Решение № 49 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова
С нотариалния акт, вписан преди исковата молба, се ограничава обратното действие на развалянето на договора само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост на последващите приобретатели на имота.
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.).
Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 389 на 26.06.2007 г. по в.гр. дело № 437/2007 г., с което е оставено в сила решение № 63 от 28.04.2006 г. и решение № 47 от 15.03.2007 г., двете по гр. дело № 3247/2004 г. по описа на Русенския районен съд за отхвърлянепредявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на дарението поради противоречие със закона и поради накърняванена добрите нрави – чл. 20 и чл. 63 ЗЗД до размер на 1/2 идеална част от апартамент в блок „П“ в гр. Р. на ул. „П“ № 21 на I-я етаж с площ от 74 кв. м., извършено с нотариален акт № 55, том I, нотариално дело № 49/2000 г. на Русенския нотариус, в полза на Е. Р. М., като недоказани и отхвърляне предявения от П. С. К. срещу Е. Р. М., С. Р. М. и Р. С. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на същата идеална част от процесния имот.
Недоволен от въззивното решение е касаторът /ищеца по спора/ П. С. К. от гр. Р., представлявана от адвокат М от АК- В., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон тъй като е налице непроизнасяне по относителна недействителност спрямо кредитора на действието, с което длъжниците го увреждат съгласно чл. 135 ЗЗД с извършеното дарение между тях и Е. Р. М., при което твърди, че искът за връщане на имота неправилно е квалифициран почл. 108 ЗС, защото действителната му правна квалификация е чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД понеже ищцата се явява кредитор на вземането си да получи реално имота.
Правоприемникът на касатора С. Г. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответниците по касация Е. Р. М., С. Р. М. и Р. С. М., тримата от гр. Р. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди основното и допълнителното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел, че относно предявения иск за нищожност на дарението, направено в полза на Е. Р. М. до 1/2 идеална част от процесния апартамент на две самостоятелни основания – поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави – чл. 20 и чл. 63 ЗЗД, с оглед ангажираните доказателства са недоказани. По отношение неотразяването в нотариалния акт на правото на ползване на П. С. К., касаещо една стая от апартамента е направен извод, че не води до нищожност на извършеното дарение, а съобразно разпоредбата на чл. 56 ЗС то като абсолютно право не може да бъде отнето. Отчетено е, че ищцата е във владение на имота и действително е предявила иск по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, но с оглед действителността на дарението същият е неоснователен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
При посоченото процесуално поведение на страната/касатор/ и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че искът за недействителност/нищожност/ на дарението, извършено с нотариален акт № 55, том I, дело № 49/2000 г. на нотариус А. М., регистрационен № 443 на Н. камара, с район на действие Русенския районен съд, е недоказан.
Съобразена е нормата на чл. 26 ЗЗД, която в ал. 1 предвижда, че нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят както и договорите, които накърняват добрите нрави, а в ал. 2 е уредено, че са нищожни и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание както и привидните договори. В случая не е установено да е осъществен фактическия състав на коя и да е разпоредба, за да се прогласи извършеното дарение за нищожно.
Развалянето на подлежащи на вписване договори не засяга правата на трети лица, придобити преди вписването на исковата молба. Взето е предвид, че развалянето на алеаторния договор, сключен на 25.03.1993 г. с праводателката на ответниците по спора има ретроактивно действие между страните – чл. 88, ал. 1 ЗЗД и че правна последица от разваляне на договора е връщането на разменените престации – чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че развалянето на договори, които подлежат на вписване не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. С нотариалния акт, вписан преди исковата молба се ограничава обратното действие на развалянето на договора, само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост на последващите приобретатели на имота.
Дарението не може да бъде увреждащо и основание за отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, наведено в касационната жалба. Отделен е въпросът, че ако е налице непроизнасяне от въззивния съд по „относителна недействителност спрямо кредитора на действието, с които длъжниците го увреждат съгласно чл. 135 ЗЗД, с извършеното дарение между тях и Ев. М. „- процесуалният ред за защита е друг.
С оглед смъртта на ищцата/касатор/ П. С. К., починала на 28.07.2007 г. след постановяване на въззивното решение на 26.06.2007 г. и конституиране на право приемника й С. Г. К., сливане на част от страните вследствие наследствено правоприемство – останалите оплаквания не следва да се обсъждат.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение
РЕШИ:
Оставя в сила въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 389 на 26.06.2007 г. по гр. дело № 437/2007 г.
Решението е окончателно.