Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва да намери приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър. Преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът следва да приложи процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на „Т“ О., гр. Н. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 39 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4091/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което е осъден да заплати на К. Д. П. сумата 3 140 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 226,71 лв.

Молителят въвежда оплакване за нарушаване направото му на участие в процеса, тъй като съдът приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение на призоваването му, без да разпореди да се проведе процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК.

Ответникът по молбата К. Д. П. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество и основателна.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено след провеждане на едно съдебно заседание в отсъствието на ответника, сега молител. Върнатото в цялост от адреса по регистрация на ответника, сега молител съобщение с препис от исковата молба и приложенията към него е обусловило извода на съда, че последният е редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Изводът е незаконосъобразен.

От приложените по делото писмени документи, се установява че посочения адрес съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост съобщение от длъжностното лице по призоваването е посочено само, че не е открита фирма на адреса, нито упълномощени да получат съдебните книжа лица. Извършеното отбелязване не е недвусмислено и от него не може да бъде направен категоричният извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за вписване на новия адрес в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва да намери приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър. Преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, районният съд е следвало да приложи процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Като не е съобразил горното и е приложил фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът е лишил ответника, сега молител от участие в делото, а това нарушение е винаги съществено. Осъществен е състава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което налага да се отмени решението, постановено от Старозагорския районен съд, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд във фаза връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника по иска за подаване на отговор по чл. 131 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 39 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4091/2009 г. на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.