Чл. 301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Прилагането на установената от закона презумпция по чл. 301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да извърши веднага след узнаването. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ цели да се прекрати относителна висяща недействителност на договори и да се създаде сигурност и стабилност в отношенията между страни по такива договори и с нея се отнема възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период да се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без представителна власт.
________________________________________
Решение № 37 от 1.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 106/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева
Релевантни разпоредби
чл. 26 ЗЗД
чл. 42, ал. 2 ЗЗД
чл. 301 ТЗ
чл. 62, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/20.VII.2007 г., в сила от 1.III.2008 г.), образувано по касационна жалба на Н. Р. Н. – Е. с фирма „Р.“ – с. К., обл. Д. срещу Решение № 1 от 20.II.2008 г. по т. д. № 38/2007 г. на Добрички окръжен съд, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че като е отказал да потвърди извършената продажба с пълномощно, което не е подписал, сделката, която е била висящо недействителна, не поражда правни последици. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил чл. 301 ТЗ, без той да може да организира защитата си поради липса на възражение на ответника в този смисъл, както и че по същество е неправилен изводът на съда – сделките с недвижими имоти не са търговски сделки и конкретната сделка не е свързана с предмета на упражняваната от търговеца търговска дейност. Жалбоподателят поддържа, че дори да се приеме, че сделката е търговска, той се е противопоставил на продажбата веднага след узнаването, неправилно съдът е приел, че се е противопоставил несвоевременно и не са събрани доказателства за точния момент на узнаване. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е отхвърлил иска за нищожност поради противоречие със закона, а имотът е разделен въз основа волеизявление на първия ответник, който не е бил собственик, следователно извършеното обособяване не е поискано от правоимащия и няма правен ефект. Иска решението да се отмени и предявеният иск да се уважи и да не се уважават възраженията на ответника за заплащане на подобренията с упражняване право на задържане и за връщане на цената, които следва да се реализират срещу лицето, действало без представителна власт и защото не е доказан размерът на действителните разходи.
Ответниците по касационната жалба М. К. Г. и В. П. Г. – двамата от с. К., обл. Д. не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е оставено в сила Решение № 143 от 7.II.2007 г. по т. д. № 2175/2005 г. в частта, с която са отхвърлени срещу втората ответница и съпруга й исковете за нищожност на Договор за продажба от 6.III.2001 г. поради липса на предмет и поради нарушение на закона, и искането за отмяна на нотариалния акт, решението е отменено и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за недействителност поради липса на съгласие (представителна власт) и за предаване владението на имота. С Допълнително решение от 16.ХII.2008 г. решението е отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на втората ответница 10 2787.78 лв., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС. Изложени са съображения, че договорът за продажба на описания магазин, сключен с нот. акт № 138 от 6.III.2001 г., между купувач М. К. Г. и продавач Е. „Р.“, представляван от Р. Н. Р., е сключен от лице без представителна власт – представляваният Н. Р. Н. не е подписал Пълномощно от 5.II.2001 г., заверено от Консулска служба при Ген. консулство на РБ в М., с което упълномощава за продажбата баща си Р. Съдът е посочил, че ищецът е търговец и процесният обект е собственост на фирмата му и че ако търговецът иска да лиши от правно действие сделка, извършена без представителна власт, трябва изрично да се противопостави веднага след узнаването – чл. 301 ТЗ установява презумпция за надлежно представителство на търговеца, освен в случаите, когато се противопостави незабавно след узнаването, която презумпция за да обори, е следвало да докаже, че се е противопоставил на сделката веднага след като е узнал за нея. Въз основа на изложените твърдения в исковата молба за момента на узнаване, от съдържанието на пълномощното от 9.IХ.2004 г. на адв. К при липса на други посочени от ищеца доказателства, съдът е приел, че ищецът е узнал за сделката през лятото на 2005 г., и като е подал на 6.ХII.2005 г. искова молба, с която е възразил за липсата на упълномощаване за продажбата, възражението е неоснователно, като несвоевременно направено и е отхвърлил иска за недействителност поради липса на представителна власт. За да отхвърли иска за нищожност поради противоречие на закона, съдът е приел, че не се касае за липса на предмет (нищожен предмет) при продажба на част от имота, разделен при спазване на процедурата по чл. 62, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Като неоснователен е отхвърлен и иска за нищожност на сделката поради противоречие на закона – непредставяне на декларации по чл. 226, ал. 3 ДПК (отм.), по който съдът е изложил, че декларации са представени. С допълнителното решение предвид изхода на делото по предявените искове, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответницата 10 278.78 лв. за подобрения.
Касационната жалба срещу така постановените решение и допълнително решение, е неоснователна. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че като е отказал да потвърди извършената сделка, висящо недействителна поради ненадлежното му представляване от лице без представителна власт, сделката не поражда правни последици. Доколкото липсват доказателства жалбоподателят да се е противопоставил на сделката веднага след узнаването, законосъобразно съдът е приложил чл. 301 ТЗ и е приел, че сделката се счита потвърдена от търговеца. Прилагането на установената от закона презумпция е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да извърши веднага след узнаването. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ се отнася за сключени от търговец сделки, а жалбоподателят се е регистрирал като едноличен търговец с фирма „Р“ – с. К., поради което неоснователно възразява, че тъй като сделката не е търговска, не се прилага презумпцията на чл. 301 ТЗ. Посочената разпоредба цели да се прекрати относителна висяща недействителност на договори и да се създаде сигурност и стабилност в отношенията между страни по такива договори и с нея се отнема възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период да се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без представителна власт. Щом ищецът има качеството на търговец, когато се позовава на липса на представителна власт, предявявайки иска по настоящото дело за недействителност на сключения с трето лице договор, съдът трябва да провери дали възражението за липса на представителна власт е заявено от търговеца незабавно след узнаването, за което не е нужно да има възражение от ответниците. Тежестта да докаже, че противопоставянето по чл. 301 ТЗ ищецът е направил веднага след узнаване за сделката, е върху него и тъй като от доказателствата по делото не се установява да е узнал за сделката по-късно от лятото на 2005 г., като е предявил иска на 6.ХII.2005 г., не се е противопоставил веднага след узнаването на извършената сделка без представителна власт. Осъществили са се фактическите обстоятелства, посочени в чл. 301 ТЗ – ищецът е узнал за сключения от негово име, като търговец, договор и не се е противопоставил незабавно след узнаването на липсата на представителна власт поради неподписването на пълномощното с дата 15.II.2001 г. По отношение на третото лице – купувачката М. К. Г. и съпруга й, извършеното от търговеца действие без представителна власт е валидно, поради неоспорване своевременно на сделката от ненадлежно представлявания търговец. Договорът за продажба, предмет на нот. акт № 138/6.II.2001 г., е действителен и е породил правни последици между страните. Висящата недействителност на сделка, сключена от лице без представителна власт, е потвърдена с действията на едноличния търговец, който не се е противопоставил веднага след узнаването, порокът на сделката е саниран и относително недействителната сделка е породила правно действие между страните. Направените в този смисъл изводи на въззивния съд са законосъобразни и обосновани.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност поради противоречие със закона, респ.поради липса на съгласие, каквито основания поддържа, че са налице поради продажба на част от имота, разделен без съгласието му на правоимащ. Продажбата на ответницата на част от имота след разделянето му, за което е проведена процедурата по чл. 62, ал. 1 ЗТСУ (отм.), както законосъобразно е приел и въззивният съд, не съставлява противоречие на закона. Ако общината е одобрила разделянето по искане на несобственик, това не прави продажбата нищожна поради противоречие със закона, нито поради липса на съгласие на собственика, което предполага порок във волята и не се отразява на правилността на административния акт за разделяне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част Решение № 1 от 20.II.2008 г. и Допълнително решение № 639 от 16.ХII.2008 г., постановени по т. д. № 38/2007 г. на Добрички окръжен съд.