fbpx

Индивидуална жалба пред Съда в Страсбург

Лице или организация, засегнати от нарушение на правата,
гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕК), може да сезира Европейския съд по правата на човека в Страсбург като изпрати писмена жалба до Секретариата.

 

Правна регламентация:

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕК)

чл. 19 – 45
ПРОТОКОЛ № 11 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи
 
относно преустройството на контролния механизъм, установен от конвенцията

ПРАВИЛНИК на Европейския съд по правата на човека в Страсбург –
чл. 31 – 81

www.echr.coe.int/echr/Homepage_EN

 

Предназначение на процедурата

Предназначението на процедурата е да се защитят ефективно и на
наднационално ниво основните права и свободи, гарантирани от Европейската конвенция,  както и в допълващите я Протоколи № 1, № 4, № 6,
№ 7 и № 11.

Това са: правото на живот, забрана на изтезанията, забрана на
робството и принудителния труд, право на свобода и сигурност, право на
справедлив съдебен процес, право на ефективни средства на правна защита,
право да не бъде налагано наказание, непредвидено и определено в закон
по време на извършване на деянието, забрана на лишаването от свобода за
дълг, право на зачитане на личния и семейния живот, право на встъпване в
брак, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяване на
мнение, свобода на събранията и сдружаванията, право на придвижване,
забрана за експулсиране на собствени граждани и особени правила за
експулсирането на чужди граждани, право на собственост, право на
образование, право на свободни избори, забрана на дискриминацията (чл. 2
– 14 от ЕК)
.

Обхват на процедурата

Процедурата е извънредно средство за защита на гарантираните от ЕК
права и свободи, когато нарушението е осъществено чрез актове на органи
(законодателни, административни, съдебни) на държава, по отношение на
която ЕК е била в сила към момента на извършването му и когато са
изчерпани всички вътрешноправни средства за защита в тази държава.
Процедурата по допускане и разглеждане на индивидуална жалба е
уредена в Протокол № 11, който е неразделна част от ЕК и е доразвита в
Правилника на Европейския съд.

Процедурата не намира приложение, когато:

– нарушението на правата, гарантирани от ЕК, са извършени от частни
лица или организации;
– държавата, чиито органи са извършили нарушението, не е страна по
ЕК;
– не са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита;
– изтекли са 6 или повече месеца от изчерпването на
вътрешноправните средства;
– е разглеждана жалба за същото нарушение от Европейския съд по
правата на човека или от друга международна организация, призвана да
защитава правата на човека.

Лица, които могат да подават индивидуална жалба

Индивидуална жалба до Европейския съд по правата на човека в
Страсбург може да подава всяко лице, неправителствена организация или
група от лица, които твърдят, че са жертва на нарушение на правата,
гарантирани от Европейската конвенция и Протоколите към нея (чл. 34 от ЕК).
Под лице се разбира, както физическо, така и юридическо лице. За
възникване правото на жалба не е задължително лицето или организацията
да притежават националността на държава – страна по ЕК. Достатъчно е
нарушението да е извършено на територията на държава – страна по ЕК.

При подаване на жалбата и при действията, предхождащи решението
за нейната допустимост, жалбоподателят може да извършва действия сам или
чрез адвокат или друг представител (чл. 36, т. 1 от ПРАВИЛНИКА на
Европейския съд). След приемане на жалбата за разглеждане адвокатската
защита е задължителна. Адвокатът трябва да владее един от официалните
езици на Съда – английски или френски (чл. 36, т. 2 – 5 от Правилника на
Европейския съд).

Компетентен орган

Компетентен да разгледа индивидуалната жалба е Европейският съд
по правата на човека със седалище в Страсбург. Кореспонденцията със Съда
във връзка с подаването и разглеждането на жалбата се осъществява чрез
Секретариата му.

Адресът е:
European Court of Human Rights
Council of Europe
67075 Strasbourg Cedex
France
Tel: +33 (0)3 88 41 20 18
Fax: +33 (0)3 88 41 27 30

Подготовка за започване на процедурата

Лицето или организацията, засегнати от нарушение на правата,
гарантирани от ЕК, може да сезира Европейския съд като изпрати писмена
жалба до Секретариата. Жалбата трябва да има следните реквизити (чл. 47 от
Правилника на Европейския съд по правата на човека):
– името, датата на раждане, националност, пол, професия и адрес на
жалбоподателя;
– името, професията и адреса на представителя, ако жалбата се
подава от представител;
– държавата-страна по ЕК, срещу която е насочена жалбата;
– кратко изложение на фактите;
– посочване на правата, гарантирани от ЕК, които са нарушени;
– описание на всички вътрешноправни средства, които са използвани
за защита на нарушените права, като се посочва и датата на всяко съдебно
решение или решение на друг орган, постановено в тази връзка;
– посочва се в какво се изразява искането на жалбоподателя,
включително и искането му за справедливо обезщетение по чл. 41 от ЕК;

Към жалбата се прилагат:

– копия от пълния текст на решенията на националните съдилища или
държавни органи, свързани с твърдяното нарушение;
– становища на други международни органи, извършили проучване на
случая или участвали при уреждане на възникналия спор за нарушеното
право, ако има такива.

Изложението на жалбата трябва да бъде на един от официалните
езици на Европейския съд – английски или френски. До постановяване на
решението за допускане на жалбата за разглеждане кореспонденцията на
жалбоподателя със Секретариата на Съда може да бъде и на един от
официалните езици на държава-страна по ЕК. Жалбата може да бъде
подадена и на български език, тъй като България е страна по ЕК.

Жалбата задължително се подписва от жалбоподателя или
упълномощеното от него лице. Европейският съд не разглежда анонимни
жалби (чл. 35 от ЕК). Ако жалбоподателят не желае да се разкрива неговата
самоличност, трябва да заяви това изрично. Запазването на тайната на
неговата самоличност става с решение на Съда.

За улеснение Секретариатът на съда предоставя готов формуляр,
съдържащ задължителните реквизити на жалбата и придружен от
указания за попълването.

Виж още „Пълномощно за представителство в производство пред
Европейския Съд по правата на човека“ (на български и английски език)
и (на български и френски език).

(Забележка: формулярът заедно с разяснителната бележка за
попълването му могат да се видят и получат в PDF-формат и на следния адрес
в ИНТЕРНЕТ:http://www.echr.coe.int/)

При получаване на първото писмо или формуляр на жалбата в
Секретариата на Съда се съставя временно досие. Възможно е да се наложи
допълнителна кореспонденция с жалбоподателя за уточняване на фактите и
исканията, отразени в жалбата. В рамките на 6 седмици от първия контакт се
оформя окончателното съдържание на жалбата. След изтичането на този срок,
ако жалбата отговаря на изискванията на чл. 45 и 47 от Правилника на
Европейския съд, тя се регистрира официално в Съда и се образува дело.

Условия за допустимост на жалбата

Европейският съд разглежда подадената жалба, когато:

– са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита
предвидени в националното право на държавата-нарушител.

От гледна точка на българското право вътрешноправните средства са изчерпани, когато е
постановено окончателно решение на последната инстанция. Не се смятат за
изчерпани вътрешноправните средства за защита, когато е пропуснат срока
за възможно обжалване.

Жалбата ще се приеме за допустима и без да са изчерпани
вътрешноправните средства, когато те са неефективни. Неефективни са тези
средства, чрез които жалбоподателят не може да постигне защита на
нарушеното си право или справедливо обезщетение;
– е спазен 6-месечния срок от постановяване на окончателно решение
на орган на държавата-ответник по спора за съществуването на нарушено
право;
– твърдяното нарушение е извършено след датата, на която ЕК е влязла в сила за държавата-ответник;

– е посочен авторът на жалбата, т.е. тя не е анонимна;

– жалбата не е разглеждана от Европейския съд или друга международна институция;

– жалбата не е явно необоснована. Жалбата е явно необоснована,
когато от твърденията, изложени в нея, без да е необходимо събирането на
доказателства, не може да се установи извършването на нарушение на
правата и свободите, гарантирани от ЕК;
– жалбата не е несъвместима с разпоредбите на ЕК. Жалбата ще е
недопустима поради несъвместимост с разпоредбите на ЕК, когато твърдяното
нарушение не е включено в предметния й обхват или жалбата е насочена
срещу държава, която не е страна по нея;
– жалбата не представлява злоупотреба с право. Злоупотреба с право
е налице, когато с подаването на жалбата не се цели защита на правата,
гарантирани от ЕК, а се преследват други цели.

Такси и разноски

Процедурата за разглеждане на индивидуалната жалба е безплатна.
Разноските във връзка с кореспонденцията със Съда и за възнаграждение на
адвокат се поемат от жалбоподателя. В Правилника на Съда (чл. 91) е
предвидена възможност след постановяване на решение за допускане на
жалбата за разглеждане да бъде отпусната помощ за правна защита. Това
става служебно или по искане на жалбоподателя, когато средствата му са
недостатъчни за покриване на разноските по делото. Преценката е на
председателя на отделението, което разглежда допустимата жалба.

Вътрешен ход на процедурата

След образуване на делото и вписването му в Секретариата на Съда
жалбата се разглежда от състав от трима съдии. Основната функция на
Състава е да прецени жалбата от гледна точка на нейната допустимост.
Решенията относно допустимостта на жалбите се взимат с единодушие. Тези
решения са окончателни, когато с единодушие съдиите обявяват
недопустимостта на жалбата и разглеждането й се прекратява.
Когато Съставът допусне жалба за разглеждане по същество или не
постигне единодушно решение относно допустимостта, жалбата се предава за
разглеждане на отделение на съда. Отделението се състои от седем съдии. Те
преценяват индивидуалните жалби относно тяхната допустимост и дали е
извършено нарушение на гарантираните от ЕК права и свободи.

Когато жалбата бъде допусната за разглеждане, членовете на
отделението провеждат разследване на фактите със съдействието на
страните. Първоначално страните представят своите становища писмено, след
което се провеждат публични заседания с тяхно присъствие и им се
предоставя възможност устно да защитят позициите си. Усилията на
отделението са насочени също и към постигане на приятелско разрешаване
на спора, предвид установените по делото факти. Ако такова споразумение не
се постигне, отделението се произнася с решение по делото относно
наличието на нарушение на право, гарантирано от ЕК. Това решение поставя
край на нормалното развитие на процедурата.

Когато решаващият орган на Съда – отделение или Голямото
отделение установи, че е извършено нарушение на ЕК, той може да присъди
на пострадалото лице справедливо обезщетение. Условие за това е във
вътрешното право на осъдената държава да се допуска само частично
обезщетение или въобще да не се допуска такова. В тези случаи Съдът не е
длъжен, но може да определи обезщетение, което да покрива разноските по
делото и причинените имуществени и неимуществени вреди.

Възможно е Съдът да постанови справедливо обезщетение заедно с решението си по същество, но е възможно и в отделно производство. Справедливото
обезщетение може да бъде парично, ако няма друго подходящо средство.
Понякога самото установяване на нарушението е достатъчно обезщетение на
причинените неимуществени вреди.

Отклонения от нормалното развитие на процедурата

1. Отказ от компетентност на отделението в полза на Голямото
отделение (чл. 30 от ЕК след промяната с Протокол № 11).

Отказът от компетентност става с решение на отделението, когато:
– жалбата повдига сериозен въпрос относно тълкуването на
Конвенцията и протоколите към нея;
– решението по някой спорен въпрос противоречи на установената от
Съда практика.
Отказ от компетентност е възможен във всеки един момент от
разглеждането на делото. Отнасянето на въпроса до Голямото отделение и
десезирането на отделението може да стане само без изричното
противопоставяне на страните. Ако някоя от тях не е съгласна делото да се
реши от Голямото отделение, решение се постановява от отделението.

2. Преразглеждане на делото от Голямото отделение (чл. 43 от ЕК).

Преразглеждане на делото е възможно, когато има постановено
решение на отделение по въпроса дали е нарушено право, гарантирано от ЕК
и в тримесечен срок заинтересованата страна е направила искане пред
Голямото отделение за преразглеждане на делото. Преразглеждане е
допустимо, когато:
– се засяга съществен въпрос по тълкуването и прилагането на ЕК и
протоколите към нея. Въпроси, свързани с тълкуването на ЕК са тези, които се
отнасят до разпоредби, чието съдържание и смисъл не са изяснявани до този
момент от Съда или такива, които имат значение за бъдещата му
юриспруденция и еволюцията й. Необходимост от тълкуване може да се
прояви, когато постановеното решение не е в съответствие със
съществуващата практика на Съда. Могат да възникнат въпроси във връзка с
прилагането на ЕК, когато постановеното решение изисква значителни
законодателни промени в националното право на осъдената държава или
промяна в дейността на административните органи, но не възниква нужда от
тълкуване на разпоредбите на ЕК.
– се засяга въпрос от общ интерес. Под общ интерес следва да се
разбира важен политически или обществен проблем.

Състав от 5 съдии на Голямото отделение преценява дали са налице
посочените условия. В случаите, когато приеме жалбата за преразглеждане,
Голямото отделение в състав от 17 съдии се произнася окончателно по
въпроса дали е извършено нарушение на право, гарантирано от ЕК и
протоколите към нея. Процедурата, по която се разглежда жалбата, е
писмена, но е възможно съставът на Голямото отделение да прецени, че за
решаване на делото е необходимо провеждането на заседания, на които да
присъстват страните. Голямото отделение може да отхвърли искането поради
липса на някое от условията на чл. 43 или да постанови ново решение по
съществото на спора.

Приключване на процедурата

Процедурата приключва с:
– Решение на състава или отделението, с което жалбата се отхвърля
като недопустима;
– Решение на отделението или Голямото отделение по съществото на
спора.
Решението на отделението е окончателно, когато страните се откажат

от правото си да искат преразглеждане на делото или не го упражнят в срок
от три месеца (чл. 44, т. 2 от ЕК) и когато жалбата е препратена за
разглеждане на Голямото отделение и тя отхвърли молбата за
преразглеждане. Решенията на Голямото отделение по съществото на спора
са винаги окончателни. Те, както и окончателните решения на отделенията,
имат задължителна сила за страните и ги обвързва по отношение на предмета
си.

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да публикувате коментар.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg