер нарушения, вменени на подс. З., с оглед правото на защита на подсъдимия е недопустимо съдържанието на бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 от НК да бъде запълвано с друга, също толкова бланкетна и обща норма, която не съдържа конкретно правило за поведение и сама по себе си изисква последващо уточняване. Аналогична е ситуацията и с чл. I-1-20. Цитираната правни норми също изискват да бъдат точно и ясно изброени кои са действащите стандарти и технически изисквания, на които следва да отговарят използваните в електрическите уредби съоръжения и материали, както и кои точно изисквания за безопасност не са били спазени от подс. К. и това е така, предвид многообразието, сложността и предназначението на различните електрически уредби.
Що се отнася до чл. IV-1-14, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 от същия нормативен акт, действително съгласно допълнителното заключение на техническата експертиза /л. 14 – 27, т. 2 от сл. д. /, предпазителите и на четирите трансформатора са свързани към нулевия проводник, идващ от разпределителното табло, т. е. била е прекъсната нулата вместо фазата в разрез с посочените правни норми, но за прецизност и яснота, както и за пълнота на изложението следва още веднъж да се подчертае, че съгласно разясненията, дадени от експертите в съдебно заседание, в конкретния случай, даже да е бил монтиран на фазовия проводник, при прекъсване на кабела от захранващия край, фазата си остава и не отива към трансформатора, т. е. липсва пряка и непосредствена причинна връзка между неправилния монтаж на предпазителя и настъпилия съставомерен резултат. Отделен е въпросът, че с оглед данните за интервенция по трансформаторната кутия и наличието на допълнително подсилване с жичка на предпазителя на трансформатора на лампата, находяща се откъм ул. „Г.“ не може да се приеме за безспорно доказано по изискуемия от НПК начин, че монтирането на предпазителите на нулевия, вместо на фазовия проводник е извършено от наетия от подс. К. работник – свид. А. Т., а не в един последващ момент, при ремонтните дейности.
Следва да бъдат споделени и съображенията на градския съд, че не се касае за немарливо изпълнение на задълженията, визирани според СГП в чл. II-4-2 от Правилника за техническа безопасност на енергопотребителите /ПТБЕ/, доколкото и тук е инкриминирано нарушение на бланкетна по естеството си норма, която препраща към коментирания по-горе ПУЕУ във връзка с монтажа на трансформаторите, а и за пореден път акцентът следва да бъде поставен върху липсата на категоричност на доказателствената съвкупност дали монтирането на предпазителите на трансформаторите по описания начин – върху нулевия, а не върху фазовия проводник, е осъществено при първоначалното изграждане на инсталацията на фонтана или впоследствие – при извършените ремонтни дейности. Разпоредбите на чл. II – 4 – 10, ал. 1 и 3 от ПТБЕ визират най-общи изисквания за вентилиране на трансформаторните помещения и килии и за относителната влажност на въздуха и колебанията на температурата, т. е. те поначало са неотносими към разглеждания казус и не могат да обусловят отговорност на подс. К. за престъпление по чл. 123 от НК. В тази връзка трудно би могло да се поддържа, че следва да се постави знак за равенство между влажността на въздуха като изискване на посочените разпоредби и проникването на вода в трансформаторната кутия, защото това би означавало да се допусне разширителното им тълкуване, което в наказателното право е недопустимо, дори и когато се касае за разпоредба, запълваща съдържанието на бланкетна наказателно правна норма.
Законосъобразни са и констатациите на градския съд, касаещи разпоредбите от Наредба № 1 за условията и реда за издаване на лицензии за извършване на дейности в областта на електро и топлоенергетиката. Безспорно подс. К. и управляваното от него търговско дружество не са притежавали лиценз за извършване на електромонтажни работи, а изискването за притежаване на лиценз не е самоцел. То е гаранция, че тези дейности, които безспорно са източник на повишена опасност ще бъдат осъществявани само от лица, които притежават необходимите знания и умения и които са наясно с рисковете, които крие неправилното или недостатъчно добросъвестно изпълнение на електромонтажните или електроремонтни дейности. В същото време обаче, както нееднократно беше посочено, съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 от НК може да бъде запълнено единствено с императивно правило за поведение, пораждащо задължение за действие, респ. за въздържане от такова, а както правилно е отбелязал градският съд цитираните правни норми очертават приложното поле на нормативния акт, с оглед на което не може да се приеме, че те могат да запълнят съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 123 от НК.
С оглед изложеното САС намира, че контролираната инстанция законосъобразно е оправдала подсъдимите по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 123 от НК, предвид обстоятелството, че съдържанието на посочената бланкетна правна норма не може да бъде запълнено от вменените им разпоредби от описаните по-горе законови и подзаконови нормативни актове.
Предвид константната практика на ВКС, че оправдателна присъда може да бъде постановена само когато деянието изобщо не съставлява престъпление, а не само това по обвинителния акт /в този смисъл Р. № 3/2001 год. на II н. о., Р. № 433/2001 год. на I н. о., Р. № 452/2001 год. на I н. о. и др. / въззивният съд обсъди дали в случая подсъдимите К. и З. не са осъществили състава на престъпление по чл. 122 от НК. Доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт на двамата подсъдими са били предявени всички факти, касаещи начина на изграждане на фонтана и причините за смъртта на пострадалия и те са се защитавали срещу тях, принципно не съществува процесуална пречка за признаването на двамата за виновни за извършването на убийство при обикновена непредпазливост, защото не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а единствено за прилагане на закон по-леко наказуемо престъпление – към момента на извършване на деянието престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК се е наказвало с лишаване от свобода до пет години, а това по чл. 122 от НК – с лишаване от свобода до три години, а в теорията, и в съдебната практика еднозначно се приема, че съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато подсъдимият не се е защитавал по фактите – те не са му били предявени по съответния процесуален ред и той е бил изненадан от приетото от съда. В този смисъл е неоснователно възражението на адв. Д., че подс. З. не може да бъде осъден по чл. 122 от НК, защото не му е повдигнато такова обвинение. Независимо от отсъствието на процесуални пречки за признаването на подсъдимите за виновни по чл. 122 от НК, настоящият състав счете, че не са налице материално правните предпоставки за ангажиране на наказателната им отговорност по посочения текст от НК. Конкретните съображения на въззивния съд са относими и към обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и касаят елемент от обективната страна на деянието. Те се свеждат до следното:
Също както при престъплението по чл. 123 от НК, за да бъде осъществен състава на непредпазливото убийство по чл. 122 от НК е необходимо да бъде установено от обективна страна, че настъпилите общественоопасни последици, се дължат на целия комплекс от действия и/или бездействия на подсъдимите, че не са налице фактори или обстоятелства, които да прекъсват или опосредяват причинната връзка между поведението на дееца и смъртта на пострадалия. В светлината на разглеждания казус това означава да бъде доказано, че техническата неизправност на съоръжението, довела до леталния изход, е съществувала през целия период на експлоатацията му – от момента на изграждането му до датата на смъртта на В. М., т. е. че още към датата на приемане на строежа осветителното тяло откъм ул. „Г.“ е било монтирано така, че да притиска кабелите, да наруши целостта на изолацията им и да предизвика късо съединение, както и че предпазителят на трансформатора е бил неизправен още през 1998 год. и още от този момент се е намирал във водна среда, поради това, че е бил поставен на дъното на нишата. Това е така, защото задълженията на подс. З. като член на комисията за инвеститорски надзор и като председател на държавната приемателна комисия са ограничени във времето и са свързани с периода на строителство на фонтана до подписването на Акт образец 16, а тези на другия подсъдим – К. се отнасят до изграждането на съоръжението и пускането му в експлоатация. В същото време периодът от време, разделящ приемането на съоръжението от смъртта на пострадалия е изключително продължителен.
Строително – монтажните работи са извършвани през лятото и ранната есен на 1998 год., а вредоносният резултат е настъпил след близо седем години – през м. май 2005 год. Независимо от обстоятелството, че в протокола за 72 – часови проби не е отбелязано, че е извършен тест и на осветлението на фонтана не би могло да се приеме за доказано по изискуемия от НПК несъмнен начин, че още към м. октомври 1998 год. са съществували коментираните неизправности. В тази насока следва да бъдат съобразени показанията на свид. С. К., съгласно които осветлението на фонтана е престанало да функционира след 2000 год., т. е. две години след пускането на обекта в експлоатация, а свид. А. Т., който е прекият изпълнител на електроинсталацията и в частност на осветлението на фонтана, от своя страна е категоричен, че не е извършвал подсилване на предпазителя с допълнителна жичка, както и че след монтажа на електроуредите и свързването им към електропреносната мрежа и преди извършване на 72 – часовите проби, той лично е тествал системата и е установил, че осветителните тела функционират нормално, а след предявяване на фотоалбума е посочил, че трансформаторите не са свързани по начина, по който той го е направил. Самият факт, че предпазителят на трансформатора е изгорял и се е наложило да бъде поставена допълнителна жичка говори за последваща интервенция върху трансформаторната кутия, която намеса с оглед събраните по делото доказателства не може да бъде отнесена към датата на подписване на Акт образец 16. Следва да се има предвид освен това, че нито един от разпитаните свидетели, пряко или косвено ангажирани с поддръжката на инсталацията не е съобщил за възникнали проблеми с осветлението или за констатации, че във водата протича електрически ток още към ранната есен на 1998 год.
Аналогични изводи се налагат и във връзка със състоянието на трансформаторната кутия и избора на местоположението й. Безспорно към момента на извършения след инцидента експертен оглед, вещите лица са констатирали, че същата е била многократно заливана от вода и течност в нея е открита и при самия оглед, като това е един от двата взаимно свързани фактора за възникването на инцидента. Несъмнен е и фактът на отсъствието на цялостен проект за изграждане на осветителната инсталация, като тук е мястото да се отбележи неоснователността на възражението на защитата на подс. З., че такъв по принцип не е бил необходим. Позоваването на разпоредбата на чл. 225 и чл. 226 от ППЗТСУ, както и на Заповед № А 57/16.03.94 год. на Председателя на Комитета по стандартизация и метрология е некоректно, доколкото от приложното поле на чл. 225, ал. 1 от ППЗТСУ са изключени съоръженията с повишена степен на опасност – чл. 225, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ, а няма спор, че електроинсталацията по принцип е такъв източник, особено когато се касае за обекти за публично ползване от неограничен кръг лица.
Независимо от това обаче, не може да се приеме че това обстоятелство обуславя наличието на причинна връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия общественоопасен резултат. Това е така, защото в същото време отсъстват каквито и да било доказателства, позволяващи да се приеме, че този процес на проникване на течност в нишата, а оттам и в кутията е започнал още при изграждането на фонтана. Напротив, както беше посочено и по-горе, събрани са такива в обратния смисъл. Както подс. К., така и свидетелите С. К., А. Т., Б. К. и С. П. са посочили, че първоначално, при откриването на обекта трансформаторната кутия е била поставена върху стойка, така че да бъде над нивото на тротоара и по този начин да се избегне заливането й с вода. Различното й местоположение към момента на изготвяне на техническата експертиза през 2005 год. – на дъното на нишата, вместо повдигната на стойка, е още едно доказателство за вмешателство по нея, извършено несъмнено в процеса на експлоатация на фонтана и след подписване на акт образец 16.
Освен това както от протоколите за оглед и приложените към тях фотоалбуми, така и от свидетелските показания и разясненията на експертите е видно, че нишата е била изолирана с плоча, така че да не прониква вода в нея, като в същото време са взети мерки преливникът на фонтана да бъде в противоположната посока, т. е. първоначално са били предприети необходимите действия тя да е изолирана и да не попадне под благоприятното въздействие на водна среда, а при извършените 72 – часови проби на В и К инсталацията не е констатирано просмукване или течове на вода извън чашата на фонтана, които да наложат преразглеждане на взетото техническо решение за местоположението на нишата. При това положение, независимо от липсата на проект за изграждането и не би могло да се поддържа, че се касае за некачествено изпълнение на същата или за неправилен подбор на трансформаторната кутия – влагоустойчива вместо водоустойчива. Тук е мястото да се отбележи, че с оглед безспорно установените действия по намеса в трансформаторната кутия /подсилването на трансформатора откъм ул. „Г.“ с допълнителна жичка и поставянето и на пода на нишата, вместо да е повдигната над нивото на тротоара/ не би могло да се поддържа с изискуемата от НПК категоричност, че свързването на предпазителите към нулевия, вместо към фазовия проводник е извършено от свид. А. Т. още при монтажа на електроинсталацията, но дори и да бъде направен подобен извод в разрез с изискванията на процесуалните норми, то много по-съществено за констатацията за несъставомерност на деянието е обстоятелството, че съгласно заключенията на техническите експертизи, то не се намира в пряка причинна връзка с настъпилия летален изход, тъй като дори и да беше монтиран правилно, към момента на инцидента той вече е бил изгорял и не е изпълнявал предназначението си.
Безспорните доказателства относно извършван ремонт на съоръжението, съчетани с продължителния период на неговата експлоатация не дават възможност да се приеме, че именно действията на подсъдимите във връзка с монтажа на самите лампи са в пряка и непосредствена причинна връзка със смъртта на В. М. Както беше посочено по-горе, била е извършена подмяна на част от облицовката на фонтана, поставено е неоригинално винтче на една от лампите, налице е вмешателство досежно предпазителя на трансформаторната кутия и начина на поставянето й в нишата, а съгласно разясненията на експертите, направени след предявяване на веществените доказателства, към момента на изготвяне на заключението им оголените жила метални на кабела са били без оксидация, което показва, че по неизвестна причина е бил осъществен демонтаж и последващ монтаж на осветителното тяло, довело до прекъсване на изолацията и това е станало в един кратък период преди инцидента /без да е възможно да се установи точно кога/ и не може да бъде отнесено към момента на изграждането на съоръжението и монтиране на електроинсталацията. Тъкмо фактът на осъществената последваща интервенция не позволява да се приеме, че още при монтажа на лампите е реализирано навиването на щатния кабел в легенчето на осветителното тяло и по този начин е създадена предпоставка за възникване на инциденти.
Действително експертите са констатирали наличието на нарушения, чието извършване може да бъде свързано с поведението на управителя и представляващ дружеството – изпълнител на строително – монтажните работи, но те нито сами за себе си, нито преценени в съвкупност помежду си и с двата фактора, довели до леталния изход, могат да бъдат отнесени към причините за смъртта на В. М., респ. да обосноват ангажирането на наказателната отговорност на подс. К. Вече беше посочено по-горе, но е необходимо да се подчертае още веднъж, че такава причинна връзка отсъства при монтажа на предпазителите на трансформаторите към нулевия вместо към фазовия проводник.
С оглед категоричността на всички експертни заключения не може да се поддържа, че инцидентът е последица и от неправилния монтаж на осветителните тела, изразил се в поставяне на легенчето на лампата под нивото на облицовката, а на металната гривна – над нея, при което гнездото на лампата се е изпълнило с вода, независимо че посредством показанията на свид. Т. градският съд е установил, че тъкмо по този начин същият е монтирал лампите. Аналогично е и положението с начина на реализиране на връзките между захранващите кабели на трансформатора и кабелите на осветителните тела. Макар свързването да е извършено от свид. Т. /видно от показанията на последния/ именно по недопустимия способ, констатиран от експертите – посредством усукване и покриване с изолационна лента и полагане върху нея на силикон, разглежданото обстоятелство няма отношение към инкриминирания инцидент, а и свързването по този начин касае единствено нисковолтовата верига от 12 волта. Самото уплътняване със силикон според вещите лица по принцип е допустимо, но е било нужно периодично да се извършват проверки дали целостта на веществото не е била нарушена, т. е. очевидно е, че и тук се касае за бездействия, последващи строителството на фонтана и на електроинсталацията и отнасящи се към поддръжката на съоръжението, поради което те не могат да бъдат вменени на подс. К., а още по-малко – на подс. З.
Обстоятелството, че четирите трансформатора са поставени в една обща трансформаторна кутия, вместо за всеки да бъде избрана отделна такава, също безспорно е свързано с периода на строително – монтажните работи, но и то не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, а и изборът на подобно техническо решение е бил обусловен от необходимостта да бъде избегнат рязък спад на напрежението. Преминаването на входящите и изходящи кабели през неподходящи за това салникови защити нито само за себе си, нито при комплексната оценка на всички правно значими обстоятелства може да обоснове наличието на причинна връзка между поведението на подс. К. и смъртта на В. М., защото това не е причина за попадане на течност в трансформаторната кутия, при положение, че начина на монтирането й /върху гранитна стойка/ е изключвал досега й с водна среда.
Всички изброени нередности биха могли да обусловят евентуално административна отговорност на подсъдимите, но не и наказателна такава, защото отговорността по чл. 122 от НК (а това се отнася и за престъплението по чл. 123 от НК) е само за реално причинения резултат, не и за създаването на потенциална опасност за възникване на такъв.
На последно място, следва да бъде обсъден и въпросът дали може да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. К. и за това, че не е положил достатъчно грижи в периода, в който „К. К.“ ООД е било натоварено с поддръжката на фонтана. Като оставим настрана, че подобно обвинение срещу този подсъдим не е било повдигнато и поддържано от държавното обвинение, положителният отговор на поставения въпрос изисква да бъде установено, че поне е един от двата фактора, довели до смъртта на пострадалия – заливането на трансформаторната кутия с вода и поставянето й на дъното на нишата или прекъсването на изолацията и шунтирането на кабелите е възникнал в периода от пускането на съоръжението в експлоатация до 30.11.2001 год., когато е бил прекратен договорът за поддръжка с „К. К.“ ООД. За първото от двете коментирани неблагополучия при функционирането на фонтана, въпреки усилията на всички инстанции по същество до този момент, не са били събрани абсолютно никакви доказателства. За пореден път следва да бъде подчертано, че отсъстват свидетелски показания за това в кой момент е била отваряна нишата и премествана транформаторната кутия; неизвестно е и кога е изгорял предпазителя и се е наложило подсилването му с допълнителна жичка, не може да бъде установено и кога самата тази жичка е престанала да изпълнява предназначението си. От друга страна отсъствието на окислителни процеси по оголените метални жила на проводника е доказателство, че прекъсването на изолацията и шунтирането на кабелите е станало в един относително кратък период от време преди инцидента, без да може да се установи точно кога. Ето защо да се твърди, че този процес е осъществен в три годишния период, в който с поддръжката е било натоварено управляваното и представлявано от подс. К. дружество, би означавало отново да се направи недопустимо от НПК предположение.
Аналогични са разсъжденията и по повод тезата, че подс. З. следва да отговаря за недобра поддръжка на фонтана в качеството му на управител на СЗ „О. п. при СО – район „С.“, като тук следва изрично да се подчертае, че периодът, в който следва да са възникнали обсъжданите неизправности, за да се приеме, че той е осъществил състава на престъпление по чл. 122 от НК е още по-кратък – от момента на пускане на съоръжението в експлоатация през есента на 1998 год. до 01.02.1999 год., когато е било прекратено трудовото му правоотношение със Столична община.
С оглед изложеното не може да се приеме, че с действията и бездействията си всеки един от подсъдимите при условията на независимо съпричинителство е поставил началото на причинния процес, довел до смъртта на В. М. Градският съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна на съдебния акт и за постановяване на нова, осъдителна присъда.
Най-сетне следва да бъдат обсъдени и доводите на частното обвинение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с обстоятелството, че не са привлечени към наказателна отговорност всички виновни длъжностни лица. Посоченото възражение е правено още пред първата инстанция и тя правилно е отказала да го уважи. Настоящият съдебен състав също счита, че независимо от наличните данни за други лица, чието поведение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, не съществува процесуална възможност за отмяна на присъдата и връщането на делото на СГП на соченото от частното обвинение основание. Подобна възможност беше предвидена до 1994 год. в чл. 286 от отменения процесуален закон. Със ЗИДНПК /ДВ, бр.84/94 год./ тя отпадна и от тогава до настоящия момент законодателят последователно прокарва позицията си, че по делата от общ характер господар на досъдебното производство е единствено прокурорът. Той е органът, под чието ръководство и надзор се осъществява досъдебното производство и единствено от неговата суверенна преценка зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК. Именно поради това разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НПК е поставила изискване разследващият орган да докладва на прокурора, когато се съберат достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер от определено лице. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи /с изключение на висшестоящия прокурор/ и в частност от съда. Извън изрично посочените в закона случаи съдът не може да интервенира в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или и за други престъпни посегателства. След като прокурорът е преценил, че единствено подсъдимите З. и К., както и В. К. са отговорните за инцидента на 03.05.2005 год. длъжностни лица, настоящият съдебен състав не може по реда на инстанционния контрол да му укаже, че следва да повдигне обвинение и против лицето, което непосредствено е било натоварено с поддръжката на фонтана, против архитектите, изготвили съответните проекти на съоръжението или против лицето, заемало длъжността кмет на С. към момента на изграждане на КИЦ площад „С.“. Що се отнася до цитираното от повереника решение на САС по в. н. о. х. д. № 793/09 год. /http://acs.court-bg.org/img/File/Criminal/2010/09-04-2010/R-793-09.doc./, следва да се посочи, че то няма задължителен характер за този съдебен състав, а и разглеждания в него казус е коренно различен от този, предмет на настоящото дело. Отделен е въпросът за изтичането на давността за наказателно преследване срещу тях за престъпление по чл. 122 и чл. 123 от НК, при положение, че до този момент изобщо не са били извършвани процесуални действия срещу тях и не може да се обсъжда спирането или прекъсването й.
С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на съдебния акт не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, въззивният съд счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38/17.07.2007 год., постановена по н. о. х. д. № 4456/2005 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 17 А състав.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС на РБ в 15 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Забележка: Потвърдено с Решение № 579 от 31.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 565/2010 г. Във връзка с делото виж Решение № 299 от 21.07.2008 г. на ВКС по н. д. № 298/2008 г., НК, III н. о. (делото за „Фонтана убиец“), Решение № 71 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 755/2009 г., III н. о. (делото „Фонтана убиец“) и Решение № 404 от 26.11.2009 г. на САС по в. н. о. х. д. № 505/2009 г., НК, 4-ти с-в, докладчик съдията Бисер Троянов (делото „Фонтана убиец“).